Горяните - вторите партизани

[gollum]

Да, ще е интересно да задълбочите в тази посока, поне за мен, т.е. за "вътрешния фактор". Мисля си, че защото той е твърде разнороден и неорганизиран, т.е. мотивите за съпротива са различни, а организацията става най-вече на съвсем местно ниво, затова и не може да се разрасне и да се превърне в някакво цялостно и организирано съпротивително движение. Значение има и, според мен, идеологическият фактор - няма някаква обща идеология (той е много важен, когато липсва достатъчно външно организиране, защото спомага за, така да са каже, известна "синхронизация" на усилията), която да ги обединява и поддържа.
Защото за външния фактор нещата (и разликите с по-раншното партизанско движение) са малко по-ясни.

[Юлиан Август]

Tочно- няма обща организация. Но това не значи, че различните групи не са движени от различни интереси, подпомагани от различни организации- от немската армия до правителството на Югославия, Турция, Гърция, САЩ и т.н., при тях за никаква "стихийност" не може да става дума. Някои са продукт на легионери в изгнание или михайловисти, други са съвсем криминални банди- както тази в Чирпанско. Има и вътрешно сформирани такива- от земеделци например, за които няма данни да са снабдявани от вън. Там неорганизирането на нещо повече от местно ниво е видно.
Затова не може да се говори в общност за "горянско движение", както за партизанското- то е координирано от една централа. Да се обобщава е обречено на неуспех.

Къде е това преувеличение?

Да погледнем процентното съотношение на вътрешно сформираните групи спрямо преминалите границата, които съответно се явяват се външен за държавата фактор. Оп, май трябваше да се чака втория том...

[dibo]

Resavski, независимо дали ви се харесва или не, документите от ДС имат много голяма стойност. Всъщност, няма такива по темата с по-голяма от тяхната, да речем, доказателствена тежест. Историята не се осланя на "вяра", за разлика от религията и ако на вас не ви изнася тяхната информация, ще трябва да я опровергаете при цялата отговорност и трудност на докаването неистиността на един официален документ. Изводи от типа "не ми се вярва", "не му и хрумва" /интересно как могат да се четат чужди мисли с такава времева давност?/ и прочее пророчески дарби няма да помогнат.

Като четете тези документи обаче имайте няколко неща предвид - тези структури на ДС е трябвало в своите доклади да спазват доста тънък баланс - от една страна е трябвало постоянно да доказват ползата от своята реална и\или измислена активност (тоест че са нужни като бюрократична структура) и да демонстрират успехи, (заедно със задължителната доза "самокритика" ), но от друга страна не е трябвало да пораждат съмнения във висшестоящите, че съпротивата сред населението е масова (което би могло да се тълкува като провал на самите органи) - доколкото я има тази съпротива, задължително трябва да е резултат или на чужди разузнавания или на отделни елементи от населението - вътрешни реакционни сили, обединени в различни "контрареволюционни" организации.

[resavsky]

Трябва да има впредвид че част от горяните са водени преди всичко от инстинкт за самосъхранение.Пред алтернативата да "изчезнат" или да бъдат осъдени от Народния съд доста от бившите членове на ВМРО,БНЗС или някоя от националистическите организации предпочитат да се укрият в Балкана.Точно затова говоря за определена стихийност.Да се твърди че след 1944 г. в България има съществуваща конспиративна организация за борба с режима е доста пресилено.

[Юлиан Август]

Е, тези документи се преценят заедно с другите от периода- да речем, докладите на граничните отряди, на милицията. Но всички те заедно, са си официални документи, т.е. не може да се подлагат с лека ръка на съмнение.

ОТ/ Българинът е "съмняващо се животно". Сегашната ситуация с подлаганите на съмнение доклади на МВР за намаляване на общия фон на престъпността, на отбелязаните успехи и пр. , които всеки, който има досег със системата е наясно, че не са преувеличения и празни приказки, не е по-ралична. /ОТ

ПП. Ресавски, това е така, но тези случаи далеч не представляват общата картина. Тази ситуация би важала само за конкретните случаи.

