Горяните - вторите партизани

[ashtree]

Огромно мерси за линка, dibo,
Не намерих това, което ме интересува, но затова пък има доста други супер интересни документи. Браво на НБУ за този проект!

[Henry Sinclair]

Неизвестен епизод за съпротивата на войводата Герасим срещу комунистическия режим в П

Неизвестен епизод за съпротивата на войводата Герасим срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948 г.)
Веселин Ангелов

Преди 60 години в Пиринска Македония действа горянска чета с войвода Герасим Тодоров. В редица писания и специален игрален филм до 1989 г. дейността й се показва в най-изопачени и уродливи краски. Войводата, неговите четници и широка мрежа от ятаци се представят като закоравели михайловисти, англо-американски агенти, фашисти, кръвожадни побойници и терористи. В други, публикувани след 1990 г. съчинения дейността на четата и нейният войвода се рисуват в още по-изопачена светлина - като съпротива на "македонците" срещу "българското робство". Каква е истината?
Винаги и навсякъде ДС, комунистическият съд и пропаганда дамгосва четата и четниците като "банда и бандити". За размера на това "бандитско движение" шефът на ДС в Горна Джумая К. Кюлюмов свидетелства: "През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната, поради това, че тя контролираше територия, в която почти беше ликвидирана народната власт."
Горното твърдение не е измислено. Четата се именува "Шести пирински отряд". Има за цел да се бори срещу установилата се комунистическа диктатура и е спонтанен израз на недоволство срещу множеството нейни безобразия в тогавашната Гара Пиринска община - убийствата без съд и присъда, незачитането на свободната икономическа инициатива, задушаването на свободното, доброволното политическо волеизлияние и налагане на насилственото коопериране на населението, отнемането на спечеленото с труд имущество, терора на комунистическата управа, фалшификациите на избори, установяващия се тотален монопол на комунистическите организации навсякъде и във всичко, непосилните реквизиции, настъпилия в резултат на това глад.
За кратко време, от май до края на 1947, четата изгражда широка мрежа от ятаци, провежда първите си акции: разпечатване на запечатани от властта мелници, прогонване на обикалящите селата данъчни и реквизиционни агенти, агитация сред населението да не плаща данъци, да не предава исканите реквизиционни стоки и произведения тютюн, защото отивали за "братската" съветска страна, писане на позиви, лозунги, изпращане на предупреждения до ко-мунистически активисти да преосмислят своята дейност и се откажат доброволно от пропагандирането и провеждането на комунистическата политика.
Въпреки студената зима до февруари 1948 г. четата достига 27 души. Изгражда се централно бойно ръководно тяло, пристъпва се към създаване на местни ръководни тела - структури по примера на ВМРО до 1934 г. Първото от тях е в с. Влахи.
Властите са в паника, защото на четата не само симпатизират, но и помагат и членове на БРП(к), дейци от изпълнителната власт и ОФ партии, духовенството. От началото на март броят на присъединилите се към нея непрекъснато нараства. Затова се прави всичко за бързото й ликвидиране чрез широкомащабна акция с кодовото название "Елен" с участието на цялата милиция от Пиринска Македония, милиция и военни части от цяла Югозападна България, запасняци. Блокирани са подстъпите към Пирин от всички места, населението от десет села е събрано в специални лагери или блокирано.
Блокадата успява, за което спомага и успешно внедрената от ДС широка мрежа от секретни сътрудници, на предателството на двама братя, смятани за верни на войводата, ятак и четник. От 15 до 31.²²².1948 г. землищата на блокираните села се огласят от откъслечни и групови стрелби. Герасим Тодоров е предаден и обкръжен от милицията и за да не попадне жив в нейните ръце, се самоубива. Загиват и най-верните му сподвижници Петър Гърков-Попето и Димитър Павлов-Дупничанеца.
Доволни от добре свършената работа и за назидание на населението, властите излагат войводата на показ в центъра на с. Гара Пирин (днес гр. Кресна). Към 5.IV.1948 г. убитите са 5, а арестувани и предадени в затвора в Горна Джумая са над 100 четници и ятаци. Следствието се поверява на Георги Богданов (Графа), известен като организатор и извършител на убийствата без съд и присъда след 1944 г. на членове и симпатизанти на ВМРО.
