Извършва ли Радко Димитриев предателство през 1913 г.?

[resavsky]

На 18 юни 1913 г. два дни след началото на Междусъюзническата война Радко Димитриев сменя Михаил Савов на поста "помощник - главнокомандващ" тоест фактически главнокомандващ на българската армия.Оттук до края на тази злощастна война цялата отговорност за деяствиите на българските армии пада изцяло върху Димитриев.За разлика от Балканската война цар Фердинанд не се и опитва да влияе върху провеждане на операциите.Дали Димитриев добросъвество изпълнява своите задължения?Изпълнява ли нареждания от руското посолство в София в ущърб на българската кауза.
Фактите:
Непосредствено след поемане на поста Радко Димитриев налага нова стратегия - приключване по най-бързия възможен начин на бойните действия и търсене на решение чрез преговори на спорните въпроси.Нищо лошо дотук.Само че следващата директива на Димитриев е меко казано стряскаща - " Да не се нанася много тежко поражение на сърбите за да не попречи това на бъдещите преговори".За тора разпореждане на Димитриев свидетелства генерал Стилиян Ковачев /в този момент командващ 4 армия и едновременно военен министър/.В резултат на това си намерение Димитриев на пратика спира всякакъв настъпателен стеремеж на българските части.Първа армия превзема Княжевац на 24 юни без да срещне особена съпротива и се получава заповед от Димитриевза спиране на настъплението и оттегляне на изходни позиции!!!!!А едно по нататъшно развитие на успеха на Първа армия би прекъснало жп линията - Белград - Ниш - Скопие /единственият път за снабдяване на сръбските войски в Македония/.Частите на Трета армия след тежък бой изтласкват сръбската 2 армия от приграничните полоса.Сръбската армия се оттегля в Пиротския укрепен район.Димитриев нарежда "укрепване на заетите позиции" и практически забранява настъпление към Пирот.5 армия / по точно 12 дивизия/ на 21 юни постига значителен успех - превзема Киселичката височина като принуждава Дунавската дивизия 2 призив да се оттегли в безредие.Вместо развитие на настъплението / във фланг на сръбската групировка в Македония/ Димитриев издава стандартната заповед - "укрепяване на заетите позиции".Успехът е обезмислен а цялата идея чрез настъпление на 5 армия да се окаже съдействие на изнемогващата 4 армия е провалена.На практика Димитриев спъва всякакъв настъпателен устрем на българските части.Дали става въпрос за умишлени действия?Да не говорим че всякакви планове Димитриев е обсъждал в руското посолство откъдето твърде лесно са стигали до Белгра.Престъпна небрежност или нещо друго?

[Amateur]

Мда....
В интерес на истината.... тези неща не съм ги чел.....т.е. сега ми е първо запознаване с информацията.
НО едно знам Радко Дмитриев никога не е защитавал националните бъргарски интереси. Той просто е слуга на Петербург. Предполагам, че добре сте запознати с неговата биография и всички знаете, че той веднъж вече е бил "български ренегат" и то в много-тежък момент на българското княжество.
Въпроса по-скоро би трябвало да е : Какво е целял Царят на Българите Фердинанд I, за да го назначи на поста "помощник - главнокомандващ" и това очакване сбъднало ли си е ?
Много е важно да се напише какви са целите на Руската Империя към 1912 г., за да съдаде балканския съюз между Сърбия,България,Гърция, Черна Гора и неутралната Румъния

[Lulchev]

