Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Балканските войни 1912-1913

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Супер. То, Втора армия е ключовата.

    Но тъй като съм наясно, че нещата бързо се изменят, и то не към добро, само да попитам, 10-та дивизия е в Одрин ли? В какъв състав?

    Comment


      Изглежда, че в Източна Тракия остават отделни гарнизони (под ниво на полк).
      Почти целия окулационнен корпус преминава към 5-та армия, но не знам точно кога.
      Може би някой от форумните сведущи ще ни осветли -то и за това моля за помощ с изворите...
      Прилагам по-раншното бойно разписание на окупационния корпус.
      Attached Files
      "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
      FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

      Comment


        Ще ни осветлят, но моят въпрос беше за 10-та дивизия, тя къде е? Виждам бригадата и във Втора армия, но щабът?

        Comment


          Изчезнал Безследно написа Виж мнение
          Изглежда, че в Източна Тракия остават отделни гарнизони (под ниво на полк).
          Почти целия окулационнен корпус преминава към 5-та армия, но не знам точно кога.
          Може би някой от форумните сведущи ще ни осветли -то и за това моля за помощ с изворите...
          Прилагам по-раншното бойно разписание на окупационния корпус.
          Принципно по тази тема не е писано много в литературата. След сключването на Лондонския мир източно от Марица територията се дели на две части - Тракийско военно губернаторство - от старата граница до все още неопределеното трасе на границата Мидия-Енос (то впрочем така и ще си остане неопределено) и окупираната територия от Мидия-Енос до Чаталджа и Булаир. В губернаторството под командването на губернатора генерал-майор Велчев остават като гарнизон на Одрин 58 пехотен полк с 3 дружини, по една дружина от 43 и 44 полкове и 4-и конен полк, а в окупираната територия остават втора бригада на 10-а дивизия (47 и 48-и полкове) на Чаталджа и 1-а дружина от 39 полк при Булаир. В Родосто и околността са трите ескадрона на 9-и конен полк а в Люлебургаз - 8 конен полк. Начело на този т.нар. Окупационен корпус е командирът на 10-а дивизия генерал-майор Брадистилов. По цялата територия са разхвърляни по- дружинно и по-ротно и известно количество опълченски дружини първи призив. В района на Кешан, Енос, Ипсала и Узункьопрю е 23-а опълченска дружина, на Караагач - гарата на Одрин е била част от 19-а опълченска дружина. В Мидия е била 34-а опълченска дружина - 2 роти. Имало и е и други, но точни сведения за тях нямам.
          На 22 юни 1913 по две дружини от 47 и 48-и полкове се натоварват на влакове на станция Кабакча и са изпратени към Кюстендил където влизат в състава на 5-а армия и в края на войната участват в контранастъплението срещу гърците - в състава на 4-а армия. В същото време съм срещал сведения, че части от 48-и полк участват в боевете при Разлог в състава на Западнородопския отряд. Вероятно от другите две дружини, останали временно на Чаталджа. Когато на 30 юни започва турското настъпление частите от окупационния корпус се оттеглят без да оказват съпротива. Около 1300 човека от 47 полк са настигнати край Черкезкьой от турската кавалерия, задържани са, но не са обезоръжени и под сериозен екскорт са изпратени в Цариград, където влизат въоръжени. Едва по-късно са обезоръжени. Останалите части първо от окупационния корпус, после и от губернаторството се оттеглят към старата граница. Оттам 58-и полк в състав от около 900 души заминава за Костенец където заедно със споменатите части от 48 полк участва в състава на Западнородопския отряд, а дружините от 43 и 44 полкове вероятно заминават за Кюстендил за да се присъединят към полковете си в 3-а бригада от 4-а дивизия. За конните части имам сведения че 9-и полк премина Марица и отива към Ксанти и северно от града. 4- и 8-и полкове доколкото знам се оттеглят към Любимец и Елхово. За опълчението нямам подробни сведения - едни части се оттеглят на запад - 23-а дружина към Гюмюрджина и Ивайловград. дружината от 39-и полк от Булаир също нямам сведения какво й се е случило - вероятно е успяла да се оттегли към Дедеагач и после на север.

          Успешна и щастлива Нова година на всички!

