Съобщение

Collapse
No announcement yet.

МОЛБА

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    МОЛБА

    Търся следната информация:положението на българските селяни по време на Първата световна война и действията,предприети от правителството по време на икономическата криза след войната.Моля помогнете!

    #2
    Мога само да дам нещо като ориентири, за съжаление нищо конкретно нямам.

    20% от населението е на война, най-високото мобилизационно напрежение от всички участници /май/. Огромната част са селяни, тъй като структурата на населението е предимно селско. С производството се нагърбват останалите на село членове на семействата - съпруги, деца, стари хора. Няма как да не е паднало под това въздействие.
    Втори фактор - спекулата в края на войната;
    Трети фактор - свиването на пазарите на земеделски стоки от войната.

    Comment


      #3
      :sm186: Ами по време на войната селяните били на фронта, а в селата останали селянките (и някой друг селянин да ги пази :love67: ). След войната селската партия БЗНС спечелила изборите :damnyou: и си съставила свое правителство. Докато стане това минали обаче няколко правителства. :bump: Та за кое правителство става дума?

      Comment


        #4
        Това за училище ли ти трябва или за нещо по-сериозно?
        We don't see things as they are, we see them as we are
        ---Anais Nin----

        Comment


          #5
          Благодаря много.Не ми трябва за училище,а за един проект за фамилната история през 19-20в. и за това ми трябва инфо за влиянието на световните събития в/у обикновените хора.

          Comment


            #6
            "Господарят ми Уилям казва, че обикновените хора плащат за всичко" (с) Умберто Еко, "Името на розата".

            Comment


              #7
              Интересни материали по този проблем съм срещал в юридическите издания през 20 - те години - непосредствено след войната. Прави впечатление,че правната мисъл е реагирала адекватно на редица проблеми на определени групи от българското общество - на прима виста си спомням за задълбочените правни анализи по спорове с международен елемент - като напр. проблемите със собствеността на българите в Беломорието, румънската поземлена реформа в Добруджа. Не знам дали това има пряко отношение с темата ти.
              SEMPER AGRESSUS

              Comment


                #8
                Не ми трябва за училище,а за един проект за фамилната история през 19-20в.
                :sm186: Струва ми се, че в този случай е по-добре да опишеш това, което е запазено като спомени и документи. Защото тези неща след време ще изчезнат. А след време може даже да го ползват като източник на сведения. Най-много да махнат 1 нула на броя на жителите на селото, но какво да се прави - изследователите не може само да преписват, трябва и творчески принос.

                Сещам се например за хрониката на еврейската търговска фамилия Арие - хрониката се пази в БАН, а една от къщите им беше резиденция на Людмила Живкова. Разбира се подобни фамилни истории, ако се съхранят имат значение по-скоро за краеведите.

                Е, във фамилните истории има и доста фантастични неща като призраци и таласъми или пък свешни случки, но пък е по-интересно за четене.

                Comment


                  #9
                  Е той въпроса е за селяните, те малко хроники са оставили

                  България винаги е произвеждала изобилна храна и гладът в селските краища е непознат /освен през войната и в края на 40-тте и началото на 50-тте, но то е по-скоро мизерия, отколкото пълна липса на храна/. През ПСВ ударът е бил по възможностите да продават продукция, но не по въпроса за изхранването. Проблеми е имало в градовете, именно поради невъзможността на селяните на произведат достатъчно /заради това, че военната сила гълта мъжете/ и да продадат /поради ниското производство и спекулата/.
                  Данни може да има в статистическите източници от това време, а като се види с колко са спаднали показателите в сравнение с 1911 год., изводите могат да се направят.
                  Добър извор са и вестниците от онова време.

                  Comment

                  Working...
                  X