Търся информация

[Лилия]

Здравейте!
Може ли някой да ми помогне с информация за следните военни:
1. Христо Тумбин - не зная точно чина му, бил е началник на военното разузнаване преди 1944 г.
2. Генерал Георги Стойнов - командир на трудовата повинност през 1923 г. (възможно е името му да не е точно, написано е нечетливо).
Интересувам се от подробности за тях, тъй като чета ръкопис на моя дядо - полковник до 1946 г., и там тези хора са споменати. За тях не успях да намеря биографични справки.
Има още няколко имена, но след като прегледам отново ръкописа, ще добавя и тях, да не пропусна някоя подробност.
Благодаря предварително.

[dibo]

Моля модератор да прехвърли тази тема в Нова Българска История. Иначе работя по тези имена и ще се постарая да дам отговор до седмица-две.

[dibo]

За Христо Тумбев имам само това:

Христо Зашов Тумбев е роден на 17.01.1894 в Самоков.
ОФицерски звания:
01.08.1917 - Подпоручик;
30.06.1919 - Поручик;
01.04.1927 - Капитан;
06.05.1935 - Майор;
06.05.1939 - Подполковник;
03.10.1942 - Полковник.
Военна служба:
? - 28-ми пехотен полк;
? - 27-ми пехотен полк;
1930 - Началник на подучастък към 7-ми пограничен участък;
1932 - Командир на рота в 27-ми пехотен полк;
1933 - Помощник-началник на военното окръжие в Татар-Пазарджик;
1935 - Адютант в 27-ми пехотен полк;
1938 - Адютант в 6-ти пехотен полк;
1939 - Столично военно комендантство;
1939 - Преподавател във Военната академия;
1942 - Щаб на войската (тук някъде е началник на военното разузнаване. Със сигурност е изпълнявал тази длъжност към началото на 09.1944);
1944 - Уволнен в запас.

[dibo]

За генерал-майор Георги Стойнев скоро ще пусна биография в моята тема за българските генерали . Засега само ще потвърдя, че е началник на Трудова повинност от 09 юни 1923г. до 07 октомври 1926г.

[dibo]

Между впрочем и аз имам два въпроса:
1. Кой е дядо ти?
2. Дали може да споделиш с нас във форума поне част от ръкописа му?

[Лилия]

Благодаря

Dibo, благодаря за помощта. Чак днес се включвам, защото за съжаление има дни, в които от работа не мога да стигна до интернет.
Дядо ми е покойник от 1969 г. Името му е полковник Величко Величков. В последните си години преди пенсионирането му през 1946 г. е бил командир на противовъздушната отбрана на София. Ръкописът му е, поне за мен, която не съм запозната много с военната ни история, много интересен. Представлява автобиография, но всъщност освен детските му години, останалото е историята на военната му кариера. В спомените си е характеризирал и своите другари, висшестоящи и подчинени. Текстът завършва с преврата на 9.9.1944, така както той го е преживял.
Подготвям ръкописа за печат. През 2005 г. издадох друг негов труд - "Противовъздушната отбрана на нашата войска. Поява, мирновременно и военновременно развръщане, действия за времето от Първата световна война до края на Втората световна война." Краткото търговско заглавие е "Въздушна тревога", макар че книжката не се продава. Понеже изрично е отбелязано, че форумът не е за търговски цели, се въздържам да пиша за това. Екземпляри от нея съм раздала в библиотеките на Военната академия, Военния клуб, в Градската и Народна библиотека и т.н.
Ако се интересувате от биографичния ръкопис, нямам нищо против да пусна нещо тук, но какво точно? От родния му Разград, през Военното училище, Първата световна война край десния бряг на Вардар, Разградския гарнизон между двете войни, укриването на военна техника от комисията по изпълнението на Ньойския договор, управлението на Стамболийски, Военният съюз и превратите през 1923 и 1934 г., офицерски школи, преподаване във Военното училище, кариера в противовъздушната отбрана - всичко има!
P.S. Аз съм издателят. Никаква изд. къща не е привлечена, нито пък нечие финансиране. Трябваше да минат доста години, за да си позволя сама това, но си заслужава!

