Българи - генерали в Руската и Съветската армии

[dibo]

Б
Бендерев, Анастас - генерал-лейтенант (191?)

В
Ванков, Симеон - генерал-майор (1911)

Г
Груев, Петър - генерал-лейтенант (1925)

Д
Дмитриев, Радко - генерал-аншеф 1917 (генерал от инфантерията 1914)

Е
Енчевич, Марин - генерал-лейтенант (1916)

З
Златарски, Стефан -генерал-майор (1907)

К
Кесяков, Константин - генерал-майор (1897?)
Кишелски, Иван - генерал-майор (1876)
Койчев, Христо - генерал-майор (1913)

П
Панчевски, Петър - генерал-майор (1945)

С
Сарафов, Иван - генерал-лейтенант (1915)
Силяновски, Георги - генерал-майор (?)
Стаев, Павел - генерал-майор (1914)

[dibo]

Кесяков, Константин Искров
Роден: 14. 06. 1838 в Пловдив.
Образование: Класно училище в Пловдив (1857). Математически факултет на Московския университет (18??). Второ Константиновско военно училище в Санкт-Петербург (1864).
Военна служба:
1864 - Лейбгвардейския Преображенски полк;
1865 - 95-ти пехотен Красноярски полк;
1867 - Лейбгвардейския Преображенски полк;
02. 05. 1877 - Командир на 1-ва опълченска дружина;
06. 1878 - Командир на 1-ва, после на 12-та пеша дружини на Българската земска войска;
12. 07. 1878 - Търновски губернски военен началник;
1879 - Временно е командир на Филипополската бригада и Пловдивски военен губернски началник;
04. 1879-18. 06. 1879 - Началник на Източнорумелийската милиция;
1880 - Командир на Учебната дружина в Пловдив;
1881 - 1885 - В Руската армия;
1885 - Завръща се в България и се "числи по общата армия";
1886 - Арестуван на два пъти и лежи в затвора като подкрепящ преврата от 09. 08. 1886;
1887-1900 - Служи в Руската армия - командир на 4-ти гренадирски несвижински полк, после на 28-ма пехотна дивизия.
Офицерски звания:
1864 - Подпоручик;
1867 - Поручик;
1870 - Щабскапитан;
? - Капитан;
11. 1876 - Подполковник;
08. 1877 - Полковник;
1897? - Генерал-майор
Умира: 03. 03. 1900 в София.
Награди:
Руски орден "Свети Владимир" 4-та степен с мечове и лента;
Руски орден "Света Анна" 2-ра степен на шия и 3-та степен;
Руски орден "Свети Станислав" 2-ра степен;
Други биографични данни:
1857 - Член на "Московската българска дружина" и на "Московския славянски комитет";
1867-1868 - Пътува в България и Сърбия. Посещава Легията в Белград;
1868 - Член на "Южнославянската община" в Петербург;
1876 - Участва в организацията на българските доброволци в Сръбско-турската война.

[dibo]

