Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Войнишки паметници

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Войнишки паметници

    Отварям тази тема, защото мисля че е много наболяла за грижата на нашите военни гробища, особено тези в чужбина, които са в окаяно състояние. Реших да отворя темата като попаднах на една статия на инж. Н. Ружеков - председател на сдружението за възстановяване и опазване на войнишките паметници, София. Ето какво пише в нея:

    Основателна е тревогата на проф. Младен Григоров в статията му "Намерете 20 лв. за военните гробища"(24 часа от 5 септември, аз лично не съм чел тази статия). В нея той засяга въпроса за състоянието на военните гробища в Македония и в София. Прав е, че политиците се сещат за героите само на Голяма задушница. Но не е прав за негативното, неправдонасочено обвинение, подигравателното отношение и обидното подхвърляне на една двадесетолевкан към Министерството на отбраната (МО), без то да е виновно за проблема.

    Властва мнението, че всички военни паметници, музеи и гробове са грижа и задължение на МО. Но това не е така. С ред нормативни промени строежът на паметници, подържането на военните гробове и историческите къщи музеи се прехвърлят от МО към други институции. На Министерството на външните работи се прехвърлят задълженията за военните гробове извън страната, а на Столичния общински съвет - поддържането на мавзолея на княз Батенберг и на Софийското военно гробище.

    На МО макар и със съкратени финансови и човешки ресурси продължава да изпълнява държавната грижа за всички военни паметници, гробове др.

    Основателни са тревогите на проф. Григоров за безкръстното и поругано войнишко гробище в с. Цапари, Македония. За съжеление такава е съдбата на всичките 471 военни гробища в Македония. Но МО, МВнР и сегашният посланик в Македония ген. Михо Михов с действията си дават надежда, че те ще добият подходящ вид. Гробището в Цапари е на едно от първите места в амбициозната програма на МО "Войнишки паметници".

    Упреците на проф. Григоров за Софийското военно гробище трябва да бъдат отправени към Столичната община. Сега само МО и специално ГЩ ежегодно се грижат за него.

    Трябва спешно нов закон за военните паметници. МО вече е проявило инициатива
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    #2
    Преди 4-5 годнини на Централните софийски гробища попаднах на цял парцел с гробове на участници в македоно-одринското опълчение - в голямата си част български офицери и няколко генерали. за да стигна до гробовете, трябваше да си проправам път с кършене на клони от храстите-дървета и да газя 1,5м висока трева. И отдолу изникват паметници със снимки на хора с униформа, дали живота си за България. На един гроб, напълно засенчен от няколко огромни храста, в средата на слегналата от десетилетия пръст невъзмутимо беше цъфнал прекрасен бял нарцис... някак си напук на забравата.

    Във същите гробища е пълно с гробове на офицери, имената на много от които знаем от историята, за които няма кой да се погрижи и да запали една свещ, защото нямат наследници. Ако се отметне бръшляна и тревата отдолу се показват разкошни каменни оръдия, лафети, лъвове и щикове, чете се неповторима бойна поезия. Ако някой път се разходите по алеите на парка, ще видите за какво става дума - то е като учебник по история. На много от гробовете има изсечен знака на ордена "За храброст" Има един генерал, чийто гроб единствен е обърнат "наопаки" - за да гледа към Македония, която очите му не са видяли освободена...

    За класата на една нация може най-точно да се съди по отношението и към мъртвите. Колко от онези кресливите "патриотични организации" които веят конски опашки и развяват юмруци отделиха половин ден за да почистят 100 гроба...Аз знам само за клуб Един Завет към Съюза на ВНВУ, който преди години изчисти градинката около мавзолея на Батемберг и стана повод общината да го "осинови"...

    Но в края на краищата обществената мъдрост идва като следствие от личната зрялост на всеки един. Колко хора под 30 г. знаят гроба на прадядо си? Колко ходят веднъж годишно да запалят свещ? (молитвата е страшен лукс, за който не ми се отваря дума...) То си е нещо лично за всеки човек. "Аз-ти" общуване между теб и дядо ти, между теб и България, между теб и Бог...както войнската клетва....
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

    Comment

    Working...
    X