Аферата Фердинанд Де'клозер

[Amateur]

Уважаеми господа,
Живо ме интересува има ли някой информация за аферата Де'клозер.
За нея съм чел доста неща, но нищо подкрепено с конкретни факти.
Знам някой детайли, но не са според мен най-надежни моите източници. Всъщност повече ме интересуват конкретни факти, като главните лица от българска страна и тяхната роля в тази анти-държавна акция.
Ще се радвам, ако някой който има повече информация от мен, да я представи за запознаване.
Поздрави

[von Danitz]

ето ви нещо от тайния ми фонд, но забелжи изречението:На 15 ноември полицията арестува 39 души Текстът е от архивите на Капитал, проф. Георги МАРКОВ

“Българското лято” на 1915 г. накара великите сили да заговорят за “стратегическия ключ на Балканите”. На 21 юли в София пристигна бившият френски министър Жан Крюпи със задача да проучи отблизо политическото положение. Той се срещна с държавници, между които Васил Радославов и Никола Генадиев, дипломати и банкери, проявявайки необичаен интерес към очакваната богата реколта на зърно, и после отпътува за Петроград. На пълномощния министър Алфред Панафьо бе наредено да следи и да докладва за състоянието на вътрешния пазар и експортните възможности. София бе посетена и от агентите на руското финансово министерство Грубе и Поляк.
Британският външен министър сър Едуард Грей предложи трите сили на Съглашението да участват с по 50 милиона златни лева в изкупуването на българската реколта. Неговият руски колега Сергей Сазонов се усъмни в очаквания успех. На връщане от Петроград Крюпи пак се отби в София и посети Българска търговска банка. Той уточни условията за създаване на “частно търговско предприятие”, синдикат, представляван от Фернан Деклозиер, в продължение на 10 години делегат на френските банки, издателки и държателки на български държавни ценни книжа. Явната цел на финансово-политическата операция бе изкупуването на зърнените храни, за да се предотврати изнасянето им за централните империи, а скритата - да се притисне българското правителство в полза на Съглашението чрез широко подкупничество на влиятелни политически лица, предимно депутати, та дори да бъдат предразположени цели политически партии начело със своите водачи. На колониалните империи не им трябваше българското жито, а и зад тях бе цяла Америка.
Необходимите значителни суми бяха отпуснати от

Тайните фондове на съглашенските сили

и прехвърлени в парижката “Креди Лионе” и лондонската “Уестминстър банк”, а те се задължаваха да ги преведат в България чрез Търговска банка, чийто председател на управителния съвет Иван Буров и главният директор Георги Губиделников поддържаха тесни връзки с Народната партия. Крюпи настояваше да се изразходват целесъобразно 100 милиона златни франка за всеобхватно изкупуване в зависимост от променящите се международни и вътрешни обстоятелства.
Упълномощеният като частно лице Деклозиер бе подставен от съглашенското дело в България. Той бе вещ в камбиалните операции, обаче не разбираше нищо от житарска търговия. Закупуването на половината от добитите през 1915 г. в излишък зърнени храни щеше да му струва 120-150 милиона лева. Макар да започна дейността си на 11 август 1915 г., Деклозиер “забрави” да си регистрира фирмата и едва на 17 август подаде декларация за данъчно облагане. Фирмата нямаше собствена сметка и се финансираше чрез Търговска банка. Генадиев в качеството си на юридически съветник препоръча на Деклозиер “търговски агенти”, разпределяйки им околиите за изкупуване. В повечето случаи те бяха партизани от неговата Народнолиберална партия, но някои произхождаха от средите на Народната партия и БЗНС.
По нареждане на Деклозиер банките в Париж и Лондон предоставиха 20 милиона златни франка в разположение на Търговска банка. Писмен договор не бе сключен. Сделката бе твърде изгодна за Буров и Губиделников. Кредитът се откри чрез чекова операция, за която бе постигнато устно споразумение. Риска поемаха държавните съкровища на силите от Съглашението, стоящи плътно чрез своите легации в София зад гърба на Деклозиер. Търговска банка не се интересуваше откъде извират парите, а единствено от размера на печалбата. Деклозиер даде 20 милиона франка злато в замяна на 22 милиона книжни лева, плащайки 5 на сто комисиона при общоприетата до 4 на сто в Западна Европа.
На 13 август Търговска банка запита какви суми има на разположение, на което “Креди Лионе” отговори - 10 милиона златни франка, а “Уестминстър банк” посочи 400 хиляди лири стерлинги, или всичко 25 милиона златни лева. Тайната бе гарантирана: “Няма нужда да ни телеграфирате името на този, който внася, или на оня, в полза на когото този внос става.” Имената знаеха само посветените в операцията, сред които първият секретар на френската легация в София Фиц Морис.
Поради строгата тайна Деклозиер не можеше да прибегне до услугите на Българска народна банка, а подписваше две чекови книжки, издадени му от Търговска банка. Ако Буров и Губиделников рискуваха 4 милиона лева, печелеха от тях до 400 хиляди лева. Оборотът на тяхната банка възлизаше на 140 милиона годишно. Бедата бе тази, че само банковата сделка можеше да се съхрани в дълбока тайна. Търговската част на операцията щеше да се разчуе из цяла България. Тайната бе в началото, макар и под зоркото око на тайната полиция, а сетне стана обществено достояние.
По онова време