Бендерев, Анастас Георгиев
Роден: 25. 03. 1859 в Горна Оряховица.
Образование: Класно училище в Горна Оряховица (?). Априловската гимназия в Габрово (187?). Гимназия в Николаев, Русия (1877-1878). Военното училище в София (26.12.1878-10.05.1879). Генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (11. 08. 1880-26. 04. 1883). Стаж в 7-ма конна дивизия и 1-ви хусарски сумски полк на Руската армия. Офицерска кавалерийска школа в Санкт-Петербург, Русия (1884-1885).
Военна служба:
1876 - 4-та българска доброволческа чета (четата на Тодор Велков) в Сръбско-турската война;
10.05.1879 - 3-та пеша батарея и флигел-адютант на княза;
05.06.1879 - Адютант на военния министър;
1879 - Командир на 2-ра рота на специалната гранична дружина в Кюстендилско;
15. 05. 1880 - Субалтерн офицер в 6-та пеша батарея на Артилерийския полк;
?22. 09. 1882 - 2-ри конен полк;?
09. 1883 - Субалтерн офицер в 1-ви конен полк;
?02. 11. 1883 - Конвой на княза;?
?25. 12.? 1885 - 1-ви конен полк;
10. 10-28. 10. 1885 - Началник на Военното училище;
11. 1885 - Командва десния фланг при Сливница;
05. 10. 1885-09. 08. 1886 - "Другар" на Военния министър;
05. 07. 1886 - Член на Главния военен съд;
19. 10. 1886 - Уволнен от армията;
1887 - Постъпва в Руската армия. Работи като писар. Служи в 3-та и 6-та пеши батареи, 3-ти драгунски полк;
11. 1895 - Генерален щаб на Руската армия;
02. 11. 1896 - 17. 07. 1898 - Обер-офицер за поръчки при щаба на Закаспийската област;
17. 07. 1898 - 07. 08. 1899 - Щаб-офицер за поръчки при щаба на Закаспийската област;
02. 11. 1898 - 02. 11. 1899 - Командир на ескадрон в 43-ти драгунски полк;
07. 08. 1899 - 21. 08. 1900 - Старши адютант в щаба на 2-ри Туркестански армейски корпус;
21. 08. 1900 - 20. 09. 1900 - Щаб-офицер за поръчки при щаба на 2-ри Туркестански армейски корпуса;
20. 09. 1900 - 31. 08. 1901 - Щаб-офицер за поръчки при щаба на Туркестанския военен окръг;
1900 - Дипломатическа мисия в Китай, Персия и Бухара;
31. 08. 1901 - 28. 09. 1904 - Щаб-офицер при управлението на 6-ти Туркестански стрелкова бригада;
28. 09. 1904 - 20. 07. 1905 - Началник щаб в 40-та пехотна дивизия;
20. 07. 1905 - 28. 04. 1906 - Командир на Амурския казашки полк;
28. 04. 1906 - 09. 03. 1910 - Командир на 1-ви Семиреченски казашки полк;
09. 03. 1910 - 18. 02. 1914 - Командир на 1-ва бригада на 1-ва Туркестанска казашка дивизия;
18. 02. 1914 - Генерал-квартирмайстер на щаба на Туркестанския военен окръг;
17. 08. 1914 - 19. 10. 1914 - Началник-щаб на 1-ви Туркестански армейски корпус;
19. 10. 1914 - 05. 12. 1914 - Началник-щаб на 3-ти армейски корпус;
05. 12. 1914 - Началник на 1-ва отделна кавалерийска бригада;
1914-1918 - Командир на конна бригада и дивизия, впоследствие началник-щаб на корпус, командир на пехотна дивизия в Руската армия;
19. 03. 1916 - 14. 07. 1917 - Командир на 121-ва пехотна дивизия на 12-та руска армия;
1918-1919 - Командир на корпус в армията на Врангел;
Офицерски звания:
10. 05. 1879 - Подпоручик (Българска армия) - старшинство от 01.01.1879;
24. 06. 1882 - Поручик (Българска армия);
24. 06. 1884 - Ротмистър (Българска армия);
20. 08. 1887 - Щабс-Ротмистър (Руска армия);
25. 03. 1892 - Ротмистър (Руска армия);
15. 03. 1895 - Капитан от Генералния щаб (Руска армия);
17. 07. 1898 - Подполковник (Руска армия);
06. 12. 1902 - Полковник (Руска армия);
09. 03. 1910 - Генерал-майор (Руска армия);
03. 07. 1916 - Генерал-лейтенант (Руска армия).
Умира: 17. 11. 1946 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен (1885);
Руски орден "Св. Анна" 1-ва (1915), 2-ра (1905) и 3-та степен (1897);
Руски орден "Св. Станислав" 1-ва (1915), 2-ра (1901) и 3-та степен (1892);
Руски орден "Св. Владимир" 2-ра (1916), 3-та (1912) и 4-та степен (1909).
Автор:
"Письма о причинах низложения Батенберга" (1887)
Сербско-болгарская война 1885 года (1892)
"Военная география и статистика Македонии и соседних с ней областей Балканского полуострова" (1892)
"Краткий статистический обзор Болгарии (?)
“История на българското опълчение” (1930)
. . . . . . . . . . . . . . . . .
Други биографични данни:
1876 - Учител в с. Самоводене и в Горна Оряховица;
1876 - Участник в Априлското въстание (Четата на Георги Измирлиев);
1886 - Един от организаторите на преврата, избягва в Румъния;
1886-1887 - Възглавява Комитета на офицерите-емигранти;
1887 - Емигрира в Русия;
1919 - Завръща се в България. Представител на бялата армия на Деникин (11. 1919-1920);
1920-1923 - Счетоводител, управител на мелница. . .
1925 - Чиновник в мини "Перник".

