Българският Бисмарк

[CHK]

Не знам дали е имало вече дискусия за Стефан Стамболов, но ако не предлагам да дискутираме върху личността на най-великия политик на съвременна България (поне за мен, а и още много бълагри).

[Tom_Calm]

Едва ли можем да го наречем най-великия политик на България. Един от големите поборници за освобождение -да, но политик! Плюсовете на неговото управление са много -модернизация, ориентация към Европа, скъсване със зависимостта от Русия, независима външна политика (доколкото може). Но само факта, че управлява с диктаторски методи и се разправя с политическите си врагове чрез репресии и насилие би трябвало да го елиминира от списъка с кандидати за горепосочената "титла".
П.П. Като се замисля, то тогава, кой ли можем да наречем велик политик на България! Щом отпада и Стамболов (според мен, разбира се)!

[CHK]

За онези времена когато Русия и протежетата и в България са протягали безмилостно ръка над малката ни и все още слаба държава поне за мен е било невъзможно да се управлява в духа на демократичните традиции.

[Odzava]

Така-така, после когато имерската ръка била отсечена държавицата ни се развивала в духа на демокрацията. Върха на демократичното и независимо във външнополитическо отношение май са годините 1923-1933 г.
Стува ми се такова тълкование на който и де е период от нашата история може да доведе само до :tongue5:

[Станимер чаркчи]

Нагазваме върху тънкия лед. За да дискутираме тази тема, най-напред трябва да приемем, че историята и политиката са много дълбоко свързани. Сиромахомилската историография и пропаганда успешно налага инфантилната представа за историческите личности като за смели юнаци съ засукани мустаци, които по цял ден вършат добрини за народа, а в почивките прескачат плетове, пеят народни песни и учат децата на букви. Напротив - държавниците от днешния ден са до един крадливи, подли и верломни, разтворят едно по едно пръстчетата на сирачето, вземат му комата сух хлебец и го продават за 1 лев на лошите американци/руснаци/евреи...

Политиците са точно толкова почтени, крадливи, продажни, смели ...колкото счетоводителите, лекарите, детските учителки и продавачите на книги на Славейков. Причината за това е съвсем проста - те не са слезли от Марс, а са произлезли от същия този народ, до вчера са живуркали в същите мизерни панелки, почивали са във вмирисани бунгала и са чакали по 10 години за да си купят некачествена кола. Когато ги оценяваме, би трябвало да имаме това пред вид и да не говорим за нас "народа" който е добър и трудолюбив, но нещастен и те, "политиците", които само гледат как да си натъпчат бузите с кьофтета..

Ако отворите стари вестници, ще видите, че политиците, чиито имена днес носят улици и площади, във времето си са били мразени, псувани и обвинявани в далавери, предателства, продажничество и корупция. Своеобразен връх в тази "шаячна правда" е отнесъл Стамболов, който е успял в страшно много области и е изтеглил България няколко века напред. Той със сигурност е бил най-мразения от народа политик. Нелепият му край е показателен. Може би отношението към него може да се сравни единствено с "любовта" към Иван Костов. Но това не е само български синдром. Маргарет Тачър, Роналд Рейган, Хелмут Кол, това са все безспорно успешни национални лидери и победители в големите си битки, но в собствените си страни са ненавиждани и хулени, обвинявани в диктаторски методи, в коравосърдечност и какво ли още не.

Така че е много трудно да се каже кой е "българският Бисмарк", защото всеки неизбежно влага емоция, пристрастни оценки, повлияни от семейната му среда, стериотипи и клишета. В моята лична класация челната тройка е за д-р Константин Стоилов като качествен политик, Стефан Стамболов, като успешен политик и за Иван Костов като обществен реформатор. И тримата (както и Бисмарк)имат редица слабости и провали в много области. В други области действията им ни се виждат откровено неприемливи. Струва ми се обаче, че това са трима души с нюх за истинска политика, самочувствие и най-важното - с ВИЗИЯ за България, ясна представа за това как искат да изглежда страната. Те предизвикват събитията, а не ги следват, защитават виждането си, а не не се нагаждат към обществените очаквания, за да се харесат. Тъкмо визията за България липсва на останалите български политици, (били те и по-демократични, честни или целуващи_дечица), което ги изключва от касацията за "Българският Бисмарк".

Това, както вече казах е моето лично, субективно мнение, с което много от Вас навярно няма да се съгласят. Очаквам с интерес други предложения, които смятате, че са по-подходящи.

