Един интересен закон

[CHK]

ЗАКОН за уреждане поданството в Добруджа
Обн., ДВ, бр. 263 от 21.11.1940 г., изм., бр. 145 от 6.07.1942 г., отм., Изв., бр. 16 от 23.02.1951 г.
Чл. 1. Стават български поданици от 15.09.1940 година всички румънски поданици от нерумънски произход, които на този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор.
Чл. 2. Стават български поданици от 15.09.1940 година всички румънски поданици от български произход, които са родени в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор, или в България, и на тоя ден са имали местожителство в Царството.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 145 от 1942 г.) Стават български поданици всички румънски поданици от български произход, бивши жители на Добруджа, които са родени в земите, отстъпени на Царството според Крайовския договор, или в България, и на 15 септември 1940 година са имали местожителство вън от пределите на Царството или вън от отстъпените му по Крайовския договор земи, ако до три години от влизането на този закон в сила направят заявление за това до Министерството на правосъдието, направо или чрез царските дипломатически и консулски власти.
Чл. 4. Стават български поданици от деня на влизането си в пределите на Царството всички румънски поданици от български произход, които се заселват в Царството според Крайовския договор.
УКАЗ № 75 за отменяване на стари закони по Министерството на правосъдието
(ДВ, бр. 16 от 1951 г.)
§ 1. Отменяват се следните закони, издадени преди 9 септември 1944 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
10. Закон за уреждане поданството в Добруджа
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 2. Придобитите права и висящите дела и преписки по законите, посочени в т. 1 - 11 от предходния параграф, се уреждат по същите закони.

[HELLCAT]

След подписване на т.н. Крайовски договор ( понятие, обединяващо четири международни договора склюмчени между Царство България и Кралство Румъния, уреждащи различни аспекти на връщането на Южна Добруджа, подписани в гр. Крайова на 07.09.1940г. ) са издадени множество закони, регулиращи проблемите, свързани с връщането на Южна Добруджа. На прима виста се сещам за Закона за уреждане собствеността върху недвижимите имоти в Южна Добруджа. Със закон е бил уреден въпросът за правоспособността на адвокатите в Южна Добруджа; за статута на юридическите лица, имащи седалище в Южна Добруджа, регистрирани по румънския закон и т.п. Преди време едно дело разбуни духовете - наследниците на румънски гражданин - бивш собственик на недвижим имот в Балчик ( сградата, в която се помещава Община Балчик ) - предявиха ревандикационен иск. Основанията на иска бяха следните: Крайовския договор не урежда въпроса за собствеността на т.н. градски покрити имоти ( за разлика от селските покрити и непокрити имоти, по отношение на които е приложен следния принцип - имотите на българите - изселници от Северна Добруджа стават собственост на румънската държава; имотите на румънците в Южна Добруджа - стават собственост на българската държава ), от което следва че техният наследодател е запазил собствеността се върху процесния имот. През 1950г. имотът е бил отчужден от наследодателя в полза българската държава по реда на ЗОЕГПНС. По силата на един от реституционните закони, правото на собственост върху имотите, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС се възстановява по силата на закона. Искът по уважен. Делото стигна до касация. ВКС прие, че по силата на две ноти от 1949г., разменени между МВнР на НРБ и СРР ( съгладсно които, двете страни се споразумяват да допълнят Крайовския договор с разпоредба в следния смисъл: градските имоти на румънците в Южна Добруджа стават собственост на българската държава, на българите в Румъния - на румънската държава ) имотът станал собственост на българската държава; отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС е незаконосъобразно, поради което реституционният закон няма действие по отношение на процесния имот.