Инциденти в окупираните територии 1915-17

[Zalmoxis]

свещеници са убивани

Сигурното защото са били проводник на сръбската пропагандна идея.

[a_godumov]

Войниците, които са на последните две снимки с български униформи ли са? Знам, че е трудно да се прецени по тези чернобели снимки с малко детайли, обаче все пак питам.

[dibo]

Побетителите не ги съдят.
Ако победиш и колиш, да го :tdown победените.
Да си видял досега победител с билет до Хага?
Няма и да видиш.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ICTY_indictees

[dibo]

Войниците, които са на последните две снимки с български униформи ли са? Знам, че е трудно да се прецени по тези чернобели снимки с малко детайли, обаче все пак питам.

Да.

[Makedonikus]

За какви сърби в Сурдулица говорим? Да не са избили българи и да са го представили като точно обратното, извършено от нас?

Сурдулица е било албанско село до 1878 г., когато е присъединено към Сърбия. Албанците-мюсюлмани са изселени и на тяхно място идват сърби. Подобно е положението в районите на Медведжа и Куршумлийе. Именно сърбите преселени в тези кройща след 1878 г. и техните потомци са най-активните участници в Топличкото въстание.

[Darkas]

Сурдулица - албанско?! Аз имам съвсем други сведения за това село, като българско. Нека не забравяме, че в Източно Косово е имало българи, че дори и сега малка част от т.нар. "горани" са оцелели.

[Makedonikus]

Сурдулица - албанско?! Аз имам съвсем други сведения за това село, като българско. Нека не забравяме, че в Източно Косово е имало българи, че дори и сега малка част от т.нар. "горани" са оцелели.

Сурдулица не е в Косово, но е близо до него. По време на Османската империя в Сурудлица и Куршумлийе са се заселили албанци. Не се бъркайте с това, че днес община Сурдулица в Сърбия има 20 % българско население (няколко трънски села от Западните покрайнини са в община Сурдулица). Преди 1878 г. в Нишко, Пиротско и Вранско живее компактно българско население. За съжаление сърбизацията започва още преди присъединяването на областта към Сърбия, поради силната сръбска пропаганда, подпомогната от езиковата и географската близост, общата религия, икономически фактори и пр.
Но по време на Първата световна война тези сърбизирани българи почти не вземат участие в сръбското Топличко въстание - за разлика от комшиите им сърби.

[SRH]

Общо убитите сърби може и да са към 20 000, като се има предвид и пострадалите от австрийците. От тая статия може да се направи някаква калкулация. Гледам 8000 умрели от глад, 6600 убити (Враня 3000, Сурдулица 3500, 100 свещеника) и към 3000 убити въстаници.

[gregorianus]

Случаят с метохийския митрополит ви е известен със сигурност.

[Warlord]

Това е проблема, че данните пак са само от сръбски източник. В сръбския форум обаче е бая по-цифромания, а доказателствата им са само разни дълги пропагандни копи-пейстове или снимки на кокаляци с надписи "Бугарски зверства над србима".

А колкото до снимката с бесилото - Какво пречи това да е изпълняване на най-обикновена смъртна присъда (без значение каква е националността на осъдения), така както тогава се е правело във всяка една страна по света, че и днес се прилага?!

[SRH]

Warlord, виж какво изрових за нас и сърбите из пресата (Стоян Райчевски, "Българите в световните хроники"). Но отново нямам точни числа. Същевременно виж това становище за нас (1917 г.). И виж и линка с нашичкия отговор, когато вече сме се нацапали (Париж, 1919 г.)... Бе, със сигурност не сме били твърде мили.

1916 г.
Виена, 6 януари
"КОРЕСПОНДЕНЦБЮРО" (телеграма от главнокомандващия фелдмаршал ерцхерцог Фридрих до царя на българите по случай православната Нова година):
Утре българският народ чества Нова година. Преди 3 месеца храбрата българска армия подаде ръка на австро-унгарските, германските и турските войски в борбата против цял свят неприятели. Подлата Сърбия беше унищожена и българските войски си възвърнаха населените с българи територии, които преди две години Сърбия беше заграбила. Опитът на англо-френските дивизии да се намесят в последния момент в полза на унищожения техен съюзник пропадна. Хвърляйки поглед върху тези успехи, аз моля Ваше Величество от името на австро-унгарските войски да приемете нашите най-сърдечни пожелания за 1916 година.

