Полковник Дрангов

[Todor Pavlov]

Снимах картичката/гърба/ и брошурката. :tup:

[resavsky]

А къде ще бъде паметника?За по подходящо място от Охрид не се сещам........

[Todor Pavlov]

На мястото на казармите на 9-ти пехотен полк -паркчето до х-л Санкт Петербург.
За Охрид в момента ще ни трябва взвод от парашутната бригада .

[Николай]

На мястото на казармите на 9-ти пехотен полк -паркчето до х-л Санкт Петербург.
За Охрид в момента ще ни трябва взвод от парашутната бригада .

Дрангов е от Скопие. Доколкото знам дори не е посещавал Охрид, нито пък е воювал там през 1915-18.
Принципно най-подходящо за паметна плоча е мястото в кв. Редута, където е била къщата, в която е живеел Дрангов със семейството си до 1915 г. В Пловдивския полк той изкарва по-малко от три месеца. А и 9 полк е дал толкова жертви във войните, че да се слага паметна плоча само на един от загиналите, не ми се струва редно. Не бива да се забравя и друго - във войните загиват или умират от рани и болести не един и двама офицери с чинове подполковник или полковник. Ще спомена само полковник Каварналиев (при Дойран през юни 1913), полковник Тенев (при Чаталджа през 1912), полковник Свещаров (при Кубадин през октомври 1916), полковник Илиев (при Червената стена през март 1917), подполковник Ламбринов (при Добро поле през септември 1918) и още много други. Тяхната смърт е не по-малко геройска. И не ми се струва справедливо да бъде само един от загиналите за сметка на забравата върху всички останали... Лично мнение...

[resavsky]

Дрангов е от Скопие. Доколкото знам дори не е посещавал Охрид, нито пък е воювал там през 1915-18.
Принципно най-подходящо за паметна плоча е мястото в кв. Редута, където е била къщата, в която е живеел Дрангов със семейството си до 1915 г. В Пловдивския полк той изкарва по-малко от три месеца. А и 9 полк е дал толкова жертви във войните, че да се слага паметна плоча само на един от загиналите, не ми се струва редно. Не бива да се забравя и друго - във войните загиват или умират от рани и болести не един и двама офицери с чинове подполковник или полковник. Ще спомена само полковник Каварналиев (при Дойран през юни 1913), полковник Тенев (при Чаталджа през 1912), полковник Свещаров (при Кубадин през октомври 1916), полковник Илиев (при Червената стена през март 1917), подполковник Ламбринов (при Добро поле през септември 1918) и още много други. Тяхната смърт е не по-малко геройска. И не ми се струва справедливо да бъде почитан прекалено много един от загиналите за сметка на забравата върху всички останали... Лично мнение...

Не знам защо винаги съм свързвал рода Дрангови с Охрид.Явно съм се объркал от приятелството на Борис Дрангов с Александър Протогеров.

[Николай]

Доколкото знам родът на Дрангови произхожда от Кумановско. Иначе от Охрид са други двама герои от войните :генералите Климент Бояджиев и Кръстьо Златарев.

[Todor Pavlov]

Не бива да се забравя и друго - във войните загиват или умират от рани и болести не един и двама офицери ....
...Тяхната смърт е не по-малко геройска. И не ми се струва справедливо да бъде само един от загиналите за сметка на забравата върху всички останали... Лично мнение...

Съгласен съм с казаното от теб , но нали все трябва да се почне от някъде ... Замисълът ни е по-мащабен / и скъп !/. В другия край на паркчето , стилно свързано с оформлението на паметника , ще се построи параклис в чието предверие на мраморни плочи ще бъдат изписани всички служили в 9-ти пехотен полк , загинали във войните за обединение на България. В Пловдив ,между другото , няма военен паметник , освен този на Гюро Михайлов /за Альоша не говорим/...
Снимка от четническия период :

[Николай]

Само да добавя, че в София майор - от май 1913 г. подполковник- Дрангов е живял със семейството си от 1907 до 1914 г. на ул. Типографска 8 в кв. Подуяне. Аз лично нямам предства как се казва днес тази улица и дали изобщо съществува.