[dibo]

Ванков, Симеон Николов
Роден: 25. 01. 1858 в Свищов.
Образование: Южнославянският пансион и Александровското реално училище в Николаев, Русия (1867-1878). Константиновското 2-ро военно училище в Санкт-Петербург, Русия (30. 05. 1875-1877). Михайловската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия (1881-1883).
Военна служба:
03. 09. 1876 - 19-та артилерийска бригада на Руската армия;
1877-1878 - Командир на полубатарея в 4-та батарея на 26-та артилерийска бригада на Руската армия;
1879 - 8-ма батарея на Българската земска войска;
1881 - Уволнява се от Руската и постъпва в Българската армия;
30. 08. 1883(28. 02. 1884?)-17. 09. 1885 - Началник на Артилерийския арсенал в Русе;
22. 09. 1885 - Председател на Военния съд в Русе;
23. 09. 1885 - Началник на местните артилерийски учреждения в Русе;
14. 10. 1885-28. 12. 1885 - Началник на Дунавската флотилия и Морската част;
1885-1886 - Командирован в Русия, Австро-Унгария, Германия и Белгия за закупуване на оръжие за българската армия;
12. 04. 1886 - Инспектор на стрелковата и техническата част;
1887 - Постъпва отново в Руската армия;
1887 - Щабен офицер в Киевската крепостна артилерия;
1889 - Щабен офицер в Петербургската крепостна артилерия;
17. 01. 1895 - 14. 04. 1895 - Командир на форт "Имп. Павел I" в Петербургската артилерийска крепост (Кронщад?);
14. 04. 1895 - 27. 12. 1897 - Началник на Ташкентския окръжен артилерийски арсенал в Туркестанския военен окръг;
27. 12. 1897 - 23. 03. 1909 - Началник на окръжните артилерийски работилници в Хабаровск;
23. 03. 1909 - Началник на Хабаровския окръжен артилерийски арсенал;
31. 12. 1913 - Началник на арсенала в Брянск;
04. 1915 - Пълномощник на Главното артилерийско управление за изработка на 3-дюймовите снаряди;
04. 1918 - В запас;
1918 - Постъпва в Червената армия - военен инженер технолог към Главното артилерийско управление;
1919 - Ръководител на отдела по военна промишленост към Висшия съвет за народно стопанство;
1930 - В запас.
Военни звания:
16. 04. 1878 - Прапоршчик (Руска армия);
20. 12. 1879 - Подпоручик (Българска армия);
30. 08. 1883 - Поручик (Българска армия);
30. 10. 1883 - Капитан (Българска армия);
25. 11. 1884 - Майор (българска армия);
11. 01. 1895 - Подполковник (руска армия);
09. 04. 1900 - Полковник (руска армия);
06. 12. 1911 - Генерал-майор (руска армия).
Умира: 21. 06. 1937 в Москва.
Награди:
Български орден "Св. Александър" 3-та степен;
Български орден "За заслуга" на военна лента;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та, 2-ра и 1-ва степен;
Руски орден "Св. Анна" 3-та и 2-ра степен;
Руски орден "Св. Владимир" 4-та и 3-та степен;
Френски орден на Почетния легион.
Автор:
"Полньiй карманньiй техник" (1893, Петербург);
"Избухвателни вещества" (1894, София);
"Стоманизиран чугун" (1922, ?)
Други биографични данни:
1883(?) - Председател на Българското техническо дружество;
1886 - Емигрира в Русия;
1894 - Руски поданик;
1907 - Председател на Приамурското техническо дружество и на Централния Далекоизточен занаятчийски комитет;
1920 - Професор (1922) в Московския машинно-технологичен институт и член на научно-техническия съвет по машиностроене и металообработване.
Заместник-председател на Комитета по цветните метали.
Ръководител на научно-техническото управление на Върховния съвет на народното стопанство.
1922-1927 - Член на управителния съвет и технически директор на тръста "Госпромцветмет".

[dibo]