Петроград, 10 февруари
ИЗЛОЖЕНИЕ на Сазонов в Думата:
Германският имперски канцлер сравни дебаркирането на съюзниците в Солун с германския начин на действие в Белгия, но опустошението на Белгия е истинско нарушение на свещените задължения, поети от Прусия през 1889 г., докато съвсем мирното дебаркиране на съюзниците в Солун не представлява ни най-малко нарушение на Лондонския договор от 1880 г., който дава на всяка от трите сили покровителки правото да изпращат войски на гръцка територия, територия, освободена от тях, при условие че и другите две сили да са съгласни с това. Впрочем в Солун бяха изпратени войски по искането на шефа на гръцкото правителство, който в това оказано съдействие видя изключително средството на Гърция да изпълни задълженията си спрямо Сърбия. Несигурността, дали Гърция ще си изпълни задълженията по договора, принуди сърбите да си наложат известна резерва.
Сръбското главно командване имаше възможност да попречи на българската мобилизация чрез едно бързо настъпление. Тъй като нямаше никакво съмнение, че мобилизацията беше насочена срещу Сърбия и съюзниците й, едно нападение срещу България в момента, когато тя съсредоточаваше войските си, щеше да бъде само една оправдана мярка за отбрана. При все това сръбското правителство не поиска да поеме отговорността за една братоубийствена война, но това великодушие не намери никакъв отзвук в Гърция. Последната изпълни по свой начин задълженията, които тя бе поела спрямо Сърбия. Сръбската армия извърши чудеса на издръжливост и доблест. Най-сетне сърбите успяха да пробият път към морето. Сега благодарение на усилията на нашите съюзници, главно на Франция, сръбската армия е пренесена на остров Корфу. Естествено тези военни сили, върху които се нахвърлиха през миналия месец октомври германци, австро-унгарци и българи, не са така многобройни, както преди, но те са сигурен залог за възраждането на Сърбия.
Упрекнаха дипломацията на Съглашението, че не е успяла да спечели на своя страна България. Допускам, че дипломацията, избирайки най-късия и сигурен път, а именно окупирането на Дедеагач, щеше да повлияе на българския народ, но и в този случай съюзниците нямаше да успеят да спасят Сърбия от катастрофа, защото координираните военни действия на съюзниците на Балканите представляват винаги извънредно голяма трудност.

Берлин, 19 септември
"НОРДДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Единствените подвизи, за които румънците се показаха способни в тази започната от тях тъй коварно война, са жестокостите, извършени над беззащитното българско население в Добруджа. Българското правителство направи веднага необходимите постъпки, за да обяви на цял свят вършените насилия. Румънците се опитаха да се защитят, но тяхната защита бе колкото неразумна, толкова и несръчна. Румънското правителство направи глупостта да напомни за жестокостите през Балканската война. А известно е, че докладът на Карнегиевата комисия колкото е благосклонен към несправедливо обвинените българи, толкова е строго осъдителен за румънците и техните приятели сърбите. Ето какво казва този доклад за поведението на румънците по време на така наречената мирна окупация на българската територия от румънската армия: "Стойността на човешкия живот бе много намалена, а частната собственост нямаше никаква стойност. Кражбата беше нещо обикновено, както и насилието. Румънците са разрушили малката вила на княз Александър Батенберг в Петрохан, както и метеорологическата станция..."

Амстердам, 21 ноември
ОТ ФРЕНСКАТА ГЛАВНА КВАРТИРА
в Македония се съобщава, че българите се отнасят приятелски с населението в Битоля.

1917

Петроград, 12 януари
"БИРЖЕВИЯ ВЕДОМОСТИ":
Между пленените напоследък българи на солунския фронт в ръцете на сърбите попадат и жители на завзетите от българите сръбски области, насилствено взети под знамената. Според тия пленници офицерите и низшите чинове се отнасяли към тях непоносимо лошо. При всеки удобен случай българите се стараели да подчертаят презрението си към насилствено принуждаваните да се борят срещу защитниците на родината им братя по кръв. На тях се възлагала най-тежката и опасна работа. За оплакване и дума не могло да става. Оплакванията изобщо били немислими не само за сърбите, но и за българите.

