Според мен това е старата традиция да режем главата на всеки, който е прекалено висок за да се вписва в тълпата. Като френската градина - всеки елемент е идеално симетричен и еднакъв с останалите и красотата идва не от единицата, а от цялото. Гео Милев просто е бил прекалено силен елемент в една такава градина, за да не се уплашат градинарите от това, че ще я задуши един ден и да пожелаят да го изкоренят.
-
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря. -
Аз си мисля, че Гео е бил жестоко убит наред с другите просто защото е бил противник на 9-юнци и е имал доблестта да го покаже. Изобщо не считам, че са го убили, защото е бил прекалено талантлив. Тогава са загинали и хиляди обикновени българи от различни убеждения. Не мисля, че са били убити заради нещо друго от това, заради което е бил екзекутиран Гео и не мисля, че техния живот е по-малко ценен от този на големия поет. 1923-25 е страшна трагедия за България не само заради Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и другите интелектуалци, а и заради страшната пропаст, издълбана между българи и българи. И досега не можем да се отърсим от последиците на тази гражданска война...
А по въпроса за Димчо Дебелянов- освен него са загинали за същата кауза още 160 000 българи. Всички те са загинали заради България от ръцете на врагове на бойното поле. Адски нелепо е да се каже, че България го е убила. Нима Уилфред Оуен го уби Англия?
Comment
-
Имаше една вресия, не помня къде ми е попадала - че Борис е бил предупреден, че е изтекла информация и затова закъснява. Не се наемам да споря дали е било така, не ми звучи много логично, но около този атентат има много нелогични неща.KG125 написа
Защо например се се трепе толкова много, при това предизвестено невинен народ (ако приемем, че според червените атентатори военните са били "виновен" народ)? Времето на масовия политически тероризъм е все още в бъдещето. Българската традиция в политическите убийства си е била класическа и доста добре разработена към момента: причаквания, убийства от засада, но винаги лично и индивидуално. Ако целта е бил Борис, защо не се е предприело нещо подобно, значително по-лесно за изпълнение и много по-ефикасно? Дори в тълпата е можело да го убият наподобие на убийството в Сараево примерно. Но не, неизвестно защо се избира много по-трудния за организиране, по-скъпия като средства и с по-малка вероятност за успех път. Възможно е целта на атентата е била по-скоро психологическият ефект, сплашването на Борис, макар че развилите се след това събития не подкрепят подобна хипотеза.
Има доста тъмни неща около този атентат, за съжаление най-вероятно никога няма да ги научим.Comment
-
Хане вземи прочети няколкото книги за атентата излезли в България, а не поредните вестникарски сензации
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
В интерес на истината, дори и тях не съм чела, аз по принцип рядко чета.dibo написаХане вземи прочети няколкото книги за атентата излезли в България, а не поредните вестникарски сензации
Comment
-
Хана, това са алабалистики без почва. Не се връзват с личността на Борис Трети. И още, ако искаше да убива толкова много, щеше просто да ги остави да открият бомбата, да разтръби и да се почне.Хана написа
Защо не индивидуално?
1) това зависи от психологията на организаторите - масовия убиец убива масово;
2) целта не е била Цар Борис и не елита, а цяла България да се потресе. Именно първият атентат е цялал на неговото погребение да се взриви църквата. Вторият е май че "заместител".
Така е. Това е състояние на гражданска война и точно това целят такива атентати. Не да убият генерал еди-койси, защото след него ще дойде полковник еди си кой.Николай написа
Целта е да се радикализира обществото, да се извади от хуманното му състояние. Викат му "революционна ситуация".
Единственото спасение е законността и търпението, но тогава в България не е имало мащабен лидер, второ, военния разгром е държал всички в напрежение.Comment
-
Специално за този атентентат целта не е "да се потресе България", ще ме прощаваш, KG125, целта е съвсем дурга - отмъщение. Отмъщение за Деветтоюнския преврат (и по-специално за събитията, които го следват) и е насочено към неговите организатори. Това е мотивът, който се изтъква на заседанието на централният комитет на БКП, когато се взима въпросното решение и се организира групата, която подготвя атентата. Впрочем, самата идея предизвиква разцепление и спорове, като в крайна сметка противниците й успяват да докарат дотам нещата, че да се вземе решение за отмяна на атентата. Но междувременно хората, които отговарят запровеждането му на своя глава си го осъществяват.
И не е съвсем правилно да се каже, че "по онова време все още е нямало политически тероризъм" - това явление е по-старо и общо взето се е случвало достатъчно често, коагто е имало поводи и условия.Comment
-
Тема 16 април
23 януари 1925 г. започва наказателно дело срещу гео милев по ЗЗД за поемата му "Септември". Арестуван е и е пуснат под гаранция.