Целта на насила изтръгваните дознания е да докажат "зверствата на бандитите", връзките им "с опозицията и чуждото разузнаване", че войводата е ненаситен побойник, крадец, нечестен човек, измамник, убиец и какво ли не още.
За успеха на старателно подготвяния показен процес се инструктират предварително и прокурорските лъжесвидетели. За да се сплаши населението се решава да се издадат 13 смъртни присъди. Над 60 души са осъдени на различни срокове затвор.
Запазените следствени материали и свидетелства на очевидци разкриват потулваната десетилетия наред истина за четата и нейния войвода. Най-младият ятак и за кратко четник в четата е 16-годишният син на войводата Йордан.
"Наричаха ни фашисти, англо-американски шпиони и не знам още какви ли не криминални престъпници, убийци - припомня той и с гордост заявява: - Баща ми не бе страхлив и малодушен, той беше честен, справедлив, със силен дух и волеви човек!" И това наистина е така. Неопровержими факти сочат: твърдението, че е избягал, задигайки парите на учредената с неговото най-активно участие кооперация е най-долнопробна лъжа, защото ревизия установява не липси, а излишък на средства в кооперативната каса; четата конфискува оръжие на милиционери и ОФ активисти, но издава за това разписки; войводата винаги заплаща взетите от магазини и граждани стоки.
Има и неприятни страни от изпълнените с трудности дни на войводата и четата. Наложило се местни комунистически велможи и доказани агенти на ДС да бъдат понатупани, но това става едва след многократни устни и писмени предупреждения, след техни лъжливи обещания да преустановят да тормозят семействата на четниците. След като достигат до извършването на обидни издевателства над честта и достойнството на съпругата на войводата София, невръстните му деца Василка, Кирил и Владимир и 85-годишната му майка, която събличат гола, за да търсят жълтици! Показателно за издевателствата е писмото на Герасим до влахинските комунисти, с което съвсем справедливо ги обвинява, че тероризирайки невинното му семейство, са надминали “фашисткия” режим, и ги предупреждава: "Милост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви мера."
"По-добре славна смърт, отколкото позорен живот" - такова е веруюто на войводата, такъв е и отговорът му на предложението да се предаде срещу обещанието, че щял да бъде помилван. "Лъжат и искат да ни подмамят, а след това ще ни изтребят" - е краткият му коментар пред четата. Че не е лековерен, малодушен, а безкомпромисен, показва и отношението му към предателството. Изпратен от властите да стане четник агент се опитва да го убие, без да знае, че стреля с изпразнени от барута патрони заради съмнение от войводата. Наказва го със смърт и сам изпълнява присъдата.
Епизод от дейността на войводата е отношението му към дошлите в края на 1947 и началото на 1948 г. стотина македонски учители с амбицията да ограмотяват подрастващото поколение и населението на т. нар. македонски език.
За срещите му с Герасим на 12.²²².1948 в ДС се пази информацията на македонския учител Петар Макревски. Той сочи: "Ниският научих, че е Герасим. Запита кой съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече: "Той е нашият седенкар, той е Тито, Титовият агитатор". Ми каза още сутринта да си замина от Влахи. Мене ми говореше: "А ти бре, заблудено комунисто, знай, че ти си само за пропаганда... Убиен ще беше, но благодарение, че си позволил на детето мое да му дадат обувки... Ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе (и ако) милицията рече да те чува пак, ке те убия."
Другият свидетел - Йордан Руйчев, сочи, че Герасим ударил на учителя няколко плесника и му казал: "Да станеш да си отидеш, тука не можеш да правиш Титова Македония."
Неверни са писанията на македонски историчари, че Герасим Тодоров едва ли не поощрявал изучаването на сърбизирания "македонски" език. Доколко Герасим бил "фанатичен" привърженик на "македонската" кауза, свидетелства журналистът Михаил Думбалаков. Говорейки за първата им среща в София. Той го характеризира като "един селянин в полугражданско облекло, който свещеникът (Джолев - б. а. ) ми представи като отличен българин с името Герасим".


