Можеше ли България да спечели Междусъюзническата война???

[Mr.MadMan]

Имаше такива теми за Германия през 1 и 2-та СВ,но тази ме интересува далеч повече!!!

[gollum]

Личното ми мнение е, че можеше, ако такава война не бе провеждана. Или ако бе внимателно подготвена, на първо място политически и дипломатически. Моментът, мисля, съвсем не е изисквал прибързани решения и мерки.

[dibo]

Не.

[resavsky]

Разбира се но при рационално планиране и ръководене на бойните действия.Българското командване допуска изключително сериозни грешки които се отразяват изключително негативно.Между изготвения план и поставените политически цели има изключително разминаване.Целта е просто изтласкване на сърбите от спорната зона а вместо това е приет план за пълното обкръжаване и разгром на сръбската армия /като удара трябва да бъде нанесен от Видин през Ниш в северна Македония/като нашите сили са съсредоточени по този план.Като капак на всичко на 16 юни се приема изтлаксване на сърбите от спорната зона в резултат на което 40 процента от българската армия остава неизползвана в първите най-важните дни от войната.Дори и това частично настъпление е спряно по решение на правителството когато сърбите са пред поражение..........На гръцкия фронт е допусната престъпна небрежност като срещу поне 120 000 гърци /в източниците се срещат и поголеми цифри/ срещу 50 000 наши войници.Да не говорим че 1800 български войници са забравени в Солун без никаква надежда за спасение дълбоко в гръцкия тил.

[messire Woland]

Не ми е ясно, как си представяш, че може да бъде спечелена тази война. Защото е съвършенно ясно, че румънците ще се намесят, а след това ... става това, което се е случило в Текущата Реалност

[Warlord]

Много мърляво е била захваната работата. Като начало един договор за ненападение с Румъния и Турция (който и да бъде спазен все пак) би осигурил възможността да се справим с Гърция и Сърбия само.

[resavsky]

Камерер имаш ли пред теб карта на позициите от 16 юни 1913?Виж какво е разположението на силите и че с един внезапен удар / с достатъчно сили / гръцката армия можеше да бъде натикана в Бяло море и Солун превзет за 3 - 4 дни.А срещу нас сръбската армия така и не постига съществен успех като отсъплението на 4 армия е поради опасността от излизането на гърците в гърба и.Ако не е било безумното решение на правителството на 17 юни за спиране на започналото настъпление вероятно сърбите са щели да бъдат изтласкани от спорната зона.Така че всичко е можело да приключи за десетина дена без непременно Румъния да се намеси.Просто е трябвало да се действа решително и бързо и да има единомислие сред управляващите.Между другото ако не е било насърчавеното от руската дипломация Румъния е можела и да не се намеси.

[dibo]

То лошото е, че нашата държавническа мисъл е била точно на равнището на предходното мнение.

[messire Woland]

То лошото е, че нашата държавническа мисъл е била точно на равнището на предходното мнение.

Именно, колега
Ресавски, намесата на Румъния е неизбежна, а една война никога не може да бъде спечелена само на бойното поле, колкото ще да е добра армията ти. Примери за това - колкото искаш . Или, за да съм конкретен и ясен - диполмацията е изключително важно нещо. Ясната мисъл и добрата организация - също. А самозабравянето и самовъзвеличаването (нещо и тук гледам същата работа) води до именно до тия резултати, с които завършва обсъжданата в темата война.

[gollum]

- Дибо както винаги е лаконично точен - поздравление :tup:.

[Гост]

Струва ми се, че преди време в ДИР-а имаше такава дискусия.
Разбира се големият проблем бил намесата на Румъния в тил. От друга страна тактиката на първия удар не е била чак толкова лоша. Загубите на територии са били по-малки, защото благодарение на първия удар сръбската и гръцката армии се оказали в твърде деликатно състояние. Но най-вероятно сърбите и гърците са щели да търсят повод и да ни нападнат независимо от отстъпките (както е направила Румъния).
Проблемът е бил в преговорите преди започването на Балканските войни и в неприключването на време на Първата Балканска.

А и липсата на гъвкавост си е важна - дипломацията (а и един народ) трябва при нужда да може да се обърне на 180 градуса - в случая съюзяване с вчерашния враг Турция, разбира се като им се отстъпи това, което е предвидено да вземат сърби и гърци. Не мога да гарантирам успех, но поне шансовете са били по-големи с 1 противник по-малко и 1 съюзник повече.