Груев, Петър Димитров
Роден: 03. 07. 1855 в с. Чемлеккьой, Бесарабия (дн. с. Виноградовка, Тарутински район, Украйна).
Образование: Южнославянския пансион в Николаев, Русия. 2-ро Константиновско военно училище в Санкт-Петербург, Русия (03.09.1875-1877). Михайловската арилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия (20. 10. 1881-15. 05. 1883).
Военна служба:
1877-1878 - Субалтерн офицер, от юли 1877 командир на рота в 14-ти стрелкови батальон в 4-та стрелкова бригада на Руската армия;
07. 10. 1878 - Командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк на Българската армия;
10. 09. 1885 - Командир на 2-ри артилерийски полк на Българската армия;
20. 11. 1885 - Командир на 3-та дивизия;
18. 12. 1885-1886 - Началник на Военното училище;
22. 04. 1887-06. 06. 1911 - Служи в Руската армия - в Главния щаб - столоначалник (11.01.1895) и началник на отделение (06.03.1902). Командир на Оренбургската местна бригада (1908).
1917-1925 - Служи в Червената армия;
Военни звания:
21. 05. 1877 - Прапоршчик (Руска армия);
20. 07. 1879 - Подпоручик (Руска армия);
20. 12. 1879 - Поручик (Руска армия);
20.12.1879 - Капитан (Българска армия);
09. 09. 1885 - Майор;
11. 01. 1895 - Подполковник;
23. 02. 1901 - Полковник;
31. 05. 1907 - Генерал-майор;
06. 06. 1911 - Генерал-лейтенант.
Умира: 09. 02. 1942 в Тула, СССР.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен (1885);
Орден "За заслуга" (1885);
Сребърен медал за Шипка (1878)
Руски орден "Света Ана" 2-ра (1894), 3-та (1879), 4-та степен (1877);
Руски орден "Св. Станислав" 1-ва (1910), 2-ра (1889), 3-та степен с мечове (1878).
Руски орден "Св. Владимир" 3-та (1904) и 4-та (1898) степен.
Други биографични данни:
1886 - Участник в преврата;
1887 - Участник в офицерските бунтове;
1917 - Участник в Октомврийската революция.

[dibo]

Панчевски, Петър Павлов (Павлов, Пьотр Георгиевич)
Роден: 25. 01. 1902 в с. Бутан, Ломско.
Образование: Гимназия в Оряхово (1921). Педагогическо училище в Лом (1923). Военноинженерна школа в Ленинград (1925-1929). Военноинженерната академия "В. В. Куйбишев" (1931-1936).
Военна служба:
1936 - Началник-щаб на сапьорен батальон в 70-та мотострелкова дивизия;
1937-1938 - Военен съветник на страната на републиканците в Испания;
1938 - Началник на инженерните войски в Сибирския военен окръг;
1941 - Щаба на 24-та армия;
1941-1942 - Началник на инженерните войски в 5-та армия;
11. 1942 - Началник на инженерните курсове за усъвършенстване на личния състав;
06. 1943 - Командир на 12-та щурмова инженерно-сапьорна бригада към Резерва на Върховното командване (РГВК);
15. 08. 1945 - Командир на 1-ва гвардейска дивизия на Българската армия;
07. 10. 1947 - Командир на танковата бригада в Казанлък;
10. 1949 - Командир на 1-ва армия и заместник-министър на отбраната;
27. 05. 1950-09. 06. 1958 - Министър на народната отбрана.
Офицерски звания:
1936 - Капитан;
1938 - Майор;
1940 - Подполковник;
1942 - Полковник;
21. 04. 1945 - Генерал-майор (Съветска армия);
09. 09. 1948 - Генерал-лейтенант (БНА);
23. 04. 1951 - Генерал-полковник (БНА);
22. 09. 1954 - Армейски генерал (БНА).
Умира: 17. 11. 1982 в София.
Награди:
Орден "Народна република България" 1-ва степен;
Орден "Георги Димитров";
Съветски орден "Красное Знамя";
Съветски орден "Красная звезда";
"Герой на социалистическия труд";
"Герой на НРБ".
Автор:
"Война в Испании - инженерное обеспечивание боя" (1940);
"Огнени пътища. Спомени" (1977).
Други биографични данни:
Член на Комсомола от 1919;
1923 - учител в с. Бутан;
09. 1923 - Участник в Септемврийското въстание;
Член на БКП от 1924;
1923 - Емигрира в Югославия;
09. 1925 - Емигрира в СССР;
1925 - Член на ВКП(б).
1950 - Кандидат-член на ЦК на БКП;
1954-1962 - Член на ЦК на БКП;
1954-1958 - Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП;
Народен представител (1950-1961);
1958-1962 - Посланик в Китай.

[dibo]

Силяновски, Георги Аврамов
Роден: 01. 03. 1857 в Крушево, Македония.
Образование: Училища в Охрид, Белград и София. Военното училище в София (1879). Висша офицерска артилерийска школа в Санкт-Петербург (1884).
Военна служба:
1879 - Планинската батарея;
1879 - 1-ва батарея;
? - 1-ви артилерийски полк;
1884 - Стаж в 14-та артилерийска бригада на Руската армия;
11. 1885 - Командир на 1-ва 3-фунтова планинска батарея;
1887-? - Руска армия.
Офицерски звания:
10. 05. 1879 - Прапорчик(Българска армия);
11. 1879 - Подпоручик (Българска армия);
30. 08. 1882 - Поручик (Българска армия);
1885 - Капитан (Българска армия);
? - Генерал-майор (Руска армия).
Умира: 1944 в?
Награди:
Орден "За храброст" 4-тс степен.
Други данни:
1886 - Участник в преврата;
1887 - Емигрира в Русия;
1926(29?) - Връща се в България.