[von Danitz]

Полковник Величков е командир изобщо на Противовъздушната отбрана на Царството с началник щаб майор Петров, командир на отбраната на София е подполковник Захариев, а на тежката зенитна група е майор Григоров, на леката капитан Етрополски.

[Лилия]

Сигурно сте прав. Има подробности, които ми се изплъзват, когато отговарям далеч от ръкописа.

[dibo]

Да - всъщност имам Вашата книга "Въздушна тревога" - аз следя за подобни заглавия, когато излязат на пазара - тази специално я купих на един Панаир на книгата в НДК. Ще се радвам в бъдеще да закупя и спомените на Вашия дядо, когато се появят. А иначе "укриването на военна техника от комисията по изпълнението на Ньойския договор" като че ли най-много ме интересува - ако може да пуснете тези части тук в тази тема.

[Лилия]

Ето няколко откъса по темата за укриването на военна техника. Вижте, Dibo, започвам да се чувствам неловко, защото Вие и други от форума сте много компетентни по военната история. Може би очаквате важни разкрития, с които, уви, най-вероятно не разполагам. Освен това много подробности в авторския разказ са вмъкнати на различни места, при описание на конкретна случка например, и няма как да се отдели каквато и да е тема, без да се наруши пълнотата на изложението.

„Току що се завърнах в полка и започна огромна и отговорна работа по укриването на материалната част от контрола на съглашенската комисия. Както наличната в полка, така и пристигащата с влакове на гара Разград материална част се укриваше нощем. Пехотното оръжие и бойните припаси се прибираха в домовете на доверени граждани и селяни от околността. Артилерийската материална част се укриваше в горите под навеси в Куртлуджа (село Калово), с. Адакьой, Гложево и други. Работниците бяха само офицери, подофицери и доверени войници. Техният труд бе огромен, извънреден и безвъзмезден...

...Командирът на отделението подполковник Георги Порфиров Христов бе с висок ръст, с внушителна походка, черноок, със завити нагоре мустаци (а ла кайзер Вилхелм ²²), с високи ботуши (а ла Наполеон Бонапарт), шапката му с по-голяма периферия. Още в началото насочи вниманието си към редовни занятия с личния състав и потягане на строевата и стрелковата подготовка на полка, което бе правилно. Но усилията му не дадоха търсения резултат поради големия разход от личния състав по пазенето и поддържането на укритата артилерийска материална част, бойни припаси и пехотно оръжие, които бяха прибрани в полка, в сгради на Разград и селата на околията, при почтени и пазещи държавна тайна градски и селски стопани, а също и в горите на Делиормана – Куртлуджа, Кованлъка, Махзар паша и другаде...

...Годините 1921, 1922 и 1923 бяха усилени както за 1-о артилерийско отделение (прикрит полк), така и за 19-а пехотна дружина (прикрит полк) по строевата, техническата, тактическата, стрелковата и бойната им подготовка, а също и с неуморен безвъзмезден труд по поддържането и пазенето на огромните военни материали, укрити в града и околността му от контрола на Съглашенската комисия, която следеше прилагането на Ньойския договор от 1919 г. От особена полза бяха и съвместните занятия в гарнизона (решаване на тактически задачи, доклади по военната история, по военното обучение и възпитание) и други. В тях ръководителите от Генералния щаб майор В. Василев и подполковник Ст. Кокилев показаха голяма вещина.”

[dibo]

Важни разкрития чак не очаквам, но спомените са все пак интересни за мен. Значи ще чакам с интерес публикуването им

[dibo]

Генерал Георги Стойнев

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=173210&postcount=162

[Николай]

Бил е много добър и инициативен щабен офицер. Има голяма заслуга за победата на 2 дивизия при Криволак през юни 1913.
Винаги съм го знаел като Стойнов- явно че тогава фамилните имена от тпа на Цанев, Стойнев и т.н. са имали вариации в произношението, защото фамилии от този тип са известни и с двата варианта.

[Лилия]

Dibo, благодаря! Мога ли да попитам за още няколко имена, или е нахално от моя страна?

[dibo]

Да.