България произвеждаше повече жито, отколкото изяждаше

на хляб. Годишното производство на зърнени храни тази година надхвърляше със 100 000 тона средното - 2 200 000 тона, от които 1 300 000 се потребяваха в страната. Останалите 900 000 тона в мирновременни условия би трябвало да се продадат в чужбина, съставлявайки най-значителното перо от българския износ. От това щяха да спечелят държавата и производителите. Износът обаче бе забранен с постановление на Министерския съвет.
Деклозиер не влезе във връзка с житарски търговски фирми, а потърси партийнополитически оцветени лица. Строго поверителният списък, озаглавен “Агенти на Г.”, бе уж в единствен екземпляр, но Радославов разполагаше с препис и дебнеше политическите противници да се набъркат дълбоко в житарската афера. Генадиев препоръча свои политически приятели, за да извлекат полза и за себе си: “Ще дойдат милиони, по-добри цени и готови храни.” Ширеше се обаче и друго мнение:

Депутатството е далавера

Глупав е оня, който не го използва. Три четвърти от народните представители се занимаваха и с търговия.
Генадиев не беше в изпълнителната власт, а продължаваха да го затрупват с молби за служби, поради което гледаше да обезщети “доверените лица” с пари: “Такава търговия се случва на търговеца през живота му един път.” Неговият хонорар обаче бе само 2000 лева за даден “юридически съвет”. Най-много бяха представителите на Народнолибералната партия, и то от крилото на Генадиев: Велизар Каракашев, Иван Халачев, Михаил Патев, Димитър Димитров, Иван Чанков, Яков Матакиев, Стойко Немски, Павел Генадиев, Христо Янков и Георги Генков. Земеделският съюз бе видно представен от Марко Турлаков, Александър Димитров, Александър Стамболийски (в затвора), Райко Даскалов, Григор Бояджиев, Найден Куманов, Неделчо Георгиев и Бешко Дунев.
Деклозиер плащаше до 25 на сто над пазарната цена. Той даваше на “агентите” 5 на сто вместо 3 на сто от стойността на закупеното и още по 1 лев на всеки 100 кг. Търсенето вдигна цените на борсата за храни. Дребните посредници по селата също се облажиха от стока с 11 лева на 100 кг. На 26 август Министерският съвет определи пределна цена 26.50 лв. за 100 кг. Радославов се закани, че няма да одобри нарушението на постановлението. “Агентите” на Деклозиер обаче не спряха да разтварят широко пръсти и плащаха щедро в брой. Печалбата им се услади за чужда сметка.
Труден за решаване бе въпросът със съхраняването на житото, защото Деклозиер държеше да се събира в складове в непосредствена близост до железопътната линия за по-лесно извозване. За една барака се искаше 30 хиляди лева наем месечно. Деклозиер не се скъпеше и плащаше. Той припираше много, но бе застигнат от събитията.
На 10 септември 1915 г. България обяви обща мобилизация.

Всякакви покупки на жито бяха прекъснати

Деклозиер се скри зад фирмата на Търговската банка. Той се яви при Губиделников за “преглеждане на сметките” и остави 4 134 620 лева за “ликвидационни работи”, след което се измъкна с персонала на френската легация. “Агентите” трябваше да изсърбат надробената попара.
Правителството на Радославов тури ръка върху аферистите, реквизира храни на обща стойност 18 милиона лева и иззе 2.5 милиона лева от Търговската банка в полза на държавата. То бе доволно, че е надиграло Съглашението. Радостта обаче бе прибързана, защото не се знаеше кой ще спечели Голямата война. В Париж и Лондон държаха точна сметка на похарченото и начисляваха наказателни лихви. Падежът за погасяване щеше да дойде с договора за мир.
Още в началото на октомври 1915 г. партийният орган на либералите “Народни права” подхвана изобличенията срещу “предателите”. На 15 ноември полицията арестува 39 души. Натрупаният следствен материал бе предостатъчен като количество, обаче Радославов отлагаше връчването на обвинителния акт и началото на съдебния процес. Той ловко прилагаше заплахата със затвора, за да оцелее правителството в парламентарните битки. Народната партия склони да подкрепи правителството за бюджетните разходи. Депутатите на земеделския съюз също гласуваха за. Генадиев обаче се оказа костелив орех. Неговите привърженици застанаха здраво до него дори когато им се каза, че ще го последват и в “Генадиевия дом”, прозвище на Софийския централен затвор.
Софийският военен съд отреди на Генадиев 10 години строг тъмничен затвор, а на другите 11 народни представители по 8 години. Банкерите Буров и Губиделников, които най-много спечелиха от житарската афера, бяха оправдани. Вярно е, че заради тях отстъпи Народната партия, но не е лъжа и твърдението на банкера Ангел Куюмджийски: “Моето приятелство търсят видни политици, защото техните полици са в личния ми сейф.” За жалост политиците на България не бяха богати по рождение. Някъде парите правят властта, другаде властта прави пари.