Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Балканските войни 1912-1913

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    :nod: Давайте насам ама не се оливайте да не се пръсна от гордост
    ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

    Comment


      #92
      Наистина много хубаво писмо.

      Иначе имаше някаква тема за такива писма мисля че беше я пуснал барабанчик.
      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

      Comment


        #93
        Интересна гледна точка

        Comment


          #94
          Araslan написа
          ama to kato se zamislq nqma bitka s na6e y4astie v koqto bulgarskiq voinik da ne se e pokril s neyvqxva6ta slava
          И после политиците да не са оплескали всичко :vsad:
          "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

          Comment


            #95
            Има доста неща в горецитираната статия, с които не мога да се съглася:

            "Основната трудност пред Русия и нейната дипломация при създаването на Балканския съюз е срещната, когато се решава бъдещето на Албания и като последствие от него – от подялбата на Македония. Австро-Унгария и Италия се стремят към господство в Адриатика, като си оспорват и влиянието в Албания и в никакъв случай няма да допуснат завладяването и от Сърбия. При това положение на сърбите като единствен достъп до пристанища им остава териториалното разширение на юг, в Македония. От всичко това произтича въпроса за подялбата на Македония между България, Гърция и Сърбия."
            Абсолютно невярно твърдение.. Албанския въпрос се повдига от сърбите едва през октомври 1912 г. много след като е подписан договора за "спорната и безспорна зони". Опитът да се оправдаят сръбските претенции към Македония с отказа на Великите сили да им дадат излаз на Адриатическо море е измислица на сръбската дипломация, подкрепяна от руската, а на руските и по-късно съветски историци им служи по-късно за оправдание на видите ли, "справедливите сръбски претенции". Сръбските претенции към Македония датират още от времето на Гарашанин (средата на 19 в.) и нарастват неимоверно в началото на 20 в. Още след като идва на власт през септември 1912 - (забележете- преди войната!) Пашич изпраща окръжно писмо до сръбските дипломатически мисии в чужбина, в което ясно дава да се разбере, че Сърбия ще претендира и за Охрид, Прилеп и Велес - все градове от безспорната зона. По-късно се спират на "естествена граница" с България по линията на реките Вардар, Злетовска и Брегалница. Албанския въпрос в случая няма нищо общо и се използва само като предтекст.

            “Спорната зона” включва Скопския окръг и съдбата и ще се решава след войната".
            Не е точно. Освен Скопие в спорната зона попадат и Куманово, Гостивар, Тетово, Дебър, Кичево и Струга. Освен това понятие "Скопски окръг" тогава няма.

            "Общото командване е поверено на ген. М. Савов – помощник-главнокомандващ и на началника на щаба ген. Ив. Фичев"
            Също не е вярно. Генерал Савов според първоначалния план на царя е трябвало да бъде Главнокомандващ. На това са настоявали и повечето висши военни и политици. Но Гешов, воден от чисто еснафски подбуди (Савов се е развел навремето по скандален начин с племенницата му), отказва категорично това решение. Фердинанд, съзнавайки военната си некомпетентност, в крайна сметка решава да вземе Савов при себе си като съветник, без обаче да има каквито и да е права или задължения. Отделен въпрос е, че впоследствие, в края на октомври 1912, Савов започва вече да играе ролята на фактически главнокомандващ, използвайки безхарактерността на ген. Фичев.

            "По вина на цар Фердинанд, главнокомандващ на българската армия, преследването на отстъпващите без всякакъв ред османски войници е преустановено"
            Пак невярно твърдение. Настъплението е спряно за по два дни и след Лозенград и след Люлебургас по заповед на ген.Фичев, който въобще не е вярвал, че 1 и 3 армия са разбили и двата пъти главните турски сили. От близо 600 км (от Стара Загора) е считал, че това са били авангарди (бая големи авангарди - при Лозенград 4, при Люлебургас 6 турски корпуса!) и непрекъснато са му се привиждали някакви грамадни турски сили, настъпващи откъм Кърджали и Енос! Горното твърдение е просто клише, което е бутнато без да се мисли много-много..

            "а с потапянето на крайцера “Хамидие” принуждава турския флот да снеме обсадата на Варна"
            "Хамидие" не е потопен, а само повреден.

            "Цар Фердинанд ...........нарежда да се атакува Чаталджа решен на всяка цена да влезе в Цариград"

            Пак клише. Зад решението да се атакува е било цялото командване, включително Радко Димитриев, който преди атаката обявява, че е "сигурен 80 % в успеха". Причина за неуспеха е преди всичко неумелата организация на атаката от страна на ген.Димитриев, който никъде не успява да съсредоточи нито превъзходящи сили в пехота, нито в артилерия и оставя цели три дивизии (4-та, 5-та и 10-та) абсолютно неизползвани. Иначе отказът на Фердинанд да преговаря за примирие е наистина изключително груба грешка, явяваща се и истинско престъпление.

