Българска полиция/жандармерия 1939-1944

[dibo]

Нещо не се връзва логически - жандармерията е създадена през 1944 и съществува по-малко от година. Съмнява ме, че са имали време да се занимават с подобни тренировки....

[KAK]

Германците както и другите армии тогава са имали системи в повечето случай базирани на жиу-жицу (тогава така са го наричали) за ускорено обучение. Тъй като повечето ни тогавашни инструктори са били обучавани в Германия предполагам че и обучението в жандармерията е взаймствано от тях. В списание ,,Полицай ", издавано преди 9-ти има малко по тази тема но за съжаление снимките са с лошо качество.

[танкиста от Харков]

:rock: През 30-те г. в Полицейското училище се провеждат занятия по задържане на въоръжени престъпници и такива оказващи съпротива. За основа на практическите занятия се ползват различни издания, едно от които е на френския дивизионен комисар (Пешар или Пижон - ще доуточня). Отпечатана е негова книжка с обяснения и снимки и някъде из архивите ми имам един екземпляр от нея. :tup:
Жандармерията е провеждала някакви занятия в свободното и предвидено за обучение време, но нямам конкретна информация да са тренирани разни бойни хватки. Състава и особено офицерския идва от различни служби, в които е имало физическа подготовка и тренировки по бойни умения.

:fahr39:

[KAK]

Мисля че съм попадал на това ръководство в нац. библиотека. Има ли в него неща от сорта - полицаят си слага бастуна в крачола на престъпника за да не може да бяга и друго ярко предписание, ако отказва да върви, да го занесе до участъка на ръце? Сериозно тези неща ги имаше. Ако е някое друго ръководство ще бъде също много интересно.
Поздрави !

[кало]

Хауптман, такова животно като MP Schmeisser или Schmeisser MP-41 няма, а нито ППШ-41, нито Суоми са автомати в смисъла, в който си го употребил (като нещо, различно от картечните пистолети).

[танкиста от Харков]

:kill_myse Точно това е КАК ! :sm113:
:38: Търся го и не мога да го открия из архивите си. Беше много калпаво като полиграфия и имаше много неясни и грозни снимки, като за 20-те години.
:kill_myse А номерата с бастуните и др. подръчни средства, ги има и днес! :rock:

:fahr39:

[KAK]

Е това да понесеш айдука на ръце като булка съм го виждал само там :-) А някакви ръководсктва по тази тема за армията от преди 9-ти намират ли се ?

[manev]

Германците както и другите армии тогава са имали системи в повечето случай базирани на жиу-жицу (тогава така са го наричали) за ускорено обучение. Тъй като повечето ни тогавашни инструктори са били обучавани в Германия предполагам че и обучението в жандармерията е взаймствано от тях. В списание ,,Полицай ", издавано преди 9-ти има малко по тази тема но за съжаление снимките са с лошо качество.

Здравейте - може ли да ми посочите евентуално поне годината на сп.Полицай в която е тази статия - защото списанието е излизало всеки месец от октомври 1928 до декември 1943година. Много ще съм благодарен за помоща Ви. Ако случайно знаете и броя ще трябва да почерпя!

Що се онтася до обучението на полицията в Царство България - то ръкопашният бой е залегнал в нейното обучение наистина на базата на учебника на Шарл Пешар - издаден 1926година "методи за олицейска техника".

[dibo]

СЪЗДАВАНЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ЖАНДАРМЕРИЯ

Военноисторически сборник 1993/6, Румен Николов

Доминиращата тенденция във вътрешнополитическата обстановка в България през 1943 г. е постоянното изостряне на конфликта между властите и въоръжените комунистически формации. За неговата интензивност свидетелствуват цифрите: докато по официални данни през цялата 1941 г. за „противодържавна дейност“ са задържани и убити 881 души (845+36), през 1942 г. — 3697 (3663+34), то само за първите четири месеца на 1943 г. достигат 1241 (1189+52) души¹.
Като изразява безпокойството си от положението в държавата, Щабът на войската отбелязва, че „проявите на нелегалните, които в последно време зачестиха, са от естество да изложат държавата ни, а при една война и да смутят тила на войските“ и затова е „крайно време" те да бъдат „бързо и напълно обезвредени“². Директорът на полицията, която се използва активно за разрешаване на този проблем, отчита известни успехи в „борбата с нелегалните групи“, но не крие, че предстои „огромна работа за окончателно обезвреждане на тия банди"³.
Тези опасения и предупреждения резонират и сред най-висшите управленски кръгове. Първо правителството изразява недоволство от „все още недостатъчно енергичното противодействие“ срещу нелегалните. След това и Народното събрание обвинява министъра на вътрешните работи Д. Христов в „мекушавост“⁴. Така през 1943 г. назрява и се осъзнава необходимостта от търсене и използване на допълнителни сили и средства за разрешаване на този болезнен и опасен не само за престижа на режима проблем.
На 19 януари 1944 г. министър Д. Христов внася в Народното събрание законопопроект за създаване на държавна жандармерия. Той се мотивира е аргумента, че „силите и средствата на полицията не са достатъчни за резултатни действия“. Законопроектът е утвърден на 26 януари. (От 12 февруари за командир на жандармерията е назначен полковник (по-късно генерал-майор) Борис Димитров, а за началник на щаба - полковник Стефан Златев⁵.
Създаването на новата формация започва с максимално ускорени темпове. Министерският съвет приема правилник, в който я определя като „военно-полицейска организация с военна подготовка и дисциплина“. „Върховен началник“ и е министърът на вътрешните работи и народното здраве, а прякото командуване се осъществява от „действуващ офицер с права на командир на дивизия“. Състои се от пехота, конница, моторизирани поделения и служби, подредени по следната структура: щаб, интендантство, бюджетно-контролна служба, самостоятелни дружини и ядро при щаба (и състав общожандармерийска моторизирана рота и общожапдармерийски конен ескадрон)⁶.
Попълването на жандармерията с личен състав се извършва при съобразяване с твърде строги изисквания и критерии. Офицерите се набират от действуващата армия, от запаса и само в момента на формирането й — и от полицията. При подофицерите се предпочитат чинове от държавната полиция. На второ място са „приетите от запаса“, а в бъдеще се предвижда основен контингент да бъдат „завършилите кандидатподофицерска школа, която ще бъде уредена при държавната жандармерия“. Категорично се забранява преминаването на подофицери на служба „от войската в държавната жандармерия и обратно“⁷.
Още по-ограничени са начините за попълване на щата с редови жандармеристи — имат право да постъпят на служба само „служили във войската войници от запаса“, не по-възрастни от 25 години и притежаващи „свидетелство за добро поведение“ издадено от частта, в която са отслужили редовната си служба. Те се задължават да подпишат договор най-малко за 5-годишна служба в жандармерията. При нарушаване на договора се предвижда заплащане на обезщетение в размер на едногодишна брутна заплата. Всички униформени служители се ползват с еднакви права в случай на смърт при „изпълнение на службата“ — наследниците им получават еднократна помощ в размер на 50 000 лв. освен привилегиите, които се полагат на всички държавни служители⁸ .