(Виж по-подробно: Ангелов, Веселин. Отличен българин с името Герасим. Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948), С., 2001, 236 с., първо издание; С., 2008, 236 с., второ издание)

[барон дьо Грим]

Горянското движение може образно да бъде разделено на три хронологични периода:
-1944-1946 - формират се горянски групи предимно от бивши офицери и подофицери от армията на цар Борис Трети, които не са съгласни с установения след Девети септември политически режим, и хващат гората
-1946-1950 - в горянските групи участват предимно членове на опозиционнни партии и техни симпатизанти, които не приемат методите на терор и насилие, установени с твърда ръка от властта на комунистическата партия. Към горяните се присъединяват и известен брой разочаровани членове на БКП - предимно трайчокостовисти
-1952-1954 - горянските чети се формират от хора в емиграция, които влизат нелегално през границата. Извършват се и десанти на отделни групи с парашут. При прасичането на границата обаче между горянските групи и граничарите често избухвали престрелки, като имало убити и от двете страни. Смъртта на граничарите, загинали при изпълнение на дълга, умело се използвала за пропагандни цели от БКП за настройване на населението против горянското движение.

[барон дьо Грим]

Ще се опитам с няколко думи да преразкажа историята на една от последните горянски групи:
В началото на октомври 1952 г. в Париж се събират Христо Несторов-Щако, Мильо Иванов-Казака и Дончо Караиванов, анархисти-емигранти. Те решават да организират групи за борба срещу комунистическия режим. С помощта на звенаря Янко Дишлиев, от хората на Дамян Велчев, те се настаняват на ул."Колониал Фабиен" 24 и се свързват с американското разузнаване, което се наема да ги подпомогне в тяхното начинание. Тримата изкарват специална диверсантска школа, където под лекторството на французи и американци, се запознават с методите на нелегалната бора/Щако, като бивш партизанин и нелегален от 1922 г. е отлично запознат с тях/, радиотереграфия и др.
През май 1953 г. отлитат за Гърция и се опитват да прехвърлят коритото на река Доспат, но тя е придошла и те са върнати обратно. Преминават нов курс по парашутно дело в Атина и в Париж, след което през нощта на 22 срещу 23 септември 1953 г., скачат с парашути над месността "Патеришка поляна", Стара планина.
Оборудването с което скачат включва:4 радиопредавателя с ръчно динамо, 3 автомата, 1 автоматична пушка, 4 пистолета, ръчни гранати, компаси, карти, спални чували, медикаменти и храна. Правят си землянка в месността "Кавак дере", Средна гора, и се опитват да установят връзка с Париж, но неуспешно, тъй като динамото е загубено/въжетата на един от парашутите се е скъсал при десанта/. Междувременно към тях се присъединява и жената на Дончо Караиванов, Емилия.
Групата използва зимата, за да създаде стабилна мрежа от ятаци, помагачи и информатори. Най-верни сред тях са Тодор Полидов-Вопито, Стойно Кавръков, Дончо Христов Караиванов, Иванка Иванова, Иван Иванов и др./след разгрома на групата всички са осъдени, както пише в присъдата "В ИМЕТО НА НАРОДА"/. През февруари-март обаче в месността на селата Турия, Габарево и Павел баня се появяват агенти на ДС и милиционери. На 25-26 март целия район е блокиран от войска, милиция и въоръжени партийни членове. В операция по разгрома участват около 1 000 души, под ръководството на генерал-майор Гилин, началника вътрешни войски/ в последствие той пише доклад за разгрома, напечатан в 14 екземпляра, с гриф "строго поверително" - ще го прикача веднага щом го сканирам/. Прочистването започва на 26 март, като битката е тежка. Христо Несторов е ранен, прикривайки останалата част от групата, след което загива, самовзривявайки се с граната и помитайки наобиколилите го 10-20 души. Милю Казака носи радиостанцията на гърба си и в същото време стреля с автомата, но е ранен и изпада в безсъзнание. Пленен, отведен в Стара Загора, разпитван, съден два пъти, разстрелян. Семейството Караиванови успяват да се измъкнат с бой и се измъкват в района на месността "Гьоловите", западно от Павел баня. След това пресичат Тунджа и поемат на запад. Крият се дълго време, докато най-накрая пресичат границата и след шест месеца пристигат във Франция, където живеят до смъртта си.

[Kramer]

Това семейство наистина заслужават описание на събитията.
Иначе относно горяните и прочее подобни борби в Пиринско, навремето, през 70-80-те Кюлюмов имаше цяла поредица от книги, доста продуктивен автор, така да се каже...

[dibo]

Ако може да пишете по същество в темата, защото ще почна с тоягата на модератор

[pehotinec]

Искам да ви разкажа за горяните от село Табачка Русенско и най-вече за двама горяни баща и син.Моят разказ е далеч от всякаква научност,но е достоверем,така както е видяна и почувствано събитието.Тяхната история ми е разказана от свако ми,вече покойник,очевидец на събитията.Бащата бил донякъде заможен селянин,замогнал се с непрестанен труд и пестене,който не искал да влезе в ТКЗС,а синът му Христо ученик най-будното момче."Като вземе да декламира на училищното тържество Жив е Той жив е стихотворението,то тръпки да те побият!".Но баща му като неще за влиза в стопанството и тормоз и обиди,синът му в гимназията и той преследван.И баша му казва че ще иде при горяните."АЗ тате тоз тормоз не мога да търпя и аз ще дойда с тебе!".И стават двамата горяни.След време се намерил един в групата,комарджия и пропаднал,станал предател.Тогава ходили двама да носят храна.Отиват двама и не се връщат." Този човек е предател ,"Казвал той ,но нямало кой да го послуша.Дошъл и техния ред и си отишли в къши.Обаче на разсъмване от града идват три камиона с милиция и войска.Заграждат селото и идват към къщата.И Христо отваря прозореца гледа и вика "Тате предадени сме!".Почва се боя стрелба,стрелба,доста време.По едно време един милиционер отива под прозереца,да хвърли бомба в стаята.Но момчето изкача,застрелва го,и хукват да бягат по задните улици.И пак се стреля и една бомба тупва до тях.И момчето Христо се хвърля отгоре и и я мята обратно,но тя стига до клоните на една слива недалече от тях и гръмва.И едно парче отнася ченето на баща му.И той ранен,дърпа баща си да го носи,но и двамата ранени и зашеметени,като се виждат обградени от всякъде се предавт.Съдиха ги.Баща му без една дума да каже го осъдиха на смърт и то убиха,а това момче го осъдиха на 20 години,които то излежа и излезе.Такива неща са произлезли от насилственото коопериране,случвало се е брат брата да предава и други такива неща.Нека други да добавят точните имена,дати и факти,аз бих искал да мога да ви предам настроението,но е трудно.Забележете само,че свако ми не беше противник на социализма.