14 май 1925 - съдът заседава по угл. дело 249/925 на ²²² угл. отд. по ЗЗД. Подсъдимият Гео Милев произнася своята защитна реч (която имам) не по написания предварително текст, а по тезиси, в които не се оправдава, а убедително се бори за правото на свободно творчество. Осъден е на 1 година затвор и 20 000 лв. глоба. Същия ден подготвя молба за отмяна на определението от съда да бъде взет под стража, понеже е представил определената по-рано гаранция.
Последният подписан от Гео Милев документ е разписка за получен от него заем 300 лв. срещу залог на военноинвалидната му пенсия за третото тримесечие на 1925 г.
15 май 1925 г. Рано сутринта агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му. След една година е обявен за безследно изчезнал.
24 януари 1954 В обща яма на Илинянския форт останките на поета са намерени - разпознати по черепа с изкуственото око.Comment
-
Не съм казала подобно нещо и никога няма да кажа. По-скоро това бе един вид романтична заблуда, която си позволявам, защото предпочитам да си мисля, че е убит от една страна, способна да различи гения и да пожелае да го премахне, отколкото от глупост и безхаберност. Истината може и да е друга, но що се отнася до Гео Милев предпочитам красотата на илюзиятаНиколай написа така легендите са по-красиви.
"Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.Comment
-
Май си прав, отмъщението също не е за пренебрегване. Но и онзи ефект все пак е постигнат. Не знам аз кой на какво е бил противник, но извършителите не ги изключват от БКП и пр.gollum написа
А иначе, то комунистите са царе да си измиват ръцете. На тия с бомбата им бяха дали някакво име, лявосектанти ли бяха, какви бяха. Един вид - "не-е, не сме ние, не е нашта партия, това са едни абе луди глави".
Тероризъм е имало, но такова масово взривяване с бомба, познато от по-късните времена, май не е имало.
Първи сме за пореден път (
Благодаря!Erich Von Manstein написа
Няма ли го някъде текста на присъдата?Comment
-
Възможно е да го има - просто не съм търсил.
както ти казах писмото най-красноречиво.
Борис Вазов се занимава с литературното наследнство на брат си. същевременно е във висшите етажи на властта. Той е свързан със ЗЗД. И както гео Милев му пише спокойно за идеалите, за съзнанието, което е изградил Вазов с произведенията си в умовете на гимназистите от края на миналия век и му разказва на същия този Борис Вазов, че възнамерява да издаде антология, в която да са включени най-хубавите стихотворения на Вазов Гео Милев казва: (перефразирам) "И точно вие ли господин Вазов ни набутахте тоя абсурден ЗЗД". И го попилява. Просто го смазва. Писмото все трябва да го има някъде. Аз го имам в тома на Гео Милев издаден от "Захари Стоянов"Comment
-
Намерих някои данни за убитите военни при атентата:
Загиват 51 офицери, сред тях 11 действащи (включително 1 генерал) и 40 запасни офицери (от последните 11 генерали, 12 полковници, 4 подполковници, 4 майор, 5 капитана, 3 поручика и 1 подпоручик).
Загиналите генерали са:
1. Генерал от пехотата Стефан Нерезов (о.з.);
2. Генерал-лейтенант Калин Найденов (о.з.);
3. Генерал-лейтенант Кръстю Златарев (о.з.);
4. Генерал-майор Александър Давидов (на действителна служба);
5. Генерал-майор Григор Кюркчиев (о.з.);
6. Генерал-майор Петър Лолов (о.з.);
7. Генерал-майор Иван Попов (о.з.);
8. Генерал-майор Иван Стойков (о.з.);
9. Генерал-майор Стоян Пушкаров (о.з.);
10. Генерал-майор Павел Павлов (о.з.);
11. Генерал-майор Стойчо Радойков (о.з.);
12. Генерал-майор Иван Табаков (о.з.).Last edited by dibo; 21-04-2005, 12:08.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
И целият този народ е превратаджия?!
Не, не е било само отмъщение. Комунистите така почват революцията - избиват де що има елит. Това са опитали да направят, за да покажат на народа, че почва кървав конфикт и че лабаво няма.
Че какво пък общо има тоя ЗЗД с поезията?! Дали Гео Милев не го е ударил на политика?Erich Von Manstein написа
Дали да взема да го намеря тоя закон и да го пусна тука са коментар, какво мислиш. Зер извора е най-читавото нещо.
Затова ми се ще да видя и присъдата.Comment
-
ЗАКОНЪ за защита на държавата
Утвърденъ съ Указъ ¹ 2 отъ 23.01.1924 г., обн., ДВ, бр. 240 отъ 25.01.1924 г., изм. и доп., бр. 278 отъ 16.03.1925 г., бр. 21 (притурка) отъ 29.04.1925 г., попр., бр. бр. 105 от 8.08.1925 г., изм. и доп., бр. 92 отъ 25.07.1934 г., бр. 202 отъ 12.0.1941 г., попр., бр. 203 отъ 13.09.1941 г., бр. 205 отъ 16.09.1941 г.)
