Организационна история на БА

[dibo]

Химически войски

На 30. 03. 1935 в София е създадена общовойскова химическа рота към 1-ви инженерен полк. През май 1937 г. към ротата е открита Школа за запасни подофицери, подготвяща помощни кадри по химическата защита на войските. На 18 август 1949 г. химическата рота е реорганизирана и прераства в самостоятелна общовойскова химическа дружина. През октомври 1951 г. от нея се сформират Народно военно химическо училище и 59-и отделен батальон за химическа защита, предислоциран през 1959 г. в Горна Оряховица. Днес химическият батальон е част от 38-и полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология, специализиран в дейности за санитарна обработка и радиационно и химическо разузнаване.

Гранични войски
На 22 декември 1887 г. е създадена специализирана стража за охрана на българските граници към Министерството на вътрешните работи. От 1894 г. е към Военното министерство и се състои от шест пехотни роти към всяка дивизионна област. По време на Балканската война (1912-1913) 10-а гранична дружина под командването на капитан Минчо Сотиров освобождава Василико (дн. Царево), Граматиково, Малко Търново и воюва при Бунархисар и Одрин. В Първата световна война (1915-1918) 15-а гранична дружина е в състава на Варненския укрепен пункт и се сражава на Добруджанския фронт при Чауш кьой (дн. Генерал Кантарджиево), Екрене (дн. Кранево), Добрич, Тузла, Мангалия и Кюстенджа. През Втората световна война (1939-1945) са формирани четири гранични полка и три гранични бригади. От 10 януари 1941 г. 4-а пехотна гранична бригада е на Прикриващия фронт в с. Гранитово, Елховско, а от 20 май 1944 г. отбранява черноморската граница от нос Емине до Румъния. На 25 септември 1944 г. бригадата е включена в състава на 2-ра армия и участва в първия период на войната срещу Германия (октомври-ноември 1944). В решителните боеве за овладяването на Прищина по време на Косовската настъпателна операция (25 октомври-30 ноември 1944) 6-и пехотен граничен полк дава 33-ма загинали. След войната е сформирана Гранична милиция към Министерство на вътрешните работи (10 август 1946), която на 8 октомври същата година е преименувана в Гранични войски. От 1962 до 1972 г. те са към Министерство на народната отбрана, а след това - в системата на Министерство на вътрешните работи.

[dibo]

Авиобаза Граф Игнатиево

Летище Граф Игнатиево съществува от 1940 г. Разположено е в сърцето на Южна България, в Горнотракийската низина. През 1937 г. с Височайши указ № 1294 са отчуждени и овъзмездени земи в северозападната част започва строителството на хангар, административни сгради, ВиК инсталации и всичко необходимо за нормалната дейност на едно летище по тогавашните изисквания.
На 6 юни 1940 г. трето ято на Първи армейски орляк - Божурище е пребазирано в Граф Игнатиево. На 17 юни 1940 г. се сформира Втори армейски смесен орляк. От 1 юли същата година орляка се развръща във октомври 1944 г. се премества на летище Враждебна и взeма участие в Отечествената война 1944-1945 г. От 1 януари 1946 г. е на местостоянка в град Пловдив и се преорганизира във Втори щурмови орляк.

През есента на 1950-та година след успешно приучване на нови самолети 15 иап се базира на летище Граф Игнатиево. През февруари 1951 г. получава попълнения от 11 иап -Божурище, 14 ин п -Карлово и 18 ин п - Враждебна и на тяхна основа на 17 март 1951 г. е сформирана 10 ИАДв състав от три изтребителни авиополка-15-ти, 19-ти и 21-и. Оттук за първи път в България е извършен полет с реактивен изтребител Як-23 (1951), свалени са седем балона с диверсионно - разузнавателна апаратура и самолет нарушител на въздушните граници на страната, осъществено е първото преминаване на скоростта на звука със самолет МиГ-19.
Същата дата се счита за рождена дата на 19 ин п. Личният състав на 19-ти полк, първообразът на 3 авиобаза, наброява 284 военнослужещи, от които 18 летци. За командир на поделението е назначен капитан Симеон Стефанов Симеонов. На 26 август 1953 г. Командващият ПВО и ВВС генерал - лейтенант Захари Захариев връчва бойното знаме на 19 ИАП.
Със заповед от 18 август 1994 г. на командващия ВВС на Република България 19-и ИАП се преструктурира в 3-та изтребителна авиационна база (ИАБ - (общо 7 ескадрили)) - поделение 28000, включваща в състава си 1-ва и 2-ра ескадрила от 19-и полк, 39-и оатб и 19-и обсрсто в състава на 10-и смесен авиационен корпус. За командир е назначен подполковник Симеон Христов Симеонов - днешният началник на отбраната генерал Симеон Симеонов.

В началото на 1951 г. на летище „Граф Игнатиево” са пребазирани три изтребителни авиополка (ИАП), създадени след реорганизацията на 6-и изтребителен полк от Карлово, взел участие в героичната въздушна отбрана на София през войната. Това са 15-и, 19-и и 21-ви ИАП, включени в състава на 10-а изтребителна авиодивизия (ИАД) с командир майор Васил Величков. Така от формирането на дивизията на 17 март 1951 г. започва летоброенето на днешната 3-та авиационна база. В началото личният състав на формированието е само 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета По-2 и Як-11.

Първите реактивни изтребители Як-23 пристигат от Съветския съюз в разглобен вид към края на март и през април вече са приведени в летателна годност. През септември с. г. в „Граф Игнатиево” пристигат първите МиГ-15. През май 1955 г. в 1-ва ескадрила са приети най-новите и модерни за времето си изтребители прехващачи МиГ-17ПФ, общо 12 броя, снабдени с авангарден за времето си радиолокационен прицел. Първите учебни полети в 19-и ИАП с новите самолети са през есента на същата година.