[Николай]

Малко сведения за служебния път на Дрангов:
Борис Дрангов завършва Военното училище през 1895 г. Служи през 1895-98 г. в 3 конен полк в Пловдив, от 1898 до 1903 г. в 2 конен полк в Лом - там се среща със съпругата си Райна, също по произход от Македония. Участва като войвода на чета в Илинденското възстание в Кратовско. През 1904 до 1907 г. следва ВА в Санкт Петербург, която завършва с отличие, а дипломната му работа - "Руски придобивки в Централна Азия през 19 век" е публикувана в сборника на Академията. След завръщането си е причислен като капитан и после майор към ГЩ и командува дружина в 6 пехотен полк и ескадрон в 10 конен полк - един вид стаж, необходим за офицерите от ГЩ. През 1911 г. за кратко служи в Министерство на войната, а през 1912 г. е инспектор на старшите класове във ВУ. При мобилизацията през 1912 г. е назначен като майор за началник-щаб на 1 бригада от 1 пехотна дивизия, с която частва в двете балкански войни. На 18 май 1913 г. е произведен подполковник. През 1913 -1914 г. излиза със статии в печата с които остро критикува действията на българското висше командване във войните. През 1914 г. в тази връзка е даден под съд за провинения спрямо дисциплината, но е оправдан. За "награда" е изпраен да командва 3 дружина от 21 полк в Пашмакли,дн. Смолян. До август 1915 командува дружина в 32 Загорски полк. При формирането на "Кадровата" - впоследствие 11 Македонска дивизия, е назначен за командир на 5 Македонски полк, с който воюва до май 1916 г., когато е назначен за началник на формираната в Скопие временна Школа за запасни подпоручици от пехотата. Неин началник остава до август същата година, когато след производството на единствения си набор, школата е разформирована, а Дрангов е назначен за началник-щаб на 1 пехотна дивизия. През март 1917 г. е прехвърлен на Южния фронт и назначен за командир на 9 пехотен Пловдивски на НЦВ Княгиня Клементина полк. При обстрел на позицията на полка на 26 май 1917 г. е ранен в крака и умира в 20.00 часа на същия ден от отравяне на кръвта. Посмъртно е произведен в полковник и е погребан тържествено в родния си град Скопие.
Поне това са моите сведения. Всякакви корекции са добре дошли...

[dibo]

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=174173#post174173

[resavsky]

Борис Дрангов въобще не е бил обичан от началниците си най - вече заради прямия си характер.Това се отразява значително на кариерата му.Затова той на 45 години въпреки забележителната си биография и завършената военна академия командва само полк и е подполковник докато неговите връстници /макар и без военна академия/ са с поне едно звание по - високо от него.Но пък легенда остава едниствено Дрангов.