[dibo]

Да погледнем процентното съотношение на вътрешно сформираните групи спрямо преминалите границата, които съответно се явяват се външен за държавата фактор. Оп, май трябваше да се чака втория том...

За жалост - не ми е известна пълна документация, за да се извърши подобно процентно съотношение. Дори и в документите на ДС, където се посочва някаква статистика, данните са противоречиви.

Но и за партизаните такива обобщаващи данни май няма, въпреки че за тях е писано несравнимо повече като изследвания.

А що се отнася до сформираните с помощта на Гърция и Турция, то не виждам особена разлика между тях и групите гръцки комунисти, които редовно нарушават българо-гръцката граница и навлизат в Гърция по време на гражданската война там 1944-1949. Но доколко горяните, влизащи отвън, трябва да се броят за външен за държавата фактор е спорно и към всеки случай трябва да се подхожда поотделно.

[gollum]

Т.е. сред "горяните" има поне две основни "течения":

1. Хора, които най-общо могат да се обединят като "остатък от предишния режим" (т.е. така биха изглеждали за новия режим) и които стават партизани било то от "чувство за самосъхранение", било то от естествено непиремане на новия режим.

2. Хора, които се съпротивляват, защото властта се опитва да промени коренно начина им на живот, т.е. най-вече става въпрос за съпротива, възникнала в хода на колективизацията.

3. Хора, котио се съпротивляват, защото политическите сили, към които са принадлежали, макар и да са били сред победителите в началото на новия режим, междувременно са обявени за врагове. При тях, вероятно, мотивацията "да спася кожата си" или пък идеологическата (защита на идеологията, към която принадлежат) е по-силна.

Като тази работна категоризация не е кой знае колко "чиста", защото някаква форма на политическо организиране вероятно може да се наблюдава във втората категория, за сметка на земеделската партия, докато сред първите не може да се каже, че има някаква унификация по политически признак, защото реално поризлизат от доста различни партии, а и обсотятелстават ас различни - някои наистина са преследвани, други си мислят че могат да бъдат преследвани, трети са решили да се съпротивляват, защото по някаква идеологическа причина не приемат новия режим и прочее.
Правилно ли съм те разбрал, Ресавски?

[dibo]

Не е толкова просто - как би класифицирал представителите на БЗНС Никола-Петков тогава?

[resavsky]

Горе долу това са теченията сред горяните - ако можем въобще да говорим за течения.Трябва са има впредвид че лично според мене от така формулираните от Амгъл течения по-съществен количествен принос към горяните има втората група.Между другото за липсата на общ ръководен център в чужбина пречка са и противоречията след противниците на комунистите които така и не са изчистени чак до 1989 г.

[gollum]

М`да, съгласен съм, че не е толкова просто. Има поне още една категория - "нови противници" на режима, т.е. такива, които са били заедно с този сред "победителите", но след това са обявени за врагове. Но мисълта ми бе следната - под общия етикет "горяни" се минават толкова много различни случаи, че вероятно има смисъл по-скоро всеки да се разглежда отделно. Докато дялът на "различните случаи" е много по-малък при предходното партизанско движение, то е много по-еднородно в този смисъл, а и се е захранвало в много по-голяма степен идеологически, което също има значение. Решението за съпротива или идва при непосредствена заплаха за собственото съществуване (или това на семейството), или по идейни подбуди, когато може и да няма никаква реална заплаха. Разбира се, при продължителни действия от този род има и известно самозараждане на насилието, но не мисля, че има смисъл точно в този случай да се обсъжда то. При партизанското движение от 1941-44 година вторият род мотивация е, струва ми се, много по-голям като дял, отколкото при "горяните".

Редактирах предходния си пост, така че да включа и тази категория.

[кало]

не знам почти нищо по темата. това е уговорката ми в началото.

веднъж качих на стоп възрастен човек по пътя Самоков - София. пътуваше от бараката си (така я нарече) до София. О.З. полковник от военното разузнаване. каза, че е раняван два пъти в края на 40-те и началото на 50-те. Веднъж - осколки от граната, вторият път - куршум. Работил е в специална група по турската граница в този период. Не знам дали има връзка с т.нар. горяни, но ми каза, че по това време е имало бая групи и отделни лица, превъхвърляни, с въроъжение, от чужди разузнавателни служби у нас. Често се е стигало до престрелки, че и цели битки почти. Онези, които не са ликвидирани на място, са признавали, че са пращани от чужди (човекът спомена - турско, американско) разузнавания за специални мисии у нас, включващи - разузнаване, диверсия, вредителство.