През септември 1957 г. от Съветския съюз са доставени първите машини от фронтовия вариант на самолет МиГ-19С. През май 1959 г. пристигат прехващачите МиГ-19П – общо 12 броя, които заменят МиГ-17ПФ в първа ескадрила. Следващата година ескадрилата получава 12 машини от най-новия прехващач МиГ-19ПМ с ракетно въоръжение. През лятото на 1963 г. група летци и техници от ескадрилата на капитан Страхил Пенев (3-та ИАЕ) заминава за учебния център на съветските ВВС в Краснодар за приучване на МиГ-21Ф-13 – реактивен фронтови изтребител от ново поколение, летящ с максимална скорост два пъти по-голяма от тази на звука. Първите самолети пристигат в „Граф Игнатиево” още през септември с.г., преди групата да се е прибрала от СССР.

През 1969 г. 2-ра ИАЕ получава новите изтребители прехващачи самолетите МиГ-21М. Ерата на МиГ-19 в „Граф Игнатиево” (а и в българските ВВС) приключва през ноември 1978 г., когато последните машини са снети от въоръжение и ескадрилата се приучва на МиГ-21МФ. 2-ра ИАЕ е определена за атомоносна и част от нейните самолети са снабдени с оборудване за носене на спецбомба (малокалибрена атомна бомба), а група пилоти преминават курс за използване на новото оръжие.

80-те години започват под знака на интензивната летателна дейност. Формированието участва в най-голямото учение на Варшавския договор на българска територия „Щит-82″, През 1983 г. са получени нови самолети МиГ-21 бис. Със Заповед 00219 от 18.08.1994 г. на командващия ВВС формированието с тогавашното име 19-и ИАП, е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база в състава на 10-и САК. От септември 1996 г. 3-та ИАБ е включена в новосформирания Корпус ПВО с щаб в София. През 2000 г. авиобазата приема ескадрилата МиГ-29 от летище „Равнец”, с което значително се повишава бойната мощ. На 12 октомври 2001 г. е връчено бойното знаме на поделението от тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров.

Новата история на по-големите учения в авиобазата започва с тези по инициативата „Партньорство за мир”. Първото – „Кооператив ченс-98“, е проведено в словашката авиобаза Слияч. През септември 2001 г. 3-та авиобаза е домакин на международното учение „Кооператив кий 2001”. Следват домакинствата на двустранното българско-английско учение „Самотна котка” през август 2002 г. „Кооператив кий 2003” през септември 2003 г. и „Кооператив кий 2005” в края на август и началото на септември 2005 г. Важно е да се отбележи, че от първия ден, в който беше обявено, че България е пълноправен член на Алианса – 29 март 2004 г., 3-та авиобаза „Граф Игнатиево” носи бойно дежурство по Air Policing.

Оттогава редовно се извършват редица съвместни полети с формирования от ВВС на САЩ, Румъния, Кралските ВВС на Великобритания и от редица други страни. В края на 2015 г. от строя бе изваден самолет МиГ-21.
През септември 2016 г. за първи път бяха извършени съвместни мисии по охрана на въздушното пространство на страната ни с участието на самолети МиГ-29 от българските ВВС и самолети F-15 от ВВС на САЩ.
През септември м.г. се състоя международната летателна тренировка „Тракийска пепелянка 2020“. В нея бе включена 11 типа авиационна техника от ВВС на България, Гърция, Канада, Румъния и САЩ. Изпълниха се широк спектър от съвместни задачи в българското въздушно пространство и се оперираше от 7 военни летища на териториите на България, Гърция и Румъния.

От 28 септември 2020 г. командир на 3-та авиобаза е бригаден генерал Николай Русев.


Радиотехнически войски

На 18 март 1952 са създадени Радиотехнически войски. Със Заповед № 108 на министъра на народната отбрана съществуващата тогава Служба за въздушно предупреждение е реорганизирана и са сформирани три полка войски за наблюдение, оповестяване и свръзка в състава на ВВС, а на 2 октомври 1968 г. е създадена Първа радиотехническа бригада.

На 1 април и в местността „Майтапа” в изпълнение на Разпореждане №73 на командващия ПВО през далечната 1952 г. към 3-ти полк Въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка (ВНОС) като 11-и радиотехнически пост се създава в. ф. 32720 – РТВ (Радиотехнически войски). През 2000 г. започна и модернизацията на съществуващите образци радиолокационна техника. На тяхна база са разработени и приети на въоръжение нови системи. Проведени са изпитания и за тяхната цифровизация. Въвеждането им в експлоатация повиши ефективността на радиолокационното разузнаване и даде възможност за обработка и предаване на информацията в реално време, като с особено значение е системата за опознаване „свой–чужд”. Наша основна задача и сега си остава осигуряването на полетите на 12-а авиобаза в Долна Митрополия.

[dibo]

Title: Armaments year-book : general and statistical information.
Publication Date: 1924-1940.
Volume: 1st (1924)
Chapter: Bulgaria
to
Volume: 15th (1939/1940)
Chapter: Bulgaria

http://digital.library.northwestern.edu/league/otcgi/digilib/llscgi60-4a08.html

[dibo]

