Съединението 1885г.

[Parabellum]

.............През нощта срещу 6 септемврий руските офицери,посветени в заговора,бяха останали по домовете си.Още в тъмни зори Конарската дружина беше пристигнала, а майор Николаев поведе от лагера Пловдивските дружини,обиколи конака на генерал-губернатора, и с вик "да живее Съединението,да живее княз Александър" арестуваха губернатора, когото изпратиха в София.Същата участ постигна и началника на пулицията, прусина генерал фон Дригалски и началника на жандармерията, англичанина Бартвик.
На сутринта се състави временно правителство под председателството на Д-р Странски;майор Николаев бе провъзгласен за главнокомадующ.........

[gollum]

6 Септемврий 1885

Като се замисля, това май е едно от малкото събития от новата ни история, по което сякаш няма разногласия от политическо и всякакво друго естество . Което естествено го отделя и му придава по-специален статут.

[rambler]

Прав си, мен пък ме кефи, защото това е единственият път, когато сме били подкрепени от Британската империя. / Е, не заради друго, а за да направят сечено на Русия, но все е нещо/

[Toshiro]

Е, ти това ще кажеш, Рамблер :lol: :lol: :lol:
А иначе, ВЕЛИКО СЪБИТИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ. Самата подготовка, осъществяването и последвалата дипломатическа защита са просто великолепни :tup:
Защо не действахме винаги така?!

[ISTORIK]

120 години от Съединението на Северна и Южна България

БЕЗСМЪРТНИЯТ ДЕВИЗ

Вероятно малцина си задават въпроса защо и кога е възникнал девизът “Съединението прави силата”, който се чете върху фасадата на Народното събрание. Да си припомним неговата история:
На 27 май 1880 година в София се провежда 45-то заседание на ²² Обикновено народно събрание. По това време, по силата на Берлинския договор /1878/, България е разделена на три части - самостоятелното Княжество България, автономната област Източна Румелия и поробената все още Македония. На заседанието се обсъжда “Закон за рязане на монети в Княжеството”. Именно в хода на провежданите разисквания Стефан Стамболов прави предложение на гърба на българските монети в лента да се изпише девизът “Съединението прави силата”. Макар в документите от заседанието да няма мотивировка на това предложение, съвсем очевидно е, че на първата българска монета се възлага историческата мисия да прокламира правото на българите да живеят в обща държава.
За това, че думата “с ъ е д и н е н и е” не е използвана в някакъв отвлечен смисъл, а в прякото значение на Съединението, на обединяването в едно цяло на Северна и Южна България, има достатъчно потвърждения. Те се съдържат както в изказванията на депутатите, така и в изображението върху монетата. Там е гравиран венец, съставен от житни класове, цветове на роза и лаврови листа.
Ето как обяснява тяхната символика депутатът Ковачев: “Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С това, мисля, се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се среща в южната част на нашето общо отечество – в Македония; и така ще бъдат представени заедно трите му части.”
А депутатът Грънчаров допълва: “Като приемаме трите цвята, които означават трите части на нашето отечество, думите, които предложи г. Самболов, ще бъдат твърде уместни.”
Така този девиз става израз на една политическа задача, на непреодолимия патриотичен и революционен подем за Съединението на Северна и Южна България, осъществено на 6 септември 1885 година.

РАЗКЪСВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Едва изминали четири месеца от Освобождението на България /1878/, на 1 юли 1878 година, упълномощените представители на Великите сили /Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия, Русия, Франция/ и Турция подписват т. нар. Берлински договор. С този акт се ревизират решенията на Сан-Стефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската война /1877-1878/. Най-важните постановления засягат съдбоносно българския народ; като резултат България е разпокъсана на части. На територията между Дунав и Стара планина, включително Софийска област, се създава самостоятелно трибутарно Княжество България под суверенитета на турския султан. На юг от Стара планина се образува провинцията Източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана, но с административна автономия, начело с генерал-губернатор християнин. /Това дава изключително отражение върху цялостния живот на Пловдив, обявен за столица на автономната провинция./ Друга значителна част от Южна България остава в Турция. Берлинският договор е в сила до Балканската война /1912/ но част от неговите постановления реално са променени вследствие на редица събития; най-важното от тях е Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България.

БТЦРК ПРИЗОВАВА

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадено тайно съзаклятие с цел да организира борбата за освобождение на Македония. Основатели са бивши дейци на националноосвободителното движение. В първото ръководство са избрани: Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер, Петър Зографски, Тома Карайовов, Спас Турчев, поручик Ганьо Атанасов, Иван Стоянович /Аджелето/, Спиро Костов – членове.
Първоначалната идея е окончателното освобождение на България да се постигне чрез народно въстание в Източна Румелия и Македония. През март е разпространено “Възвание към българите в Източна Румелия”, което ги призовава да приготвят оръжието са за извоюване на всенародната кауза. През април съзаклятието получава името Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и дейността му е насочена главно към осъществяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България; приети са устав и програма по подобие на програмата и устава на предосвобожденския Български революционен централен комитет /БРЦК/ в Букурещ. Идеолог на пловдивския БТЦРК е Захари Стоянов, който пренася в комитета организационните методи на БРЦК; той започва да издава и вестник “Борба” /28 май – 4 септември/ като неофициален орган на комитета.
БТЦРК организира масови политически акции – честване на 1000-годишнината от смъртта на Методий /11 май/, Деня на Ботев /19 май/, Деня на геройската смърт на Хаджи Димитър и неговите другари /20 юли/ и др.
През юни организацията се свързва с ръководителите на Либералната партия в Източна Румелия, с правителството на Княжество България и с княз Александър ² Батенберг, които подкрепят движението. Ръководеща роля поемат доктор Георги Странски, капитан Коста Паница, Димитър Ризов, майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др., които придават военно-заговорнически характер на движението. На 25 и 26 юли в с. Дермендере /дн. Първенец/ е избран нов БТЦРК в състав: Захари Стоянов – председател, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов, Иван Стоянович – членове. Организацията възприема идеята Съединението да бъде извършено не чрез въстание, а чрез военен преврат. Окончателният план, приет на заседание на 23 август, предвижда акцията да се проведе главно от източнорумелийската милиция с помощта на въоръжени чети от близките градове и села между 15 и 20 септември. Внезапно избухналият бунт в Панагюрище ускорява събитията.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се осъществява на 6 септември 1885 година под ръководството на БТЦРК. Същия ден комитетът оповестява с прокламация състава на Временното пправителство на Южна България. След Съединението БТЦРК фактически престава да съществува.