[Юлиан Август]

Едва ли те е излъгал за положението тогава- според http://www.nsgp.mvr.bg/History/second_period.htm
през периода "1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат” с още 218 въоръжени нарушители." Дали и в колко акции е участвал, е друг въпрос. Има връзка с горяните, предполагам. Поне с тази част от тях, която е имала твърди връзки "отвън", най-опасната като престъпна дейност и пряко застрашаваща държавния суверенитет.

Напечено време е било.

[resavsky]

Може би трябва да поразширим темата и за българската емиграция след 9 септември/ до известна степен е свързана с темата за горяните/.Защо емиграцията така или иначе не може да се обедини и да излъчи един водач за борба с режима / български Степан Бандера/.По мое мнение в емиграцията има мимимум три течения намиращи се в обтегнати отношения помежду си:
- монархическо - обединени около Симеон ²²
- групата около Г.М.Димитров
- привържениците на Иван Михайлов / въпреки че това течение обръща повече внимание на ставащото в Република Македония /
Мисля си че тези течения до голяма степен преповтарят случващато се и при горяните и обяснява донякъде липсата на единство на отделните групи.Дори наличието на общ враг не помага например да бъдат заличени противоречията и недоверието между монархистите и хората на Гемето.

[gollum]

Мисля си, че липсата на единство е лесно обяснима (нещо, което вече бе загатнато в темата) - единственото, което ги обединява е временния общ противник и сходство в ситуацията. За сметка на това мотивацията е съвсем различна, идеологическите позиции - също. Нещо повече, в предишни времена са били врагове. Подобна основа е твърде крехка и несигурна, за да може да стане някакво обединение върху нея. Да не говорим, че към спомените за стари вражди неизбежно се прибавя и подозрителност, която е неизбежна в подобни случаи (нелегална борба, емиграция и съществуване на тайни служби, които водят своя игра), която би унищожила (и сигурно така е ставало) всеки опит за "подаване на ръка" и търсене на сближение.

[ashtree]

Горянското движение в България - антикомунистическата партизанска съпротива

Првет на всички участници във форума.
След Втората Световна Война на териториите, през които е минала Съветската Армия и насилствено е наложила комунистическото управление от сталински тип, стихийно възникват народни освободителни антикомунистически движения. Най-известните от тях са Украинската Възтаническа Армиа (УПА) в Западна Украйна, движението на "Горските Братя" в Естония, Латвия, Литва и Беларус, Armija Krajowa в Полша, румънските Haiduti, българските Горяни. За повечето от тях има обширна информация в Интернет, за УПА има цял специален сайт: http://www.upa.com.ua

а за нашите Горяни има само отделни непълни сведения. Накой разполага ли с повече информация? Каква е била основната идеология? Има данни, че повечето от тях са били бивши комунисти, разочаровани от Сталин и възприели идеите на югославския социализъм на Тито, според други източници са били земеделци-николапетковисти, според трети - бивши полицаи и легионери, итн. Според наличната информация дори е съществувала нелегална радиостанция "Горянин", предавала от Гърция, която е била един вид координационен център. Някой разполага ли с по-точна информация? В края на краищата за подобни движения в другите страни се говори доста, а в България това е неизследвана тема.

Извинения към модераторите, просто не погледнах в Search за да видя, че темата вече е открита и пуснах съобщението като нова тема. . Наистина виждам, че се е дискутирало доста и има ценна информация.
Все пак остава следния неразрешен за мен въпрос- имало ли е след горяните привърженици на Йосип Броз Тито и неговия модел социализъм, или повечето са се борили за тотално премахване на комунистическата власт като такава? Според информацията, която намирам на отделни места в Интернет, сред българската опозиция в периода края на 40-те- началото на 60-те идеите на Тито са били доста широко разпространени, предвид икономическите успехи на тогавашната Титова Югославия.