Принципите за попълване с личен състав свидетелствуват за намерението да се създаде изцяло професионални въоръжена формация, участниците в която да бъдат напълно обезпечени в материално отношение и ангажирани единствено и изцяло с нейните цели. Професионализацията осигурява максимално покритие между интересите на държавата и заетите лица и тази нейна репресивна структура, което е предпоставка за оптималното й функциониране. На по-възвишен език функционалността е дефинирана като невъзможност държавната жандармерия да „изпълни назначението си“ без строга дисциплина и проникнатост от „съзнание за дълг към Негово Величество Царя и Родината“⁹.
Във всяка административна област на страната се сформира по една самостоятелна жандармерийска дружина (общо 12). Те са разположени по реда на номерата си в София, Пловдив, Бургас, Шумен, Търново, Враца, Горна Джумая, Стара Загора, Плевен, Ксанти, Скопие и Битоля. По щат на всяка дружина се полага следното оръжие: карабини „Маилихер“ образец 1895 г. — 487, пистолети — 93, картечни пистолети „Суоми“ и/или „Шмайсер“ — 50, леки картечници М34 — 37, тежки картечници М34 — 3 и минохвъргачки М34 — 2 броя¹⁰.
Веднага след попълването на жандармерията с личен състав се пристъпва към неговата подготовка и обучение въз основа на заповед ¹ 4 на командира и съгласно план, разработен в щаба.
Продължителността на подготвителните занятия е 176 часа, групирани по следните направления: морална подготовка — 10, физическа — 14, строева — 30, стрелкова — 35, бойна подготовка — 78, допълнителни военни знания — 5 и прегледи — 4 часа. За крайна цел на обучението се определя създаването на „убедени, съзнателни, добросъветни, честни и вдъхновени служители, годни на саможертва за Царя и величието на Родината“. На идейно-политическата (дефинирана като „морална“) подготовка се отделя сравнително малко време, но й се отдава голямо значение с изискването да се провежда с „особено внимание“ и „най-педантично както през време на занятията, така и през останалото време в казармата и вън от нея“. Само чрез такава тотална обработка на съзнанието се счита за възможно превръщането на жандармерийските чинове в „надъхани до фанатизъм“ бойци, изпълнени с „омраза към външните и вътрешните врагове на Отечеството“, които трябва да стрелят „само на месо“. Освен безпогрешна стрелба от всеки жандармерист се изискват и ежедневни упражнения по „джиу джитсу“, които окончателно да го превърнат в „страшилище за противника“¹¹.
Обучението на жандармерията е съобразено с нейната основна цел: „да се унищожат още през пролетта на 1944 г. всички разбойнически комунистически банди и групи, които смущават вътрешния ред на страната и преследват по-далечна цел — да подготвят своите кадри за въоръжено въстание било за установяване на комунистически строй, било за настаняване в България на чужди окупационни войски“. След „бързото и светкавично“ решаване на тази задача се предвижда жандармерията да „осигурява близкия тил на действуващата войска при евентуални военни действия“¹².
Методите за подготовка на личния състав са в съответствие и с облика на образно описания главен неприятел на жандармерията: скъпо платени от „нашите врагове — сърби и гърци и техните покровители американци, англичани и болшевики“, „предатели и безотечественици“, които обединяват „декласирани криминални типове“ в палещи, грабещи и убиващи банди. Снизходително се допуска участието в редовете на врага и на „екзалтирани и заблудени младежи — ученици и ученички, които са отровени от марксическата доктрина и идеология, която е една майсторска уловка и дяволска примамка, измислена от еврейщината“. Всички те се опитват да убият „сбъднатата вековна мечта на българския народ — обединението му в неговите исторически граници“. Свещената мисия на жандармерията е да им попречи, като се превърне в „страшния железен чук на държавата“, който ще смаже „продажния, подъл и предателски противник“¹³.
Предвижда се подготовката на личния състав да завърши до 15 март 1944 г. След това всяка дружина да организира своя разузнавателна група, която да събира данни за противника — неговите сили и средства, начини и методи на действие, намерения и ятаци. Въз основа на събраната информация в щаба да се разработи план, който ще бъде сведен на командирите на дружини като заповед за действие. Негов основен принцип трябва да е: „там, където веднъж мине жандармерията, наново не трябва да се връща“. За основен тип бойни действия се приема „партизанската война“. При провеждането й се разчита на съдействието на „здравите сили“ по места (преди всичко „дружествата на запасните офицери и подофицери и други родолюбиви организации“), чиято лоялност за всеки случай се предвижда да бъде стимулирана финансово, като „парични суми ще има достатъчно за тази цел “¹⁴.