Военноморска авиация

Със заповед по Действащата армия № 824 от 1 май 1917 г. към Черноморската част на флота е формирана водосамолетна станция, дислоцирана на летище Пейнерджик (дн. летище Чайка, южно от Варна). Първоначално тя разполага с три пункта на базиране, метереологична станция, 6 пилота, 4 наблюдателя, 4 водосамолета (2 “Фридрихсхафен” и 2 “Румплер”) и обслужващ състав. Бойната дейност на водосамолетната станция през Първата световна война (1915-1918) е свързана изцяло с водене на разузнаване и нанасяне на бомбени удари по обекти в делтата на Дунав съвместно с германските водосамолети. През април 1918 германската водосамолетна станция "България" във Варна е откупена от българското правителство. Общо България разполага с 10 водосамолета: 6 тристойкови двуместни Фридрихсхафен FF-33e (мод. 1915-1916, 150 к. с. , 100 км/ч), 1 двустойков двуместeн Фридрихсхафен FF-33l (мод. 1917,150 к. с. , 100 км/ч) и 2 двустойкови едноместник Румплер тип 6B-1(мод. 1917, 160 к. с. , 150 км/ч), 8 авиатора, 8 наблюдателя и 1 инженер-механик, една работилница с 1 хангар за повредени самолети във Варна и 3 хангара за изправни водосамолети в Пейнерджик. След примирието 4 водосамолета са конфискувани от французите, 1 е разбит от тях (Румплер), останалите взети от тях са изоставени и впоследствие през 1919 върнати. Два Фридрихсхафена са разбити при катастрофи. През 1919 въздухоплавателната станция на флота е 9 офицера (командир, 4 пилота и 4 наблюдателя), 3 технически офицери (работилница, метереологична станция, механик, 34 свръхсрочно служещи, 93 срочнослужещи). След подписването на Ньойския договор (27 ноември 1919) летище Пейнерджик е разформировано на 05. 10. 1920, а водосамолетите са унищожени (4 Фридрихсхафена и 1 Румплер са предадени разглобени за унищожаване, 2 Фридрихсхафена са укрити на части). То възстановява дейността си през 1939 г. , а през 1942 г. от Германия са доставени няколко хидроплана "Арадо", които се използват за разузнаване и нападение на морски цели. Съвременната българска морска авиация води началото си от 1959 г. , когато на въоръжение са въведени 2 вертолета Ми-4М и е сформирана отделна противоподводна ескадрила. През май 1961 г. ескадрилата преминава в подчинение на Военноморските сили. От 1 септември 1998 г. е реорганизирана в авиобаза.

[красимир червенков]

имам въпрос относно съществуването на гарнизон Кърджали, ако някой знае кога точно е създаден и кой поделения са били дислоцирани там ще бъда безкрайно благодарен!

[красимир червенков]

61-ви инженерен полк РКГ (резерв на главното командване)създаден октомври 1950г. в Никопол с командир майор Ангел Терзиев. От март 1951г. полкът е дислоциран в гр. Чирпан. Състав: мирновремeнен - командване, щаб, снабдяване и служби, два сапьорни батальона, един технически батальон, школа за подготовка на сержанти, маскировъчна рота.
Във военно време полка служи за формирането на 61-ва инженерна бригада РГК, 61-ви отделен учебен инженерен полк РКГ, 61-ви хидротехнически батальон РГК, 61-ви маскировъчен батальон РГК.
Полка е разформирован "по целесъобразност" през юли 1958г. Командири през съществуването му са полк. Ангел Терзиев и подполк. Христо Георгиев.
На негово място е дислоциран 96-ти танков полк идващ от Кърджали.

[dibo]

3-и пехотен бдински полк
Създаден с указ № 41 на княз Александър ВІ на 12 октомври 1884 с щаб във Видин от състава на 7-а ломска, 9-а берковска и 15-а свищовска пехотна дружина, полкът прославя името си във войните за национално обединение. Пръв негов командир е руският офицер подполковник Маслов, а от 21 септември 1885 г. - капитан Марин Маринов. През Сръбско-българската война (1885) влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус и участва в боевете при Врабча (3 ноември), Сливница (5-7 ноември) и атаката на Три уши (7 ноември), където капитан Маринов е тежко ранен и по-късно умира. По време на Балканската война (1912 - 1913) е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия (3-а армия). Участва в Лозенградската операция (9-11 октомври), Люлебургаз - бунархисарската операция (15-19 октомври) и атаката на Чаталджанската позиция (4-5 ноември), където загива командирът на полка полковник Георги Тенев. В Първата световна война (1915-1918) е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия. Участва в Моравската (14 октомври - 9 ноември 1915) и Косовската операция (10 ноември - 4 декември 1915). Води боеве на Южния фронт в Баба планина и при Червената стена. След подписване на Солунското примирие (29 септември 1918) полкът е разформиран, а знамето - спасено от плен благодарение на командира полковник Минчо Сотиров и знаменосеца подофицер Ангел И. Петров. Полкът е формиран отново през 1928 г. През Втората световна война е в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия и от ноември 1940 г. до януари 1941 г. е на Прикриващия фронт, а от април 1941 г. до юли 1942 г. - в Скопие и Крушевац. От септември 1944 г. полкът е включен във Видинския отряд и заедно с 22-ри и 23-и граничен участък взима участие в отбраната на граничната линия северно от Белоградчик до Дунав. В Балканските войни (1912-1913) загиват 19 офицери, 32 подофицери и 1 267 редници, в Първата световна война - 20 офицери, 110 подофицери и 887 редници, а при отбраната на северозападната граница (1944) полкът дава 13 убити.