ВЪЗВАНИЕ

Народе!
Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и... на оръжие, Братя!
Опълченци!
В тая важна минута за светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението.
Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!
Пловдив,
6-й септемврий 1885 година,
От Централното опълченско дружество

ТРИУМФАЛНАТА “БОРБА”

“Борба” е първият самостоятелен вестник на Захари Стоянов, неофициален орган на Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/, който подготвя идеологически Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България. Първоначално пише еднакво както за Съединението, така и за освобождението на Македония. Още в първата статия “Две думи вместо програма” вестникът обявява, че ще се бори “за истинската свобода и независимост на тая страна, която се нарича България, която е разделена на три части, като употребяваме подходящи оръжия, где каквито е нужно”.
По-късно Захари Стоянов съсредоточава съдържанието на “Борба” само към въпроса за Съединението. В серия статии под заглавие “Трябва ли да съществува Румелия?” той доказва невъзможността, абсурда да съществува изкуствено създадената автономна област, която се управлява като “чиновнически чифлик”; призовава Съединението на Източна Румелия с Княжество България да се осъществи с всички възможни средства. Авторът се противопоставя на опортюнистическата формула “Не му е още времето”, появила се във вестник “Южна България”, когато е официоз, подета от “Марица”, “Народний глас” и “нещастното” “Съединение”. Въпреки твърде обикновения си графичен вид, съдържанието на “Борба” е разпределено в уводни статии и подлистници, в отдели “Дневни”, “Из вестниците”, “Книжнина”, “Дописки”, поместват се материали по въпроси на просветата, културата, литературата, икономиката; но се налага впечатлението, че се разглежда само един особен въпрос – Съединението. Въздействието на “Борба” върху читателите е изключително. Не е случайна оценката на големия журналист Симеон Радев: “Няма пример, щото един вестник да е имал в България такъв бърз и триумфален успех като “Борба”.
Вестникът излиза в Пловдив веднъж седмично от 28 май до 4 септември 1885 година – общо 15 броя; спира след обявяването на Съединението, считайки задачата си за изпълнена.

“НЕ Е ЛИ ТОВА ПОДИГРАВКА?”

Не е ли това просто инат, хищничество, подигравка с правата на народите! Не показва ли това, че просветената и християнската Европа се ръководи още от завоевателний варваризъм на различните Атиловци и Чингис-хановци? От какво тя се боеше, та отдели злощастна Тракия от нейните братия, тая Тракия, която е родила нашата гордост, която е дала хора херои за общочовешката свобода, поети и литератори, която потърси своята свобода с черешови топове!
Захари СТОЯНОВ
Из “Трябва ли да съществува Румелия?”,
вестник “Борба”, 20 август 1885 година

ВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО

На 6 септември 1885 година, в деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, в Пловдив е сформирано Временно правителство на Южна България. В неговия състав са включени доктор Георги Странски – председател, доктор Стоян Чомаков – подпредседател, и членове майор Данаил Николаев, майор Димитър Филов, майор Райчо Николов, майор Сава Муткуров, Атанас Самоковец, Георги Бенев, Георги Данчов, доктор Георги Янкулов, Данаил Юруков, Захари Стоянов, Йоаким Груев и Костаки Пеев. Временното правителство, чийто мандат трае само три дни, обявява военно положение за защита на извършеното изторическо дело и изпраща телеграма до княз Александър ² Батенберг: “Днес Съединението прогласено по цяло Румелия в името на Ваше височество.” На 9 септември 1885 година князът /след като предишния ден със специален манифест приема Съединението/ пристига в Пловдив, посрещнат с въодушевление от гражданите и войската.

ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

19 февруари 1878 година

Заглъхват последните изстрели на руско-турската война. В Сан Стефано, току под престолния Цариград, мирният договор провъзгласява създаването на държава с граници, които възможно най-справедливо съвпадат с етническите предели на българската нация.

1 юни – 1 юли 1878 година

Заседава Берлинският конгрес. Представителите на Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Англия, с мастилените перодръжки на дипломацията, разделят българския народ на три кървави къса.

16 август 1878 година

В Пловдив се основава комитет “Единство” с председател Димитър Стамболов, завърнал се в родния си град, за да служи на обединението. Скоро комитетите “Единство” избуяват в цялата страна, а софийският, кюстендилският и горноджумайският се включват в Кресненско-Разложкото въстание.

10 октомври 1881 година

Спреният от “режима на пълномощията” в Княжество България вестник “Независимост” започва да излиза в Пловдив. Редактира го Петко Каравелов, а след това и Петко Славейков. Тук публикува свои статии и Захари Стоянов. Вестникът издига програма за Съединението на България.

10 февруари 1885 година

Захари Стоянов учредява в Пловдив “Български таен централен революционен комитет” за освобождение на българите от Македония и Одринско и обединение на цялото отечество. В БТЦРК влизат още Ив. Андонов, Т. Гатев, П. Зографски, Т. Карайовов, Сп. Турчев, поручик Г. Атанасов и Сп. Костов.

19 май 1885 година.

“Верноподаниците” трябва да честват рождения ден на султан Абдул Хамид. В Пловдив обаче помнят, че на тази дата е загинал Христо Ботев. Властта заключва черквите за богослужение. Но в махала Мараша, под скелето на дюлгерите и зографите при черквата “Св. Георги” се отслужва Ботевска панихида – с песни и “ура”. Разбунтуваното множество тръгва към конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Има арестувани, уволнени от държавна служба и изключени от гимназията.

28 май 1885 година

В Пловдив излиза първият брой на седмичника “Борба”, изцяло списван и редактиран от Захари Стоянов. От всяка своя буква “Борба” кънти с ботевска ярост.

25 и 26 юли 1885 година

Край Пловдив, в днешното село Първенец, под ръководството на Захари Стоянов, БТЦРК се преустройва с участието на нови дейци за Съединението – Д. Ризов, капитан К. Паница, Ив. Андонов и Ив. Стоянович.

28 август 1885 година

След извършените арести в цяла Източна Румелия, БТЦРК взема окончателно решение ударът да се нанесе в удобен час между 15 и 20 септември.

2 септември 1885 година

В Панагюрище три четнически униформи и едно знаме вдигат преждевременно града на крак – Съединението е обявено.

4 септември 1885 година

Не остават по-назад и голямоконарци - осемнадесетгодишната Недялка Шилева е тяхната Райна Княгиня. Легендарният Чардафон /Продан Тишков/ заклева пред знамето чета от възторжени доброволци.
В румелийската столица Пловдив се провежда драматично заседание на Областното събрание. Константин Величков напразно апелира – още същия ден правителството да обяви Съединението, за да не се пролива братска кръв.
В Пазарджик арестуват Захари Стоянов, но народът го освобождава. По тайни пътеки, за да не попадне отново на полицейска засада, ръководителят на Съединението се завръща в Пловдив.

5 септември 1885 година

Във въстаналото село Царацово влиза голямоконарската чета, посрещната от бай Иван Арабаджията, сподвижника на Левски. От обсадения Чирпан излиза съединистка чета. В селата Конуш и Катуница звънят камбани. Стотици въоръжени, и още толкова без оръжие, поемат към Пловдив.
В града марашката чета е залегнала в близките гролбища. В Лагера /днешния квартал “Изгрев”/ майор Данаил Николаев строява в боен ред първа и втора пехотна дружина на учебния батальон.

6 септември 1885 година

През нощта от северния бряг на Марица, в махала Каршияка, пропукват пушките на голямоконарци. Артилеристите отсреща им отвръщат с “ура”...
Докато, в ранната утрин, язвителният вестникар се провиква в спалнята на генерал-губернатора: “Така е, така е, бае Кръстевич! Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редакторът на “Борба”. Ама, хайде сега, излазяйте!” Вън, в градината, бучи едно гръмогласно “Долууу!”, което – както ще отбележи с професионална привичка гениалният репортер – “се чуе еднъжка на сто години!”

ДЕЙЦИТЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

З а х а р и С т о я н о в /с. Медвен, Сливенско, 1850-1889/. Революционер, обществен и държавен деец, журналист, писател. Участва в организирането на Старозагорското въстание /1875/, в подготовката на Априлското въстание /1876/ - като апостол в ²V революционен окръг; заседава в Оборищенското народно събрание /1876/, обикаля въстаналите села с Хвърковатата чета на Георги Бенковски. След Освобождението /1878/, заради публичните му протести срещу “режима на пълномощията”, е принуден да напусне Княжество България. През 1882 година се установява в Пловдив; става чиновник в Дирекцията на правосъдието /1883-1885/. Изявява се като активен общественик и публицист – създава народнически кръжок, който доставя и разпространява задграничните издания на руските революционни емигранти, организира първите чествания на Христо Ботев и Хаджи Димитър; сътрудничи на вестниците “Народний глас”, “Независимост” /в който публикува сатиричната повест “Искендер бег”, насочена против княз Александър ²/, “Южна България”, “Кукуригу”. През този период пише и издава биографиите на най-изтъкнатите български революционни дейци – “Васил Левски Дяконът. Черти из живота му” /1883/, “Четите в България на Филипа Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата” /1885/, “Черти от живота и списателската деятелност на Любен Каравелов” /1885/, “Любен Каравелов и неговите клеветници” /1885/. В Пловдив той създава и първия том на своето най-значително произведение – “Записки по българските въстания”, отпечатано през 1884 година /освен с лични средства на автора/ и с финансовата помощ от 60 лири, отпусната от Постоянния комитет на Областното събрание в Източна Румелия. Захари Стоянов е главният идеолог и организатор на Съединението на Източна Румелия с Княжество България; инициатор е за създаването и председател на Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/, под чието ръководство то се осъществява. В името на тази цел той издава в Пловдив и първия си самостоятелен вестник “Борба” /1885/ - най-яркия пропагандатор на Съединението. След обявяването на историческия акт е включен в състава на Временното правителство от 6 септември 1885 година. Само три седмици по-късно /заедно с Димитър Ризов/ издава вестник “Самозащита” /1885/ със задача “да доведе делото на Съединението докрай, да го обясни като дело не на Великите сили, а на народа”; неговият единствен брой е конфискуван заради крайно антируската му позиция. Отглас на забележителното събитие са и политическите и публицистичните му брошури “Заробването на Гаврил паша” /1885/ и по-късно написаната “Чардафон Великий” /1887/.

* “С публикуването на “Записките” Захари пръсна в Източна Румелия своя комитетски ентусиазъм, съживи революционната традиция и даде на идеята на Съединението един тласък към съзаклятие.” /Симеон Радев/

Г е н е р а л Д а н а и л Н и к о л а е в /Араби паша/ /Болград, Бесарабия, 1852-1942/. Военен деец. Завършва Военното пехотно училище в Одеса. През Руско-турската война /1877-1878/ е командир на рота в Българското опълчение. Той е най-старшият български офицер /тогава с чин майор/ в Източна Румелия – командир на Втора пеша дружина в Пловдив, привлечен от Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/ за каузата на Съединението. На 6 септември 1885 година ръководи войската, която – заедно с присъединилите се към нея въстаници – обкръжава и превзема без бой резиденцията на главния управител Гаврил Кръстевич в стария пловдивски конак. Включен е в състава на Временното правителство на Южна България. По-късно става министър на войната /1886-1887, 1907-1911/ на обединена вече България.

К а п и т а н Р а й ч о /майор Райчо Николов, Дядо Райчо/ /с. Райковци, Великотърновско, 1840-1885/. Завършва Военното занаятчийско училище в Санкт Петербург. Служи като офицер в руската армия; през Руско-турската война /1877-1878/ е командир на рота в Българското опълчение. След Освобождението /1878/ постъпва в източнорумелийската войска; през 1882 година става командир на пловдивската окръжна жандармерия. Макар и произведен в чин майор, по навик продължават да го наричат “капитан Райчо” или “дядо Райчо”. Взема активно участие в подготовката и извършването на Съединението /1885/ на Източна Румелия с Княжество България. Включен е в състава на Временното правителство от 6 септември 1885 година; назначен е за комендант на Пловдив, но още същия ден е убит изненадващо на площад “Джумаята” – прострелян с бял кител върху алестия си кон точно срещу слънчевия часовник на джамията. На погребението му присъстват над 20 000 души от цяла България, дошли по повод обявяването на историческия акт.

http://www.plovdiv24.com/news/

[Loozer]

:nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy:

[Sturmpionier]

Историка си е историк,какво да говорим...Жалко само,че никой не пише в темата..
Но да кажа и моето мнение.Какво е съединението-акт,който рано или късно щеше да се осъществи.Народа го иска,а и кой ще попрече-Източнорумелийската милиция ли?! По важното според мен е последвалата Сръбско-българска война.Именно я утвърждава самото Съединение.Защото съединение най-лесно се прави-та то минава почти безкръвно! Но много по-трудно е да се защити.
За това 6 септември ме кара да се сещам по-скоро за онези 700 българи загинали от Сливница до Пирот.Това си е просто мое мнение,не ме съдете.

[Гост]

Че тя и румелийската милиция го е искала не по-малко от който и да е друг българин.
Поздрави за Историка, наистина историка си е историк!

Забележително светъл акт, защото /това са известни неща, но все пак/
1/ Съединява две от разпокъсаните части;
2/ Става в много красива обстановка на чисто български национален подем.
3/ Направено е изцяло по вътрешна българска инициатива;
4/ Направено е УМЕЛО. То е, което разклаща комплекса за "некадърната българска дипломация". /Тя е такава, когато не може да се генерира читава политика, когато този деликатен за всяко общество процес е опорочен от нещо. През 13-та и 15-та - от делегирането, поради хода на нещата, на властта и, по-лошо, на изконното право да се взимат решения по фундаменталните въпроси на историческия път, които моменти се случват веднъж-дваж на 50 години, на един лично, национално и законово неотговорен човек./
5/ Отличен пример за решаване на криза с летящ старт. Само за няколко месеца се преплитат национален подем, политическа мъдрост, дипломатическа ловкост, след това рязко изменение на обстановката със сръбското нападение и напускането на руските офицери, на което пък се реагира с още по-страшен национален подем и отприщване на цялата енергия на възкръсналия древен народ, "изляло се" в една отлична военна проява.
И забележете, всичкото това става някак си по много "български" начин, идва в една психологическа обстановка, изконно извираща от всичкия български характер ли, ценности ли, особености ли, как да го кажа не знам.
6/ Стамболов, Захари Стоянов, Каравелов и Батенберг, но най-вече първите двама, са създали нещо, на което вече 120 години се крепи българската държава, добра или лоша. /Жалко е, че България ги губи и двамата твърде бързо./

Едно добро начало е това Съединение ... То, както и Балканските войни, са върха на Възраждането и неговия дух, завършек, един вид.