Чл. 1. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Забраняватъ се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядватъ или подбуждатъ било къмъ насилствено изменение на установения отъ Конституцията държавенъ и общественъ строй, било къмъ насилствено завземане на властьта, или които за постигане на същите цели искатъ да си служатъ съ престъпления, въоръжени акции, насилия или терористически действия.
Също се забраняватъ и ония организации или групи, които съ пари или други средства подпомагатъ по-горепосочените организации или групи.
*) Старъ чл. 1. Забраняватъ се всякакви обществени, политически и стопански организации или групи, които за постигане на своите цели проповядватъ или прибягватъ въ пределите на Царството къмъ престъпление, въоръжени акции насилия или терористически действия или учредяватъ свои нелегални поделения.
Чл. 2. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Който създава организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. 1 отъ тоя законъ, или става членъ на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв., а членовете съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 5 до 10 години и глоба отъ 50.000 до 200.000 лв., а въ военно време: създателите и организаторите - съ смърть, а членовете - съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години или глоба отъ 100.000 до 300.000 лв. *1)
*) Старъ чл. 2. Които създаватъ, организирватъ или ставатъ членове на организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. 1 отъ настоящия законъ, се наказватъ: създателите и организаторите съ строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба от 50.000 до 500.000 лв., а членовете - съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба до 50.000 лева.
*1) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1. Въ края на чл. 2 се прибавятъ следните думи: а въ военно време: "създателите и организаторите - съ смърть, а членовете - съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 100.000 до 300.000 лв."
Чл. 3. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага съ съвети или по другъ начинъ посочените въ чл. 1 организации, групи, техни поделения, или техни членове, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30.000 до 150.000 лева, а въ военно време - съ смърть. *2)
*1) По закона отъ 25 януарий 1924 г. въ чл. 3 глобата е била отъ 30.000 лева до 300.000 лева.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1. Въ края на членовете 3,4, 6, 9, 11, ал. I, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смъртъ.
Чл. 3а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време приготовлява, продава, доставя, пренася, превозва оръжия или взривни вещества, противно или несъобразно съ разпорежданията на властьта, или укрива такива, като знае или по обстоятелствата е дълженъ да знае естеството на материалите, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а превозното средство се конфискува.
Чл. 4. Който приема, крие превозва, събира или приготвя оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества като знае или споредъ обстоятелствата трябва да предполага, че могатъ да послужатъ за деянията, посочени въ чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия законъ, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30.000 до 300.000 лева, а въ военно време - съ смърть.*)
*) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1. Въ края на членове 3, 4, 5, 6, 9, 11, ал. ал. I и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
Чл. 5. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1, *2) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е речь въ чл. чл. 1 и 2 на тоя законъ, както и лица, които са подпомагали такива организации, групи по начинъ посоченъ въ чл. чл. 3 и 4 се освобождаватъ отъ наказание, ако съобщатъ на властьта за тяхното съществуване и за лицата, които влизатъ въ тяхъ преди тя сама да ги е открила.
*1) Старъ чл. 5. (Отмененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г). Който устно, писмено или чрезъ печатни, художествени и други произведения оправдава създаването на подобни организации, групи или техни поделения или възхвалява действия, които иматъ посочените въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, и 13 цели или средства наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 20.000 до 300.000 лева.
*2) Стария чл. 11 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменява и става чл. 5. Стария чл. 11 е билъ съ текстъ: Не се наказватъ лица, или членове на организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10 и 13 на настоящия законъ, които преди откриването имъ отъ властьта и преди да е извършено едно отъ престъпленията, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, и 13 отъ настоящия законъ, съобщаватъ на властьта за съществуването имъ и за лицата, които имъ са известни като участници въ тия организации и за тяхното местопребивание.
Чл. 6. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1) Който устно, писмено или чрезъ печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономически строй на държавата чрезъ престъпление, насилие или терористически действия, се наказва: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева, а въ военно време - съ смърть *2)
*1) Стария чл. 6 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. е станалъ чл. 8, безъ изменение въ текста.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 год., е постановено: § 2, Въ края на членове 3, 4, 6, 9, 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
Чл. 7. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *) Който устно, писмено или чрезъ печатни, художествени или други произведения подбужа къмъ вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и съ това може да постави въ опасность обществения и правовъ редъ въ страната, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 8 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева.
*) Стария чл. 7 съ З. отъ 16 мартъ 1925 год. става чл. 9, безъ изменение въ текста.
Чл. 8. *1). Който проповядва или организира бунтъ, или подбужда къмъ такъвъ, въ войската, жандармерията, полицията или въ някои техни части или железопътния, или телеграфо-пощенски персоналъ, когато е милитаризиранъ*), наказва се съ смърть или съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години или глоба отъ 50.000 до 500.000 лева. Ако последва бунтъ, участниците въ бунта, ако не са военнослужащи се наказватъ: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30.000 до 300.000 лв. Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случая е смърть *2).