[artist]

Продължавам темата за Началниците на Военното училище в България

Щабс-капитан от лейб-гвардейския Литовски полк Константин Трофимович Рябинкин (Константинъ Трофимовичъ Рябинкинъ-рус. ) - началник на Военното училище от 31. 05. 1879 г. до 12. 01. 1882 г. ¹
Щабс-капитан Константин Трофимович Рябинкин е вторият началник на Военното училище в България. Той е роден на 28 май 1848 (1849?) г. Завършва юнкерското* военно училище “1-а Московска военна гимназия”** през 1866 г. По-късно през 1868 г. завършва Александровското военно училище (1863-1932 г. ). Ето какво четем в летописната история на училището за 5-ти випуск - 12. 07. 1868 г. : Рябинкин, Константин (портупей-юнкер, от армейската пехота е командирован към леб-гвардейския Литовски полк). В редовете на леб-гвардейския Литовски полк, с военен чин поручик от Руската имперска армия той участва в Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Сведение за него намираме в боевете при обсадата на гр. Плевен.
Един интересен факт от Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. , свързан с поручик Константин Рябинкин: по време на обсадата на гр. Плевен от руските войски, поручиците от Волинския полк Куткин и от Литовския полк Рябинкин седем часа престояват на гости в щаба на Осман паша. Как става това?
На 9 ноември 1877 г. сутринта, те се прибират на коне от с. Долен Дъбник в частта си в с. Тученица, придружавани от един казак. Мъглата е много гъста - объркват се по пътя и без да искат попадат на турски редут. Куткин е изплашен, но Рябинкин не се паникьосва, казва да скрият оръжието и изважда едно парче бял плат, като предупреждава другарите си, че ще се представят за парламентьори. Заобиколени от турците, докато слизат от конете в суматохата те решават да кажат, че идват с поръчение от командира на руския отряд до Осман паша. Молбата е за спиране на огъня до сутринта, защото днес за руснаците е голям празник и генералът иска да даде възможност на своите хора спокойно да го отпразнуват. Поручик Куткин се обръща към турския офицер и на френски език му обяснява в какво се състои молбата към Осман паша. Турците отговарят, че ще трябва да изчакат бимбашията (майора), на когото вече е съобщено за тяхното пристигане. Докато трае завързалият се разговор, те си разменят цигари и се появява бимбашията, който им казва да се качат на конете. Обкръжени от конен конвой те се отправят към гр. Плевен. Когато джамиите и православната църква на града вече се виждат, ги пресреща конник, който им заповядва да се върнат назад. Руският казак - вестовой - язди зад тях, блед като платно. Защо? В поручик Куткин се намира важен документ, който той трябва да предаде на генерал Тотлебен. Ценните книжа се съхраняват в неговата чанта. Предполагайки, че ще ги заведат в някое светло помещение, а казакът ще остане при конете, Куткин решава да му предаде чантата. Но как да го направи, че турците да не разберат? По време на ездата, поручикът нарочно изпуска чантата. “Казак, вдигни я! - гръмко му заповядва и докато той я взема, с шепот му казва: - Пази я, като зеницата на окото си и не се страхувай”.
Шествието спира до голяма палатка, която току що е разпъната. Слизат от конете и влизат вътре. В палатката гори свещ и са поставени две табуретки. Не успели още да седнат и виждат, че водят казака в палатката. Опасявайки се за чантата, Куткин бързо обяснява на турския офицер, че по руските военни закони, войникът не може да стои заедно с началниците и трябва да го оставят при конете. Офицерът повярва на думите му и изпълнява молбата. В палатката се събират пет турски офицери, сядат на пода по турски и запалвайки цигари, започват с любопитство да разглеждат руснаците. Поручик Куткин иска да започнат преговорите, но му казват да изчака пашата и преводача. Черни мисли пълзят в главите на руснаците: “Ако изведнъж не им повярват и ги вземат в плен, а там, нищо добро - зверства”, - мислят те. Куткин се опитва отново да завърже разговор, но нищо не излиза. На края, влиза нисък на ръст паша, всички почтително стават; това е помощникът на Осман - Тефик паша. Руснаците обясняват каква е молбата. Изслушвайки ги внимателно, пашата казва, че той е длъжен първо да извести мушира (Осман) и да изчака неговата заповед. Написвайки съобщение, Тефик паша го връчва на един чауш (тур. подофицер). На входа на палатката вече е поставен часовой - огромен мустакат, въоръжен турчин. Страхът съвсем обхваща руснаците. Сервират кафе, но разговорът не върви. След час пристига войник и подава на пашата запечатан плик. “Е, - мисли Куткин, - сега ще обявят решението на Осман, и може би, прощавай свобода, прощавайте другари! Ще ни съблекат дрехите, а отвън, този с дългите мустаци, навярно ще ми вземе ботушите: той отдавна ги поглежда с умиление”.
Пашата прочита записката, предава я на своите офицери, които започват нещо да коментират и поглеждайки руснаците, да се усмихват. Това вече сериозно изплашва Рябинкин: “Досетиха се значи, какви сме парламентьори”, мисли си той. Пашата нищо не казва, но написва втора записка. Минава половин час. Изведнъж влиза молла (тур. свещенник) с висок ръст, с черна брада и сяда отдясно на пашата. Пашата му казва нещо на турски. Моллата ги поглежда и за най-голямо очудване на руснаците, пита на руски:
- Какво желаете?
- Аз имах честта да обясня на пашата всичко, за което става въпрос и повече нищо не мога да добавя, отговоря Куткин.
Моллата мълчи и даже на въпроса на поручика, откъде е научил руски език не отговаря нищо. Скоро донасят второ писмо. Турците го прочитат и отново се усмихват на руснаците. Тук Куткин не издържа и пита:” Не се ли отнася за нас съдържанието на получената записка?” Пашата обяснява хитро, с недомлъвки така, че нищо не могат да разберат - да или не.
Накрая, в единадесет часа през нощта е получена трета телеграма. Прочитайки съдържанието, пашата става и тържествено произнася на френски език: “Негово превъзходителство генерал Осман паша е съгласен с предложението на вашия началник на отряда. Ние няма да стреляме, ако естественно от ваша страна, също не стреляте. Можете да си вървите”.
Стараейки се да не показват радостта си, че могат да се връщат при своите, Куткин и Рябинкин тихо се покланят и молят да ги съпроводят до разделителната линия. Пашата отвръща, че ей сега ще пристигне конвоят. Наистина, появяват се пет въоръжени войника, които тръгват пред тях да им показват пътя. След триста крачки (рус. ) от разстоянието - 5 версти;, остава само един и той махвайки с ръка произнася: “бурда”(тук), и също изчезва.
"Ами, ако ни разстрелят със залп в тила?”, мисли Куткин, но нищо не се случва, макар и положението да не е толково розово. В тъмнината може да не намерят пътя и отново да попаднат на турски редут. Разговарят с шепот:
- Голямо щастие братя, че нямаше стрелба, - казва Рябинкин, а я си представете, как биха постъпили с нас “парламентьорите”, молещи да няма днес престрелка, ако нашите първи открият огън.
- А аз предполагам, че турците ни държаха толкова дълго при тях, за да се уверят, че действително нашите няма да стрелят, - отговаря Куткин.
Когато двамата другари се връщат при своите, идва им да прегърнат всички, заради щастливото си избавление. #
На 6 септември 1878 г. капитанът от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер-първият началник на Военното училище, издава Заповед № 1. За завеждащ учебната част в училището и изпълняващ длъжността инспектор на класовете е назначен щабс-капитанът от лейб-гвардейския Литовски полк Константин Трофимович Рябинкин. Той е преподавател на юнкерите по предмета “Топография”. Педагогът и авторът подпоручик К. Рябинкин е известен в руската армия с популярния си труд “Книга для чтения в войсках”***. От 31. 05. 1879 г. до 12. 01. 1882 г. щабс-капитанът от лейб-гвардейския Литовски полк, майор от Българската земска войска Константин Трофимович Рябинкин е началник на Военното училище в гр. София, Княжество България. ¹ По това време се извършва стройна промяна и реорганизация в системата на обучението в училището. На 02. 11. 1881 г. е издадена специална заповед: “Положение за юнкерите и възпитаниците на Военното училище”: Учебният курс се дели на 2 специални и 3 подготвителни класа. В подготвителните класове се изучават общообразователни, а в специалните- военни предмети. Обучаващите се в двата специални класа се наричат юнкери и се числят на действителна служба. След свършването на пълния курс юнкерите се произвеждат в първи офицерски чин "подпоручик", ако "по поведение и строево образование са за това достойни", в противен случай се "пущат" във войската като "портупей-юнкери", които след изслужване на 6 месеца служба могат да бъдат предложени за производство в офицери. ²