[HELLCAT]

ТОПХАНЕНСКИ АКТ

Подписан на 05.04.1886г. на състоялата се в Цариград Конференция на Великите сили от представителите на Великите сили по повод Съединението от 06.09.1885г.
Силите се съгласяват да приемат още от сега постановлението на спогодбата относително работите в Източна Румелия, тъй както те са формулирани по долу и да бъдат незабавно промулгирани под тази форма и турени в действие.
1. Главното управление на Източна Румелия да се повери на Българския княз съгл. чл. 17 от Берлинския договор.
2. Докато управлението на Източна Румелия и онова на Българското Княжество са в ръцете на едно и също лице, мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направо от Императорското правителство и то в замяна на правото на Високата порта, постановено в чл. 15, ал.1 от Берлинския договор
Определението на границата на тоя кантон и на въпросните села ще се назначи от една техническа комисия, назначена от Високата порта и Българския княз. То ще се извърши на мястото и при това ще се вземат в съображение най - добре стратегическите условия, нужни за интересите на Императорското правителство.
3. За да се обезпечи вечно редът и тишината в Източна Румелия, както и благоденствието на всички поданици на Негово Императорско Величество Султана, живущи в тази област, една комисия, назначена от Високата порта, ще се натовари да изучи Органическия устав и да го измени съгласно изискванията на положението и местните нужди. Всички интереси на Императорското Отоманско Съкровище ще се вземат под внимание.
Тази комисия в един срок от четири месеца ще свърши работите си, които ще трябва да се подложат за санкциониране на Конференцията в Цариград. Докато тези изменения се санкционират, грижата за управлението на областта според формите, изисквани от сегашните обстоятелства, ще се повери на мъдростта и верността на Княза.
4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и Източна Румелия, са и оставят запазени и изпълняеми.
Силите ще дадат тоже своята формална санкция на тоя Акт в една конференция, която ще трябва да се събере в Цариград, когато ще имат и възможността да санкционират прегледания Устав на Източна Румелия.

[Parabellum]

Шуменският клон на клуб Традиция направи филмче за Съединението.Ето го.

http://www.boinaslava.net/parabellum/Vyzstanovca.wmv

[neHCuoHEpa]

Съединението 1885г.

Това е историята на Съединението. От Овобождението до него. Събитията свързани с него са много, но съм се опитал да откроя и наблегна на най-важните, както и на най-важните участници. Самото Съединение не е моментен порив и решение, а дълъг процес(въпреки, че чак 1885г. се започват активни действия). Невъзможността да се предаде толкова обемна информация в сбита статия(то за това са и няколкото книги), откроява опорните точки на Обединението. Тук е представен общ преглед на събитията довели до него. Целта е да запознае човек с главните събития.

За самите сражения със Сърбия, не е писано много(даже почти нищо). Те са важна част от историята на Съединението, но не и основната идея на статията. За тях съм замислил нещо друго. Един проект, който не знам до къде ще го докарам, но ако успея ще бъде нещо великолепно .

Използвал съм, книгите на

-“Строителите на съвременна България” – Симеон Радев.

-“Съединението 1885” – Йоно Митев.

Връзка с мен: pensionera@gyuvetch.bg

Icq:321-261-252

П.п. Извинявам се, ако на някои места не съм се изразил правилно и се затруднявате да разберете мисълта. Но не съм надарен с кой знае каква дарба(или може би опит ми липсва) да си изказвам мислите J)))))))

Съединението

1885г.

„Господа, събрали сме се днес, да решаваме мира в Европа, а не да се занимаваме с щастието на българите.”- с тези думи Ото фон Бисмарк открива Берлинския конгрес. Неговата цел е била най вече да ревизира Санстефанския мирен договор. В него са звели участие представители на Обединеното кралство, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Русия и Османската империя, Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България остава без свой представител. На конгреса е решено Санстефанска България да се раздели на- Княжество България(между р. Дунав и Стара планина), Източна Румелия(върната на Османската империя като автономна област), Одринско, Беломорието, Македония(трите също са върнати на султана), Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкия санджак - на Сърбия. По този начин остават 150 000 кв. км. и 2 500 000 българи извън предела на българската държава. Затова и всичките войни, които ще води България, са за национално Обединение.

Посрещането на решението на Берлинския договор е бурно и шумно. Стига се до Кресненско-Разложкото въстание, което скоро е потушено поради липса на достатъчно оръжие и муниции. По-дейните българи не се задоволяват с писането на протести и възнамеряват да продължат националноосвободителната борба. В Търново е създаден първият комитет „Единство", През лятото на 1878 г. мрежа от такива комитети бързо се разпростира в Северна и Южна България. Като ръководни центрове се налагат комитетите в София и Пловдив. Сред ръководните комитетски дейци са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Иван Евстратиев Гешов и др.

Но с това не спират стремежите и опитите на българския народ да се обедини. На всякъде из българските среди се е смятало, че Обединението ще дойде от Княжество България. Будния български дух по това време е отправил взор към съединението на целия български народ, както е бил обърнат към свободата преди 3 март 1878.

Докато през 1878-1879г. положението в България и извън нея не позволява да се поеме курс към Обединението. То през 1880г. се стига до положение, което почти е провъзгласено съединението. В Берлинския договор се споменава за промяна на границите на Гърция и Черна Гора. Възползвайки се от тези клаузи двете държави искат териториални разширения. Напрежението се натяга до краен предел и Гърция е почти на прага да обяви война на Турция. При възникналата обстановка се събират в дома на д-р Моллов група депутати, като пълномощници на Княжеството- д-р Стоилов, Г. Живков, С. Стамболов, д-р Моллов и П. Станчев, а от Източна Румелия- Д. Наумов и К. Величков. На това събрание се решава да се действа взаимно. Съгласуваност в действията. Обсъжда се един обширен план за действие.

Веднага(10 май) се извикват в Сливен представителите на националните центрове на Източна Румелия. Там се изработва проект за тайна организация. На конгреса присъстват С. Стамболов и Г. Живков, които категорично обещават подкрепата на Княжеството, но само да се изчака подходящ момент. Без съгласието на Великите сили да не се предприема нищо. Също така то трябва да се приеме и от другите балкански страни, особено ако се свърже с освобождението на Македония.

В парламента се смята, че още не е дошъл удобния момент за това действие. Самия Д. Цанков не вярва в успеха му. Затова пратили С. Стамболов и Г. Живков в Сливен, че да успокоят и предотвратят прибързани действия, които би довело до усложнение на ситуацията. Смята се, че самото съединение ще стане лесно, само да го позволява международната обстановка.

Също така А. Батенберг в младежкия си устрем да обедини българите и стремежа да затвърди позициите си, привиква при себе си властващата либерална партия. Предлага им, да се прати армията в Румелия, за да се провъзгласи Съединението – „ Ще мобилизираме войската, ще мине през Ихтиманския проход и щом се яви в Румелия българско знаме, цялата провинция ще го акламира. Съединението ще се извърши без кръвопролитие и без кръв”. Той разчита на българските офицери, пък и на руските, тъй като и те имат отношение, към този трагичен край на техните усилия през войната. На това събрание Цанков(който не е бил съгласен, както и цялата партия), отлага отговора като се допитва с писмо до руския цар. Който отхвърля идеята, така и идеята на Княза пропада. Но и при този случай трябва да има подкрепа на Великите сили. Които в този момент искат да оправят нещата по мирно.

На С. Пантеров било възложено да отиде в Англия, за да преговаря за съединението. Защото в Англия има мнение, че трябва да се проведе реформа в Европейска Турция. Чували се и отзиви за нетрайността на Берлинския договор. Фостър(министър в Англия) урежда среща на Пантеров с външния министър Дж. Гренвил. Още Фостър заявил, че мисията е напразна, защото великите сили се опитвали да наложат на Портата да изпълни обещанията си от Берлинския договор, а съединението е в разрез с него. На самия разговор Пантеров задава въпроса – “какво е разположението на английското правителство спрямо съединението на Източна Румелия и Княжеството” и дали може да се очаква помощ от Англия. В отговор получава нищо различно от мнението на Фостър, като се добавя, че трябва да се иска и становището и на Австрия.

