София, 1912

[gollum]

Статията и на мен ми хареса, може би защото не смятам, че емоциите или пък патоса сами по себе си са нещо неприятно или отблъскващо. Но това е въпрос на вкус и усещане.
А информацията ми бе интересна. Разбира се, отделен въпрос е този, че всеки град се развива и живее. Не мисля, че ключът е в изкуственото поддържане на някакво състояние от миналото като "най-добро". Макар че и аз предпочитам въпросните тихи и покрити с дървета улички от миналото, с къщи и кооперации и големи вътрешни дворове - напомнят ми за период от живота, който обикновено се възприема като "щастливо време" (колкото повече се отдалечавам от него, толкова повече). За радост, все още такива улици и места могат да се открият на не едно и две места и понякога изненадват с присъствието си или пък със запазената атмосфера, въпреки множеството промени.

[Sir Gray]

Че неомутробарокът е повсеместен, повсеместен е, и няма какво толкова да се въздиша или тръшка - в такива времена живеем, някой хубав ден ще гледат на това като на "Онези интересни сгради от началото на 21в.". Но каквото напълно прави София абсолютно невъзможна за живеене са смогът и прахолякът. В такава отровна атмосфера аз няма да отглеждам дете. Тая дупка, наречена Софийско поле, си е направо газова камера, едно време насила са ги обгазявали с автомобилни газове, сега ние доброволно си го причиняваме