От 12 януари 1882 г. до 3 март 1884 г. (нов стил) майорът от българската армия Константин Тр. Рябинкин е командир на 8-ма пеша Врачанска дружина от Българската земска войска. Тя е разположена на гарнизон в гр. Шумен. При първата среща със своя адютант той заявява: "Подпоручик Карастоянов, длъжен съм да Ви кажа, че с назначаването Ви за адютант на дружината ставате съединително звено между мен и офицерите от дружината. От поведението и такта на адютанта в една войскова част много зависи, щото отношенията между командира и офицерите от частта да бъдат законни и справедливи. Като ваш началник и старши другар, съветвам Ви строго да пазите канцеларската тайна, както и да не ми съобщавате нищо, което сте научили за офицерите в ротите. Офицерите, както и всички други до редника, трябва да бъдат предани не лично на мен, а на отечествения си воински дълг"****. Произведен е във военен чин подполковник през 1883 г.
Константин Рябинкин е родоначалник на лятното лагерно военно обучение на Българската земска войска. Дъбовата кория край село Мараш е избрана за военен лагер от командира на 8-ма Врачанска дружина. Тук преминават на обучение не само поделенията от Шуменския гарнизон, като 8-ма пехотна дружина, 2-ри конен и 2-ти артилерийски полк, а и тези от Североизточна България: 2-ра пехотна Раховска дружина, 7-ма Лом-паланска, 15-а Свищовска, 17-а Търновска, 18-а Габровска, 20-а Варненска, 22-ра Разградска и 24-та Силистренска дружина. В същото време за обучение са мобилизирана и 410 запасни войници (202 от Търновски, 119 от Шуменски и 89 от Варненски окръг), с което личният състав в лагера достига около 6 хил. души, домакиана които е подполковник Рябинкин.
Подполковник Константин Трофимович Рябинкин е първият председател на Шуменското офицерско събрание - личност, станала олицетворение на Военния клуб, превърнала го в духовно средище на гр. Шумен.
През 1884 г. българската войска преминава от дружинна към полкова организация. Формирани са 8 Пехотни полка. За командир на 7-ми пехотен Преславски полк, създаден на 12 октомври в Шумен, е назначен подполковник Рябинкин. В състава му влизат 8-ма пехотна Врачанска дружина и 11-а Орханийска, които са на гарнизон в Шумен, както и 22-ра Разградска дружина, на гарнизон в Разград. Сега подполковник Рябинкин разгръща
целия си талант на боен командир, който не само организира и създава този полк, но и го превръща в емблематичен за Шуменския гарнизон и за българската армия. Не случайно в една своя заповед той пише: "Аз се стараех, щото всеки войник не само да бъде научен и да знае всичко, което се иска от него, но и да съзнава и всякога да помни, че главното му назначение е да върви в боя и да бий противника. И в открит бой, гърди срещу гърди с неприятеля, да защитава отечеството, вярата, княза, своята светиня - знамето, а така също своите началници и другари". **** От 21 февруари 1884 г. до 30 октомври 1885 г. той е командир на 20-та Варненска пехотна дружина от Българската земска войска. През 1885 г. в лагера край с. Мараш, под военната закрила на подполковник Рябинкин стават важни събития. В документи от Държавния архив, след завръщането си от Париж през август 1885 г. княз Батенберг пристига направо във войсковия лагер, където от 1882 г. всяко лято се правят големи военни маневри под ръководството на руски и български командири. Князът идва в Мараш за четвърта поредна година. През август 1885 г. за военните маневри край Шумен пристигат министър-председателят Петко Каравелов, военният министър генерал Михаил Кантакузин, наблюдатели от Истамбул - военните аташета на Англия и Франция и кореспондентът на “Кьолнише цайтунг”. Под носа на гости и наблюдатели княз Александър провежда две тайни срещи подготвящи бъдещето Съединение на България. Към 11 часа на 23 август 1885 г. при княза тайно пристига сливенска делегация в състав Димитър Сяров, Димитър Куртев и Манол Лазаров, упълномощени от БТЦРК да преговарят с него за подкрепа. На втората среща в 3 часа след пладне на 30 август идват поборникът Димитър Ризов и майор Сава Муткуров. Княз Александър ВІ Батемберг решава да приеме молбата на Комитета по Съединението да застане начело на обединяването на Княжество България и Източна Румелия. След обявяване Съединението на България на 6 септември 1885 г. Русия отзовава своите офицери от България.
В издадената през 1899 г. "История на 7-ий пехотний Преславский полк. . . " пише, че "руските офицери с душевна скръб изпълниха получената заповед и жално се разделиха с българския войник. Те разбираха, че не ще могат да видят плодовете на седемгодишния си труд и не ще могат да положат боевите основи на българската армия. Справедливостта изисква да признаем, че получените лаври в Сръбско-българската война се дължат на тяхната мирна деятелност, чрез която успяха да подготвят достойни заместници - офицери и унтерофицери. Тяхното сътрудничество не преставаше и след уволнението им, а особено дотогавашният командир на полка, подполковник Рябинкин, който денонощно и бащински упътваше младия капитан Диков - своя заместник в предстоящата му трудна длъжност" (стр. 97).
"След победоносните бойни действия 7-ми Преславски полк се установява на бивак в района на Белоградчик - тук, сред дълбокия сняг, на 6 декември 1885 г. , Никулден, преславци честват своя полкови празник. Тогава най-напред те изпращат писмо в Русия до бившия си командир подполковник Рябинкин, в което с възторг му съобщават за победата над Сърбия, като заявяват, че тя се дължи и на руските командири, както и лично на него, като пръв командир-учител на полка. Много скоро след това се получава писмо-отговор от Рябинкин, в което той поздравява личния състав с бляскавата бойна победа в защита на съединена България и благодари, че не е забравен от бившите си подчинени бойни другари. "****
На 30. 10. 1885 г. (стар стил)¹ Константин Трофимович Рябинкин се завръща отново в лейб-гвардейския Литовски полк на Руската имперска армия. От 25. 04. 1890 г. до 11. 04. 1894 г. е командир на 192-ри пехотен Римникски полк. ***** През 1891 г. е произведен в чин полковник. От 11. 04. 1894 г. до 05. 08. 1899 г. е командир на 184-ти Варшавски полк. ****** От 05. 08. 1899 г. до 02. 11. 1902 г. полковник Константин Трофимович Рябинкин е командир на 34-ти Севски пехотен полк. ## Произведен е във военен чин генерал-майор и от 01. 11. 1902 г. до 28. 08. 1904 г. е командир на 1-та бригада от 9-та Пехотна дивизия дислоцирана в гр. Полтава. Взема участие в Руско-японската война (1904-1905). Тежко ранен в тази война, генерал-майор Константин Трофимович Рябинкин, командир на 1-та бригада от 9-та Пехотна дивизия умира от раните си на 28. 08. 1904 г. ### Изключен е от списъците на Руската армия на 29. 08. 1904 г. Така геройски, със славата на падналите в битка с врага загива генерал-майор Константин Трофимович Рябинкин, основател и началник на първото българско Военно училище - воиана две братски страни.
За своята военна служба в армията, генерал-майор Константин Трофимович Рябинкин е награждаван с множество ордени и медали, които виждаме на неговия военнен мундир (на снимката, приложена към статията).
Княз Александър Батенберг през 1882 г. награждава майора от Българската земска войска Константин Трофимович Рябинкин с българският орден "Свети Александър" V степен. Ордена е учреден на 25 декември 1881 г. и с него се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на монарха, който е Велик магистър. Той е втори по старшинство в наградната система на Царство България. Орденът "Свети Александър" V степен представлява Кавалерски кръст, който е в бял емайл и се носи на гърдите на червена триъгълна лента. Българският орден "Свети Александър" V степен няма звезда.
Братя и сестри: брат - Фьодор Трофимович Рябинкин(12. 08. 1859- след 1917?), достига до военен чин генерал-лейтенант в Руската имперска армия. ####
Семейно положение: има много малко исторически сведения, запазени за семейството на генерал-майор Константин Трофимович Рябинкин. От оскъдните документи, останали за него, разбираме, че е женен и има четири деца. Една от дъщерите му - Любов Константиновна Рябинкина живее в гр. Кременчуг. Сведение за нея намираме в безсрочния паспорт, който и е издаден на 19 декември 1906 г. от полицейското управление на града.