От София Пантеров получава от Стоилов шифрована телеграма, която му заявява, че ако Гърция обяви война на Турция и България ще се включи. Това стига до външния министър, който заявява, че Великите сили искат да се реши проблема по мирен път. Така и се стига до една конференция в Берлин, на която се решават всичките балкански проблеми.

Така опита за съединение през 1880г. е повече моментен порив и се изразява в планове и кроежи. Но международната обстановка не го позволявала. Световните сили се опитвали всячески да запазят мира, който ще избухне със страшна сила следващия век. Също така либералната партия, която властва в момента не приема, че може да се осъществи събитието и се дистанцира от действия. И навярно с право, защото Турция разполага с големи сили в Одринско и Македония , което подлага на голяма опасност съществуването на току що освободената България.

Обстановката през 1881-1883г. е такава, че вътре в двете българии не позволява някакви действия за съединение. През 1881г. княз Батенберг сваля правителството на либералите и въвежда пълномощията(гласувани от Второто велико народно събрание). В този период опозицията се бори да възстанови конституцията, а другите да я запазят. Така идеята за съединението остава на заден план. Положението и в Румелия не е по различно. След вълненията през 1880г., затихва идеята за Обединение. Тя е жива в сърцата на българския народ, но чака да бъде поведена от някой. Оформящите се партии в това време, използват съединителската идея за своя пропаганда. И двете обещават, че ще има съединение, но когато идват на власт говорят, че не е узряло още времето. Така движението за съединението се затлачва за известен период, че да се роди и избухне за по малко от година през 1885г.

Условията през 1884-1885г. значително се подобрили. В Княжеството пада режима на пълномощията. Княз Батенберг обръща поглед към съединението, като средство да вдигне авторитета си и да закрепи позициите си. Също така в Източна Румелия българското население все повече започва да негодува срещу положението си. Постоянните обещания за съединение от партиите, ги кара да мислят все повече за него. Друг фактор е и неблагоприятното положение на Румелия. Тя е под прякото владичество на султана, което я поставя в много по-тежка ситуация от Княжеството. Високите данъци, високи мита налагани върху всичко, даже в с износа с България(което влошава значително икономиката) и др. Така в хората все повече се разбуждат идеите, от там и действията.

Най-голямо участие и принос за съединителската дейност има видния писател Захари Стоянов. През 1885г. той основава Български Таен Централен Революционен Комитет(БТЦРК), в къщата на Иван Андонов. Всичките присъстващи(Т.Гатев, П.Зогрфски, Т.А.Карайовев и др.) положили клетва. Категорично се заявява, че комитета няма общо с двете румелийски партии –народна и казоинна. Главната цел на тази организация е да доведе Обединението на цяла България. Трябвало е да се обединят Княжество България, Източна Румелия и Македония наведнъж. Като постепенно се изоставя идеята за единно съединение, а само на северната и южната България. Защото въпроса с Македония може само да влоши положението. Международната обстановка не позволява да се действа за разрешаването му. Но докато има идея за едно Обединение(пък и след това, но по слабо) се пращат чети, които да повдигнат бунтове в Македонско. Те не постигат целта си, а дори понякога влошават положението. Затова и остава на заден план македонския въпрос.

В устава на БТЦРК не влизат много по различни укази от тези от програмата на Васил Левски и Любен Каравелов, които на времето са съставили. За освобождението на всичките български земи с бунт и оръжие-“Българския революционен централен комитет има за цел да освободи България чрез революция и с оръжие”. Като предварително ще се подготви населението чрез вестници,брошури и прокламации. Ще се повдигне народната маса за единен бунт срещу “поробителя”. Ще се основат “частни комитети”, които да подготвят духовно и материално революцията. Той е създаден с единствената цел да се достигне до българския идеал-целокупна България. В програмата не се говори само за бунт, ами за революция. Повдигането на народните маси ще стане с “развети народни знамена” и да се обяви “народна свобода”, като отхвърли Берлинския договор изцяло.

В устава влиза и отношението към чорбаджиите и народните властници-“Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследваме навсякъде и всякога. Ще преследваме ние така също и ония гладни за власт държавници и държавни мъже, които посягат на народната ни свобода по какъв и да е начин”. Този член повтаря почти същото отношение както на В. Левски и Л. Каравелов.

Член 2 на устава казва:”Като Българский Централен Революционен, така и всеки частен комитет ся съставят от некомпрометирани пред българския народ българе, т.е. родолюбци, и от решителни, тайни и постоянни лица.” Текстът показва, че борбата ще се води от хора извън политически партии, независимо властващи или опозиционни. Също така ще избягва компрометирани “държавни мъже”, когато са властвали.

Никъде обаче, не се споменава, каква ще да е формата на управлението, след съединението. Така З. Стоянов избягва въпроса кой трябва да оглави съединението. Тоест княз Батенберг ще е главата на цялата процесия. В началото З. Стоянов е противник на княза, но след като започват действията за съединението, той променя възгледите си и застава зад него, като смята, че под неговото име трябва да се осъществи плана.

Разбира се, водителите на БРТЦК знаят, че без военна подготовка не могат да осъществят плана си. За тoва изискват, всяко село да състави списък с хората годни да носят оръжие. Във въстанието е подготвяно да влязат- народни дружини(от резерва), чети(от Княжеството) и редовната войска. За да се разбере отношението на войската към акцията, се разпитват офицерите в Румелия- дали ще подкрепят Съединението. Един от най-дейните е Въльо Стефов, той спечелва много офицери в името на делото. Всичките офицери, които се съгласяват се подчиняват на БРТЦК. Като сред военните и резервистите К. Паница ги подготвя и организира за деня в който ще трябват на Съединението. В с. Голямо Койнаре резервистите са подготвяни от Чардафон(фелдфебел Продан Тишков), който изиграва важна роля в Съединението. Комитета поставя на първо място политическата част на революцията(„пропагандата”), а след това военните действия. Те са само, за да я подкрепят. Благодарение на тези действия и мерки, Съединението минава без да се пролее кръв(освен две убийства). Има уговорки, какво да правят някои офицери които патрулират в Пловдив, когато въстаниците дойдат.

Захари Стоянов смята, че комитета не е напълно завършен и затова привиква още хора. Най вече от Княжеството, като по този начин замесва и него, в „борбата”. Тези хора са предимно застъпници и последователи на Княза, което засилва идеята- той да е водител на Съединението. Много важно е привличането на Костна Паница и Димитър Ризов. Те изиграват важна роля в подготовката. К. Паница убеждава своя баджанак майор Данаил Николаев да участва в Съединението, като той е водеща фигура в свалянето на правителството.

Поради арестуваните, заради написването на едно възвание, З. Стоянов, Г. Бенев, Ив. Стоянович и др. решават да повдигнат в няколко митинги за да ги освободят. По късно те са уволнени от постовете си. И могат да разширят своята агитация. Ражда се вестник „Борба”. Негови редактори са З. Стоянов, Г. Бонев и Т. Гатев. Той е бил изключително ориентиран за пропаганда за съединението. Основната му цел-“Ние ще се борим за истинска свобода и независимост на тая страна, която се нарича България и която е разделена на 3 части, като употребяваме подходящи оръжия, где каквото е нужно.”. Такова бързо и голямо влияние и популяризиране е нямал друг български вестник. Такъв силен печат разбунтува много бързо духовете, правителството в Румелия се вижда в чудо и не може да му противодейства. Опитва се да направи нещо, като издава вестник против авторите на „Борба”, но ефекта е минимален.

