Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Партизанско движение в България 1941-44 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    .
    Last edited by gollum; 25-02-2008, 15:11.

    Comment


      #47
      Извинявам се за ОТ.

      Comment


        #48
        Resavsky - посочи си източниците!
        We don't see things as they are, we see them as we are
        ---Anais Nin----

        Comment


          #49
          Източници - доста книги които съм прочел по този въпрос.Последната - "Убийствено червено" на Христо Троански.Който има желание може да прочете и в Уикито за двете партизански бригади.Спомените на Славчо Трънски също са доста показателни.

          Comment


            #50
            Макар че не обичам комунистите заради техния деспотизъм, ревност и глупост не съм привърженик на точно този вид нагледна агитация.

            Comment


              #51
              Какво е това на снимката? Знаме? Чие? Нищо не виждам.
              Кръвта из нашите гърди
              не е съвсем изляна!
              Народе, цял стани! Иди!
              Че Македония въстана.

              Comment


                #52
                Набучена глава на шумкар!

                Comment


                  #53
                  А стига с тия простотий - шумкари?!
                  Партизаните може да са били малко, но са били идеалисти, а че са рязали глави и аз съм чувал. Ето Вела Пеева например, самоубила се е за да не я пленят, а впоследствие главата и е разнасяна из родопските села - понастоящем квартали на град Велинград кръстен именно на нея.
                  Кръвта из нашите гърди
                  не е съвсем изляна!
                  Народе, цял стани! Иди!
                  Че Македония въстана.

                  Comment


                    #54
                    Интересно е, че това име им е сложено от народа. Тази снимка е също от Родопите!

                    Comment


                      #55
                      Едно военно престъпление - клането на ранени немски войници край Жабокрек

                      Едно военно престъпление - клането на ранени немски войници край Жабокрек

                      Всяка година ни се напомня мита за "най-голямата въоръжена акция на антифашистката съпротива в България срещу хитлеристите - битката в местността Жабокрек". За да се развенчае една от най-наглите и безсрамни лъжи на комунистите (сега наричащи се социалисти), предлагам на вашето внимание откъс от статията на Веселин Ангелов Престъпна акция на шепа бандити: Сънотворни и смехотворни бръщолевения на комунисти и псевдоисторици за "жабокрекската акция", публикувана в интернет.
                      Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар, че става въпрос за ранени германски летци). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "Внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревски.

                      Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони.

                      Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция". За нея в една псевдоистория пише: "Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германо-фашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена". И се доуточнява, че вследствие на тази "вихрена" атака жертви сред нападателите нямало, но са убити 18 "хитлерофашистки войници". И за да се подсили ефектът от "вихреното нападение", се упоменава, че било иззето "голямо количество оръжие". По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с "крупна" хитлерофашистка част. "Разбити" били и "дошли на помощ" с манастирския влак "въоръжени до зъби български фашистки части" и т. н. Над всичко доминира "партизанската смелост" и "песента на картечниците", Които били "унищожили" къде 30, къде 100, та и повече дори "хитлерофашисти".

                      Редове от спомени на участник допълват истината за тази "крупна" акция. За нея "боецът" пише: "Всеки, който пристигаше, го задъркахме. По едно креме се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса." След това уплашени от стореното, "славните борци" отново се скриват вдън гори.
                      В целия цивилизован свят избиването на ранени, невъоръжени войници е военно престъпление. Нашенските комунисти обаче го броят за геройство.

                      Наследниците на комунистите - социалистите, се опитват да внушат и поддържат "спомена" за "въоръжената антифашистка съпротива". Пример в това отношение е устройваната ежегодна комунистическа "панихида" във връзка с прословутата "жабокрекска акция". Опитват се да заблуждават непосветените, да плашат пак хората с вдигнати юмруци, да поддържат фалшивото си "антифашистко" самочувствие. Но всичко вече е напразно и дори смешно. Вече никои не се плаши от тях. Знае се и истината за тяхната "борба" - такава, каквато я разказват самите "активни борци".
                      Десетилетия наред комунистическата пропаганда тръбеше, че на 24 август 1944 г. в м. Жабокрек, в близост до Рилския манастир била осъществена "най-голямата в историята на антифашистката борба" въоръжена акция.
                      През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията. Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. Тридесет години по-късно наглостта и безочието им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Съчиняват и си пеят песни, а художници "активни борци" рисуват епични картини, някои от които влизат и в учебниците. Налага се и ежегодното шумно честване на "героичното" събитие. И всичко това при положение, че е безспорен факт една долнопробна лъжа. Да се мълчи за нея, е вече невъзможно......
                      Last edited by Henry Sinclair; 28-08-2009, 19:18.
                      Войната е лека за зрителите...