За държавната жандармерия действително средствата не се жалят. На 2 март 1944 г. Министерският съвет одобрява нейния бюджет за 1944 г. в размер на 439 052 731 лв. Сумата е разделена на четири части: лични възнаграждения — 120 205 731 лв., веществени разходи — 310 847 000 лв., помощи, награди и премии (предвижда изплащане на възнаграждения на семействата на убити при изпълнение или по повод па службата, лечение на инвалиди при същите обстоятелства, как-то и „премии и награди за извършени подвизи при носене на службата“) — 5 млн. лв., и особени разходи (по специалните и тайни служби) - 3 млн. лв. Месечните заплати на различните длъжности (в зависимост от военното звание) са: командир на жандармерията — 11600—12 400, началник на щаба и интендант — 9000—9600, командир па дружина — 6800—7800, командир на рота — 6200, командир на взвод — 3600—5000, командир на отделение — 2200, жандармерист — 2000 и т. н.¹⁵ Бюджетът е определен въз основа на щатния състав на жандармерията от общо 8347 души. От тях 6373 са редови жандармеристи, 755 командири на отделения и други¹⁰.
Очевидно е, че държавното ръководство отделя голямо внимание на тази формация и подхожда максимално сериозно при създаването й, защото ролята, която й се възлага да изиграе във вътрешнополитическия конфликт, се очаква да бъде решаваща.
Формирането и подготовката на жандармерията обаче не протичат безпроблемно, защото предизвикват сблъсъци между интересите на различните институции на държавата. Твърде неприязнени отношения възникват с армията. Те не се изчерпват само със зле прикриваното нежелание на военния министър генерал Р. Русев да съдействува при въоръжаването на новата структура, за което той е смъмрен от Б. Филов¹⁷. Непрекъснатите дрязги между инстанции или служители принуждават полковник Б. Димитров да разясни със специална заповед „отношенията между войската и жандармерията“. В нея се заявява, че „жандармерията е по-малкият брат на войската“. В същото време се подчертава нейната пълна независимост от всички военни структури, което е „императивно и недвусмислено“ наложено от интересите на държавата. Изисква се установяването на „истинско другарство и задушевност между войсковите чинове в гарнизона и жандармерийските дружини“ и избягване на всякакви „търкания и недоразумения“. Обяснява се невалидността на всички дисциплинарни и командни права на по-старши чинове от армията спрямо по-низши от жандармерията¹⁸. Въпреки всичко този конфликт непрекъснато се възпроизвежда и съпътствува взаимоотношенията между армията и жандармерията през целия период иа нейното съществуване.
На 1 април 1944 г. нейните дружини получават бойните си задачи и се заемат активно с ликвидирането на „всички противодържавни прояви от масов характер“¹⁹. Едновременно с участието в акции жандармерията продължава да се усъвършенствува като самостоятелен механизъм за насилие чрез уточняване на своето предназначение, конкретизиране на неприятеля и прецизиране на начините за борба с него.
В тоталната идеологическа и психологическа обработка на личния състав през 1944 г. отчетливо проличават истерични нотки. На кадрите непрекъснато се напомня, че са изправени срещу враг, чиято пъклена цел е България да бъде поробена от „болшевиците евреи, които вече 24 години пият кръвта на руския народ и днес го хвърлят в кървавата мелница за интересите на световните капиталисти — евреи и плутократи“. В предателството си врагът бил готов да стигне дотам, че да върне „българските земи Македония, Беломорието и Моравско“ на вековните врагове на нацията. Затова всеки служител в жандармерията трябвало да се превърне във „фанатизиран националист българин, здрав и непоколебим борец срещу враговете на българщината“, за каквито се представят нелегалните комунистически групи²⁰.