Малко сведения за служебния път на Дрангов:
Борис Дрангов завършва Военното училище през 1895 г. Служи през 1895-98 г. в 3 конен полк в Пловдив, от 1898 до 1903 г. в 2 конен полк в Лом - там се среща със съпругата си Райна, също по произход от Македония. Участва като войвода на чета в Илинденското възстание в Кратовско. През 1904 до 1907 г. следва ВА в Санкт Петербург, която завършва с отличие, а дипломната му работа - "Руски придобивки в Централна Азия през 19 век" е публикувана в сборника на Академията. След завръщането си е причислен като капитан и после майор към ГЩ и командува дружина в 6 пехотен полк и ескадрон в 10 конен полк - един вид стаж, необходим за офицерите от ГЩ. През 1911 г. за кратко служи в Министерство на войната, а през 1912 г. е инспектор на старшите класове във ВУ. При мобилизацията през 1912 г. е назначен като майор за началник-щаб на 1 бригада от 1 пехотна дивизия, с която частва в двете балкански войни. На 18 май 1913 г. е произведен подполковник. През 1913 -1914 г. излиза със статии в печата с които остро критикува действията на българското висше командване във войните. През 1914 г. в тази връзка е даден под съд за провинения спрямо дисциплината, но е оправдан. За "награда" е изпраен да командва 3 дружина от 21 полк в Пашмакли,дн. Смолян. До август 1915 командува дружина в 32 Загорски полк. При формирането на "Кадровата" - впоследствие 11 Македонска дивизия, е назначен за командир на 5 Македонски полк, с който воюва до май 1916 г., когато е назначен за началник на формираната в Скопие временна Школа за запасни подпоручици от пехотата. Неин началник остава до август същата година, когато след производството на единствения си набор, школата е разформирована, а Дрангов е назначен за началник-щаб на 1 пехотна дивизия. През март 1917 г. е прехвърлен на Южния фронт и назначен за командир на 9 пехотен Пловдивски на НЦВ Княгиня Клементина полк. При обстрел на позицията на полка на 26 май 1917 г. е ранен в крака и умира в 20.00 часа на същия ден от отравяне на кръвта. Посмъртно е произведен в полковник и е погребан тържествено в родния си град Скопие.
Поне това са моите сведения. Всякакви корекции са добре дошли...

Мога да допълня,че от 1899 г. Борис Дрангов е активен член на Върховния македонски комитет като е особено близък с тогавашния му председател Борис Сарафов / с когото са съученици от Солунската мъжка гимназия "Св.св.Кирил и Методий ",впоследствие са юнкери във Военното училище и служат заедно в Лом/.Дрангов развива изключителна деятелност докато Сарафов е начело на комитета по време на сътрудничеството с ВМОРО.След разцеплението на "върховсти " и "централисти" и кървавите стълкновения между представителите на двете течения Дрангов до голяма степен са дистанцира от македонските дела тъй като вижда гибелните последици от братоубийствата.След разпускането на ВМК през 1905 г. Дрангов остава близък приятел на майор Александър Протогеров - неофицален лидер на върховистите /запазили извество влияние върху македноците в България /.За участието на сина на Борис Дрангов Кирил Дрангов във ВМРО след 1919 г. вече съм писал.

[bene]

Рада Банялиева, председател на Инициативния комитет за издигане на паметник на полковник Борис Дрангов

Г-жо Банялиева, докъде стигна инициативата за набиране на средства за изграждане на паметник на полковник Борис Дрангов в Пловдив?
Рада Банялиева: Досега са събрани около 7500 лева. Стойността на паметника е 28 700 лева. Т.е. – приблизително набрана е около една четвърт от сумата. Но са водени разговори с доста хора, които имат желание да направят дарение, както политически сили, така и отделни физически лица, проведени са разговори и с директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който ще подпомогне инициативата. Затова смятам, че до 26 май, когато е датата на откриването на паметника, сумата ще бъде събрана.

Какви хора са най-често дарителите?
Рада Банялиева: Прави ми впечатление, че голяма част от хората, които даряват пари, желаят да останат анонимни. Съвсем скоро в музея дойде мъж, който поиска да вземе брошура, в която е публикувана банковата сметка за набиране на средства за паметника и каза, че взима банковата сметка за свой приятел. Нито каза името му, нито искаше да се знае кой е човекът, просто каза, че той иска да дари определена сума. Имах и разговор с един бизнесмен от Пловдив, който беше чул за инициативата и в момента съвсем спонтанно беше решил да дари определена сума. Без никакви условия за реклама, обявяване и т.н. Мисля, че това са истинските дарители.