Вестникът отразява всички събития имащи нещо общо с „каузата”. Дава отчет за четите и отрядите които се пращат в Македония. Повече като някакъв вид пропаганда. Най вече критикува и напада генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Обвинява го, че е „слуга на султана”, „турски паша” и др. З. Стоянов смята, че губернатора работи за Турция, и че трябва той да бъде свален. Статиите още описват колко е нелепо и неестествено е разделението на България. Изданията постигат целта си, разпалват умовете на българите в Румелия.

За да има по голяма сила пропагандата, редакторите отчитат и наблягат на всяко положително руско изказване, за съединението. Пишат, че Русия го подкрепя, иска и т.н(то не е точно така, цар Александър III, не иска, княз Батенберг да стои начело на съединението). Пресилените статии, са написани с ясното съзнание, че народа ще бъде повече мотивиран, ако Русия стои зад него.

Вестникът изобличава и народната партия, като лъжесъединители. В него се заклеймяват действията на Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов. Двамата тръгват на обиколка из Европа, те се опитват да разберат мнението на силите, за съединението. Логично не получават никъде подкрепа. Затова и са критикувани, че търсят разбирателство в Берлин и Виена, за нарушаването на Берлинския договор. Като са такива „съединители”, защо нито веднъж не са извикали „Долу Румелия, а живее Съединението”- така отрича всичките управляващи от действията за Обединението.

Денят на Ботев(19 май) съвпада с рождения де на султана, затова се случват някои сблъсъка между демонстранти и милицията. За да се угоди на портата правителството забранява тържествата и шествията по улиците. Въпреки тези забрани демонстрантите продължават безредиците. Това е първото от по големите мероприятия, които очертават пътя на Съединението.

Следващата демонстрация е на връх Бузлуджа по случай смъртта на Хаджи Димитър. Там БТРЦК взима мерки празненството да е голямо и пищно. Доведена е и майката на Х. Димитър, за по голямо въздействие на публиката. Доведени са депутации от всеки по-голям град. Произнесени са най различни речи, дори и от Народната партия. Това са големи демонстрации за съединителското движение. То показва, че идеите са всеобхватни и масови. В хората все повече се изчерпва търпението за Съединението. Следващата сбирка е на Шипка по случай 8 години от отбраната му. Тя не се различава много от тази на Бузлуджа. Също така на този ден има процесии и в Пазарджик. Те показват, че идеите са всеобхватни и масови. В хората все повече се изчерпва търпението за едно съединение. Народният ентусиазъм достига най-високи върхове.

Тъй като Съединението не е едностранчива акт, то трябва да се разгледат и позициите и в Княжество България. Княз Батенберг знае, за действията в Източна Румелия. Той се среща с членове на комитета и обсъждат действията си. Така се стига до идеята, да се изостави въпроса за Македония, за да се провъзгласи Съединението под скиптъра на княза, а противното можело да се подтикне действия от страна на Великите сили. Той се опитва да спечели на българска страна някои от тях. Също така Ал. Головин(секретарят на Княза) отива на „почивка” в Румелия, където се вижда с водители на БРТЦК. Той действа от името на Княза за Съединението. Правителството на Каравелов публично се дистанцира и не одобрява Съединението и действията на юг от Стара Планина. Но това е само, за да не се развалят отношенията с Русия. Иначе, Каравелов подкрепя идеята, само тя да започне от Румелия- „ще ги подкрепим с нашите щикове”. Съгласуваността на Княза и правителството проличава и от това, че през 1885 г. на много офицери им е даден по висш чин.

Много важно съвещание се провежда в с. Дермендере(25.7.1885г.). Там се вземат някои съдбоносни решения. На него са приети представителите на Княжеството К. Паница и Д. Ризов. Също така на него все взима решение да се изостави Македонския въпрос, въпреки, че двамата нови членове са дейни активисти по него. Но най-важното постановление което са приема е обявяването на точна дата за обявяването на Съединението. По план се запланува да е на 15.09.1885 г. С този акт се достига до по конкретни и ясни планове за действие. Приказките придобиват конкретен облик. Вече Съединението не е само дело което „трябва да стане”.

Всичките тези събития довеждат до началото на септември, когато на втори в Панагюрище се започва акламирането за Съединението. Без да е съгласувано с БТЦРК се започва цялата „акция”. Целият град се надига и излиза по улиците. Следват някакви арести, но те са бойкотирани от тълпите и арестуваните са освободени. Събитието изпреварва обявената дата от комитета. За това се свиква едно заседание, което достига до решението да се обяви Съединението, колкото се може по скоро. Причината е да не се започне разпокъсана и несъгласувана „революция”, която по лесно ще бъде спряна. Друга причина е, че и самите хора започват да губят търпение. От друга страна е опасно да не вземе правителството да овладее положението. Така е взето решение, цялата работа да се извърши през нощта на 5-ти срещу 6-ти септември. На всеки от участващите в събранието е поставена задача да замине за някой град, за да предупреди датата и плана за действие.

Планът е да се превземе Пловдив и от там да се свали правителството, за да се обяви Съединението. Майор Николаев трябва да влезе в Пловдив и да обсади конака(където се намира генерал-губернатора Г. Кръстевич). От друга страна Чардафон трябва да влезе в града също и да помогне за овладяването му.

След не добре съгласуване в действията Чардафон и майор Николаев влизат в града без ясна представа за позициите на другия. Първи до конака стига майор Николаев(той праща да се разпусне защитата на един мост по който трябва да мине четата на Чардафон). Той го обсажда и иска предаването на Кръстевич. След демонстрационен опит за разпъждане на „тълпата” на руския офицер Чигогин(за да се покаже пред света, че Русия няма общо с акта), портите са отворени и правителството официално е свалено. Провъзгласено е Съединението по скиптъра на княз Александър Батенберг.

Тук трябва да се отбележи, че Кръстевич и правителството в Пловдив действа за Съединението. Въпреки, че на пръв поглед те дават някои заповеди за арестуването на някои дейци от БРТЦК, то това е само, за да се хвърля прах в очите на Турция. Всъщност, на 5 септември те заседават какво да правят. Написана е телеграма до Истанбул, за сериозността на положението, но самия Кръстевич решава да не се праща тази телеграма. Също така той е предупреден от руски офицер, че тази вечер ще бъде свален. Въпреки това, той си ляга в очакване на „революционерите”. При ареста му той заявява-„Ако аз всичко губя, то поне цял народ печели”. Това негово отношение, спасява положението да не се стигне до война. Защото той като генерал-губернатора има право да извика на помощ армия от султана.