*1) Стария чл. 8 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 11, а стария чл. 6 става чл. 8.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 год., е постановено: § 2, Въ края на членове 3, 4, 9, 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
§ 5. Въ чл. 8 следъ думите: "някои техни части" да се прибавятъ думите: "или железопътния или телеграфо-пощенски персоналъ, когато е милитаризиранъ".
§ 6. Въ края на чл. чл. 8 и 16 се прибавятъ следните думи: "бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи, е смърть".
Чл. 9. *1). Който проповядва или организира неподчинение въ войската, жандармерията, полицията или въ някои техни части или подбужда къмъ неподчинение, наказава се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30.000 до 300.000 лева, а въ военно време - съ смърть *2).
*1) Стария чл. 9. съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 12, а стария чл. 7 става чл. 9.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2. Въ края на членове 3, 4, 6, 9, 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
Чл. 10. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Печатните и други произведения, за които е речь въ чл. чл. 6 и 7 на тоя законъ, се изземватъ по заповедь на прокурора. До издаването на такава заповедь, полицията може да взема всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно съ вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. Съ издаването на заповедьта за изземване, прокурорьтъ повдига углавно преследване срещу отговорното лице.
Съ иззетите предмети по-нататъкъ се постъпва съгласно чл. 37 отъ наказателния законъ.
Също се конфискуватъ и тайните печатници съ всички принадлежности, които служатъ за печатане на произведения, забранени по тоя законъ.
Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допустнали печатането на произведения, забранени по чл. 6 отъ тоя законъ, се наказватъ като съучастници. Ако ли са допустнали това по непредпазливость, наказватъ се: съ тъмниченъ затворъ и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лв.
*) Стария чл. 10 съ закона отъ 16 мартъ 1925 год. става чл. 14.
Чл. 11. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1, *2). Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, държавни, и обществени сгради, както и онзи който унищожава и разграбва хранителни припаси наказва се съ смърть или доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 200.000 до 500.000 лева, а въ военно време - съ смърть *3).
Съ същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, съ цель да всее смутъ или тероръ.
(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Помагачите въ извършване на престъпления по тоя членъ се наказватъ, споредъ важностьта на тяхната дейность за извършването имъ, съ смърть или строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и съ глоба отъ 200.000 до 500.000 лева.
*1) Чл. 11 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 8 съ текстъ: Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, държавни обществени или частни сгради, както и който унищожава или разграбва хранителни припаси, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба отъ 20.000 до 500.000 лв.
*2) Стария чл. 11 съ 3. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменя и става чл. 5.
*3) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2. Въ края на членове 3, 4, 6, 9, 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
Чл. 12 *). Който въ време на обществено бедствие, метежъ или размирици използува създаденото положение въ вреда на обществената сигурность и спокойствие, съ цель да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева.
*) Стария чл. 9 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 12, безъ изменение въ текста и стария чл. 12 се изменя и става чл. 15.
Чл. 13. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Който напустне местожителството си и влезе или се зачисли въ чета, съставена и въоръжена съ цель да върши престъпления противъ държавната или обществена сигурность, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или противъ живота на длъжностни или частни лица, наказва се съ смърть.
Съ същото наказание се наказватъ и лицата, които укриватъ, даватъ убежище или храна или набавятъ други средства на членовете на подобни чети.
Тези лица се освобождаватъ отъ наказание, ако чрезъ своевременно съобщаване на властьта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнатъ за тяхното залавяне.
Имотите на осъдените по този членъ лица служатъ за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени отъ действията на четата или на някои отъ нейните членове.
Онзи членъ на четата, който се предаде на властьта, преди да е извършено отъ него или отъ четата деяние, което по този законъ се наказва съ смърть и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава отъ предвидената по-горе отговорность.
Членъ на чета, който се предаде на властьта, следъ като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове на четата, не може да бъде наказанъ повече отъ 15 години строгъ тъмниченъ затворъ.
*) Стария чл. 13 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 16
Чл. 14. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Който влиза въ връзка съ лице група или сдружение намиращи се въ чужбина, за подготвяне или извършване на едно отъ посочените въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, и 16-16ж.*) престъпни деяния както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начинъ сдружение, група, лице или печатно издание въ чужбина, които работятъ противъ държавния строй или обществения и правовъ редъ въ страната, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а въ военно време - съ смърть *2).
*1) Стария чл. 14 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 17, а стария чл. 10 се изменя и става чл. 14. Стария чл. 10 е съ следния текстъ: който отъ чужбина влезе въ връзка, ръководи или подпомага организации, групи или поделения, или лица, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 13 отъ настоящия законъ, както и онзи, който отъ тукъ влиза въ връзка съ организации или лица въ чужбина, които преследватъ целите по чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 13 отъ настоящия законъ, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено:
§ 2. Въ края на членове 3, 4, 6, 9, 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време - съ смърть.