            "В края на януари турците извършват десант при Булаир и Шаркьой"
            Десант е извършен при Шаркьой, при Булаир турците атакуват по суша.

            "Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 х. османски войници и 524 оръдия."
            В Одрин са пленени между 33 и 38 хиляди турски военнослужещи от общо 5 дивизии.

            "Турция отстъпва на съюзниците земите източно от линията Мидия – Енос"
            Ех, де да беше така...

            "Сърбия след като не получава излаз на Адриатическо море решава да компенсира с територии в Македония"
            Вече писах защо считам това твърдение за невярно...

            "Руската дипломация обаче приема единствено арбитража съобразно българо-сръбския договор от 1912 г. "
            Още през април 1913 г. руската дипломация започва да търси повод да накара България да отстъпи на Сърбия и нещо от безспорната зона. С три последователни ноти в началото на май Сазонов уточнява това "нещо"- Кратово, Велес и Прилеп. С това и става ясно, че руски арбитраж най-вероятно или няма да има или няма да бъде в рамките на договора. Неслучайно именно след тези ноти Гешов, който е забъркал кашата, си хвърля оставката и заминава на лечение в чужбина...

            "По заповед на Фердинанд на 16 юни 1913 г. българската армия предприема настъпление срещу Сърбия и Гърция, за да изтласка военните им части от оспорваните райони в Македония."

            16 юни си заслужава отделна тема. Само ще подчертая, че заповедта за атаката е дадена на 15 юни 1913 следобед с телеграма 5597 на ген.-лейт. Савов до командващите 2 и 4 армии. По-късно Савов ще твърди, че е получил нареждане от царя (устно!). Сам признава обаче пред Парламентарната анкетна комисия през 1915 г., че е получил нареждането, след като настойчиво е търсил среща с царя, отишъл е при него във Враня и го предупреждавал, че по-нататъшното стоене на армията в бездействие е пагубно! Савов е търсил не заповед, а разрешение.
            Двамата командири на армии- генералите Ковачев и Иванов, и двамата военни министри, единият бивш, другия настоящ, и следователно е следвало да знаят кой обявява война по Конституция, изпълняват тази заповед без да се замислят, въпреки, че са имали предостатъчно време (Иванов 24 часа, а Ковачев- 32) между получаването на телеграмата и момента на планираната атака. Нито единият, нито другия въобще питат каква е тази заповед, знае ли правителството и т.н. Има многобройни доказателства и, че министър-председателя Стоян Данев е знаел за атаката и я е одобрявал.
            Така, че май е време да се преосмисли клишето за единствено виновния и коварен Кобург и "немските агенти".

            "Срещу сърбите българската армия води сражения по долината на Тимок и Морава"
            Истински големи боеве са се водили по течението на Брегалница. До Морава протикват само отделни разузнавателски части, до Тимок само за два дни стига Първа армия след като среща спорадична съпротива и се оттегля на другия ден след завземането на Княжевац.

            "На 13 юли 1913 г. правителството на В. Радославов сключва примирие."
            Примирието е сключено на 17 юли вечерта и влиза в сила на 18 наобяд.

            "Започвайки нападението на 16 юни, българското правителство разчита, че Австро-Унгария и Германия ще съумеят да задържат клонящата към Централните сили Румъния."

            Всъшност за сдържането на Румъния се е разчитало на Русия въз основа на конвенцията от 1902 г., която през 1913 обаче вече не е била в сила. А и да е била в сила, Русия надали би се намесила, за да помогне за разгрома на най-верния си съюзник...


            "България запазва само Пиринска Македония и има излаз на Бяло море чрез Беломорска Тракия. По този начин територията на страната е увеличена на 120 хил.кв.км. "
            Всъщност територията ни след Букурещ е 110 000 кв.км. 10 000 кв.км разлика хич не са малко...

            Поздрави на всички и пийте по една бира от мен, че нещо ме боли гърлото и не мога! Че и ми схванаха ръцете от писане, мани другото...