Потвърждение за ефикасността на този подход се търси в практиката. „Успешните действия“ на 1-ва, 3-а, 6-а, 7-а и 9-а жандармерийска дружина се обясняват с „високия дух“ на чиновете и работата на командирите по тяхното възпитание. „Посятото семе дава добър плод“, изразяващ се в яростния стремеж на жаидармеристите да преследват противника до пълното му унищожение²¹.
Въз основа на практическия опит се разширява непрестанно и спектърът на използваните в партизанската война средства и методи.
Като едно от най-важните условия за успешни действия се разглежда бързината на придвижване. За тази цел командирите на дружини получават неограниченото право да „турят ръка на необходимите им моторни коли“ там, където ги намерят. Началниците на гари са задължени да не отказват исканите им вагони, като се оправдават със съществуващите „правилници и закони“. Целта жандармерийските поделения да се прославят като „летящи дружини“ се смята за оправдаваща всички средства²².
Потвърждава се изключителното значение на наличието на „пълно разузнаване и охрана“, кикто и на изненадата при влизаме в бой. Препоръчва се по-активно да се търси съдействие от страна на населението, което след „ликвидирането на ятаците“ проявявало подчертана склонност към сътрудничество. Често констатираната липса на сговорчивост от негова страна се обяснява с „инертност“, а не с някаква съпричастност към „предателските лозунги на комунистите“. Невъзможността да бъде спечелено сътрудничеството на населението се компенсира с привличане на представители на Обществената сила. При провеждане на акции от командирите на жандармерийски поделения се изисква да свикват нейните членове в съответните населени места, да произнасят пред тях „вдъхновено слово“ и да им поставят задачи по охраната и разузнаването²³.
Непрекъснато натрупваният опит и извличаните поуки се анализират и синтезират на специална конференция на командния състав, проведена на 17 и 18 юли 1944 г. с участието на министъра на вътрешните работи и директора на полицията. На нея вече генерал Димитров оценява „общата обстановка във връзка с нелегалното движение“ и резултатите от досегашната „бойна дейност“ на жандармерията. Разпределят се новите задачи и се уточняват формите на взаимодействие с полицията и с ловните дружини²⁴.
Интензивната обработка и старателно възпитаваната настървеност към обявените за вътрешни врагове на държавата и нацията логично водят до непрекъснато разширяване на кръга от лица и групи, които се определят като неприятели. Съвсем закономерно в него започват да попадат и представители на властите — „общественици, бивши министри, депутати, служители (бирници, горски, акцизни, кметове и пр.)". Критериите за включване в този списък са насаждането на „пораженски дух и поквара“; безогледното „трупане на милиони“; убиването с „позиви и интерпелации“ на „духа и вярата в победата“; стремежът към осигуряване „пред болшевики и англичани“ и т. н. Полагащата се на подобни личности съдба е третиране „наравно с онези, които са с оръжие в Балкана“. Призивът за разправа е съчетан с апел за „вяра в победата“, защото в крайна сметка „нашите съюзници ще спечелят войната“, през лятото на 1944 г. вече се лансира обаче и мотивът „готовност за саможертва“²⁵. С него практически се изчерпва духовната мотивация и се пристъпва към предимно материално стимулиране, което ускорява деградацията на държавната жандармерия.
Проявилите се в бойните действия служители не само получават парични награди, но им се полага и „цялата плячка от нелегалните“. На щабовете се предават единствено предметите, „които са от важност по проучване дейността на нелегалните“²⁶. Общо за първите три месеца от съществуването си жандармерията получава премии в размер на 8 850 000 лв. Отделният „подвиг“ се оценява на „50 000 лв. на глава — убит или заловен“²⁷.
Като губи моралния си облик и придобива мрачна слава, жандармерията продължава самостоятелното си съществуване до края на юли 1944 г. От 3 август тя преминава в подчинение на Щаба на войската. Дружините стават „организационни единици на дивизионните области“. „Назначението и задачите“ им не се променят²⁸, въпреки че до голяма степен промяната обезсмисля преподчиняването.