§ 4. В чл. 14 съюза "и" между цифрите 12 и 13 се заличава и следъ цифрата 13 се прибавятъ следните думи: и 16-16ж.
Чл. 15. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които е речь въ чл. чл. 6 и 7 отъ тоя законъ.
Такива произведения се задържатъ отъ пощенските власти или административните органи и се предаватъ на прокурора при областния съдъ, който издава заповедь за тяхното изземване. Съ тези произведения по-нататъкъ се постъпва съгласно чл. 37 отъ наказателния законъ.
Лицата, които внасятъ или разпространяватъ или като получатъ такива произведения не съобщатъ за това властьта, се наказватъ съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Вносътъ на такива произведения се допуска само за научни цели то съ разрешение и съ посредството на Министерството на народното просвещение.
*) Стария чл. 12 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменя и става чл. 15, а стария чл. 15 също се изменя и става чл. 20. Стария чл. 12 е съ следния текстъ: Забранява се внисането в България на всякакви печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, които проповядватъ, оправдаватъ, възхваляватъ организации, групи или техни поделения или действия, посочени и наказуеми по настоящия законъ.
Такива произведения се задържатъ отъ пощенските власти или отъ административните органи и се предаватъ въ Министерството на вътрешните работи, което веднага чрезъ прокурора сезира окръжния съдъ и ако той постанови, че тия произведения са запретени за вносъ отъ настоящия законъ, постановява конфискуването и унищожаването имъ.
Лицата, които внасятъ съ цель за разпространяване или разнасятъ такива произведения се наказватъ съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Вносътъ на такива произведения се допуска само за научни цели то съ разрешение от Министерството на народното просвещение и чрезъ последното.
Чл. 16. (Измененъ: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *1, *2) Ако организация или група, за която е речъ въ чл. 1 на тоя законъ, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените въ същия членъ цели, виновните лица се наказватъ: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите съ смърть, а останалите членове и помагачите - съ смърть или строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и всички съ глоба отъ 200.000 до 500.000 лева. Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи е смърть *3).
*1) Стария чл. 13 съ З. отъ 16 мартъ 1925 се изменя и става чл. 16, а
стария чл. 16 става чл. 21. Стария чл. 13 е съ следния текстъ: ако
организация, група или тяхно поделение предприема метежи, бунтъ, терористически действия, убийства, или друго тежко престъпление за осъществяване посочените въ чл. чл. 1, 6, 7 и 8 отъ настоящия законъ деяние, виновните лица се наказватъ: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите съ смърть или доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а останалите съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и всички съ глоба отъ 20.000 до 500.000 лв.
*2) Съ законъ отъ 29 априлъ 1925 г. въ чл. 16 следъ думите: "останалите членове" са прибавени думите: "и помагачите - съ смърть или".
*3) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 6. Въ края на чл. чл. 8 и 16 се прибавятъ следните думи: "Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи е смъртъ.
Чл. 16а. (Новъ З. отъ 12 септември й 1941 год.) Който въ военно време умишлено лиши отъ животъ или причини тежка телесна повреда на длъжностно лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности (чл. 248, ал. 3, и чл. 266, т. 3, ал. 1 отъ наказателния законъ), наказва се съ смърть.
Чл. 16б. (Новъ : З. отъ 12 септемврий 1941 год.) Който въ военно време умишлено лиши от животъ или причини тежка телесна повреда (чл. чл. 247, ал. I, 248, п. 3, 263, отъ наказателния законъ) на военнослужащо или милитаризирано въ нашата или въ съюзна войска лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности наказва се съ смърть.
Чл. 16в. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.) Който въ военно време причини на длъжностно лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности, телесна повреда (чл. 266, п. 3, въ връзка съ чл. 264 отъ наказателния законъ) наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко от 8 години и глоба отъ 50.000 лв. до 150.000 лв.; бъде ли пострадалото лице военнослужащъ или милитаризиранъ въ българската или съюзна войска, наказанието е 15 години строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 300.000 лева.
Чл. 16г. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.) Който въ военно време съставя или разпространява печатни произведения, хвърчащи листове писма, афиши, снимки, картини и др. подобни, поставя изрази или знаци по стени или по други предмети, съобщава публично или разгласява слухове, факти или обстоятелства съ цель да внесе смущение или да отслаби или да руши народната сплотеность и единство, да създаде настроение или течение въ полза на чужда държава и въ вреда на Българската държава, да разклати или подкопае доверието на народа въ държавните власти или родната войска, да поддържа, застъпва или защищава партийно-политически течения или организации, забранени от законите, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а въ особено важни случаи или ако това е извършено организирано отъ две или повече лица - съ доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева или смърть.
Ако слуховете, фактите или обстоятелствата са неверни, налага се същото наказание, независимо отъ цельта на дееца, щомъ слуховете, фактите и обстоятелствата са отъ естество да причинятъ указаните въ горната алинея последици.