* Юнкер - военен чин в руската армия до 1918 г. , междинен по статус между званията унтер- офицер и обер-офицер. Званието се присвоява на военнослужащи, явяващи се кандидати за присвояване на първо обер-офицерско звания, а по-късно - преминаващите научен курс във военните учебни заведения (военни и юнкерски училища) на Русия. Думата има германски корен. Първоначално тя означава “млад господин”. Произлиза от късносредновековното наименование в нем. език Junger Herr - буквално "млад господин". Много обеднели юнкери са принудени да служат войници и наемници. Оттук се появява значението - подофицер. В XIX в. юнкери започват да наричат висшата аристокрация на Прусия. ** 1-а Московска военна гимназия е военно-учебно заведение в Руската Империя, подготвящо офицери за руската армия (до реформата от 1863 г. ), а по-късно юнкери във военните училища (от 1863 до 1918 г. ).
История на училището:1778 - 1799 - нкловское благородное училище
1799-1807 - Гродненский кадетский корпус
1807-1812 - Смоленский кадетский корпус
1812-1824 - Костромской кадетский корпус (или оставался Смоленским в Костроме?)
1824-1849 - Московский кадетский корпус
1849-1864 - 1-й Московский кадетский корпус
1864-1882 - 1-я Московская военная гимназия
1882-1903 - 1-й Московский кадетский корпус
от 1903 - 1-й Московский Императрицы Екатерины II кадетский корпус
*** Библиография // Военный сборник. 1875. No 2. С. 139-145; No 4. С. 101-110; No 12. С. 83-95.
**** 125 години Шуменски военен клуб- автор: полковник от запаса Димо Димов - изтъкнат шуменски краевед. Константин Рябинкин - воиана две братски страни. Димо Димов, в. Дума, 11. 10. 2011 г. , бр. 231.
***** 192-ри пехотен Римникски полк - полкът е създаден на 17. 01. 1811 г. ; празникът на полка е на 22 октомври, денят на Казанската икона на Св. Богородица. Дислокация - Оренбург (1. 02. 1913 г. ).
****** 184-ти Варшавски полк - основан на 27. 03. 1811 г. Полков празник - 27 март, ден на Св. преподобен Ион н.
¹ Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 - АЛФАВИТНн›Й СПИСОК русским офицерам, уволенным "по прошению" от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского
² http://forum. boinaslava. net/showthread. php?p=274706
³ Верста - една от основните руски мерителни единици за дължина в ХVВІВІВІ и до началото на ХХ в. Една Верста = 500 сажена = 1500 аршина = 3500 фута = 1,06680 км.
# Серафим (ЧИЧАГОВ) (1856-1937) Рассказы о русско-турецкой войне
О том, как поручики Волынского полка Куткин и Литовского полка Рябинкин семь часов просидели в гостях у Османа-паши в Плевне www. velykoross. ru/57/
## 34-й пехотный Севский генерала графа Каменского полк Командир от 5. 08. 1899-2. 11. 1902 гг. - полковник Рябинкин Константин Трофимович www. regiment. ru/reg/II/B/34/1. htm
### Русско-японская война. 31-го октября 1904 года Всеподданнейшая телеграмма генерал-адъютанта Куропаткина
Ночь на 31 октября прошла спокойно; донесений о боевых столкновениях не поступало. Об изложенном всеподданнейше доношу Вашему Императорскому Величеству. Список гг. офицерам, раненым и убитым в делах с японцами. . . нтаба 9-й пех. дивизии. Тяжело ранен и скончался от ран командир 1-й бригады генерал-майор Константин Трофимович Рябинкин.
#### РЯБИНКИН Федор Трофимович, ген. -лейт. , нач. 39-й пех. див. , ГО - ВП от 20. 07. 1916, 4 ст. - ВП от 10. 06. 1916. Ф. 409. Оп. 1 п/с 340-881 (1908); РГИА. Ф. 496. Оп. 3. Д. 1122 (1916).