Какво стана с вашето обръщение към хората да изпратят имената на български воини, които също да намерят място на момента?
Рада Банялиева: Нашата идея беше след като се издигне паметник на полк. Дрангов, в самата основа на паметника да бъде вградена гилза и в нея да бъде поставен списък с имена на хора, които са участвали в Балканските войни, Първата световна война, Втората световна война, независимо дали са се върнали живи и здрави от фронта, дали са били ранени, дали са загинали там. Тази идея беше обвързана с фондонабирателната кампания, за която отпечатахме три вида картички с различна стойност – 3, 5 и 10 лева. Така че всеки, който закупи тази картичка, по този начин дарява тази сума за издигането на паметника. Има и един отрязък към картичката, който се попълва, и ако даденият човек има близки или родственици, които са участвали в тези войни, и иска по такъв начин да се запази споменът за тях, може да запише името, и това име се включва в списъка, поставен в гилзата. Идеята е дори и след смъртта си, полк. Дрангов да води един символичен полк след себе си в успешни боеве.

Къде ще бъде паметникът?
Рада Банялиева: Паметникът ще бъде на едно от най-хубавите места в Пловдив – градинката между ул. “Победа” и бул. “България” в близост до хотел “Санкт Петербург”. Мястото е избрано неслучайно, защото в близост до него някога са били казармите на Девети пехотен полк, а самият полк. Дрангов загива като командир на полка. В близост до него ще бъде изграден и един параклис, който ще се казва “Свети Георги”. Идеята е паметникът и параклисът да оформят един общ архитектурен комплекс, който ще бъде едно много приятно място за хората, които, почивайки си, могат да оставят цветя на паметника, да запалят свещ в параклиса... Това е била идеята.
Това е инициатива на хора, които почитат делото на полк. Борис Дрангов и смятат, че е крайно време, 90 години след неговата смърт, този човек да има паметник в България, защото за съжаление досега той няма паметник. Въпреки че е имало няколко инициативи за издигане на паметник и в София, и в Скопие, по редица обстоятелства, различно стечение на политическата конюнктура, паметникът не е издигнат.
Монументът в памет на Борис Дрангов ще представлява щик, ще има и барелеф на Борис Дрангов, а композицията ще бъде изваяна от бронз. Височината й ще бъде около 8,5 – 9 метра. Скулпторът, който изработи проекта за паметник, се казва Атанас Карадечев. Монументът представлява деветметров щик - оръжието, донесло ни толкова много победи.

[Todor Pavlov]

След един проливен дъжд паметника беше открит и осветен ! Да сме живи и здрави да почитаме паметта на героите !

[lobo]

Според разказ на очевидец,записан на времето от Ангел Личков и публикуван в книгата му "Лилково -богеве,камъни и руни",през цялото време вражеската артилерия е "търсела" Дрангов.Обстрелван е бил щабът му,отделни струпвания на офицери на едно место и т.н. Явно са имали добро разузнаване и добри насочвачи.Според очевидеца Дрангов е починал от кръвозагуба а не от отравяне на кръвта /сепсис/.Който успее да намери книгата,да я прочете.Много е интересна.

[Николай]

Според разказ на очевидец,записан на времето от Ангел Личков и публикуван в книгата му "Лилково -богеве,камъни и руни",през цялото време вражеската артилерия е "търсела" Дрангов.Обстрелван е бил щабът му,отделни струпвания на офицери на едно место и т.н. Явно са имали добро разузнаване и добри насочвачи.Според очевидеца Дрангов е починал от кръвозагуба а не от отравяне на кръвта /сепсис/.Който успее да намери книгата,да я прочете.Много е интересна.

Не, не се е търсел конкретно Дрангов. На 26 и 27 май 1917 е обстрелвана цялата позиция на 302 дивизия, в чийто състав е бил и 9 Пловдивски полк. Всъщност командния пункт на полка е бил доста по-назад. Просто щаба тогава обикалял позициите по време на обстрела. Което си е била рутинна процедура. През цялото време около тях са валяли снаряди, но осколката от само един улучва единствено Дрангов в крака. Лош късмет!
Дрангов всъщност не губи много кръв след раняването си в крака. Бил е в съзнание. Едва привечер изпада в безсъзнание. И полковия лекар констатира отравяне на кръвта...