Петроград, 24 януари
"БИРЖЕВИЯ ВЕДОМОСТИ" (статия за славянството от проф. Ястробов):
В края на 1905 г. загуби честта, разума, а може би и правото си на съществуване една от свободните представителки на славянството - полуславянската и полумонголската България. Свидетел на нейното бързо германизиране и монголоизиране, целият свят беше заставен да наблюдава към края на 1915 г. отвратителната картина, как тази държавица заби ножа си в гърба на сестрата си Сърбия. Това беше и един съзнателен удар и срещу Русия и означаваше само едно начало на междуособната славянска война - руско-българската война. Същият този удар подкопа славянския смисъл на великата война и обезсили славянската идеология на русите.

Петроград, 29 януари
"НОВОЕ ВРЕМЯ"
публикува телеграми от Битоля за заловени от сърбите документи, които свидетелствували за насилия на българите в Сърбия: На нашите предни постове се предадоха няколко румънски военнопленници, които българите заставяли да работят по укрепването на Прилеп. Българите заставяли военнопленниците да работят от 5 часа сутринта до 8 часа вечерта, като им давали само един час почивка по обяд. Храната не би могла да удовлетвори дори десетгодишно дете, камо ли възрастен и работещ повече от 12 часа на ден мъж. Така например от 24 август до 29 септември пленниците получавали само по четвърт хляб на ден...

Лондон, 30 януари
"МОРНИНГ ПОСТ":
Сръбските власти са уведомени за изстъпленията, които се вършат над сръбското население в Косовско от арнаутите... Сръбските власти разполагат с доказателства, от които се вижда, че българските власти насъсквали арнаутите против сърбите, за да се унищожи всичко сръбско и да възтържествуват панбългарските идеали...

Петербург, 2 февруари
"БИРЖЕВИЯ ВЕДОМОСТИ" (телеграма от Битоля):
Въпреки всички протести българите продължават да свикват под знамената сърби. Напоследък наборната комисия в Нишкия окръг извикала под знамената всички мъже от 18 до 50 години. В Лесковец вече започнал медицинският преглед на тези лица. Според получените сведения много сръбски младежи не пожелали да се явят пред комисията и да служат в българската армия и избягали в планините, където образували чети срещу българите.

Париж, 3 февруари
"ПТИ ПАРИЗИЕН" (телеграма от Корфу):
Аз (кореспондентът на вестника, С. Р.) запитах г-н Пашич какво мисли за българската нота до неутралните държави. Той ми заяви следното: По примера на Германия и Австрия, България отправя до неутралните държави един отговор на нотата на Съглашението. Според нашите сведения този отговор не се различава много от отговорите на Централните сили. Той показва още веднъж пълното подчинение на България под германското владичество. Само един пункт е нов и интересен:
България заявява, че се е намесила във войната, защото нейните съседи са застрашавали съществуването й, възнамерявайки да поделят нейните земи. Аз съм изумен от това обръщане на фактите. Съседите на България, Сърбия на първо място, която впрочем главно се визира в нотата, никога не са имали намерение да унищожават съществуването на България и да пристъпят към подялба на нейните земи; напротив, в началото на сегашната война, до изменническото българско нападение, Сърбия на няколко пъти препоръчваше проекти, дори направи официални постъпки, имащи за цел запазването на България, даже и нейното териториално уголемяване. Така от началото на войната Сърбия беше предложила на Румъния и на Гърция да направят една обща декларация пред България, като й заявят, че са готови да пристъпят към ревизия на Букурещкия договор в нейна полза. Сърбия от свое име бе уверила Русия, че без да чака отговор от другите сили, подписали Букурещкия договор, е готова да направи на България териториални отстъпки, източно от Вардар. В момента на намесата на Турция във войната Сърбия покани България да се отплати за своя дълг към Русия, освободителката й, и й обеща в замяна на това териториални отстъпки. България отказа да влезе в преговори, като изтъкна за предлог своя неутралитет, който тя би нарушила, ако застане на страната на Русия. Най-после, малко преди мобилизацията на България, когато Съглашението направи пред сръбското правителство постъпки за териториални концесии в полза на България, Сърбия заяви, че за да се постигне балканско споразумяване и в интереса на бързото свършване на войната, се съгласява на териториални отстъпки. Жертвите, които тя обеща да направи, бяха грамадни: тя отстъпваше западно от Вардар почти цялата линия по договора от 1912 г. с изключение само на Битоля и на една обща граница с Гърция.
Известно е какво отговори България. Тя изменнически нападна Сърбия и се намеси във войната срещу Съглашението. След намесата си във войната България даде обяснения върху нееднократните си откази. Българското правителство разкри своята игра в една статия на официоза "Народни права". То заяви там категорично, че изтъкваните от него претексти не бяха истински и че България, ако би искала, би могла да приеме сръбските отстъпки, напълно задоволяващи всички български претенции в Македония. Ако въпреки всичко тя се намеси във войната против съюзниците, то е защото тя не можеше да позволи настаняването на Русия в Цариград и защото уголемяването на Сърбия би означавало за нея, за България, край на хегемонията й над Балканите. Тези исторически факти доказват по най-категоричен начин, че българските обяснения се базират върху лъжата и че на България, а не на нейните съседи трябва да се приписват желания за завладявания и подялба на чужди земи.

