Петричкият инцидент 19.10.1925г.

[HELLCAT]

Да изплатени са. Част от тези средства е предвидена за обезщетение на добровоците от местното население, взели активно участие във военния конфликт. Доброволците се отказват от паричното обезщетение и внасят сумите за строеж на казарма и училище в Петрич.
Петричкият инцидент оказва влияние върху разрешаването на т.н. изселнически въпрос, намерил своята регламентация по - късно в Спогодбата Моллов - Кафандарис. Изплащането на издадените по силата на спогодбата облигации се проточва дълги години, като по време на тоталитарния режим на правоимащите не е изплащано никакво обезщетение. Съвсем наскоро през 90 - те години проблемите на българите - изселници от Тракия бяха решени чрез издаването на компенсационни бонове по ЗСПЗЗ.

[GUUS]

Една забравена война с Гърция през 1925 година

През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевремено най-неизвестна война, която е водила след Освобождението. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името “Петрички инцидент”. Може би защото всичко завършва с безспорен дипломатически успех за правителството на Александър Цанков (1923*1925) и особено за неговия военен министър ген. Иван Вълков. А това са две наистина противоречиви личности, чиито имена се свързват и с най-кървавите събития от новата политическа история на България.


Но какво всъщност се е случило точно преди 80 години? Ето какво пише в доклада на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) * предшественика на ООН, със седалище в Женева: “На 19 октомври 1925 година в района на граничния пост номер 1 при Демиркапия (в планината Беласица * б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор.

Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.”

През 1925 година над България тегнат жестоките клаузи на Ньойския договор. Според него държавата ни трябва да изплаща непосилни репарации на съседите си (включително и на Гърция) на стойност 2,25 млрд. златни франка. Тя е лишена от правото да поддържа наборна армия, а трябва да унищожи и голяма част от въоръжението си. За гърците, които прекрасно знаят това, не е проблем с лекота да завземат каквато и територия да поискат. Войските на южната ни съседка нахлуват в България. Линията на бойните действия се простира върху 40 километра площ * от пост 1 при Демиркапия до пост 15 при Лехово. Гърците не само успяват с лекота да навлязат на 8 км в българска територия, но въпреки отчаяната съпротива на нашите войници завземат седем села по двата бряга на река Струма. Това са Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Картечино (днешно Дрангово).

Гърците действат като същински башибозук * къщите са ограбени, добитъкът е отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, а домовете им * опожарени. Вестникарските репортажи от плячкосаните села много напомнят кървавите хроники в европейската преса за действията на османските власти в поробена България 50-60 години преди това. Американският журналист Маркъм е по това време в Петричкия край и праща следната дописка до редакцията на столичния вестник “Слово”: “Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва.”

На 22 октомври сутринта Гърция започва офанзива за превземането и на град Петрич. В атаката са включени самолети, които извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп-гарата в Петрич и близките села Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението * жени, деца и старци * е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. В акцията по отбраната на града се включват и четите на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Доброволци, снабдени с оръжие от пограничното поделение и четниците на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и успяват да спрат гърците на подстъпите към града.

Интересни са действията на тогавашният министър на войната, ген. Иван Вълков. Той издава заповед за отбрана на границата и изпраща към Петрич войскови подкрепления. Те заемат позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. В тогавашните вестникарски колони обаче е спестена втората част от тази заповед * министър Вълков е разпоредил на военните само да се окопаят в терена, без да воюват. Правителството е решило да не води война, а да заложи на дипломацията. И най-странното е, че инициативата в това отношение е именно на военния министър Вълков, който сезира Обществото на народите за инцидента.

Женева предупреждава официално Гърция и България незабавно да прекратят бойните действия. В нотата на ОН се съдържа заплаха със санкции за неподчинилата се страна. А Съветът на ОН веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, акредитирани в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията.

Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, току-що прибраната есенна селскостопанска реколта е съсипана и разпиляна.

Същия ден Съветът на ОН назначава анкетна комисия с председател британският посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите, както и пред двете правителства.

