Златния резерв на БЪлгария в периода от освобождението до 1944г.

[tonev]

Причина да пусна тази тема е цитатът :

Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

и се сетих че нищо не знам за резерва и използването му. Как е натрупан? Кога? Как е използван?

[HELLCAT]

Златният резерв на България до 1944г. е натрупан чрез покупка на монетарно и немонетарно злато, както и от емитиране на монетарно злато.
Във в – к Банкеръ, бр. 41/13.10. – 19.10.2007г., бе публикувано интервю с Цветан Минчев - подуправител на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" на БНБ. Според изнесената от г - н Минчев информация, целият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964г. в Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам е прехвърлен в “Москоу народный банк” Лондон. Сред изнесеното тогава злато били и отсечените през 1912г. 5 000 бр. златни 100 – левови монети с лика на цар Фердинанд ². Става въпрос за 31.880 т. злато, което тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателят на МС на НРБ Антон Югов са разрешили да бъдат предадени на СССР. През септември 1958г., по предложение на министъра на финансите Кирил Лазаров, с постановление ¹ 187 на МС е решено 24 тона злато и монети от резерва на БНБ да бъдат пренесени за съхранение в “Госбанк” Москва. Мотивът: “Трезорът в Централно управление на БВБ не може да издържи на пряко попадение на 250 – кг. фугасна авиобомба или на ударна вълна от въздушен атомен взрив в близост до сградата.” През ноември 1958г. БНБ и “Госбанк” подписват споразумение за съхраняване на златото. Уточнено било то да бъде извозено с влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където да бъде предадено на представителите на съветската централна банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959г., като БНБ плаща на “Госбанк” и съветския застраховател “Ингосстрах” за съхраняването и застраховането на кюлчета, които са оценени на 23 000 000 щатски долара. Така в съветските трезори попадат 21 846 989 т. българско злато. “Госбанк” уведомява за приключването на операцията председателя на БНБ Вела Луканова, която на свой ред с поверително писмо ¹ 701 информира заместник – председателя на МС Райко Дамянов и финансовия министър Кирил Лазаров. По това време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските “Ойробанк” Париж и “Москоу народный банк” Лондон. На 1 април 1960г. финансовият министър Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори и предлага златото в “Госбанк” да бъде продадено, а с получената валута да бъдат погасени дълговете на страната. Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и Лондон по цени 35.1 – 35.12 щатски долара за една тройунция. С получените 22 738 255 щатски долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон. През 1962г. председателят на БНБ Кирил Несторов иска от председателя на МС Антон Югов разрешение да депозира в Унгарската централна банка 5 878 кг. Злато, което да послужи като обезпечение срещу кредит от 10 000 000 щатски долара. Искането е одобрено от Югов, както и от заместник – председателите на МС ген. И. Михайлов, Ж. Живков, Ст. Тодоров и Г. Дамянов. По – късно въпросните 5 878 кг. Злато са продадени, за да бъде погасен взетият заем. През 1964г. “Българската външнотърговска банка” залага в “Москоу народный банк” Лондон 5 849 кг. българско злато, което е продадено, за да се покрият българските дългове. Само за една петилетка от 1959 - 1964 от България са изнесени 31.880 т. злато. Практическия това е бил почти целият златен резерв на страната, който никога не е бил ползван, дори и след националните катастрофи през 1913г. и 1918г. Сделките със злато оставят българския лев без покритие. Съгл. ПМС ¹ 255/1961г. е привързан към златото в съотношение 0.759548 гр. чисто злато за 1 лв. През 1965г. е прието поверително ПМС ¹ 35/1965г. за увеличаване количеството на добиваното и изкупувано от БНБ злато.
Гореизложените факти напълно съвпадат с фактите, изнесени в статията на Хр. Христов "Първият фалит: Как Живков тайно продава българския златен резерв на СССР" във в - к "Дневник" от 05.11.2007г.