[dibo]

Златарски, Стефан Николов
Роден: 30. 11. 1862 в Търново.
Образование: Военното училище в София (1879). Михайловската артилерийска академия в Санкт-Петербург (1884-1885). Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. Офицерска артилерийска школа.
Военна служба:
1879 - Скорострелната батарея;
11. 1885 - Командир на 4-та батарея от 1-ви артилерийски полк;
1886 - Командир на 1-ви артилерийски полк;
1887-1912 - Руска армия - командир на рота в лейбгвардейския Волински полк (03. 03. 1895-21. 3. 1896); командир на 5-а батарея от 3-а артилерийска бригада (20. 02. 1901), после командир на 2-ри дивизион от 1-а артилерийска бригада (15. 03. 1907). Преподавател по артилерийско дело в Михайловската и Николаевската военна академии и др;
21. 11. 1907 - Командир на 22-ра артилерийска бригада на Руската армия.
Офицерски звания:
12. 12. 1878 - Прапорчик;
01. 11. 1879 - Подпоручик;
30. 08. 1882 - Поручик;
30. 08. 1884 - Капитан;
26. 06. 1889 - Щабскапитан (Руска армия);
06. 12. 1894 - Щабскапитан от гвардията (Руска армия);
06. 12. 1895 - Капитан (Руска армия);
01. 04. 1901 - Полковник (Руска армия);
21. 11. 1907 - Генерал-майор (Руска армия).
Умира: 1912 в Новгород, Русия.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен.
Руски орден Свети Станислав 2-ра и 3-та степен;
Руски орден Св. Владимир III степен.
Други:
1886 - Участник в преврата. Емигрира в Русия.
Брат на историка Васил Златарски.

[blgtmm]

Други генерали в Руската армия:
1. ген. лейт. Павел Стаев-НЩ на АК по време на 1СВ.
2. ген. лейт. Марин Енчевич-командир на пд по време на 1СВ.
3. ген. майор Христо Матеев-1908г. генерал от инж. служба на флота.

[dibo]

Енчевич, Марин Драганов
Роден: 17. 07. 1860 във Велико Търново.
Образование: Класното училище в Търново. Гимназия в Русе. Военното училище в София - I випуск (1879). Военно-юридическата Александровска академия в Санкт-Петербург, Русия (1882-1885). Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (1887-1890).
Военна служба:
06. 08. 1878 - 14-та пеша дружина;
1878-1879 - Военното училище в София;
10. 05. 1879 - 19-та пеша дружина;
1879 - Адютант и после ковчежник на 23-та пеша дружина;
28. 05. 1885 - 01. 09. 1885 - Стаж в Одеския военноокръжен съд;
05. 09. 1885 - 01. 10. 1885 - Военен следовател в Русенския военноокръжен съд;
01. 10. 1885 - 08. 11. 1885 - Военен прокурор в Русенския военноокръжен съд;
08. 11. 1885 - 09. 03. 1886 - Комендант на Сливница;
1886 - Военен прокурор в Русе;
1887 - 5-ти Закаспийски стрелкови батальон в Руската армия;
1890 - Кавалерийския лагерен сбор при Пятигорск (Руска армия);
1892 - Командир на рота в Скобелевския стрелкови батальон на границата с Персия и Афганистан, впоследствие в 3-ти Закаспийски стрелкови батальон в Асхабад;
1898 - Началник-щаб (?) на Крепостният батальон в Севастопол;
1900 - Командир на 2-ри батальон в 90-ти Онежски пехотен полк в Ревел;
11. 05. 1901 - 22. 07. 1901 - Началник-щаб на 23-та пехотна дивизия;
08. 03. 1903 - 21. 09. 1904 - Командир на 8-ми Закаспийски стрелкови батальон;
21. 09. 1904 - Командир на 4-ти стрелкови полк от 4-та стрелкова бригада;
1904-1905 - Участва в Руско-японската война като командир на 4-ти стрелкови полк;
11. 01. 1912 - Командир на 2-ра бригада от 2-ра Сибирска стрелкова дивизия;
03. 04. 1915 - 28. 08. 1917 - Командир на 62-ра пехотна дивизия;
1918 -1922 - Преподавател във Военно училище в Смоленск.
Военни звания:
09. 05. 1878 - Редник;
10. 05. 1879 - Прапорщик;
11. 1879(01. 08. 1880?) - Подпоручик;
30. 08. 1882 - Поручик;
30. 08. 1885 - Капитан;
06. 03. 1892 - Щабскапитан (Руска армия);
27. 04. 1894 - Капитан (Руска армия);
15. 03. 1898 - Подполковник (Руска армия);
13. 01. 1903 - Полковник (Руска армия);
11. 01. 1912 - Генерал-майор (Руска армия);
02. 06. 1916 - Генерал-лейтенант (Руска армия)
Умира: 4 юли 1934 в София.
Награди:
Орден "Св. Александър" 5-та степен с мечове;
Руски орден "Св. Анна" 3-та и 2-ра степен с мечове;
Руски орден "Св. Станислав" 2-ра степен с мечове;
Руски орден "Св. Владимир" 3-та и 4-та степен;
Руски Орден "Бухарска звезда" - златна, 2-ра степен;
Руски орден "Св. Георги" 4-та степен.
Автор:
"Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена".
Други биографични данни:
1877-1878 - Писар в полицейското управление в Свищов.
09. 1886 - Арестуван
1886 - Емигрира в Русия;
1886-1887 - Връща се нелегално в България и взема участие в офицерските бунтове - в Сливен;
1887 - Емигрира в Русия;
1893-1898 - Началник на изследователски експедиции в Средна Азия;
1917 - Арестуван от ЧК;
1922 - Връща се в България. Работи в Българската обсерватория като библиотекар.