Бъдатъ ли посочените въ горните две алинеи деяния извършени по непредпазливость, наказанието е строгъ тъмниченъ затворъ до 3 години глоба отъ 10.000 до 50.000 лева.
Чл. 16д. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.) Който въпреки забраната на Министра на вътрешните работи и народното здраве, въ военно време тайно или явно слуша чуждестранни радио-станции, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв., а радио-апаратътъ се конфискува.
Притежатель на радио-приемателень апаратъ, който допуска или дава възможность на външни лица да слушатъ по притежавания отъ него апаратъ забранени отъ властьта радио-предавателни станции, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева.
Чл. 16е. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време не изпълни никакъ или както трябва своите длъжности съ цель да забави, да попречи или да осуети отправлението на държавно, общинска, обществена или въ частно предприятие служба въ вреда на държавната отбрана, вътрешния редъ, общественото продоволствие или стопанския животъ на страната, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева, а въ особено тежки случаи или ако това е извършено отъ две или повече лица организирано, наказанието е доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева или смърть.
Съ същото наказание е наказва и онзи, който въ военно време при доставка за нуждите на армията или за други държавни или общински нужди, съзнателно, безъ законни причини и въ вреда на държавата или общината не изпълни предприятието напълно или отчасти или представи стоки неотговарящи на поемните условия по качество или количество. Съ същото наказание се наказватъ и ония длъжностни лица, които умишлено са приели така доставените стоки.
Съ същото наказание се наказва и онзи, който въ неподчинение на разпорежданията на властьта досежно цените и разпределението, или въ очакване на по-големи печалби, затвори временно заведението си. Находящите се въ заведението стоки се конфискуватъ, а заведението преминава въ владение на държавата.
Съ същото наказание се наказва онзи, който чрезъ съставяне на неверни фактури или по другъ начинъ укрива законно определените цени на продадените предмети съ цель да увеличи незаконно печалбата си.
Чл. 16ж. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.). Който въ военно време, по какъвто и да е начинъ, извършва действия, които могатъ да влошатъ положението на държавата спрямо съюзна държава, наказанието е доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лв., а въ особено тежки случаи - смърть.
Чл. 16з. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.). Който въ военно време по радио говори противъ Българската държава, нейното управление, нейната политика или говори въ полза на неприятелска държава или изнася слухове, факти и обстоятелства вредни за народното спокойствие и единство, или уронващи доброто име и честьта на Българската държава и управление, наказва се съ смърть.
Съ същото наказание се наказва и онзи български поданикъ, който въ чужбина извършва същото деяние.
Чл. 17 *). Заедно съ главното наказание, наложено по кой да е членъ отъ настоящия законъ, виновниците се лишаватъ отъ граждански и политически права по чл. 30 отъ наказателния законъ за срокъ, определенъ отъ съда.
Предметите, които са служили или са били предназначени за извършване на едно отъ посочените по-горе престъпления, се конфискуватъ.
За гражданските вреди и загуби, заедно съ виновните, отговарятъ солидарно и посочените въ настоящия законъ организации, къмъ който се числятъ виновните, съ всичките си имоти, макаръ и записани на чуждо име.
*) Чл. 17 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 14, безъ изменение въ текста, а стария чл. 17 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 22.
*) Стария чл. 17 съ законъ отъ 16 мартъ 1925 г. е станалъ чл. 22.
Чл. 18. (Новъ З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Онзи, който знае, че се приготовлява или е извършено *2) някое отъ посочените въ тоя законъ престъпни деяния и не съобщи за това на властьта, наказва се съ тъмниченъ затворъ.
(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Онзи, който укрива или спомага да избегне лице за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 16 отъ тоя законъ, се наказва съ наказанието, определено отъ тоя законъ за укриваното или подпомагането да избегне лице.
(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Ако укриването или подпомагането да избегне и извършено отъ възходящи, съпругъ, синъ или дъщеря, то наказанието е до 15 години строгъ тъмниченъ затворъ и глоба до 200.000 лв.
(Изменена ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *3). Онзи пъкъ който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило някое друго отъ предвидените въ тоя законъ престъпни деяния, съ изключение на деянието, предвидено въ чл. 13, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 20.000 до 100.000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриването лице.
*1) Стария чл. 18 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 23.
*2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 год., е постановено: § 8. Въ
алинея I на чл. 18 следъ думата "приготовлява" се прибавятъ думите: "или извършва".
*3) Съ З. отъ 29 априлъ 1925 г. въ последната ал. на чл. 18 следъ думата "някое" е прибавена думата "друго".
Чл. 19. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г.). Който по предвидения въ чл. 6 отъ тоя законъ начинъ проповядва, оправдава, одобрява или възхвалява създаването на споменати въ чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пъкъ оправдава, одобрява или възхвалява извършването на някои отъ посочените въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 14 16 и 18 деяние се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 10 години и съ глоба отъ 20.000 до 300.000 лева.