[CHK]

Това за българския Бисмарк не е изтъркано клише, а прозвище, което западните вестници са лепнали по онова време на Стамболов, а за д-р Стоилов не съм много съгласен, но можем да го дискутираме в друга тема. За лицето Иван Йорданов Костофф просто ще замълча.

[Parabellum]

По-скоро бих предложил кандидатурата на Иван Гешов за прозвището "Българският Бисмарк".
Той единствен от всичките ни политици си подава оставката, след като си е свършил работата и то аз бих казал много добре.

[messire Woland]

Своеобразен връх в тази "шаячна правда" е отнесъл Стамболов, който е успял в страшно много области и е изтеглил България няколко века напред.

С какво е изтеглил страната ни с "няколко века напред". Някакви така ... аргументи да речем?

Иван Костов като обществен реформатор.

Струва ми се, че единственото, в което Костов наистина успя бе да унищожи десницата като организирана сила. След още няколко години със същата политика на разчленяване и разгромяване на остатъците от СДС. С тоя темп единствения, дето ще има нещо общо с дясното след 2-3 години нищо чудно да се окаже Б.Б., което би било гротескно ... но така е с хората, които са решили, че са "велики"

[albireo]

Хммм с много от нещата казани от Станимер съм съгласен, с други не, но предлагам да не пренасяме дискусията в съвременно русло. Да, историята и политиката са свързани, но нека съзнателно не даваме примери от съвременността, като аргументи в подкрепа на тезите ни, става ли? Дискусията и форумът много лесно могат да избият в посока да бистрим политиката (то не че и сега няма такива кръчмарски опити - теми като Иран, ООН и прочее), а както опитът показва от такива дискусии най-големият губещ е атмосферата във форума. И аз както повечето имам мнение и оценки за Кол, Татчър, Рейгън, Костов и т.н. и тези оценки никога не са еднозначни и категорични. Но смятам да си ги запазя за себе си или за някоя от срещите - когато ни е станало толкова скучно на масата, че решим да говорим за политика.
Тук предпочитам, да се съсредоточавам върху други неща.
Което ме връща към темата, която според мен е малко смешно зададена - заявява Стамболов е добър (даже велик български политик) и оттам прави повече от това, сравнява го с Бисмарк. Подобно нещо някак си предполага, че сред българските политици все ще има някой (дали ще е Стамболов или някой друг няма значение), когото ние да посочим като "наш Бисмарк" - приобщаване към Европа, чрез аналогия - много такива примери за "българското незнам какво си" имаме нали? И доколкото за някои от тях донякъде подобно сравнение е уместно, в случая не виждам никакви основания.
От гледна точка, на чистите резултати - все пак ние никакво обединение не постигаме. Националната ни идея претърпява впечатлявящ крах. Така че не виждам особена база за сравнение. Нито един от нашите политици от 3БЦ не се доближава, до нивото необходимо за да го оприличим за наш, локален аналог на Бисмарк. Просто няма такъв. Сега тук можем да си спорим дали този или онзи е добър политик - да имали сме политици, които са проявявали завидни умения, демонстрирали са и характер в трудни моменти, поставяли са си ясни и реални цели и са имали воля да работят за изпълнението им. Ако искаме, можем да говорим за това. Но да се сравнява Стамболов или Стоилов с Бисмарк е просто нелепо, да не говорим пък за Гешов.

[fingolfin]

Вижте сега..аз не мисля че тук става въпрос за "мерене" на постиженията на Бисмарк и Стамболов или някой друг. А и не виждам голяма база за сравнение...
Най- вероятно Стамболов бива отъждествяван с Бисмарк, заради сходната им политика и резултата от нея- подем на нацията и държавата.

А иначе аз смятам, че Стефан Стамболов се нарежда сред най- успешните(ако не и най- успешния) политици през новата ни история. На лице са доста добри резултати по време на управлението му. България укпрепва външно- политическите си позиции. Реформите на Стамболов насърчават местните производители и търговци. Селското стопанство е под държавна протекция. За 7 години за построени 84 фабрики. България укрепва позициите си в Македония и тн.

[CHK]

Но да се сравнява Стамболов или Стоилов с Бисмарк е просто нелепо, да не говорим пък за Гешов.


Повтарям се, но явно се налага- не съм го нарекъл аз така, просто използвах прозвището, коетои западните журналисти са му дали навремето.

[dibo]

Предлагам да се съсредоточите върху дискусията, доколкото има такава.