Положението не е толкова розово, колкото го рисува Ресавски. Наистина след внезапната атака българската армия постига отделни успехи срещу сърбите, но те са твърде ограничени, за да решим войната с тях с един удар, какъвто е бил плана на ген. Савов.5 Дунавска дивизия( нашата) наистина превзема Княжевац, но е спряна там и не успява да развие успеха.едва след неуспешния опит за развиване на настъплението е даена заповед за изтегляне.На гръцкия фронт българските успехи свършват (за съжаление) с превземането на Гевгели.До края на юни българските войски поочти непрекъснато отстъпват и на 23.06. гърците се свързват със сръбската армия като превземат Сяр и Кавала, а по късно на 1.юли и Драма.И на сръбския фронт като цяло сърбите остават господари на положението. Фронтът срещу обединените сили на бившите съюзници на България е дълъг над 600 километра- от Дунав чак до Егейско море- твърде голям за изтощената от Балканската война армия.
Не мога да се съглася,че Фердинад е оставил всичко в ръцете на ген. Димитриев, който ни провалил защото бил провокатор.Напротив, всеки ден до царя летят телеграми и той реагира съобразно ситуацията.Например, след като на 22.06. ген Савов пише на царя,че 2(3 дивизии, около 35 000 души, гръцкия фронт) и 4 (над 100 дружини, Овче поле)армия са разбити Фердинад отговаря- "Искам да умрете, но да спасите честта на България."Ген. Ковачев (2 армия) нито умира, нито спасява честта на България, напротив паникьосва се още повече.Тогава Фердинад решава да смени ген.Ковачев и ген. Иванов с ген. Савов, за който обединява 2,4 и 5 армия.На мястото на ген. Ковачев пък е назначен ген. Диков, който е тиловак и няма никакъв военен опит.В резултат на 5.07. гърците превземат Пехчево.Така те застрашават фланга на 4 българска армия, която е започнала офанзива срещу сърбите и е принудена да я изостави и отстъпи.В това време сърбите планират фронтална атака по направление Пирот- Враня- София. Ген. Димитриев се вижда принуден да изтегли 1 и 3 армия от северния фронт( Видин), за да ги противопостави на сръбския главен удар.За срам на сърбите те не успяват да превземат Видин въпреки малобройните му защитници.
Към средата на юли картината е следната:1 и 2 армия са обединени, 3 армия отбранява пътя към София, 4 армия задържа сърбите при Горна Джумая , като спира съединението им с гърците през Голак планина.5 армия защитава линията Кюстендил- Крива паланка-Куманово.Опитът на сърбите за пробив на Овче поле е неуспешен.Дори на 18.07. се появяват гръцки парламентьори за да уговарят за примирие. Така че що се отнася до сръбско- гръцкия фронт Българската армия под командването на Радко Димитриев се справя с поставените и задачи и не позволява на противника да постигне решителен успех.Но напредъкът на румънците в Северна България решава изхода на конфликта.Интересно е че румънците дават 4000 жертви, но не от куршум, а от холера.Така че в тази война румънската армия пролива не кръв, а нещо друго.
На 18.07 . войната е прекратена и България е губеща.

[resavsky]

Никой не е казвал че е розово положението.Но пък далече не е безнадежно.Първа армия на генерал Кутинчев не е спирана от сърбите а от заповедта на Димитриев.Трета армия е имала сили да настъпи към Пирот но не го прави пак поради" укрепване на заетите позиции".Имало е дори е въможност за съединяване на Първа и Трета армия което е щяло до доведе до създаване на мощна групировка от 80 дружини във фланг на основните сръбски сили.4 армия далеч не е разбита а нейното оттегляне на 15-20 километра от първночалните позиции е поради гръцкото настъпление.Вече написах в първия си пост за абсолютно неоснователното спиране на настъплението на 5 армия.Радко Димитриев на практика забранява всякакво настъпление срещу сърбите и се задоволява с пасивна отбрана.А за генерал Вичо Диков просто не си прав - при Калиманци командва обезкървената 4 армия повече от добре.Но темата е за Радко Димитриев.
П.П. На 22 юни Михаил Савов няма как да докладва официално на Фердинанд тъй като не заема никакъв пост / още на 18 юни е снет от поста "помощник главнокомандващ"/.С оглед сложните им лични отношения едва ли би го направил в частен разговор.

[Lulchev]

Може би не си обърнал внимание,че България губи войната не защото е разгромена на сръбско- гръцкия фронт(напротив), а защото румънците нахлуват от север и армията няма как да ги спре.Да, Радко Димитриев може би е имал предвид руските интереси,никой не може да отрече че той е краен русофил, но нима далият заповед за атака срещу бившите съюзници е имал предвид само български интереси.Още от ноември 1912 г. Румъния предявява претенции към България. Данев отстъпва Силистра ,но става ясно, че това е недостатъчно и в момент на българска слабост Румъния ще се намеси.На какво е разчитал планът за военно решение от страна на България, включващ война с всички балкански нации? Само румънците мобилизират около 500 000 души.Единствено на храбростта на армията ? Или и на нещо друго.
А доколкото за твоите възторжени описания не съм съгласен. Първо, планът за настъпление на армията(направен от ген. Савов и полк. Нерезов) е твърде прибързан и неточен.Този план предвижда настъпление от 20 км на ден(!) и то срещу фанатизирани сръбски сили.Второ, ген. Фичев доразработва този план с някакъв въображаем "удар от север" , с който помита сърбите, а после и гърците(явно според него гърците ще чакат със скръстени ръце, докато разгромим сърбите).Този удар(към Лесковац) закъснява и замира, а 2 българска армия е разгромена от гърците,докато чака подкрепления и отстъпва.Трето, колкото и странно да звучи, Генщаба няма подробна карта,а си служи с такава на Германския генщаб, която е в неудачен мащаб.Някои части се връщат поради непроходимост,защото полосата за напредване се дава по тази неточна карта.Трябва да признаем,че почти всички генерали са нямали реална представа за съотношението на силите.