                      Comment


                        #56
                        Това все още е политика, макар че не би трябвало. Пример: http://www.bulgaria-news.bg/category.../post4603.html

                        Comment


                          #57
                          Това определено НЕ е историческа статия.

                          PS Даниц ме преварил.
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            #58
                            Но ето и мнението на специалист, историк от Благоевград http://angelovveselin.blogspot.com/2009/08/24-1944.html

                            Comment


                              #59
                              Ето какво казва и wikipedia за т.н Жабокрекска акция.

                              Жабокрекската акция от 24 август 1944 е бойна операция на Рило-Пиринския партизански отряд от периода на партизанското движение в България през 1941-1944.
                              За хода и същността на събитията, случили се на 24 август в местността Жабокрек в Рила планина има основно две противоречащи си версии.
                              Според първата, основана на данни от спомените на бивши шумкари, фактите стоят по следния начин. В почивната станция на Кочериново се помещава малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печата фалшиви банкноти от валутите на балканските страни. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират съответно жандармерийски взвод и българска армейска част.

                              Шумкарите обезоръжават жандармеристите и българските войници безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където са разположени хитлеристките войници. В завързалото се сражение частта на Вермахта е избита, а почивната станция - подпалена. Шумкарите дават двама леко ранени. Като трофеи взимат големи количества оръжие и храна.Това е версията,която се разминава с истината.Писана е от бивши шумкари години след войната,когато те са вече привилегировани като ,,активни борци срещу фашизма и комунизма и имат сериозни основания да се изкарват,,герои .


                              ..Според другата версия, основаваща се най-вече на спомените на тогавашния игумен на Рилския манастир събитията изглеждат по друг начин.Четата на Крум Радонов,след като завзема метоха и убива охраняващите го войничета спира пътуващ граждански автобус и го запалват. Партизаните на Васил Демиревски междувременно ,,пленяват кабриолет на ,,Гранитоид АД,което е построило работещите и до днес съоръжения на Рилската каскада.В автобуса пътува директорът на дружеството инж.Райнхард Йохан Томанек,с дъщеря си.Инженерът,който не е нацист,при това не е и германец,а австрицът е веднага разстрелян.Трупът му остава проснат върху теснолинейката.Дъщеря му пък е изнасилена по брутален начин.Задигат й ръчния часовник.Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн.лева за заплати на работниците.
                              В това време четатана на Бойчо Изворски разстрелва немощните германци в почивната станция в Кочериново.Това са ранени и болни войници,които даже нямат оръжие.След безкръвното обезоръжаване на българските войници и жандармеристи,които охраняват обекта немците са избити без съпротива в столовата на станцията от партизаните.Те задигат само един немски офицерски револвер.Открадват даже ботушите на германските войници.Парите от касата на санаториума ,които са около 700 000 лв.са задигнати от отряда.Ограбени са и складовете. Продукти и брашно от тях са натоварени на каруци и поемат към Балкана, за да хранят отряда.

                              При акцията са убити по различни данни 18 или 29 хитлеристки войници, а партизаните дават двама леко ранени.



                              Edit: Dibo - пуснах цялата статия от Уикипедия.
                              Last edited by dibo; 29-08-2009, 13:01.
                              Войната е лека за зрителите...

                              Comment


                                #60
                                Не разбирам защо е изтрито мнението ми за откровено анти-историческата и политическа пропаганда, постната чрез линка http://angelovveselin.blogspot.com/2009/08/24-1944.html

                                Ако модераторът държи да се следва определена политическа линия, нека го сподели.
                                Останах с впечатлението, че именно политизацията трябва да бъде избягвана, и следвайки това си убеждение, пак обръщам внимание върху, меко казано, силно политизирания линк, не съдържащ никаква ценност по разискваната тема, а напротив - опетняващ я.

                                ПП - за да покажа доколко е източник Уикото, си позволих да попроменя така наречената статия там .

                                Comment

                                Working...
                                X