            Comment


              #96
              Аз за съжаление, не мога да прочета какво пише в статията по-горе, защото hit.bg не се отваря от Чужбина.
              Анализът , който направи Николай, го подкрепям изцяло.
              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

              Comment


                #97
                gollum написа
                Така е, но това са отдавна отминали събития.
                Shelenberg, това го босъждапме вече веднъж, сега не помня точно, но първи са италианците през 1911 г. Не че е чак такава гордост, като се позамислиш. Впрочем и в други неща, за които твърдим, че сме били първи (около Балканските войни) не сме, но това е отделна тема (например, някои артилерийски техники, защитните униформи и други). Общо взето, основните неща, които се водят новости в тактическо отношение през ПСВ, на практика се прилагат или са изводи от сухопътната фаза на Руско-Японската война 1905 г.
                Голъм вече в сп. ВИС намерих за Руско-Японската война (макар че още не съм почнал да чета за нея) така че можеш да не бързаш да пишеш за нея както ми беше обещал (тоест да отвориш тема за тази война) макар че като гледам ти и не бързаш
                Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                Comment


                  #98
                  Нова книга:
                  We don't see things as they are, we see them as we are
                  ---Anais Nin----

                  Comment


                    #99
                    Бре!
                    та тази книга е доста старичка от 2003-та е, но вече влиза в списъкът ми на закупуване
                    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                    Comment


                      Там е работата, че аз често посещавам университетските книжарници, но не съм я мяркал. Затова за мен е нова.
                      We don't see things as they are, we see them as we are
                      ---Anais Nin----

                      Comment


                        Мисля че тук мястото да сложа нещо за първата жертва на Българската военна авиация - Христо Топракчиев

                        В началото на 1912 г. българското правителство взема решение за изпращане към къща "Блерио Аеронавтик" - Франция, на група за обучение на пилоти и механици на самолети, в която е включен Христо Топракчиев. Завръщайки се от задгранично обучение през август 1912 г., той е прикомандирован към въздухоплавателното отделение на Железопътната дружина. Заедно с майор Златаров и поручик С. Петров участва в комисия за приемане на пристигналия на Софийската митница аероплан "Блерио".

                        След обявяване на обща мобилизация в България през септември 1912 г. Първо аеропланно отделение получава заповед да се пребазира край Търново Сеймен (днешен Симеоновград), а от 11 октомври същата година се установява на летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където е щабът на Втора армия.

                        На 16 октомври е извършен 1-ят боен полет на младата българска военна авиация от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. На 17 октомври бойните полети продължават. Поручиците Топракчиев и Богданов извършват полет над противниковите сили източно и западно от Одрин. За втори път поручик Топракчиев лети на 18 октомври 1912 г. в продължение на 1 час.

                        На 19 октомври същата година след смяна на опашката на самолета Топракчиев предприема пробен полет. Прелитайки 200-300 метра, самолетът се изкачва стръмно нагоре и изгубва скорост, стремително полита към земята и експлоадира. Самолетът и неговият пилот изгарят. Българската военна авиация дава своята първа жертва.

                        Данни за летателната дейност и трагична гибел на поручик Топракчиев се съхраняват в Централния военен архив - В. Търново, в Дневника на военните действия на аеропланното отделение в Акта за причините за падането и изгарянето на моноплана "Блерио" (във фонда на Железопътната дружина) и в Донесението на инспектора на инженерни войски при ЩДА до началник щаба й.

                        Запазени са също и два долумента от по-ново време.

                        На 31 октомври 1936 г. директорът на въздухоплаването изпраща до председателя на Военноисторическата комисия (ВИК) списък на летците, загинали през войните 1912-1913 г., 1915-1918 г. За поручик Топракчиев е записано, че е загинал при изпълнение на разузнавателна задача на 19 октомври 1912 г. при Свиленград. Същият текст се съдържа и в друг списък, изпратен със служебно писмо ¹ 975 от 14 декември 1937 г. на командира на въздушни войски до ВИК.

                        Животът и приносът на Христо Топракчиев за развитието на българската военна авиация са достатъчно значими. С височайша заповед ¹ 90 от 25 юни 1920 г. на министъра на войната той е повишен в чин "капитан" със старшинство от 11 октомври 1912 г.

                        Поручик Христо Топракчиев ще остане в паметта на поколенията като един от най-будните ентусиазирани и храбри наши офицери - летци, със силно развито новаторско чувство, подчертано мъжество, дързост, себеотрицание и героизъм.

                        Той се "жертва на националното свято дело, беззаветно служи на своя народ, на неговите идеали и на неговото бъдеще. Той е нашия герой във въздуха и на нашата военна слава"

                        Статията е написах от сп."Командос" бр. 12 2004 г., а те от своя страна са взели статията от сп. Нашата авиация, 1940, кн. 2, стр. 8-9 "Как загина летецът Христо Топракчиев"

                        П.С. Тука слагам и малка част от интервюто (публикувано в приложението от сп. "Криле", от октомври 1999 г. ) на Светослав Спиров.