Автор: Валентин Миновски - Магистър по история

[artist]

Заглавието на по-горната статия е : Щабс-капитан от лейб-гвардейския Литовски полк Константин Трофимович Рябинкин (Константинъ Трофимовичъ Рябинкинъ-рус. ) - началник на Военното училище от 31. 05. 1879 г. до 12. 01. 1882 г. ¹
Поправката е моя: Валентин Миновски, магистър по история

[dibo]

Военно разузнаване

С княжески указ № 190 от 31 декември 1907 г. е създадена Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. На 12 януари 1908 г. указът влиза в сила, а от 1997 г. тази дата се отбелязва като официален празник на военното ни разузнаване. По време на Балканската война (1912-1913) за първи път е осъществено въздушно разузнаване и са направени опити за радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен. В хода на Първата световна война (1915-1918) към армиите и щабовете на дивизиите функционират разузнавателни служби. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) Разузнавателната секция е разформирана. През 1939 г. възобновява дейността си, а през 1940 г. е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел към Щаба на войската с три отделения. След Втората световна война (1939-1945) той прераства в Разузнавателен отдел на Генералния щаб, чиято задача е водене само на външно разузнаване. От март 1950 г. се нарича Разузнавателно управление на Генералния щаб. В негово подчинение преминава парашутно-разузнавателен батальон (1951), формирана е отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване, създаден е отряд за радиотехническо разузнаване (1957) и е открита школа за подготовка на кадри (1972). На основата на Разузнавателното управление се създава Главна дирекция “Военна информация” (1999), която по-късно е трансформирана в Служба “Военна информация” (2000).

С Указ № 190 от 31. 12. 1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията се преобразува в Разузнавателна секция. Указът влиза в сила на 1 януари 1908 г. - стар стил, или 12 януари 1908 г. - нов стил.
Секцията е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета.
През 1940 г. Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската, а през 1947 г. - в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО - ГЩ). От март 1950 г. РО - ГЩ е Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ - ГЩ).
През 1999 г. на основата на РУ - ГЩ се създава Главна дирекция "Военна информация" в Министерството на отбраната, а в ГЩ се формира Разузнавателно управление (J2). От 1 януари 2000 г. главната дирекция се трансформира в служба "Военна информация" (СВИ), пряко подчинена на министъра на отбраната.

[dibo]

Германски център за обучение в Ниш

Създаден: 03. 1943 за повишаване на квалификацията на офицери и подофицери, за запознаване с нови оръжия и новости по воденето на съвременния бой.
Специалности: пехота, артилерия (дивизионна), инженерни войски, свързочни войски, специални курсове за бронираните войски.
Продължителност на курсовете: 4 седмици.
Съществува: 03. 1943-10. 1944
Алтернативни имена: Германско бойно училище, Немско бойно училище, поделение 9866, "Мургаш-К"
Ръководител: полковник Цимерман
Ръководител от българска страна: полковник Събев
През октомври 1944 участва в отбраната на Ниш от немските войски срещу българската армия.
. . . . . . . . . .