Още същия ден след свалянето на правителството(сутринта на 6-ти) е създадено Временно правителство. За председател е избран д-р Георги Странски, лидер на либералната партия. Временното правителство е оповестено с една прокламация- „Съобщава ся на населението на Областtа, че от днес, 6-и Септемврий 1885 год., ще управлява Временно правителство, състоящо се от следущите лица: д-р Чомаков. Членове Майор Николаев, Майор Филов, Майор Муткуров, Райчо Николов, Й. Груев, К. Пеев, д-р Г. Янколов, З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчев, А. Самоковец, Г. Бенев. Пловдив, 6-й Септември 1885 год. От Тайния Комитет.” От тази прокламация се вижда, че само Захари Стоянов е от комитета влязъл в правителството. Даже не е избран за негов председател. Това се дължи на неговото неразбирателство с П. Каравелов и руските представители. Г. Странски обявява пълна мобилизация за евентуален сблъсък.

Д. Николаев телеграфира до княза, за да му съобщи, че е обявено Съединението под неговото покровителство. Със съгласието на правителството княз Батенберг одобрява и приема Съединението. Титулува се княз на обединена България. Заедно с Каравелов обявяват мобилизация в Княжеството, която се подготвя от военния министър М. А. Кантакузин. На 8-и издава „Указ за Обединението”, който гласи- „ Като имам предвид благото на Българский народ, негово горещо желание да ся слеят двете Български Държви в една и постигането историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България... Издаден в старата Българска столица Велико Търново, днес, осми септемврий хиляда осемстотин и осемдесет и пета година. Александър.”

От там, Князът пристига в Пловдив където издава указ, с който назначава Комисарство, което да управлява от негово име в Южна България. За комисар се назначава пак д-р Г. Стански.. Издадени са и други укази(като един гласи- мобилизация на Областта, която е започната и от Временното правителство).

От тук насетне, трябва да се работи за потвърждаването на Съединението. Най-важно е отношението и реакцията на Турция към него. За това е струпана армията на южната граница, за да се противопостави на евентуална военна намеса от Полумесеца. Всъщност, в Истанбул не знаят няколко дена след Съединението, какво става в Източна Румелия. Поради сведенията които дава Г. Кръстевич, че размириците в Панагюрище са овладени и мълчанието за положението на 5-и септември.

На 9 септември е изпратено официално послание до султана, написано от П. Каравелов от името на Княза- „На 6 септември е било свалено румелийското правителство и народа ме избра единодушно за Княз. Целият български народ приема този избор... Заявявам на Ваше Величество най-официално, че това Съединение на двете Българии не преследва никаква военна цел против правителството на Ваше Височество... Моля Ваше Височество да покаже още веднъж Вашата безгранична милост към народа и да признаете Съединението, което е станало без всякаква вреда за суверенитета на Ваше Височество.”. Нашите управници се стараят да убедят султана, че положението не се променя и България пак е васална на него. Даже се споменава, че данъка на Източна Румелия ще бъде плащан и сега. Също така се гарантират правата на мюсюлманите в държавата. По всякакъв начин се стремят да избегнат един военен конфликт.

Мненията в Турция варират. Разделят се на две страни- едните искат чрез войската да се реши „кризата”, а другите да не се намесва армията. На 7-и Министерския съвет решава да се действа със сила. Портата съобщила на Великите Сили своето решение. Руският посланик уведомява султана, че „румелийския въпрос” е „руско-европейски”. Малка пречка е, че в Берлинския договор член 16 пише, че Турция може да действа с военна сила, но само ако генерал-губернатора я поиска.

Султанът се разколебава, извършва се преврат- Саид паша е свален от власт, новият везир Кямил паша се отказва от война и се задоволява само с протести. Неговата логика е, че при евентуални действия ще се предизвика нова война, а от последните войни Турция губела само още територии(даже и от „приятелите си”). При тези съображения Портата започва да прехвърля армия от Анадола към Европа. Като я разпределя по границата, Македония и Албания. Стремежа на управлението да се запазят Македония и Албания. Така се избягва най-опасния вариант след Съединението, да се започне война с Османската империя.

Голямо значение за този развой на събитията има руската дипломация. Първите дни след обявяването на Съединението, руските представители се постарават да убедят султана, че пращането на войска в Румелия, ще запали нова война, в която неминуемо ще се замесят интересите на Русия. Също така, че тази война ще е пагубна за Турция. Допринася факта, че Русия, Германия и Австро-Унгария сключват „Съюз на тримата императора”, с който се разбират и за „Българските проблеми”. Там се споменава, че- „Трите държави не ще се противят на едно възможно съединение на България с Източна Румелия в дадените им териториални граници, определени от Берлинския договор, в случай, че този въпрос би възникнал по силата на нещата”. Друго нещо което са се договорят- да не допускат- „окупация на Източна Румелия” и ще положат усилия, „за да отклонят Портата от подобна стъпка.”. Германия и Австро-Унгария не предприемат стъпки по тези точки, но поне не пречат на Русия.

Но официалната позиция пред света на Русия е, че не подкрепя Съединението(в началото изглежда, че то е дело на Русия). Тя оттегля своите офицери на служба в България. Цар Александър III не е против Съединението, а против, то да се извърши под скиптъра на Батенберг. Той смята, че времето не е подходящо за това дело. От друга страна, Русия се „мръщи”, поради факта, че не и е съобщено нищо предварително, а предполага, че трябва да бъде запознавана с всичките дела в България. Русия иска Съединението да стане, в подходящо за нея време. Въпреки тази позиция, повечето руски офицери в страната, прегръщат идеята и негласно я подкрепят.

От българска страна се праща делегация до Великите сили. Първо се посещава Русия. В делегацията влизат- епископ Климент, Иван Евстатиев Гешов, Иван Герджиков, Димитър Тончев и Димитър Папазоглу. Всичките са известни русофили. Тяхната цел е да разберат мнението на Великите сили и по възможност да го променят. При срещата с руския канцлер Н. К. Гирс, те получават утвърждение, че Съединението е свършен факт и не може да става дума за “разсъединение”. Същата теза е изказана и от царя. Той дава да се разбере, че симпатизира на Съединението, но да не и под скиптъра на княз Батенберг. След аудиенцията с царя Ив. Гешов се отравя към Англия, да търси тяхната позиция. Там се среща с отговорника по източните дела- Филип Къри. След това е приет и от първия министър- маркиз Солзбъри. И двамата казват, че единствения начин да се излезе от положението е, да се споразумее “лично съединение”- т.е. статуса на Румелия да не се променя само княз Батенберг да стане негов генерал-губернатор. Това не удовлетворява българските интереси, защото ако Князът е избран за генерал-губернатор, то след 5 години пак трябва да се избере, а то става със съгласието на Великите сили, а тук Русия не ще допусне повторно избиране. В Англия Гешов успява, благодарение на репутацията си, да пусне в известните вестници статии за Съединението. След Англия той посещава Франция, където не намира голяма подкрепа, защото Франция се дистанцира от проблема и заема някакво средно положение. Мисията на делегацията може да се приеме за положителна. Тя получава положителен отговор от Русия, подкрепата на Англия и подкрепа от Франция срещу евентуална агресия на Сърбия.

Ситуацията става много сложна. Турция не знае какво да прави, подплашвана от Русия(с войната която ще се разрази при евентуален военен конфликт), Бисмарк подклажда огъня между Русия и Англия, а самата тя застава зад България, Австро-Унгария подтиква крал Милан да атакува България, Гърция се мобилизира(обаче тя няма граница с България, трябва да се мине през Турция, а тя струпва голяма армия по границата, така се парализират агресивните действия на Гърция спрямо Съединението).