[dibo]

Други генерали в Руската армия:
1. ген. лейт. Павел Стаев-НЩ на АК по време на 1СВ.
2. ген. лейт. Марин Енчевич-командир на пд по време на 1СВ.
3. ген. майор Христо Матеев-1908г. генерал от инж. служба на флота.

Мерси - Енчевич е почти готов за включване при мен като данни

[dibo]

Кишелски, Иван Попкиров
Роден: 1826 в Котел.
Образование: Гърцкото училище в Цариград. 2-ра Киевска гимназия (1847-1851). Математическия факултет на Киевския университет.
Военна служба:
1853-1856 - Преводач при щаба на Дунавската руска армия, впоследствие ординарец при генерал-лейтенант С. А. Хрулев. Зачислен към 45-ти Азовски пехотен полк;
1857 - Седеммесечна разузнавателна обиколка в България;
20. 05. 1858-1866 - Служи в Кавказ. Воюва с черкези и чеченци. Служи в 80-ти пехотен Кабардински полк. През 1866 е началник на Абдживския военен окръг;
1866 - Завеждащ славянските въпроси към командването на Одеския военен окръг. Разузнавач;
1867 - Изпратен в Букурещ, оттам в Белград. Подпомага организирането на 2-рата Българска легия;
1868-1875 - Няколко разузнавателни обиколки в България;
14. 06. 1876 - В запас.
Офицерски звания:
1854 - Юнкер;
1855 - Прапорщик;
1856 - Подпоручик;
1856 - Поручик;
185? - Щабскапитан;
186? - Капитан;
186? - Подполковник;
187? - Полковник;
1876 - Генерал-майор.
Умира: 1880 в Одеса.
Награди:
Знак за отличие на Военния орден (Свети Георги).
Автор:
"Ръководство за успешен бой с турците" (1876).
Други биографични данни:
13. 02. 1862 - Член на Славянския благотворителен комитет в Москва;
1876 - Посещава Сърбия по време на Сръбско-турската война. Впоследствие в Румъния и Одеса подпомага формирането на Българското опълчение. Създава разузнавателна мрежа в България във връзка с предстоящата война;
1877 - Свръзка между Гражданското управление и щаба на Дунавската армия;
Варненски губернатор - 11/05/1878-06/09/1878;
Видински губернатор - 09/12/1878-19/07/1879.