Три седмици пратениците обикалят Петричкия регион. Докладът на анкетната комисия на Хорас Ръмболд съдържа 15 страници. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Кралското правителство на Гърция е обявено за виновно за загубите и страданията на българското население. Хорас Ръмболд заключава, че при тези изводи гръцките власти дължат “нужното обезщетение”. “Ние вярваме * се казва в доклада, * че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия.”

ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.

На какво България дължи това наистина справедливо решение на тогавашната Световна организация? Марксистката историография, доколкото въобще се занимаваше с Петричкият инцидент, си имаше готова идеологическа формула * “реакционните правителства на Англия и особено на фашистка Италия подкрепят реакционния и фашистки режим на Александър Цанков”.

Първо, става въпрос не за идеология, а за геополитика. Италия категорично застава зад България не от “фашистка” солидарност, а защото е в перманентен конфликт с Гърция, която не се е отказала от претенциите си върху владения тогава от Италия голям егейски остров Родос. Лондон пък по принцип желае да стабилизира отношенията между балканските държави, за да ограничи възможността за вмешателство от страна на Москва. При това положение и на Франция не º остава нищо друго, освен да се присъедини към общото мнение.

Вторият момент е от морално и психологическо естество. В крайна сметка, дори и политиците имат някакво чувство за справедливост. Държавите от Антантата са гузни за жестокия Ньойски договор, наложен на България през 1919 г. Защото не само знаят, че са били несправедливи, но и че са сбъркали от чисто егоистична гледна точка, създавайки куп огнища на етническо напрежение на и без това барутния полуостров.Затова не се колебаят да осъдят Гърция. Пък и в крайна сметка * какво са 30 милиона обзещетение в сравнение с 300 милиона репарации, които София дължи съгласно мирния договор на Атина...

И трето * за късмет на България може би имено в този момент в Женева решават, че Обществото на народите все пак трябва да свърши нещо. Просто за да оправдае съществуването си. И наистина * Петричкият инцидент е единственият случай в 20-годишната история на ОН, когато то наистина успява да обуздае и накаже агресор.

Константин СЪБЧЕВ

Необикновен паметник на героичната отбрана

Днес е на мода да се защитават всевъзможни проекти, за да се усвоят суми от някакви еврофонодове. Така и трябва, след като съществуват подобни възможности. Въпросът е за какво се ползват тези пари.

Полагане на основния камък.

На фона на днешната действителонст през 1925 г. петричани показват един истински възрожденски патриотизъм. Правителството решава да отдели от 30-те милиона репарации, получени от Атина, 1 милион и 200 хиляди лева за участвалите в отбраната на града. Защитниците на Петрич обаче се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва в началото на 1926 г., но парите се оказват недостатъчни за завършване на сградата. Тогава петричани се самооблагат: тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите * по една или повече месечни заплати в зависимост от сумата, която получават. Така през есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. А на следващата 1930 г. общинското ръководство решава една от улиците край гимназията да се казва “22 октомври” * деня, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град. На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство е открит и първият исторически паметник в града * “Загинали за родината”. Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците. Но истинският паметник на героичната отбрана е новата сграда на градската гимназия...

от БГ История

[albireo]

Имаше подобна тема. Всъщност ето я тук
Ама е пълна с маймуница, не е истина просто! wow@ модератор :nworthy: !!!

[Imperial]

GUUS досега не съм прочел едно твое мнение, всичко което постваш са разни чужди статии. Вярно, забавни са, но все пак.

[модератор]

Темата е прочистена кирилизирана и редактирана доколкото това е възможно - модератор.

[resavsky]

Т.нар. петрички инцидент е ярко доказателство за мощта на ВМРО и нейната спомагателна организация.Истината е,че гърците са спрени не толкова от българските въоражени сили или светвоното обществено мнение а от твърдата съпротива оказана от четите на ВМРО.ВМРО доказва своята мощ като за броени часове мобилизира няколко хиляди свои членове и ги изпраща на първа бойна линия.В сраженията особено се отличават войводите Георги Въндев и Димитър Димашев които с четите си спират гърците при Петрич / наречен втората Сливница/.Постигнатият успех е особено важен за повдигане на духа в страната след катастрофата в ПСВ.