[Parabellum]

Твърдо "Не". С нашата икономика по него време, с военните ни ресурси-абсурд да се спечели междусъюзническата война. За да бъде спечелена тази война Румъния и Турция трябва да стоят настрани, а Гърция и Сърбия съответно да ни нападнат в рамките на четири месеца една след друга-тогава шансове имаме минимални.
Я някой да даде карта и ние тук с дружни сили да маркираме дислокацията на частите и евентуалните удари за да видим каво би станало ако..........
Нека също да бъдат дадени цифри на състоянието на армиите и количеството оружие в тях.

[albireo]

Абсолютен дебилизъм е да се мисли по следния начин: "армията ни е най-добрата, значи няма как да не спечелим войната". Ккато вече беше посочено тук и както не еднократно е заявявано къде ли не из форума, войната трябва да е в съгласие с политиката, която пък да има ясно дефинирани крайни и реалистично постижими цели и съответната визия за пътя на постигането им. Като този път никога, ама никога не е включвал само военните средства и е пренебрегвал дипломацията. Както КГ е написал: "политически такова нападение е безобразие" и както Дибо и Парабелум са отговорили на въпроса в началото на темата - с "Не" - напълно съм съгласен с тези мнения.
А колкото до поведението на Русия....Русия си гледа своите интереси, няма какво да я виним нея. Да не би да искате тя да се съобрази първо с нашите интереси? Откъде на къде? България е тази която не провежда смислена политика и не си изиграва картите както трябва.
Което ме кара а се върна малко по-назад в годините преди Балканската война.
И по специално за руската политика на Балканите и България.
Ако погледнем малко по-назад (от времето на признаването на Фердинанд) няма как да не видим, че настъпва сближаване на отношенията м/у България и Русия - можеда се каже че патронажа над Фердинанд се прехвърля от Франц Йосиф към руския цар, през 1902 се сключва военен съюз, на площада пред Народното събрание вдигаме паметник на Александър 3ти, 1910 в София се провежда всеславянския събор...въобще ориентиране на България към Русия. Стоян Данев дори казва " С Русия не правим политика!" Ок но в такъв случай да сме били наистина тръгнали с Русия, а не да вършим глупостите около Балканския съюз. Ако щесе тръгва с Русия, това означава, че България е тази която трябва да се съобразява дейстията си с тези на руската политика, а не наопаки. А интересите на Русия на Балканите тогава се изразяват в контрол над Проливите и реванш за дипломатическото й поражение през 1908 - Босна и Херцеговина. Големият враг е Австро-Унгария и в съответно най-важният съюзник на Русия си остава Сърбия. Съответно на нашата дипломация би трябвало да е пределно ясно, че не бива да се допуска сблъсък със Сърбия, тъй като съвсем естествено Русия следвайки интересите си би взела страната на Сърбия в подобен спор. Да се върви заедно с Русия би означавало и да се въздържаме от самостоятелни акции в псоока разрешаването на балканския въпрос. Когато българският военен аташе докладва на Никлай за сключването на Балканския съюз, последния отговаря: "Много се радвам, обаче още не е дошло времето той да влезе в работа". Русия възлага на Балканския съюз едни задачи - да бъде отбранителен съюз, който да препречва пътя на Австрия и Германия към Османската империя, като се предвижда този съюз да достигне пълния си потенциал в една бъдеща европейска война (за която Европа си се готви още от последната четвърт на 19век и която е била мислена вече не като вероятност ами с увереността за неизбежно предстоящото). Обратно на това България и другите балкански държави виждат съюза като нападателен, като инструмента, с който ще се разправят веднъж завинаги с Турция. Малко преди започването на Балканската война Сазонов заявява " България няма право да иска от нас, щото да се борим два пъти за нея...Не, ние ще я оставим на собствената й участ и управниците й ще има да отговарят за катастрофалните последици пред славянството и историята". Забележете, какво предупрежедение и то направено преди Балканската,а не преди Междусъюзническата война! Тази война съвсем не влиза в сметките на Русия, и ако Българската дипломация е имала малко акъл в главата, не би трябвало, да влиза и в сметките на България.
Сега, преди "патриотите" сред вас, да са се втурнали с пяна на уста да пишат какъв съм нацинален нихилист, щом твърдя, че България не е трябавало да се бори за освобождението и присъединяването на българите останали в територията на Османската империя, искам ясно и категорично да декларирам, че не твърдя такова нещо и никога не съм го твърдял.
Това което искам да кажа е, че след като България узрява за идеята, че балкансият въпрос може да бъде разрешен с оръжие (след провала на директните преговори с младотурците) спокойно е можела да изчака така щото освободителната война с/у Османската империя да бъде обвързана като акция не с някакви локални балкански съюзи, ами да бъде преприета едновременно с голямата европейска война. А не изолирано и на локално ниво и не в съюз с другите балкански държавици, който съюз със съществуването си вече предпоределя една бъдеща подялба на Македония. До голяма степен събитията от Втората Балканска война са предопределени от тези в Първата Балканска, а те от своя страна са резултат от калпаво сключения Балкански съюз и още по-калпаво измислената му самостоятелна военна акция.
С други думи Балканската война е, да си го кажем направо, грешка.
Съзнавам напълно, че едно такова крайно мнение, най-малкото изисква по-сериозна аргументация от вече гореизложената. Но иманено заради сериозността й , не искам да я претупвам на две на три, така че ще има дописване, само да мине работния ден.