[Николай]

На 18 юни 1913 г. два дни след началото на Междусъюзническата война Радко Димитриев сменя Михаил Савов на поста "помощник - главнокомандващ" тоест фактически главнокомандващ на българската армия.Оттук до края на тази злощастна война цялата отговорност за деяствиите на българските армии пада изцяло върху Димитриев.За разлика от Балканската война цар Фердинанд не се и опитва да влияе върху провеждане на операциите.Дали Димитриев добросъвество изпълнява своите задължения?Изпълнява ли нареждания от руското посолство в София в ущърб на българската кауза.
Дали става въпрос за умишлени действия?Да не говорим че всякакви планове Димитриев е обсъждал в руското посолство откъдето твърде лесно са стигали до Белгра.Престъпна небрежност или нещо друго?

Първо, поздравления за интересната тема :tup:
Въпросът за ролята на Радко Димитриев като пом-главнокомандващ е бил доста пространно обсъждан веднага след 1913 и напълно игнориран по лесно обясними причини след 1944 г. Общо взето, изключая чисто журналистическите разработки главно от германофилската преса, повечето писали по тази тема военни историци по онова време отдават крайно неуспешното като резултат командване на Димитриев на неговите недостатъци като военен и на някои доста отрицателни страни на неговия характер - крайна на моменти неуравновесеност, мятане от еуфория в безнадежден песимизъм, на моменти душевна паника. Все недостатъци, които Димитриев проявява още във войната с турците (при критичния момент на неуспеха на 5-а дивизия на 16 октомври 1912 при Люлебургас, после при Чаталджа, когато спира атаката по средата, без да използва почти половината си разполагаеми сили) и които ще прояви и в Първата световна война в редовете на руската армия (след пробива при Горлице). Общо взето легендата за "великия пълководец", "славен ученик на руската военна наука" на когото "лошите германофили" пречeли, е изцяло измишльотина на историографията след 1944 г. Не бива, разбира се, да се отива и в другата крайност. Димитриев е имал своите качества, но те като че ли по-скоро са подхождали на командир на полк или на бригада. Истината е, че Димитриев не е имал достатъчно опит за командир на армия, да не говорим за това да бъде де факто главнокомандващ. При завръщането си в България през 1898 г., той има зад гърба си само скромния опит на командир на рота в руската армия и буквално няколкодневния опит на пом-началник щаб на Западния корпус през Сръбско-българската война (общо взето пета глуха линия в онзи момент). Върнат в българската армия по чисто политически причини, той само за пет години изминава пътя от адютант в щаба на пехотна дивизия до началник-щаб на армията . При това минавайки само през длъжности на началник-щаб и то задържайки се на всеки пост за по година-година и нещо! И генерал от Наполеоново време би могъл да завиди на такъв растеж! След като под руско давление в продължение на три години е началник на Щаба на армията, службата му продължава направо като началник на военноинспекционна област - бъдещ командващ отделна армия. Тук очевидно и Фердинанд се е попрестарал доста, като си заслужава да се отбележи в тази връзка, че чак до 1915 г. Радкото ще се отнася напълно лоялно към царя.
Споменавам всичко това за да може всеки сам да прецени дали Димитриев е имал необходимия опит и подготовка за това да поеме командване на голяма войскова единица.
Дали Димитриев умишлено е командвал лошо армията, за да угоди на Русия? Не вярвам, честно казано. Чак до 16 юни Радко е един от твърдите поддръжници на това спрямо съюзниците да се действа твърдо. Може би не е стигал до крайности като Савов или Иванов, но и гълъб на мира не е бил в никой случай. Безспорно след 20 юни, когато ефективно поема функциите на пом- главнокомандващ, руското посолство (и в частност военното аташе Романовски) е оказвало голямо влияние върху него, като Романовски е получавал определена информация поради простия факт, че е имал безпрепятствено достъп до сградата на Щаба на ДА- нещо което силно е дразнело останалите висши офицери. Но от друга страна всичко това е било и правителствена политика: все още се е разчитало на Русия да помогне поне за спиране на румънското нашествие. Освен това поведението на Димитриев е в силна взаимна зависимост с поведението на правителството - често паническите и напълно несъобразени с обстановката доклади на пом-главнокомандващия създават негативни предпоставки при приемането на определени решения. В много случаи и правителството, съзнателно или не, връзва ръцете на армията. Например чак до 21 -22 юни Данев все още е таял фантасмагоричната надежда, че войната може да бъде спряна и с половин уста внушава подобна мисъл на Димитриев. Което пък кара и Радко да се двоуми дали няма с определени действия да навреди на "спасителното дело на мира". Решението на Данев да не се оказва никаква съпротива на румънците пък предопределя решението на Димитриев да изтегли 1 армия на юг от Балкана. Неспирното пълзене на румънците към София постоянно кара Димитриев да изпада в паника. Вместо да накара новото правителство на Радославов да вземе решение да се отбраняват проходите на Стара планина (за което петте бригади на 1 армия са били напълно достатъчни), докато бъде постигнат поне относителен успех на другите фронтове, Димитриев взима безумното решение да изтегли всички армии непоследствено около София, за да направели последен редут на съпротивата ?! С грамадни усилия другите - Савов, Тошев, Рачо Петров, най-вече генерал Диков, подпомогнати и от царя, успяват да го откажат от това му намерение и да го накарат да отмени заповедта си и да заповяда 4 армия да се държи здраво при Калиманци, 2-ра - при Симитли и 5-та при Осогово. Междувременно обаче като резултат от предишната заповед по-голямата част от артилерията на 2 и 4 армии е вече изтеглена в тила и в най-критичните моменти по -нататък войските често остават без всякаква артилерийска подкрепа...
Операцията при Кресна пък е разработена изцяло от Щаба на обединените армии на генерал Савов и единствената заслуга на Димитриев е, че я одобрява, за да се постигнел политически натиск върху Гърция да приеме примирието.