Чл. 19а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 год.). Наказанието предвидено въ военно време въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, ал. I, 14 16 - 16з, се прилага и за помагачите и укривателите.
Същото наказание се налага и при опитъ за извършване на тия деяния.
Чл. 20. (Изменена ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 г. *1). Онзи, който се числи като членъ на забранени отъ този законъ организации, групи или техни поделения или имъ съдействува, както и онзи, който е привърженикъ на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба или изповядва комунистически, анархически или други противодържавни идеи и разбирания, не може да заема никаква държавна, държавно-автономна, общинска или обществена (въ кооперации, акционерни и други такива дружества) служба, нито да бъде членъ на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна (въ това число и тази, които по специални закони се ползуватъ съ несменяемость), държавно-автономна, общинска или обществена служба, то се уволнява административно; ако пъкъ е избрано за народенъ представитель или общински съветникъ или училищенъ настоятель, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители отъ Парламента, а за общинските съветници и училищните настоятели отъ областния съдъ.
Непосредствениятъ началникъ, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 443 отъ наказателния законъ.
(Нова ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 год.). За уволнените държавни или общински служители и за загубилите мандата си народни представители или общински съветници, се съобщава на прокурора, който може да повдигне срещу същите наказателно преследване.
(Нова ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Осъдените по този законъ държавни, автономно-държавни и общински служители губятъ правото на пенсия или се лишаватъ отъ пенсия, ако са вече получили или получаватъ такава.
*1) Стара ал. I на чл. 20 (Измененъ: 3. отъ 16 мартъ 1925 г. **). Онзи който се числи като членъ на забранени по този законъ организации, групи или техни поделения или имъ съдействува, както и онзи, който е привърженикъ на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде членъ на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява; ако пъкъ е избрано за народенъ представитель, окръженъ или общински съветникъ или училищенъ настоятель, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители отъ Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели - отъ областния съдъ.
**) Чл. 20 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 15 съ следния текстъ: Всеки който се числи като членъ въ организации, групи или техни поделения, забранени по силата на тоя законъ, или имъ съдействува, не може да заема никаква държавна или обществена служба и ако заема такава, се уволнява.
Чл. 21 *). Следъ влизане въ сила на настоящия законъ, възъ основа на представени отъ Министерството на правосъдието данни, Върховниятъ касационенъ съдъ - углавно отделение - веднага обявява въ "Държавенъ вестникъ" това и дава петдневенъ срокъ на заинтересуваната страна да даде, ако иска, писмено своите обяснения, следъ което въ разпоредително заседание, въ седмодневенъ срокъ, постановява разтурването на посочените въ чл. 1 отъ настоящия законъ новообразувани или съществуващи досега организации, групи или техни поделения, подъ каквото име и да се прикриятъ те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват въ полза на държавата.
Всички сделки, направени следъ 12 септемврий 1923 г., съ които такива организации, групи и поделения отчуждаватъ имотите си или пъкъ поематъ задължения спрямо трети лица, се смятатъ безпричинни и са нищожни по право, обаче, на страните по тия сделки се дава право да доказватъ противното на общо основание.
*) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 16 става чл. 21, безъ изменение въ текста.
Чл. 22. (Измененъ: З. отъ 25 юлий 1934 г. *1). Делата по този законъ са подсъдни на областните съдилища, а по отношение военните лица - на областните военни съдилища, и се разглеждатъ по спешность.
Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежатъ само на касационно обжалване.
(Отменена ал. III. З. отъ 12 септемврий 1941 г. 2*). При разглеждане делата по тоя законъ, се прилагат и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, ал. 2, 653, 654, 654-а и 656, ал. 2, на углавното съдопроизвоство, а чл. 655 отъ същия законъ се прилага само ако председательтъ на съда намери това за необходимо. Същото важи и при обявено военно положение, когато делата се предаватъ за водене и разглеждане отъ военно-полевите следователи и военно-полевите съдилища, като въ този случай правата на съдебните следователи се упражняватъ отъ военно-полевите следователи, тези на прокурора - отъ военно-полевия прокуроръ, тези на областните съдилища - отъ военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационенъ съдъ - отъ Воннно-касационния съдъ.
Спрямо виновните по чл. 13 отъ настоящия законъ се прилага закона за изтребление на разбойниците.
Издадените и встъпили въ законна сила смъртни присъди по настоящия законъ се привеждатъ въ изпълнение безъ утвърждение по чл. 598 отъ закона за углавното съдопроизводство и безъ представление на усмотрение споредъ ст. 903 отъ военно-съдебния законъ, освенъ ако съдътъ намери за необходимо да постанови това.
