Живи български ветерани от войните 1912-18

[Николай]

За много години на всички!

Ровичкайки се из Уикипедията, ми попадна статия за все още живите ветерани от Първата световна война. Там бяха изброени по нации. Имаше изброени много нации, като за всяка бе посочено дали има живи или кога е починал последния ветеран от 1914-18. Както може би се досещате България изобщо не е спомената, просто няма сведения.
През 1993 г. във Военния клуб имаше чествуване на 80-год. от превземането на Одрин. Там присъстваше и един старец, със сигурност беше минал 100, който е участвал доколкото си спомням като подпоручик във войната. За съжаление не съм запомнил нито името му, нито полка му. Няколко години по-късно по новините на Канал 1 хванах към края репортаж за един ветеран, чието име също не узнах (в отрязъка на репортажа до края не повториха името му). Спомням си, че разказа, че при Добро поле през септември 1918 е участвал като редник в контраатаката при вр. Кравица, в която е паднал убит командира му-подп. Ламбринов (което означава, че е бил войник в 53 пех. полк). Репортажа повече не го повториха.
Та идеята ми е да съберем сведения за все още живи, или поне доскоро живи ветерани от войните през 1912-18 г.
Предварително се извинявам, ако подобна тема е била вече пускана.

[HELLCAT]

Здравей Николай и за много години ! Живи и здрави ! И аз съм се замислял по тази тема, когато излъчваха по Дискавъри серийния филм "Великата война". Бяха излъчили интервюта с ветерани от Световната война - почти всички столетници; като някои от тях са починали след интервюто. По всяка вероятност ветераните отдавна са се преселили в по - добрия от световете. Но жалкото е друго. Заради политическата конюнктура през 1944 - 1989 ветераните от ПСВ бяха оставени в забвение. Каква безценна информация за този трагичен период е отнесена в отвъдното. Каквото е било направено в периода 1919 - 1944, това е. Поводът за тези размисли е втората част от спомените на О. Барбар, о. з. командир на 13 рота от 6 - ти Търновски полк, която чета в момента. Представете си колко подобни книги биха могли да видят бял свят. Спомените на всеки един български войник са безценен капитал. Та това е българската история.

[Гвардейски полковник]

Чудесно хрумване, Николай! Но имаш ли идея как да стане това издирване? Знайно е колко са отзивчиви нашите институции!

[von Danitz]

Дядо Димитър от село Каменица, Сопотско, беше на 106 години през 1999, когато го интервюирах. Воювал беше на Галичица. Това е и единствения столетник дето съм виждал. Но Франция е 60 млн. и днес вече имат само един останал ветеран, и той е италианец.
Добре, че Свинтила през 70-те години се е интересувал, та поне Георги Георгиев има едно последно интервю за бойните качества на шопа.

[Shelenberg]

Ами наскоро попаднах на една снимка във в-к "Българска армия" на нея беше сниман 110-годишния ветеран от ПСВ Лазаре Понтичели. Той е един от последните двама останали живи френски ветерани от ПСВ. Роден е в Северна Италия, но на 9 г. се преселва във Франция.

Еи това горното го бях написал и в темата за ветераните през ВСВ, аз също мисля че идеята е добра. Но за български ветерани от тези войни не съм чувал. Иначе по Дискавъри съм гледал интервюта с ветерани от ПСВ мисля, че бяха французи. Иначе някой ако има идея от къде може да почнем някакво издирване на ветерани или някаква подобна информация да казва. Иначе Николай помниш ли долу горе кога гледа този репортаж по Канал 1 или някакви имена може да се потърси в архиви.

[Гост]

Дядо Димитър от село Каменица, Сопотско, беше на 106 години през 1999, когато го интервюирах..

За кое сопотско говориш,щото аз съм от Сопот и за такова село за сефте чувам...
Иначе не е проблем да разуча дали е жив още човека,въпреки че при тая възраст,който споменаваш малко ме съмнява.

[von Danitz]

мисля, че трябва да е това , аз го интервюирах в Сопот, но като гледам е по към Пирдоп и Мирково

[Николай]

Даниц, старецът каза ли нещо повече за тия боеве и в коя част е бил? Ако е воювал на Галичица през 1916 - 1917, би следвало да е бил или кавалерист в 7 или 10 конен полк (малко вероятно, тъй като те са се попълвали от съвсем друга военноинспекционна област, а нашия човек, предполагам, е бил обикновен войник), или пехотинец от 23 пех. полк, служили там. През 1918 там на позиция са били 35 Врачански, 36 Козлодуйски и 70 пехотен полк. Всички те са се комплектували от 6, съответно 5 див. области. А Каменица иначе е била в 6 полково окръжие, откъдето през ПСВ са се комплектували 6 Търновски и 41 пехотни полкове.
Ако е роден през 1892 или 1893, би следвало да е участвал и в балканските войни (ако приемем, че е служил с набора си).

[von Danitz]

Не беше много информативен. Разказваше по-скоро като песен, повтаряйки често:"Страх, страх". Част не е споменал. Спомена капитана си и някакво сражение, където нашият капитан им дръпнал една реч, от типа:"Момчета, ще се мре". Но е участвал само в Първата световна, и то точно към 1916-1917 и, сега само мога да предполагам, до края. За съжаление видео-материалът вероятно е погубен, беше на тогавашните SVHS в архива на тогавашната ми работа.
Човекът беше възрастен, но ходеше, воден от внуците, (около 60 годишни) и слушаше радио, интересуваше се от политика и работеше по малко в градината.

[Sast]

Моя пра пра дядо се е бил във Балканската,Междусъюзническата и Първата световна.Отдавна вече не е между живите но дядо ми ми е разказвал това което той е успял да разбере от него.Бил е кавалерист(доколкото разбрах единствената причина да е в кавалерията е че е имал собствен кон),тренирали ги изключително тежко.Бил е въоръжен със сабя.Та дядо ми ми е казвал че не е обичал много да говори за войната но му е разказал че са се били веднъж срещу някакви пешаци въоръжени с пушки.Та самия той е разказвал че му се е наложило да секне главите на няколко и въпреки че му е станало жал за тях е видял как някои от неговите когато не убият този с пушката пред тях после онзи ги застрелва в гръб.
Винаги ми е било интересно къде ли се е провела тази битка и срещу кого(забравих да спомена че е от село покрай Плевен пра пра дядо ми) ако това ще помогне да се разбере от коя бойна част е бил.