[von Danitz]

И да напомним какво написа Симеон Радев за него, в добавка:

Младата България, със своята ограничена военна сила, със своя незначителен къс от територия, се виждаше на Радко Димитриева тясна за неговия гений, една изгубена точка в европейския хоризонт. Той ламтеше за грамадни роли, въображаваше себе си начело на могъщи корпуси, във върховното стълкновение на славянската раса с немската. Русия му се представляваше като естествения театър за неговите бъдещи подвизи; славянският империализъм - като негова стихия. Каква цена можеше да има пред тия грандиозни перспективи племенната самостоятелност на България? Въпросът на бъдещето бе дуелът на славянството с германизма, борбата за мирово надмощие между двете раси.

[shadowsong]

Много интересно, някой може ли да направи анимирана карта на войната? Фронтовете да се движат ден по ден например. Аз лично лудвам с всички тези географски понятия.

[resavsky]

В действията на Димитриев няма никаква идея.Посочете ми каква е била стратегията му за водене на войната.Такава няма.Действия на парче довели до всеобщ хаос.Защо му е било въобще нужно настъплението на 1 армия щом е спряно след първия успех.И защо не са се укрепели на заетите позиции около Княжевац а се връщат чак на българска територия.Най-малкото 1 армия е можела да съдейства на 3 армия за една успешна атака на Пирот.Превземането на Пирот би било един твърде сериозен коз на бълагрската дипломация при мирните преговори.5 армия е можела да настъпва далеч по енергично облекчавайки неимоверно 4 армия.Защо спира 12 дивизия Димитриев на 21 юни?Няма логично обяснение.Затова казвам че действията му граничат с откровено предателство - най-малко слуша безропотно "съветниците" от руската легация.И невижданата идея да щади основния неприятел- Сърбия за да не му нанася тежко поражение........Нечувано.

[resavsky]

А доколкото за твоите възторжени описания не съм съгласен. Първо, планът за настъпление на армията(направен от ген. Савов и полк. Нерезов) е твърде прибързан и неточен.Този план предвижда настъпление от 20 км на ден(!) и то срещу фанатизирани сръбски сили.Второ, ген. Фичев доразработва този план с някакъв въображаем "удар от север" , с който помита сърбите, а после и гърците(явно според него гърците ще чакат със скръстени ръце, докато разгромим сърбите).Този удар(към Лесковац) закъснява и замира, а 2 българска армия е разгромена от гърците,докато чака подкрепления и отстъпва.Трето, колкото и странно да звучи, Генщаба няма подробна карта,а си служи с такава на Германския генщаб, която е в неудачен мащаб.Някои части се връщат поради непроходимост,защото полосата за напредване се дава по тази неточна карта.Трябва да признаем,че почти всички генерали са нямали реална представа за съотношението на силите.