*1) Старъ чл. 22 (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Делата по тоя законъ са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждатъ по спешность. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежатъ на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действуватъ военно-полеви съдилища, придадени къмъ съответните войскови части, които на самото място пристъпватъ къмъ съдене и наказване на виновниците.
(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.) При разглеждане делата по тоя законъ, се прилагатъ и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, ал. 2, 653, 654, 654-а и 656, ал. 2, на углавното съдопроизводство, а окръжните съдилища могатъ да прилагатъ и чл. 655 от същия законъ. Същото важи и когато, при обявено военно положение делата се гледатъ отъ военните следователи и военно-полевите съдилища, като въ тези случаи правата на съдебните следователи се упражняватъ отъ военни следователи, тези на прокурора - отъ военни прокуроръ тези на окръжните съдилища - отъ военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационенъ съдъ - отъ Военно касационния съдъ.
(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.) Спрямо виновните по чл. 13 отъ настоящия законъ прилага се закона за изтребление на разбойниците.
*) Чл. 22 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 17 съ следния текстъ: Делата по тоя законъ са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждатъ по спешность. Въ случай на мятежъ или бунтъ, за усмиряване на който се изпратятъ войскови, полицейски или други части и е обявено военно положение, веднага при частите се придаватъ военно-полеви съдилища, които незабавно пристъпватъ къмъ съдене и наказвание на виновниците.
*2) Отменена ал. III на чл. 22. При военно положение действуватъ предвидените въ военно-съдебния законъ военно-полеви съдилища.
Чл. 22в. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Лишението отъ свобода, наложено като наказание по този законъ, се изтърпява въ общественъ трудъ на държавно, общинско или обществено предприятие.
Чл. 22г. (Новъ: 3. отъ 12 септемврий 1941 г.). Съдътъ може да постанови смъртното наказание, наложено за деяния по този законъ, да се изпълни публично чрезъ обесване или чрезъ разстрелване.
Чл. 23. (Измененъ: З. отъ 12септемврий 1941 г. *1) Съдътъ, по реда на чл. 654-а отъ наказателното съдопроизводство, може да обяви за опасенъ за държавата подсъдимия, който се е отклонилъ или се укрива, ако до 15 дни отъ търсенето му чрезъ "Държавенъ вестникъ" не се яви, и ако на предварителното или съдебното следствие се разкриватъ достатъчно данни за неговата виновность. Съ така обявените лица се постъпва по начина показанъ въ същия членъ.
*1) Старъ чл. 23. (Новъ: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *) Съдътъ, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и съ мотивирано определение, прогласява за обявенъ престъпникъ всяко лице, което до изтичането на 15 дни отъ публикуването въ "Държавенъ вестникъ", и въ някои местни вестници, ако има такива, че се дири отъ властьта, като подозрено въ престъпление по настоящия законъ, не се яви и не се предаде на властьта. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено отъ същия съдъ ако изменилите се обстоятелства наложатъ това.
Имената на обявените престъпници, съ указание за тяхната самоличность, се обнародватъ въ "Държавенъ вестникъ". Всеки гражданинъ може да залови обявенъ престъпникъ и да го предаде на властьта. Всеки гражданинъ при преследването и залавянето на такова лице има право на полицейските органи.
*) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 18 се изменя и става чл. 23, а съ З. отъ 29 априлъ 1925 г. чл. 23 става чл. 24.
Чл. 23а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Подъ военно време се разбира, както състоянието предвидено въ чл. 7 отъ военно-наказателния законъ, така и състоянието на което говори чл. 33а отъ закона за гражданската мобилизация, безразлично дали се касае до военни или граждански лица.
Чл. 24. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя законъ е задържане подъ стража, съ изключение на случая въ чл. 7, по отношение на който се прилагатъ наредбите на закона за углавното съдопроизводство.
*) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 18 се изменя и става чл. 23, а съ З. отъ 29 априлъ 1952 г. чл. 23 става чл. 24, безъ изменение въ текста. Стария чл. 18 е съ следния текстъ: Мярката за неотклонение по тоя законъ за деяния, които се наказватъ с повече отъ 5 години строгъ тъмниченъ затворъ, е задържане подъ стража.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----Comment
-
И аккво се учудваш? НИма мислиш, че преврата е извършен от един-двама генерали, а останалия военен елит хал-хабер си е нямал от тая работа? То без подкрепата на повечето няма как да стане. А ако беше някакъв опит за преврат или революция този атентат, не мислиш ли, че тези, окито го извършват щяха да организират и съответните други мерки? Но не са. Както ти написах - това излиза от обсъжданията им - искали са да си отмъстят.И целият този народ е превратаджия?!
Не, не е било само отмъщение. Комунистите така почват революцията - избиват де що има елит. Това са опитали да направят, за да покажат на народа, че почва кървав конфикт и че лабаво няма.
Дибо, благодаря за текста на закона. Забавното в него е, че противодържавна е и организацията, която извършва самия преврат по смисъла на този закон 
.
Comment
Comment