          Comment


            Благодарности на Николай!
            Та излиза, че щабът на 10-та дивизия е в Източна Тракия на 16 юни 1913.
            Прилагам бойния състав, разположение и сражения на 1-ва и 2-ра армии, резерва на главното команднане и Окупационния корпус в Източна Тракия (до ниво на полкове - отделните дружини, отделения и др. по-малки съединения не са показани).
            Attached Files
            Last edited by Изчезнал Безследно; 04-01-2020, 12:29.
            "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
            FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

            Comment


              Продължавам със споделянето на таблиците, които направих за бързи справки - дават връзката между:
              събитие - участници - време - място
              с един поглед.
              За мен се оказаха много полезни, тъй-като не притежавам тренираната памет на професионален историк.
              Ще съм безкрайно благодарен за всяка критика, поправка, забележка.
              Започвам с преходите на различните военни съединения от Източна Тракия към Македония, които са доста добре описани в литературата.

              Преход на 3-та пехотна Балканска дивизия
              Attached Files
              "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
              FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

              Comment


                Българската авиация през Балканската война - организация и статистика

                20.04.1906 - Създадено Въздухоплавателно отделение при Железопътната дружина
                1908-1912 - 3-ма български офицери завършват Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург като балонисти.
                Началото на 1912 - получен подарен от Русия змейков балон с принадлежности и моторна лебедка.
                03.-04.1912 - Закупени 5 самолета - 1 моноплан "Блерио XXI", 1 биплан "Воазен", 1 биплан "Сомер", 1 биплан "Райт" и 1 биплан "Бристол".
                07-09.1912 - Въздухоплавателния парк участва в маневрите край Шумен
                04.08.1912 - Изпратени 13 летци, 2 балонисти и 6 механици в Русия, Франция, Англия и Германия
                До 09.1912 обучени пилоти са 6 - Симеон Петров, Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Радул Милков, Пеню Попкръстев и Любомир Лулчев.
                Закупени са оше 29 самолета. Привлечени са още чужденци доброволци, например руския отряд "С.С. Шчетинин Ко" (4 летци, 6 механици, 4 "Фарман VII")
                Заповед по Действащата армия 38 от 02.11.1912 - обявен военовременен щат на аеропланното отделение с 3 самолета и 3 пилоти.
                Армията разполага с 13 пилота (5 българи и 8 доброволци чужденци), впоследствие нарастват на 26 (12 българи и 14 чужденци). Реално бойни полети изпълняват 10 пилота (5 българи и 5 чужденци)
                Формирани са 3 аеропланни отделения:
                1-во - на 10.10.1912 в Свиленград - обслужва 2 -ра армия при Одрин. Командир - поручик Радул Милков. Към 22.01.1913 има 4 самолета (Албатрос, Блерио, Воазен и Фарман), 71 човека, вкл. 3 офицери - пилоти (Радул Милков(Албатрос), Никифор Богданов(Блерио), Стефан Калинов(Воазен)), 1 пилот чужденец доброволец (Николай Костин с Фарман), 1 механик, 8 подофицери, 32 войници, 1 българсин доброволец - Сотир Черкезов, 7 доброволци чужденци, 1 автомобил, 5 коли и 14 коня.
                2-ро - на 03.11.1912 на летище Кабакчьо, после Черекезкьой Към 17.11.1912 има 4 самолета (1 Блерио, 1 Сомер, 2 Фарман) и има 4 пилота - Симеон Петров, Пьотър Евсюков, Ернест Бюри и Фьодор Колчин, 3 наблюдатели - Гаврил Стоянов, Никола Минков, Димитър Сакеларов (Командир на отделението), 1 механик и 7 войници. На 16.02.1913 поради изтичане на договорите си знаминават Фьодор Колчин и Пьотър Евсюков, както и 2 механици - Василий Дехтерьов и Николай Тарасов)
                3-то - на 10.11.1912 на летище Чорлу. Има 34 човека, вкл 2 офицери (Пеню Попкръстев, Милчо Митев), 2 механици, 3 подофицери, 24 войници, 2 доброволци чужденци пилоти - Джовани Сабели и Яков Седов.
                Освен тях на база на съществуващото балонно отделение през 12.1912 са формирани две балонни станции (отделения) - 1-ва с балон "София 1" с командир Йордан Казанджиев и 2-ра с получения Змейков балон с командир Продан Таракчиев и помощник Любомир Лулчев (дотогава двамата са наблюдатели в 1-во аеропланно отделение).
                През втория период на войната от 51 дни бойни действия (21.01.-31.03.1913), само 30% позволяват летене. Доказано известни са 76 бойни излитания от над 200 полета като цяло.
                Към 25.05.1913 България разполага с 8 пилоти, 2 наблюдатели и 8 самолета (3 "Блерио", 2 "Фарман VII", 1 "Воазен", 1 "Сомер" и 1 "Албатрос") в 2 аеропланни отделения (2-ро и 3-то).
                Last edited by dibo; 16-12-2023, 13:14.
                We don't see things as they are, we see them as we are
                ---Anais Nin----

                Comment

                Working...
                X