[pehotinec]

Да добавя,как той го описваше когато го водят през село " с вързани ръце,,с превързана глава,наскоро обръснат с едни малки мустачки и с един патрондаш през бялата риза,същински Левски!"-това бяха точните му думи.

[pehotinec]

Трябва да допълня,че край пешерата Драганка,,където горяните имали нещо като база,се водила голяма престрелка,при която някои били убити,други заловени,а трети избягали.Двама другари имали уговорка да се срещнат в гората край ж.п.линията и да се качат на влака,но се разминали.Един на една страна,друг на друга не могли да се намерят.На втория ден единият издебнал където влакът намаля и се качил и заминал,преминал в Турция,я другия оставал да чака още един ден и се върнал в село.Там се криел при брат си в специално скривалище.Брат му много биел жена си и детето му един ден не се стърпяло и рекло"Ако не спреш да тормозиш мама,ний със чичо ще ще убием!".Тогава той отива в кръчмата изпил три двойни ракии и отишъл да го предаде"Бати е в къщи"едва успял да изфъфли...Бързо го хванали този човек,едно поради изненадата,пък и той имал само един пистолет.След два дни като отишли в ареста в Русе,да му занесат някои вещи и храна,направо им дали дрехите му,с други думи вече не бил жив вече. И така като прочетох коментарите по темата ще си позволя да кажа че тъй както през Българските Въстания когато Червеноводската чета се крие два дни в лозята край село и поп Тодор през нощта минал по къщите и закълнал всички да не издават четата,както Иван Дечев -Хлебарчето фашистите го изгорили жив в пещите на полицията не не предал никой,тъй и горяните- за свободата.кръвта на вода не става.

[gregorianus]

Това си е ценно.
Само да ги има имената на двамата горяни. Коя година става действието и например някое от имената на свидетелите на историята. Инак такива неща са си наистина важни. Какво ти важни, те са български мартиролог.

[lobo]

Да добавя,как той го описваше когато го водят през село " с вързани ръце,,с превързана глава,наскоро обръснат с едни малки мустачки и с един патрондаш през бялата риза,същински Левски!"-това бяха точните му думи.

Аман от фолклор

[pehotinec]

Фолклорното съзнание е дълбоко във всички, но движещите сили на фолклора,отнощението на фолклора с историята,литературата и пр.са друга тема.Фактите са си такива каквито са .Аз както казах само преадох точните думи,.В тях се съдържа оценката и смисълът на събитието.Ако това не се харесва на някой, то си е негово право.Ще се постарая след някое време да дам по-точна информация,имена и дати.

[lobo]

Ами,Пехотинец,би ли ми обяснил,като как така на същинския левски са му оставили патрондаша върху бялата риза......Баща си носил на гръб,с рана на лицето - да не би да са го пуснали въпросният шумкарин да се преоблича и после са го повели вързан?

[pehotinec]

Съжелявам,че написаното не ви се е харесало.Очевидно вие приемате нащата твърде идеологически.Така ми е разказано,така ви го предавам.Горяните са герои тук.Бащата от моя разказ се казва Tодор Иванoв Белчев,а синът му Христо Тодоров.Другият участник се казва Нено Иванов-Руйчето,а събитието е станоло през зимата на 1949-1950г.За това пише в своето изследване и Николай Ненов-директор на историческия музей Русе.Свако ми Кольо тогава е бил пощальон и е видял всичко отблизо,така и ми го е разказал.Мисля,че трябва да имаме респект първо пред истината,после и пред паметта на покойниците.

Имената на други горяни:Цанко Иванов Цанков от с.Червена вода-Русенско-убит,Цветана Попкоева-задочно осъдена,заловена и убита,Тодор Манолов Цанев-написал горянската клетва,осъден на 20 години,от които 11 прекарва по затвори и лагери,кмет на Русе 1990-1991г.За нелегален център ¹1 на БЗНС гр.Русе всеки може сам за намери.

[pehotinec]

Коригирам се,името на бащата е Тодор Иванов Белчев.