[blgtmm]

Койчев,Христо Нейков
Роден: 20. 01. 1863г. в Дряново, Търновско.
Образование: Военното училище в София (1881-1883), Николаевската академия на Генералния Щаб, Санкт Петербург, Русия (04. 1892-1894).
Военна служба:
30. 08. 1883 - 1-ви артилерийски полк;
22. 09. 1886 - 8-ми пехотен полк;
14. 02. 1887 - уволнен в запас от БА с чин поручик;
01. 11. 1887 - Постъпва в Руската армия - 15-та артилерийска бригада;
1894 - Одеският военен окръг;
08. 01. 1896 - началник на строевия отдел на Зегржската крепост;
06. 05. 1898 - 09. 04. 1900 - старши адютант на щаба на 6-ти армейски корпус;
09. 04. 1900 - 21. 08. 1900 - Щаб-офицер за поръчки при Командващия войските на Семиреченската област;
21. 08. 1900 - 23. 11. 1901 - старши адютант в щаба на Туркестанският военен окръг;
23. 11. 1901 - 08. 05. 1908 - Началник щаб на 7-ми окръг на отделния корпус на Пограничната стража. Междувременно - стаж като командир на 1-ви Туркестански стрелкови батальон (28. 04-29. 08. 1903);
08. 05. 1908 - 27. 09. 1913 - Командир на 75-ти пехотен полк;
27. 09. 1913 - Командир на 2-ра бригада на 48-ма пехотна дивизия;
19. 04. 1915 - Командир на бригада в 9-та пехотна дивизия;
20. 07. 1915 - Резерв към щаба на Минския военен окръг;
09. 08. 1916 - Началник-щаб на 8-ма Сибирска стрелкова дивизия;
07. 02. 1917 - Командир на 17-та Сибирска стрелкова дивизия.
Военни звания:
30. 08. 1883 - подпоручик в армията на Българското княжество;
14. 02. 1887 - уволнен в запас от Българската Армия с чин поручик;
24. 01. 1892 - поручик в Руската армия (старшинство от 30. 08. 1889);
18. 05. 1894 - щабс-капитан;
24. 03. 1896 - капитан;
09. 04. 1900 - подполковник;
28. 03. 1904 - полковник;
27. 09. 1913 - генерал-майор.
Умира: 03. 10. 1917 - Самоубива се.
Награди: ордени Св. Георги 4-та степен (1915); Св. Станислав 3-та ст. (1900); Св. Станислав 2-ра ст. (1905); Св. Анна 2-ра ст. (1908); Св. Владимир 4-та ст. (1911; 04. 03. 1912); Св. Владимир 3-та ст. (1913; 08. 04. 1914).

[dibo]

Стаев, Павел Степанов
Роден: 13. 03. 1870?? в ? Стара Загора??
Образование: Военното училище в София (?1885??) Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург, Русия (1894-1896)
Военна служба:
? - 12-ти пехотен полк;
27. 10. 1890 - 1-ва артилерийска бригада на Руската армия;
17. 05. 1896 - Московският военен окръг;
19. 03. 1898 - 25. 09. 1899 - Старши адютант в щаба на Гренадирския корпус;
25. 09. 1899 - 26. 02. 1902 - Старши офицер за поръчки към Щаба на Московския военен окръг;
28. 10. 1900 - 16. 11. 1901 - Командир на рота в 3-ти гренадирски Перновски полк;
26. 02. 1902 - 20. 10. 1904 - Щаб-офицер за поръчки при щаба на Московския военен окръг;
20. 10. 1904 - 21. 06. 1907 - Старши адютант в щаба на Московския военен окръг
31. 05. 1907 - 01. 10. 1907 - Командир на батальон в 50-ти пехотен Белостокски полк;
21. 06. 1907 - 02. 11. 1911 - Началник-щаб на 2-ра гренадирска дивизия;
02. 11. 1911 - 04. 03. 1915 - Командир на 1-ви Лейбгвардейски Екатеринославски полк;
04. 03. 1915 - 18. 09. 1916 - Генерал-квартирмайстер на щаба на 4-та армия;
18. 09. 1916 - 01. 10. 1917 - Командир на 1-ва Гренадирска дивизия;
10. 1917 - Резерв на Московския Военен окръг;
1918 - Постъпва в Червената армия;
20. 08. 1918 - Помощник специален редактор на военно-техническата редакция на Политическото управление на РВСР;
23. 04. 1920 - Завеждащ издателската част на Вестника на промишлеността при Главметал.
Офицерски звания:
??11. 09. 1885 - Подпоручик (Българска армия)??
27. 10. 1890 - Подпоручик (Руска армия);
27. 10. 1894 - Поручик (Руска армия);
17. 05. 1896 - Щабскапитан (Руска армия);
05. 04. 1898 - Капитан (Руска армия);
14. 04. 1902 - Подполковник (Руска армия);
02. 04. 1906 - Полковник (Руска армия);
01. 12. 1914 - Генерал-майор (Руска армия).
Умира:?
Награди:
Руски орден Св. Станислав 3-та и 2-ра степен;
Руски орден Св. Анна 3-та степен;
Руски орден Св. Владимир 4-та и 3-та степен.