Не знам откъде ги имаш тези сведения но мисля че не са верни.Генерал Фичев няма никакво участие в създаването на този план.Той се явява като частно лице / вече е освободен от поста си/ в началото на юни в Щаба и излага свой план за действие - с четири армии без двете дивизии на север от Стара планина.Решителен и бърз удар на 4 армия /допълнително засилена с 9 и 5 дивизии от 1 армия/срещу сърбите и тяхното изтласкване от спорната и безспорната зона.Планът е отхвърлен главно под давлението на Савов.За планът Савов - Нерезов съм писал във форума че е меко казано нереален - вместо бърз успех и изтласкване на сърбите от спорните области / нещо подобно е предалагал Фичев/ е превиждал изключително дълбок обходен удар от Видин през Ниш към Скопие и обкръжаване и разгром на цялата сръбска армия.Абсолютно нереално.Което е най-лошото на 16 юни дори този план не се изпълнява при което цели три български армии остават безучастни докато 4 и 2 армия изнемогват срещу по многоброен противник.Но за 16 юни 1913 и Михаил Савов е писано достатъчно.Исках да обсъдим дейстията на Димитриев след 18 юни 1913.

[Николай]

Само че следващата директива на Димитриев е меко казано стряскаща - " Да не се нанася много тежко поражение на сърбите за да не попречи това на бъдещите преговори".За тора разпореждане на Димитриев свидетелства генерал Стилиян Ковачев /в този момент командващ 4 армия и едновременно военен министър/.

Такава директива Димитриев не е издавал. В директивата за 21 юни наистина той предупреждава отделните армии да не се "увличат" в "сериозни действия", докато не бъдела подготвена "обща операция на цялата армия". Но за никакво "щадене на противника" в официална директива и дума не е могло да става.
Трудно е да се каже имал ли е някаква конкретна идея Радкото как точно ще се проведе една обща операция на цялата армия в онзи момент - в следващите дни той не извършва нито една предислоциране на части от една армия в друга (изпращането на 2/6 бригада във 2 армия и на 2/5 бригада от 1 в 5-а армия е вече наредено от Савов в последния му ден като пом-главнокомандващ - 19 юни), нито каквито и да било действия за концентриране на повече сили с оглед нанасяне на решителен удар. На практика първият ден на Димитриев като пом.-главнокомандващ е 21 юни. Ако си послужим с цветовата гама, към онзи момент цялостното пложение не е било нито розово, нито черно, а по-скоро цвят бордо с оттенъци на мораво . 1 и 3 армия още не са гръмнали пушка, 5-а през нощта на 20 срещу 21 превзема Киселица, 4-а с лявото си криле завършва разгрома на Тимошката дивизия 2 позив при Криволак, обаче дясното й крило е в доста безпорядъчно отстъпление към Кочани. Като най-тежко се очертава обаче вече положението на 2 армия, а тя е твърде далече за да получи своевременна друга помощ освен пребитата от умора втора Бдинска бригада. Като че ли Радко (за разлика от Савов) от първия момент предпочита да дава повече свобода на командващите армии да решават по собствено усмотрение. От друга страна обаче наистина от първия ден предпочита да остави инициативата на противника. Не защото не иска умишлено да я вземе, а защото не вярва, че може да бъде вече взета. Наистина към 22-23 юни той все пак решава да приложи поне част от плана Савов-Нерезов - прословутия удар по левия сръбски фланг при Княжевац. Но само след два-три дена и превземането на Княжевац се отказва, защото открива (Колумбово откритие!), че този вече нанесен удар е твърде далеч от основния театър на бойните действия - Македония. Пък и предстоящата намеса на Румъния според него би отрязала комуникациите на 1 армия в нейната база- Северозападна България.
Що се отнася до Киселица, за жалост успехът там е с чисто местен тактически характер. 12 дивизия действително успява да разбие 7 сръбски полк 2 призив и почти напълно да унищожи един от батальоните му (вземайки общо близо 400 пленници и една батарея), но от самото начало е било ясно, че за развитие на пробива в дълбочина просто липсват сили. Двете сръбски Дунавски дивизии имат общо 28 батальона срещу 30-те пехотни дружини на цялата наша 5 армия. Самата атака е планирана именно като удар по една стратегически важна част от сръбската линия, не и като цялостно замислена операция за пробив на сръбския фронт и развиването му в дълбочина. Което, разбира се, съвсем не означава, че спирането на всякакви действия в тази посока и впоследствие оттеглянето от Киселица са били правилни действия. Тъкмо напротив...
Все пак следва да се отбележи, че макар и локален, успехът на 12 дивизия си има своя положителен резултат - сърбите извършват прегрупиране на силите си и изпращат цялата Дринска дивизия 1 позив от Брегалница в помощ на Дунавската дивизия 2 позив, което пък значително облекчава натиска върху разнебитената 7 Рилска дивизия при Кочани.