[dibo]

Военно формирование 42 610-Козарско e създадено през 1952 г. като армейски артилерийски склад в състава на Втора армия. Негов пръв началник е старши лейтенант Христо Енев. През годините поделението се разширява като се разполага в два района - Козарско и Поповица. В края на 70-те години поделението се разделя на две отделни структури. От 2000 г. формированието е преподчинено от Командване Сухопътните войски на Командване “Материално-техническо осигуряване”.
В момента военното формирование е в състава на бригада “Логистика”.

Военно формирование 22 700 - гр. Костенец e създадено през 1932 г. като база за съхранение на излишни боеприпаси. В същото време и щабът на Първо софийско огнестрелно отделение е преместен от София в Костенец.
През 1962 г. от базата се отделя лаборатория за ремонт на боеприпаси и прераства в сега съществуващия “ТЕРЕМ - Цар Самуил” ЕООД- гр. Костенец.
До септември 2000 г. базата става Централен артилерийски склад на Сухопътните войски, а през 2004 г. се превръща в централен склад на централно подчинение на ГЩ на БА. Личният състав на формированието е редуциран, преминава към мирновременен щат и променя наименованието си на “База за съхранение на излишни боеприпаси”. В момента военното формирование е в състава на бригада “Логистика”.

На 20 септември 1978 година със заповед на министъра на народната отбрана на Народна република България №0099 се формира 38-ми отделен батальон за специален контрол.

[dibo]

Елисаветградски випуск 1881

През 1878г. на издържалите изпита за младшия клас на новосформираното Военно училище в София, желаещи да служат в кавалерията, е обявено, че ще бъдат изпратени в Русия да учат в тамошно военно училище. Така през 02. 1879г. е формирана команда от 101 човека и изпратена в гр. Елисаветград, Русия. Малко след пристигането им в Русия обаче, след една по-трезва преценка, става ясно, че в българската конница няма да има място за толкова много офицери и затова голяма част от тези сто човека са преразпределени в пехотните училища в Одеса, Киев и Тифлис. Оставащите в Елисаветградското училище формират български взвод, който от 02. 1879 до края на учебната година следва в специален подготвителен клас.
Випускът следва две учебни години - 1879/80 (младши клас) 1880/1881 (Старши клас). Към взвода се присъединяват още двама българи - Сиромахов и Славейков - дошли в училището като "волноопределяющи се" от руски конни полкове. Към края на 08. 1881 училището завършват 31 българи. На 08(21). 09. 1881 с Приказ 55 са произведени в чин подпоручик (тоест получават старшинство между втори и трети випуск на Военното училище в София) и са разпределени (по азбучен ред по списъка) - първите 19 в артилерията и останалите 12 в конницата, в единствения тогава конен полк (Шумен). През 1882 двама от артилеристите са прехвърлени в конницата, през 1883 още двама, но последните скоро отново са преназначени в артилерията. През 1884 в българската армия постъпват и поручиците Славейков и Сиромахов, останали по задължение на служба в руската армия като волноопределяющи се, след завършването на училището (1881). Така служилите в конницата от този випуск са 18, от тях един става генерал (Михаил Стоилов) и 9 достигат чин полковник.

[dibo]

Протокол № 11 от 5 февруари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения по състава и попълването на българската армия, въоръжението, висшите офицерски кадри.
http://archives. bg/politburo/dokumen. . . --11--5--1945-

[dibo]

100 години военна информация

Всичко започва със създаването през 1891 год. към Канцеларията на военното министерство на “Учебно бюро”. Това е и първият орган за работа с открити източници с основна задача да следи българската и чуждестранна периодика. По-късно през 1897 г. неговите функции се поемат от новосъздаденото “Статистическо-географско отделение” при оперативния отдел на Щаба на армията. Неговият началник е майор Христо Хесапчиев, който е главен редактор на военната периодика и отговаря за военната цензура. Тази длъжност се изпълнява от него до назначаването му за военен аташе в Белград
В края на 19 век с развитието на българския военен и цивилен печат постепенно възниква необходимост от създаването на щатно звено, координиращо тази дейност във военното министерство. През годините са създавани различни структури, които предимно са се занимавали с набиране на информация и са следели да не се публикуват сведения и данни обслужващи противниковото разузнаване. Интерес са представлявали и статии, насочени срещу дисциплината, бойната готовност и такива, уронващи авторитета на командния състав и въоръжените сили, оказващи деморализиращо влияние върху здравия морал и дисциплина на войската.
Промените в организацията на военното министерството и армията през 1901 г. водят до редица трансформации в тази структура, като тя се влива в новосъздадената военно-статистическа част - 1901 г. , а по-късно прераства в Особено информационно бюро. (Приказание по военното министерство ? 6 от 9-ти май 1903г. )
Нападките срещу армията и опитите за въвличането й в политически и междупартийни борби стават причина държавното ръководство да приеме идеята за създаването на орган във военното министерство за работа с цивилния печат. Със Заповед 8 от 17 януари 1907 г. се създава Информационно бюро. В нея за първи път се поставя и задача - работа с цивилните медии: “От отделите в министерството да се дават в Информационното бюро всички сведения, които могат да се съобщават на репортьорите на разните вестници, които се явяват в министерството за сведения... . ”.
По-късно Информационното бюро е прехвърлено към Щаба на армията (Заповед 33/20. 08. 1907 г. ) и се разделя на Информационно-цензурна секция и Разузнавателна секция. Тук неговите задължения се разширяват: “. да служи като бюро за сведения, следи печата и приема журналистически агенти 2 пъти седмично