* * *

Създаването на държавната жандармерия е типична реакция на режим, който се чувствува застрашен от развитието на драматични вътрешнополитически процеси, протичащи в държавата, и предприема мерки за ликвидиране на заплахата. Свръхцелите, които се възлагат на тази формация, начините на попълване и подготовката на нейните кадри, голямата й самостоятелност неизбежно водят до излизането на механизма извън всякакъв ефикасен контрол. За това допринася и самоидентификацията като главен (ако не и единствен) защитник на държавата и постепенно присвояваното право да бъде определям неприятелят, което предизвиква непрекъснато разширяване на редовете на врага и дори измислянето на такъв.
Проявите на Българската държавна жандармерия през няколкото месеца на нейното съществуване показват закономерността на тези тенденции и за сетен път потвърждават аксиомата за невъзможността социално-политическите конфликти да бъдат разрешавани чрез насилие. Значението и актуалността на тази проблематика и необходимостта от нейното по-подробно изследване не бива да бъдат отхвърляни с аргументи като липсата на достатъчно архивни източници или негативните емоции, конто събужда самото й споменаване.

1. АМВР, об. д. 16891, л. 1—7.
2. ЦВА, ф.25, оп. 2, а. е. 179, л. 303.
3. МВР, об. д. 10042, л. 11.
4. Филов, Б. Дневник, С , 1990, с. 646, 651.
5. Петров, Л. Военноорганизационни форми на борба срещу революционните сили в България през периода юни 1941 - септември 1944. Известия на ИВИ и ВИНД, 1989, т. 48, с. 63. Лаконичен по въпроса е и Д о ч е в, Д. Монархофашизмът срещу народната съпротива 1941-1944, С. 1983, с. 133-134. История на антифашистката борба в България 1939/1944, т. 2, С., 1976, с. 80. Няколкото реда нямат никаква научна стойност.
6. АМВР, об. д. 21152, т. 1, л. 66.
7. Пак там, л, 67—68.
8. Пак там, л. 69.
9. Пак там, л. 70.
10. АМВР, об. д. 21152, т. 1, л. 70—73.
11. Пак там, об. д. 16425, л. 69—70.
12. Пак там, об. д. 13068, л. 119.
13. АМВР, сб. д. 13068, л. 119.
14. Пак там, л. 120—121. На разузнаването се придава първостепенно значение при подготовката и провеждането на акциите на жандармерията, защото то „пести кръв и дава спокойствие на командуването“. Затова му се възлага широк спектър от задачи — не само събирането на пълна информации за неприятеля, но и контрашпионаж („борба с противниковата разузнавателна служба“) и дори водене на пропаганда и контрапропаганда (вж. ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 1066, л. 420—425).
15. АМВР, об. д. 7818, л. 3—10.
16. Пак там, об. д. 23635, л. 10.
17. Филов, Б. Пос. съч., с. 691. Щабът на войската с нежелание разпорежда да се предостави оръжие от армейските записи и продукции. В началния етап от формирането на жандармерията тя получава само 1000 пушки, 100 картечни пистолета, 124 леки и тежки картечници. 24 минохвъргачки. 1144 000 патрона с различен калибър и 2400 мини (вж. АМВР, об. д. 21152, т. I, л. 41, 56, 172). Обещаното от Германии незначително количество оръжие пристига с голямо закъснение и е предоставено предимно на Скопската. Шуменската, Плевенската и Търновската жандармерийска дружина (вж, АМВР, об. д. 21152,"т. 2, л. 442).
18. АМВР, об. д. 23635, л. 7—9,
19. Пак там, л. 1.
20. Пак там, об. д. 21152, т. 2, л. 410—417.
21. АМВР, об. д. 21152, т. 1, л. 245
22. Пак там, л. 246
23. Пак там, л. 121, 234
24. Пак там, об. д. 13647, л. 18
25. А МВР, об. д, 21152, т. 1, л. 236.
26. Пак там, т. 2, л. 321.
27. Пак там, об. д. 4098, л. 13.
28. Пак там, об. д. 23635, л. 3.