                        Въпрос: Смятате ли, че сте казали всичко за себе си и за авиацията?
                        Отговор: ...Така ще се изясни например, как загива смелият летец патриот Христо Топракчиев. Според едни той загива над летище Мустафа паша при изпробване на самолета след отстраняване на повреда. Според други загива след боен полет над Одрин. Аз вярвах повече на втората версия. Останах обаче изумен, когато в последния си ден, преди да почине, неговият механик лично ми каза: Славчо, да знаеш, че Христо Топракчиев загина от саботаж... Това което чух от него, просто ме порази! ...
                        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                        Comment


                          За смъртта на Топракчиев до преди 10 Ноември широко се твърдеше, че е загинал по време на боен полет, след 10-ти започна да се шушука, че по време на изпорбване на самолет, той се врязва в земята. Като капак на всички се появи версията за саботаж.Кой и защо е искал да убие Христо? Или пък това е било опит от чуждо разузнаване за нарушаване на нашета летателна дейност? Аз само гадая. Някой ако някъде е чел нещо по въпроса, нека да го сподели тук. Темата е доста интересна!
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            Наистина темата е доста интересна и аз като тебе мога само да гадая как наистина умира Христо Топракчиев, но ще гледам да поровя за още информация.
                            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                            Comment


                              dibo написа
                              Там е работата, че аз често посещавам университетските книжарници, но не съм я мяркал. Затова за мен е нова.
                              Има я в книжарницата в крилото на Философския факултет (след входа откъм дворчето вляво). Аз си я купих оттам преди две седмици за 5 лева. Интересна книжка, разказва за действията на 6 Бдинска дивизия от 30 юни 1913 до примирието на 18 юли 1913. Съдържа интересни факти и наблюдения за моралното състояние на нашата армия през тая война през погледа на един очевидец- автора е бил началник щаб на 1 бригада от Бдинската дивизия. За мен е два пъти по-ценна, тъй като Междусъюзническата война е най-интересната за мен тема, а ако сте забелязали книгите за нея са голяма рядкост, особено тези, които разглеждат военните аспекти на войната. От по-старата литература препоръчвам особено горещо книгата на о.з. генерал Атанас Христов - Молткето, издадена през 1922 г.(точното заглавие, да си призная, се затруднявам да цитирам), както и "Междусъюзническата война" на Александър Ганчев (1941). След 1989 г. има само една книга въобще по темата, но за сметка на това великолепна: "Българското крушение 1913" на проф.Георги Марков(1991). Проблема е, че тя е истинска библиографска рядкост и дори по библиотеки трудно се намира. Аз навремето си я преснимах от кора до кора и дори 11-те стотинки на страница на ония обирджии в Народната не ме уплашиха! Професор Марков, ако четете тези редове, моля преиздайте тази книга- тя си заслужава да се прочете от всички! :tup:
                              А иначе освен тази книга за съжаление нищо в по-ново време, изключая някой и друго фрагментарно изследване, като това например. А тази война е толкова интересна и поучителна дори и за наше време...

                              Честита Баба Марта на всички!

                              Comment


                                Ето две картички от Балканската война. На едната самият Наполеон с колегиално одобрение наблюдава подвизите на балканските владетели, устремили се към Константинопол... Фактически от българска страна е нарушен един основен принцип, който и Наполеон е спазвал (поне до 1812 г.) - не започвай война, ако не си готов за нея. А България е била готова само в морално-патриотично отношение. Не става дума само за недоправената външнополитическа подготовка...
                                Никаква готовност за държавно-административно усвояване на освободените територии. Пълна импровизация. Настъпващите войски оставят след себе си вакуум във властта, запълван най-често от сръбската и гръцката администрации. Трябвало е полевите командири по своя инициатива да оставят грамотни войници и подофицери за кметове и околийски управители...
                                Престъпно слаба подготовка на материалното, продоволственото и медицинското осигуряване на войските. В санитарно отношение войната е пълна катастрофа.
                                Недостатъчно въоръжение. Одринската крепост е първостепенна стратегическа цел. Знаело се е какво представлява като фортификация, но чак след като е обкръжена, командването установява, че няма достатъчно обсадна артилерия. И какво прави... Иска да купи от Сърбия. Получава високомерен отговор: Ние своите оръдия не продаваме! И сърбите изпращат при Одрин свои части с обсадни оръдия. Това после им дава основания да тръбят, че те са превзели Одрин, че те са пленили Шукри паша, че те имат право на допълнителни териториални придобивки...
                                Само с ентусиазъм и героизъм не може да се воюва.
                                Attached Files
                                "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
                                Предизборна програма

                                Comment

                                Working...
                                X