И така точно преди 80 години бе извършен атентатът в църквата "Св. Неделя". Дайте да поизясним какво се случва тогава и малко след това. (стана като заглавие на Ивайло Петров).
По мои бегли спомени атентатът е на погребението на някакъв генерал или полковник вече забравих. Целта е цар Борис ІІІ. Той обаче (тук не помня) или отсъства или не е засегнат.
Загиват други генерали, които Дибо предполагам знае и може да ни каже.
като следвствие започват арести при които безследно изчезват между атентаторите, прочие комунисти и хора като Гео Милев Христо Ясенов и Йосиф Хербст.
***
За Гео Милев - той е арестуван заради "Септември" по абсурдния ЗЗД (Закон за защита на държавата) През януари 1925 пише писмо до брата на ИВан Вазов и приемник на литературното му наследство - Борис Вазов който е и вицепремиер ако не се лъжа или заместник председател на НС. Писмото е смазващо дори да не знаете че Гео Милев е поет то ще видите какъв гражданин е. Намерете си го.
Ето и като художник:
Както и да е.
Гео Милев пише писмото, след атентата започва съдебен процес в който той иска сам да се защитава без адвокати. И изчезва на 15 май - 1 месец след атентата.
След 30 години откриват черепа му в гьол в Илиянци сред други 200-300 черепа и става ясно че е удушен в казармите наблизо и заровен в общ гроб. Но кажете ми как ще сбъркаш най-известния череп на български поет - с 12 операции и едва закърпена глава. Щото Гео е бил не само гражданин а и войник. И това го знаете - историята за гранатата и 12 операции в Германия. И после ако някой ми каже, че България не убива поетите си... (думи на самия Гео за Дебелянов). Ебати Българията.
Това е донякъде връщане към оная тема с Вапцаров. Все тая. Приемете го като лирическо отклонение.
ГЛАВАТА МИ -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак. . .
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
По мои бегли спомени атентатът е на погребението на някакъв генерал или полковник вече забравих. Целта е цар Борис ІІІ. Той обаче (тук не помня) или отсъства или не е засегнат.
Загиват други генерали, които Дибо предполагам знае и може да ни каже.
като следвствие започват арести при които безследно изчезват между атентаторите, прочие комунисти и хора като Гео Милев Христо Ясенов и Йосиф Хербст.
***
За Гео Милев - той е арестуван заради "Септември" по абсурдния ЗЗД (Закон за защита на държавата) През януари 1925 пише писмо до брата на ИВан Вазов и приемник на литературното му наследство - Борис Вазов който е и вицепремиер ако не се лъжа или заместник председател на НС. Писмото е смазващо дори да не знаете че Гео Милев е поет то ще видите какъв гражданин е. Намерете си го.
Ето и като художник:
Както и да е.
Гео Милев пише писмото, след атентата започва съдебен процес в който той иска сам да се защитава без адвокати. И изчезва на 15 май - 1 месец след атентата.
След 30 години откриват черепа му в гьол в Илиянци сред други 200-300 черепа и става ясно че е удушен в казармите наблизо и заровен в общ гроб. Но кажете ми как ще сбъркаш най-известния череп на български поет - с 12 операции и едва закърпена глава. Щото Гео е бил не само гражданин а и войник. И това го знаете - историята за гранатата и 12 операции в Германия. И после ако някой ми каже, че България не убива поетите си... (думи на самия Гео за Дебелянов). Ебати Българията.
Това е донякъде връщане към оная тема с Вапцаров. Все тая. Приемете го като лирическо отклонение.
ГЛАВАТА МИ -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак. . .
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
Comment