[artist]

Генерал-майор Иван Попкиров Кишелски(Иван Киров Киселски или Киселия)(1826-1880/81)

Искам да поместя една биографична кратка статия за ген. Иван поп Киров Кишелски. С нея искам да допълня dibo и внеса повече фактология за този българин руски генерал.
Генерал-майор Иван Попкиров Кишелски(Иван Киров Киселски или Киселия)(1826-1880/81)
Иван Попкиров Кишелски(Иван Киров Киселски или Киселия) е роден в гр. Котел около 1826 г. в семейството на свещеник Киро Хараламбов. Първоначално учи в гръцко училище в Куручешме, Цариград. Преселва се млад в Русия и учи във II-ра Киевска гимназия (1847-1851). Следва в Киевския университет “Св. Владимир”. Като отличник получава “професорска издръжка” в Математическия факултет на Университета. Доброволец е в Кримската война, в която се отличава. Под ръководството на ген. Хрулев участва в отбраната на Севастопол. Служи в Азиатския департамент. Заема военни служби в Кавказ и Одеса (1858-1868) и достига до чин генерал-майор. Участва в създаването на Българското книжовно дружество в гр Браила - Влашко. Съставя собствена политическа програма за Освобождението на България, която нарича “Проект на безсмъртното общество”. Пътува из България с разузнавателна цел, като разпространява своя план за освобождението на народа. Взима участие в националноосвободителните борби на българите; подпомага организирането на чети. Изпращан е с мисия от руското правителство до Букурещ и Белград през 1868 и 1876 г. по българския въпрос. През Освободителната руско-турска война е на разположение на княз Черкаски. Член е на московския славянски комитет. След войната участва във Временното руско управление. В свободна България известно време е губернатор във Видин и Добрич. Затова варненските българи се осмеляват на 7 юли 1878 г. да отидат в Добрич и да му връчат протест: "Долуподписаните имаме чест да съобщим на Ваше Високопревъзходителство, че няколко от нашите съграждани са събрани в тукашната гръцка митрополия под председателството на Варненския гръцки деспот, като съставили една комисия, която щяла да хариже - завещае - на Атинския гръцки университет всичките градски имущества, които принадлежат на всички жители, както на града, тъй и на санджака Варненски. Тия имущества са именно: два манастира, лозята, нивята, две воденици, една баня, три магазии, няколко дюгени, три къщи, училищата и църквите. Понеже тези богоугодни заведения са направени с помощта на всичките християни на града и санджака, при туй защото всичките тези притежания принадлежат на своите истински притежатели - на жителите на град Варна и санджака му - то покорно молим Ваше Високопревъзходителство да благоволите и разпоредите щото такова едно неправилно подаряване да се запрети при потребните власти. "* На 15 август 1878 година генерал-майор Кишелски премества губернаторското седалище от Добрич във Варна. Скоро след това е освободен от тази длъжност и на 17 септември напуска Варна.
Ген. Иван Кишелски е първият българин, който достига до чин генерал в руската армия. Той е обществено-политически деятел от епохата на Възраждането, споделящ идеите на славянофилите. Автор е на първата оригинална българска военна книга Ръководство за успешен бой с турците. Букурещ, 1876. IX, 85 с. , Печатница на в-к “Стара планина”.
Умира в Русия около 1880/81 г.
Съхраняваните в БИА** документи от този фонд са вероятно само една незначителна част от него. До обособяването им в самостоятелен фонд в 1953 г. те се съхраняват заедно с необработената част от фонда на Л. Каравелов.
Източници-Фонд № 3; 3 арх. ед. , 16 док. , 148 л. ; 1853. . . 1876 г.
За фондообразувателя и фонда: Ген. Ив. П. К. Кишелский. - сп. Поборник-опълченец, I, 1898, кн. 1, с. 5-6; Стойчев, Ив. Ген. Ив, К. Кишелски. - Военно-истор. сборник, XX, 1947, кн. 63, с. 114-124; Богданов, Ив. Речник на българските псевдоними. С. , 1961, с. 306; НБВК - БИА, ф. № 2 (Л. Каравелов), дело на фонда; вж. и историческата справка за фонд № 2, публ. тук на с. 19-20, БИА - ф. № 778 (до 9. IX. 44), оп. 1 д. 144.
Публикации на документи: Славяно български маяк. 1869 (вж. Архив на Г. С. Раковски. Т. IV)