[resavsky]

Да издаде такава писмена заповед Радкото би било абсурд.Но очевидно устно го е заявявал - поне според генерал Стилиян Ковачев.А и самите му действия говорят за подобни намерения.Факт е,че Димитриев не прави нищо за да вземе инициативата.А възможности е имало - и 1 и 3 армия са имали по малоброен противник срещу себе си и най-малкото са можели да превземат Пирот и да прекъснат тази прословута жп линия.Димитриев издава хаотични заповеди за настъпления които после сам безпричинно спира и не се сеща да подкрепи 2 и 4 армия които изнемогват срещу по-многоброен противник.Най общо казано към 21 юни Димитриев има два варианта за действие:
1.Решително настъпление на 1 и 3 армия с цел разгром на сръбските сили на северния театър и излизане във фланг на основната сръбска групировка в Македония.С други думи превръщане на северния ТВД от второстепенен в основен и принуждаване на сърбите да прехвърлят основните си сили от Македония на север.Отрицателният момент тук е,че 2 армия срещу гърците няма как да бъде подкрепена съществено.
2.Изпращане на части от 1 и 3 армия в подкрепа на 2 и 4 армия и отказ от настъпление на северния театър.Оставане на север от Стара планина на минимум войски за охрана на границата.Така или иначе на север от Балкана си е второстепенен театър на военни действия и това е повече от очевидно.Например 9 плевенска дивизия се предава към 4 армия а Конната дивизия към 2 армия и т.н.
Димитриев не прави нито едното нито другото.Нито настъпва сериозно на север,нито подкрепя 2 и 4 армия.Щом е решил да изпълнява плана Савов - Нерезов да го прави а не да се отказва след два дни.Затова казвам че Димитриев няма никаква стратегия как да води войната.Непоследователни действия водещи до хаос и никаква идея за подобряване на положението.Дали са умишлени действията на Димитриев?За мене до голяма степен - да.Влиянието на определени лица от руското послоство върху него е доказана а в тази война Русия не желае победа на България.

[Makedonikus]

.А възможности е имало - и 1 и 3 армия са имали по малоброен противник срещу себе си и най-малкото са можели да превземат Пирот и да прекъснат тази прословута жп линия.

Само едно малко уточнение - превземането на Пирот нема да прекъсне жп линията Белград-Ниш-Скопие, по която се снабдява сръбската армия в Македония. За да стане това е било необходимо да се превземе Ниш или Лесковец, или Враня.

[resavsky]

Всъщност има доста какво да се дискутира и в действията на Радко Димитриев при Чаталджа.Абсолютно неоправдано спиране на атаката,лъжливи донесения до ГЩ / твърди че са му останали само две бригади в резерв докато има всъщност цели три пехотни дивизии плюс Конната дивизия/,многократно преувеличаване на загубите,и не на последно място неуведомяване командира на 1 армия генерал Васил Кутинчев за решението за спиране на атаката.Преекспонирането на опасността от турска контраатака / няма никакви индикации за такава/ води до задържането на огромни сили в резерва при положение че до най-важните турски фортове /Хамидие 1 и 2/ остават по 400 - 500 метра.Една нощна атака / за каквато е настоявал генерал Кутинчев/ разбира се не може да се каже че със 100 процента ще завърши с успех но шансовете въобще не са били малки.

[boliarin]

Ако за някой от Вас ,господа ,представлява интерес информация свързана с тази тема ,мога да Ви предоставя протоколите от разпитите на ген.Р.Димитриев и ген.С.Ковачев през 1914г.На 312 страници формат А-4 ,са въпросите на "изпитателната" комисия и отговорите на генералите.Има цитирани точните заповеди и обясненията на разследваните как са ги изпълнявали.