В това безизходно положение руския посланик в Истанбул Нелидов, свиква Великите сили, за да решат “Румелийския проблем”. Така се стига до Цариградската Дипломатическа Конференция. На нея заседават посланиците на шестте Велики сили- Англия, Русия, Франция, Австро-Унгария, Италия, Русия и с участието на Турция. На него се разисква как да се процедира. Освен Англия другите страни искат да върнат старото положение. Руският посланик иска да се върне стария статус на Румелия, въпреки, че той лично е подписал Санстефанския договор. След дълги разисквания, които се дават най-различни предложения как да се действа, се стига все до там, че трябва да се водят военни действия срещу българите, които няма да отстъпят от своите позиции. Без да го изрече никой това мнение витае през цялото време.

Веднага след обявяването на Съединението, крал Милан подстрекаван от Австро-Унгария(превърнал се почти в техен васал), мобилизира войската(войниците не знаят с кого ще се бият, запитани къде отиват, те отговарят-“да се бием с турците, за Косово поле”) с план да се атакува България. Той иска да постигне териториално разширение за сметка на поставената в трудно положение България. Главната причина поради, която иска да оправдае евентуална интервенция е, че Сърбия трябва да получи териториални компенсации(Гърция изявява същите претенции), заради Съединението на съседката и. Този довод не послужва пред нито една велика сила, дори и Германия, която е съюзничка на Австро-Унгария. Тук Русия и Англия се опитват да разубедят Милан от войната, но той стигнал твърде далеч за да се върне(мобилизирал е армията). Истинската причина е желанието му да постигне нещо голямо.

С предварително(още след обявяването на Съединението) подготвен план от щаба на Австро-Унгария(впоследствие изменен по нареждане на краля), сръбската войска чака решението на Милан да атакува. Княз Батенберг и правителството се опитват да влязат в контакт със Сърбия, но им е отказан. Те желаят да се реши всичко мирно и тихо. Но Милан отклонява всякакви опити за преговори. Той е твърдо решен, че ще проведе войната. Единствено го забавя неговата нерешителност, кой ден да започне атаката. Така идва Цариградската Дипломатическа Конференция на 24 октомври. Той обещава да не действа преди края и, така че да не се окаже, че Съединението е “разтурено”, а той ще обяви война обосновавайки се на него. Планът е да се превземе София, като по този начин, се иска да се накара да се иска мир. Той прави предложение на румънския крал, за общи действия срещу България. Но Румъния се държи на страна от цялата история, и остава неутрална. Това е много важно за България, тъй като се подсигурява северната граница.

Не издържайки на положението на 2 ноември, крал Милан издава заповед да се атакуват българските позиции. Започва Сръбско-Българската война. Подценявайки военната сила на България, мислейки я за “сган” и отдалечените и позиции(концентрирана по южната граница, пазейки от нападение от Турция), сръбското командване не бърза по пътя за София. Минималните части разположени да отбраняват пътя за столицата, дават лют отпор. Сръбската армия с големи трудности превзема позициите по фронтовата линия. Това забавяне, както и почивката от един ден, който решават да дадат на войниците си е пагубно за изхода на войната, за сърбите. С тридневен безспирен поход голям брой войска е прехвърлен на Сливнишките позиции, където в три дни, се разиграват най-важните боеве във войната. При числено превъзходство, българските войски успяват да отблъснат противника и да предприемат контранастъпление. Във тези боеве влизат много доброволци, стекли се от цяла България и извън нея. От най-младите, до най-старите и жените също, нарамват пушката, за да бранят Съединението и Отечеството.

При контранастъплението се влиза на сръбска територия, като се овладява Пирот, където се установява и щаба на армията ни. Войската е отправена към Ниш, когато на фронта пристига граф Кевенхюлер-Меч от името на Австро-Унгария, поставя ултиматум на княз Батенберг, че ако не прекрати военните действия ще срещне австрийската армия. Също така заявява, че ако продължи Русия ще окупира с войска България(което не се харесва на Княза). При тези условия се спират бойните действия. Постига се временно примирие.Освен Австро-Унгария и другите велики сили смятат, че трябва да се спре тази война. Русия осъжда прийомите с които си служи австрийския пратеник, при изказването на ултиматума.

Цял свят онемява възхитена пред победата извоювана от българската армия и нация. Те идват, като един символ на победата над ненужния и агресивен акт. С тези победи България си подпечатва Съединението. Всички са убедени, че няма как да се развали това така мечтано Съединение. Българския войник извоюва на своя щик заветната мечта- Обединена България.

Примирието от 9 декември 1885 г. е диктувано от Великите сили. Те разпореждат как да протече изтеглянето на войските и границите в които трябва да се държат двете армии. Определена е датата 1 март, като краен срок за изтичането на примирието. До тогава трябва да се сключи мирен договор. Такъв е сключен в Букурещ на 19 февуари, с представители на България(Ив. Гешов), Сърбия и Турция. Като последната играе повече роля на посредник. С мирния договор не се променят границите на двете съседни държави. Сърбия не се задължава да изплаща репарации.

От тук нататък държавниците започват да работят, да “узаконят” Съединението. Започват се преговори с Турция. Подписан е Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция.

Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като своеобразна компенсация на Османската империя и се признава включването на 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Останалите членове на Берлинския договор по отношение на Източна Румелия остават непокътнати. Тъй като спогодбата е подписана в султанския дворец Топхане, тя получава известност като Топханенски акт.

Този дълъг и труден път на Съединението завършва с небивал успех. На първо място се постига желаното Съединение. На второ в него се признава властта на Княза в Областта. Трето, армията става самостоятелна(без руски офицери) и получава световно признание. България доказва правото да обедини двете области, с мнозинство и оръжие. В този труден момент, изправена пред всичките Велики сили, без категоричната поддръжката на нито една от тях, България успява да затвърди делото започнато из прашните къщи, на румелийските градове от родителите на БТЦРК - Съединението 6 септември 1885г.

[straight`edge]

Здравейте , искам да попитам вярно ли е твърдението , че Драган Цанков сам изпратил телеграма до султана , за да го накара да предприеме военна интервенция срещу Съединението ,защото Русия била против него.Или това в крайна сметка са митове и легенди? Не ми изглежда никак вероятно.

[T.Jonchev]

Не знам, но това не е невъзможно - в първата половина на 80-те години Драган Цанков е на "хранилка" в руското дипломатическо представителство в София. Виждал съм с очите си документ, с който се разпорежда да му бъдат отпуснати 50 000 за издаване на антиправителствен вестник.

[resavsky]

Здравейте , искам да попитам вярно ли е твърдението , че Драган Цанков сам изпратил телеграма до султана , за да го накара да предприеме военна интервенция срещу Съединението ,защото Русия била против него.Или това в крайна сметка са митове и легенди? Не ми изглежда никак вероятно.

Не е телеграма а изложение от няколко страници наречено "махзар" - един от най-позорните документи в цялата ни история.Драган Цанков е една интересна личност с несъмнени заслуги но поради особености на характера си и безкрайната си ненавист към политическите си противници в София /най-вече Стамболов/ върши това безумие.Впоследствие привържениците на Цанков дълго и упорито са наричани "махзаристи".

[straight`edge]

Благодаря ви за отговорите , този акт се явява едно от най-големите предателства срещу българския народ правени някога.Учудващо е че не е толкова широко известен.А пък един от големите булеварди в столицата е кръстен на Драган Цанков. :tdown