[княз Стратемирович]

Български Бисмарк няма. Бисмарк е голям политик затова - защото обединява Германия. Създава Райх. В модерната българска история няма политик, който да напарви нещо подобно. Стефан Стамболов е политик реформатор - дава вярна геополитическа посока на страната, вдига икономиката на крака, дисциплинира (макар и на ръба на авторитаризма) политическата система. Костов е политик от същия десен. Неслучайно двамата често са поставяни в общ контекст. Ако трябва да се посочи европейски държавник с когото те кореспондират - това са Тачър, Аденауер, Кол... Най-големият може би е Кемал Ататюрк.
Що се отнася до Константин Стоилов - той е изключително ерудиран политик, но няма политическа кауза, нито мощния дневен ред на гореспоменатите (да не говорим за Бисмарк). Иван Евстр. Гешов пък е по скоро случаен продукт на политическата действителност, отколкото политически Лидер. не е тайна, че силната фигура в НП по негово време винаги е бил Теодор Теодоров.

[byzantiner]

С изложените чисто фактологически доводи за нелепостта на едно сранение на Стамболов или всъщност който и да било български политик с Ото фон Бисмарк съм съгласен напълно, но аз мисля, че ако искаме да правим подобно сравнение, трябва да погледнем на нещата от малко по дръг ъгъл, недопиращ се толкова до фактологията и обобщенията за "Железния канцлер", колкото до това, че Бисмар за времето си е бил един странен тип политик - той е бил еднакво циничен, както в действията си като върховен управник на една Велика сила, така и в приказките си. Той не използва витиеват и заобиколен дипломатически език, той говори директно без да плаща сметка на каквито и да било етикети /доколкото си спомням той открива като домакин Берлинския конгрес през 1878г. с думите " Не сме събрали да обсъждаме щастието на българите..."; негова е и предложението конгресът да бъде проведен именно в Германия, понеже според самият него, тя нямала никакви интереси на Балканите, за разлика от Великобритания и Русия и пак според него "Балканите не заслужават смърта дори и на един немски гренадир"/. Още повече трябва да отчетем една черта от характера му - той е изключително амбициозен и целеустремен. Прави всичко, за да постигне своите цели. Общо взето действа често действа на йезуитския принцип за целта и средствата, поне по моя лична оценка.
Още повече:

Повтарям се, но явно се налага- не съм го нарекъл аз така, просто използвах прозвището, коетои западните журналисти са му дали навремето.

Това е много показателно за западния начин на мислене. Ако попиташ един Българин, въобще източноевропеец, православен, кой, според него е най- добрият владетел в историята на страната му, той неминуемо, ще каже или Симеон ², или Крум, или Калоян, или Иван Асен ²² и ще посочи като причина качествата на военачалници и политици на тези личности. Това е рамката, в която православният, източно- европеецът човек мисли. Ако попиташ обаче примерно един французин и той ти отговори Луй ²Х, след това ще започне с едно "защото той е бил джентълмен, защото е бил вярващ, защото е държал на думата си, защото е възпитавал добре децата си..." или нещо от сорта. Той ще ти изброи един куп персонални, а не държавнически качества на конкретния владетел. Това твърде много се определя от схващанията за властта в Западна европа и на Изток. При нас /Византия, Сърбия, България, Русия/ най - голямата политическа ценност е държавата, докато на Запад тази ценност е династията, респективно чисто личностните качества. Точно затова дори и в най - роздробения си вид, България и Византия, че дори и Сръбско не може да се сравни с феодалната раздробеност на Свещената римска империя примерно. Така че това, че повечето от вас отричат такъв тип сравнение, определяйки го далеч от категорията "уместно ", не е никак учудващо лично за мен. Това е нашият начин на мислене. А сравнението на западноевропейците с Бисмарк е едно отражение на тяхното. Чисто и просто това е

[Arkadi]

Здравейте,
Ако е възможно да задам няколко въпроса относно политиката на Стамболов и неговата личност...
1.Не се ли превръща неговото управление в диктатура?
2.Нима терора на изборите е хубаво нещо?
3.Защо избива по-голямата част от своите бивши съчетници и приятели от преди Освобождението?
4.Казват,че е велик дипломат,но аз мисля,че дипломацията не включва убийствата на невинни,нито цензура на опозицията.Налице е и корупция по време на неговото управление.(Това е мое мнение)
Ще съм ви благодарен,ако ме просветлите малко повече в тази част от неговото житие.

Благодаря предварително.