[resavsky]

Продължавам да смятам че войната можеше да бъде спечелена.Но подготоваката за война се състои от две части - военна и политическа.В случая военна подготовка е имало макар и незавършена и некачествена.Но политическа просто липсва.В управляващите кръгове е липсвало единно становище дали да се води война или да се върви по пътя на преговори.Но ако приемем хипотетично че след подписване на Лондонския мир всички усилия са били насочени към подготовка на война нещата са можели да бъдат различни.Можело е по дипломатически път да се постигне неутралитета на Румъния / дори и с цената на териториални отстъпки/,да се потърсят съюзници сред великите сили /например Австро -Унгария /.Нищо не е направено да се спечели световното обществено мнение - сърби и особено гърци полагат много усилия в тази насока.Например френската преса от юни - юли 1913 е настроена крайно антибългарски и сипе всъвъзможни хули по нас.Насилието срещу българското население в окупираните от сърби и гърци територии просто не е изнесено в пресата.За бойният план вече казах че е имал нужда от сериозни корекции.Голямата вина на цар Фердинанд /силната личност в България по това време/ е че не взима категорично решение по мирен или по военен път ще се търси решение на кризата.Фердинанд приема стъпки и в двете насоки,което в крайна сметка води до провал.Така че войната можеше да бъде спечелена ако беше подготвена и риска беше премерен.

[Parabellum]

Продължавам да смятам че войната можеше да бъде спечелена.

Аз подкрепям напълно мнението на Албирео!
Колега виждам, че сте запознат с напълно с цифрите от тази война.
Кажете ми с какво оръжие разполага България в началото на Първата и в началото на Втората войни? И в двата случая ще видите, че изпитваме хроничен недостиг на оръжие-леко и тежко. България не е била готова да воюва.Погледнете само какво е мобилизационното напрежение на съюзниците и го сравнете с нашето. Та те буквално по време на Първата война на наш гръб си правят каквото искат. Ние изнасяме цялата тежест с не добре снабдена армия, а те с малки, но добре оборудвани армии семо се разхождат из опразнените от турската армия територии. Погледнете само грешките на нашето командване при Чаталджа.
Вижте Одрин.Като сме тръгнали да превземаме силна крепост поне обсадни оръдия над 150мм да бяхме купили, то какво се получава? Искаме назаем от Сърбите и после целият свят разбира, че благодарение на сръбските гаубици ние сме превзели Одрин-разбира се че това не е истина, но във почити всички западни издания фигурира като фак, който след прочитането му кара сърцето ми да се свива от болка.
Ако бяхме на ниво нямаше да допуснем холерата да обезкърви голяма част от армията ни-това аз го отчитам като най-голямата грешка в нашето командване.Както ще видим по-късно през ПСВ холера няма и армията ни запазва бойният си дух до края!
Да ви показвам ли и другите ни грешки? Какво мислите за бунтовете в армията ни през юни 1913?