Дамян Груев

[resavsky]

На 23 декември 2006 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Дамян /Даме/ Груев - един от най-големите водачи на ВМРО наричан още волята на Организацията.Даме Груев е роден на 19 януари 1871 г. в станалото впоследствие историческо с.Смилево Битолско.Учи в легендарната Солунска мъжка гимназия заедно с Гоце Делчев,Борис Сарафов,Христо Матов и десетки други изтъкнати водачи на ВМРО.Впоследствие учи за кратко в Белград където бързо осъзнава лицемерието на сръбската политика спрямо Македония.Към 1891 г. Дамян Груев учи история във Висшето училище в София откъдето е изключен при чистката след убийството на финансовия министър Христо Белчев /впоследствие обвиненията за връзка на Даме със заговора срещу Стамболов ще се окажат безпочвени/.След 1891 г. Груев учителства на различни места в Македония като в него назрява идеята на създаване на революционна организация.Организацията е създадена на 23 октомври 1893 г. в Солун по инициатиава на Даме под името Български Македоно-Одрински революционни комитети.За председател на организацията е избран доктор Христо Татарчев а за секратар Даме Груев но всички съвременици са единодушни че сърце и душа на Организацията е именно Даме.Даме привлича първите членове /между които Гоце Делчев,Христо Матов,Гьорче Петров,Пере Тошев и други/ и създава първите комитети извън Солун.На конгрес на Организацията през 1895 г. Груев е избран за член на Централния комитет като се налага за безспорен лидер на Организацията.През периода 1895 - 1900 г. Груев е учител на различни места в Македония като укрепва революционна мрежа и помага за създаване на първите чети /въоражената сила на Организациятя/.През 1900 г. е арестуван и до 1902 г. е задържан в Битолския затвор откъдето е преместен в крепостта Подрум кале.Любопитно е,че от Битолския затвор Груев продължава да намира начин да ръководи Организацията и по специално Битолския революционен окръг.Заточението в Подрум кале приключва през април 1903г. когато Груев е освободен по силата на дадената всеобща амнистия.След пристигането си в Солун Даме се включва незабавно в революционната борба.Груев е против вече взетото решение за вдигане на въстание но решава,че връщане назад няма.На конгреса проведен в с.Смилево / в родната къща на Даме Груев/ е избран за член на ЦК на въстанието заедно с Борис Сарафов и Анастас Лозанчев.Трябва да се отбележи,че Груев се намира в комплицирани лични отношения и с двамата /особено с Лозанчев/ но в името на общото дело Даме прави компромис.В Илидненското въстание Груев взема участие в редица сражения като проявява организаторски талант и лична храброст.След края на въстанието Груев предпочита да остане в Македония за да даде кураж на измъченото население и да възстанови организационната мрежа до голяма степен разстроена от въстанието.Тази постъпка на Груев ярко контрастира с десетки други водачи на ВМРО които в страшната зима на 1903 г. стоят на топло и сигурно място в София където влизат в безплодни и безсмислени дебати докато населението в Македония страда.През 1905 г. Даме е председател на Рилския конгрес на ВМОРО като единствено благодарение на дипломатическия му такт е избегнато разцепление в Организацията като е постигнат макар и временен компромис.Всъщност Груев е единственият който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански които вече не крие намерението си да оглави Организацията без да подбира средствата за това.Даме успява да намери макар и крехък баланс между двете крила в Организацията като е избран за член на Централния комитет.Рилския конгрес не успява да заличи противоречията във ВМОРО.Налага се провеждането на нов конгрес през януари 1907 г. в София.През м.декември с чета Даме потегля за София.На път за конгреса на 23 декември 1906 г. в с.Русиново четата / вероятно предадена/ е открита от турска потеря.Завързва се престрелка в която Даме и неговия телохранител Карчо макар и ранени първоначално успяват да се измъкнат от турския обръч и напускат селото.В близост до връх Петлец двамата /като носят със себе си и ранен четник/попадат на нова засада където загиват.

[byzantiner]

Впоследствие учи за кратко в Белград където бързо осъзнава лицемерието на сръбската политика спрямо Македония.

Да, той е може би най - известния от редиците на ВМРО, който се поддава на сръбската пропаганда за Македония, която е изключително безумна. Макар сърби реално да е имало в македонските ареали /имам предвид разбира се не само географските очертания на днешната БЮРМ/ само северно от Скопие и Куманово, райони, коото впрочем днес са албанизирани напълно, доколкото ми е изнестно. Въпреки това сръбската машина създава дружества и други организации за пропаганда на сръбско съзнание из тези земи. Сърбите твърдят, че в македонските земи живеят само и единствено сърби. Дори и евреите романиоти, който по това време по официални османски данни са около 70 -75 000, а според малко по- късни на един български етнограф 65-70 000 са нарични сърбизирани евреи....или с някакво такова безумно название беше. Даме Груев отивайки в Белград всъщност се възползва от благата, които дава сръбската държва на хора от македонските земи - имат право на безплатно обучение в сръбски висши училища, ако (въз)приемат сръбско самосъзнание.

[resavsky]

Трябва да се има впредвид че когато отива в Белград Дамян Груев е на 18-19 години и основната причина е предлагането му безплатно обучение.Същият за няколко месеца осъзнава същността на сръбската "оферта" и напуска Белград.Интересен е и фактът за пленяването с измама на Груев от сърбоманският войвода Мицко през 1905г. / пропуснах да го разкажа / който е твърде показателен за сръбското проникване в Северна Македония и начините по които се осъществява.

[Makedonikus]

Макар сърби реално да е имало в македонските ареали /имам предвид разбира се не само географските очертания на днешната БЮРМ/ само северно от Скопие и Куманово, райони, коото впрочем днес са албанизирани напълно, доколкото ми е изнестно.

Сърби е имало северно от Скопие в днешно Косово. Според статистиката на Васил Кънчов в географската област Македония към началото на 20 -ти век има 800 /словом осемстотин/ сърби, като тук той включва едно село от около 400 босненци мюсюлмани - преселници от окупираната от Австро-Унгария Босна, както и сръбските търговци, дюкянджии и дипломати в Скопие, Солун и Битоля.
На север от Куманово и Скопие има няколко села, населени с българи, посърбени през Х²Х век, но запазили своя местен български говор - най-дилетански можем да го оприличим на трънския или белоградчишкия.