Париж, 27 март
"ТАН". Съобщават от Корфу:
От последните български дезертьори се узнава, че населението в Източна Сърбия се бунтувало против българите и образувало революционни чети, действащи в планинските райони и горите. Всички събрани по-рано устни сведения от пленени от 45-и пехотен български полк относно въстанията в Сърбия се потвърждават напълно от един дезертьор от 8-и пехотен български полк при френските военни власти.

Париж, 12 април
"ТАН":
Германо-българите прилагат в Сърбия методи, с които се изтезават белгийците. Злощастните сърби понасят даже едно изпитание повече - принудително зачисляване в редовете на българската армия... Знаят се жестоките изстъпления, вършени над сръбското население от победители с цел да го изтребят и денационализират... Константин (гръцкият крал, С. Р.), който спомогна да хвърли българите върху своите довчерашни съюзници, е доволен може би от тази кървава репресия. Не поздрави ли той войници загдето бяха избили нашите през декемврийската засада? Гръцкият народ обаче не остава безчувствен. Всеки ден войници и офицери напускат кралската армия и отиват в Македония, за да се бият срещу германо-българите, на които кралят продаде тяхната страна.

[HELLCAT]

След Световната война Антантата представя на България списък с имената на български военнослужащи, извършили военни престъпления. За чест на правителството на Стамболийски нито един български военнослужещ не е предаден на съглашенците. Известен ми е един случай,когато българските съдебни власти разследват военни престъпления от български военнослужащи -следствието срещу ген. Кантарджиев за издадена от него писмена заповед да не се вземат военнопленници.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

... Бе, със сигурност не сме били твърде мили...

Уха! Ама и ти ли си участвал в тези работи?

[SRH]

Тц, ма е зарад името ни. Демек, кой как е цапал и на нас ни се лепи. А преди известно време прекарах близо месец с група сърби и по един църногорац и македонец (значи имах някаква резерва). Единият си падаше малко по история и много по политика. И ракии (малко салати), пуцай, пцувай - полека-лека се отвориха балканските сърца. Почнахме леко, та до бой - вие що ни ударихте, ами вие що ни наръгахте в гръб, кой кога наръга първи в гръб... Имаше един екземпляр, към 130 кила, мощно трениран индивид, с който все си го мерихме кой какви простотии ще направи. Разлюти се тоя тип, тропа по масата - викам си "Загина двайсе хиляди и първия сърбин". А оня удря и сочи македонеца "Все за тия сме се били! Живели!"

Носиш си името с историята значи. Та сякаш съм бил, нищо че съм по-късно.

[Dinain]

Нали се сещаш за оная сцена от "Ничия земя", когато спореха кой е започнал войната?