Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военният архив във В. Търново

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    dibo написа Виж мнение
    Много любопитно.
    Десети конен полк от 20.04.1941 до 20.11.1941 и от 18.12.1943 до 09.09.1944 е на турската граница при Звездец и Елхово. После през първия период на войната е в 3-та конна бригада на 2-ра конна дивизия и заедно със самата дивизия е разбит в Македония през септември 1944г. Нямам данни да е изпращан в Югославия преди това.
    .....
    Ще се радвам, когато получиш отговор, да го споделиш тук.
    Момчето е показало военната книжка на дядо си от редовната военна служба, а тя, видно е, е приключила на 10.10.1940г. в резултат на: "По навършване срока на военната служба".
    Никъде не видях, че е мобилизиран отново, точно в Х-ти конен полк.
    Хората от село Вълчи дол, Провадийско, според разпределението на военните окръжия, по местоживеене, може да са били мобилизирани в различини части, и на канд.подофицера Иван Г. Стоянов да му се е случило нещо таково, да е в друг полк.
    Само от ЦВА може да се узнае ...

    Comment


      #62
      Искрено благодаря на всички ви за помощта и съветите !
      Не е сигурно напълно но в края на следващата седмица може да отида до Търново и да разуча всичко
      Щом получа достоверна информация от архивите ще я публикувам във форума!

      P.S.
      Добавих 1ва страница от военната книжка, нещо бях объркал линка.
      Като се замисля най-вероятно ще да е станало както каза поп_Първан, сигурно са го мобилизирали в друг полк но наистина ще вида в архивите и дано всичко да се разбере.

      Последен въпрос:
      Имате ли идея кога е работното време, защото нищо не пишешен на сайта, ценоразписа също беше бъгнат и ако някой е получавал информация примерно за колко чакане (на място при архивите) става на въпрос?
      Last edited by graceperiod; 29-09-2010, 10:36.

      Comment


        #63
        Нормалното работно време за държавните институции.
        При добро желание, т.н. "бърза справка" може да ти бъде направена в читалнята веднага. В рамките на половин час могат да ти дадат основни дати от пребиваването на дядо ти в Армията. Данни, достатъчни, за да се потвърди идентичността на намерения в архивите, с тази на твоя дядо.
        Което си е отправна точка за по-нататъшни дирения в архива.
        Подробната и пълна справка изисква време. Попълваш формуляра и им го оставяш, с адрес и кореспондентска заявка. До месец време ще ти намерят всичко, което имат, ще ти го снимат и ще ти го изпратят на посочения адрес. Могат да ти направят и обобщено съобщение-заключение-справка за намереното, ама то не ти трябва - можеш сам да си четеш документите и да си разполагаш времево и пространствено дядото си ...
        Цените са поносими - десетина страници, с издирването, снимането и изпращането с препоръчана поща излизаха около 12-13 лева(е преди две години последно - ама да са се увеличили ... колко да са се увеличили - 20 лева да станат ..)
        Действай!

        Comment


          #64
          поп_Първан благодаря ти отново,
          днес говорих с баща ми и той каза, че ще напрайм една бърза екскурзийка до Търново, само трябвало да поставим майка пред свършен факт!
          Щом се върнем ще ви уведомя в тази тема как е минало

          Comment


            #65
            ИНФОРМАЦИЯ - ЦЕНТРАЛЕН ВОЕНЕН АРХИВ

            Изпратих допитване до Централният Военен Архив във Велико Търново на адрес dvia@archives.government.bg през фебруари тази година.
            Мислите ли че това е правилното място за допитване?

            Търся информация за моите прадядовци служили във Българската Армия през Балканска и Първата Световна Война.

            1.
            Аптула Мехмет (дов) Йонуз (ов)/Юнуз (ов) роден във село Доброплодно/ Елесфакъ, област Варненска. Участва във Първата Световна Война като доброволец, загива на Македонския Фронт (предполагаемо, не сме сигурни къде точно е загинал). Вдовицата и семейството му са получавали военна "пенсия".

            Хюсейн Мехмет (дов) Йонуз (ов)/Юнуз (ов) роден във село Доброплодно/ Елесфакъ, област Варненска. Участва във Първата Световна Война и се завръща след войната. Бил е на Македонският фронт(говорил че а бил във Юскюб/ Скопие, Велес и Ниш). Възможно да е бил чин ефрейтор (предполагам че е бил във поделение за бойна и логистична поддръжка).

            Хюсейн и Аптула са братя и са от село Доброплодно, от селото заминават много младежи за фронта, етническ турци, но за тях няма информация или паметна плоча. Четох че във Македония са намерили военни гробища на Български войници и там има изписани и имена на етнически турци но името на Аптула го нямаше

            2.
            Мурат Кадир (ов), от село Безводно/Сусуз кьой област Кърджали или Три Могили/ Юч Тепе област Асеновград. Участва във Балканска Война и загива във региона на Гюмюлджина/Комотини, Гърция.

            Горепосочените лица са ми прадядовци по майчина и бащина линия. Понеже имената на населените места са сменени през 1930 години те могат да фигурират по различен начин, също и изписването на имената може да е било подруго.

            Правя семейно генеологичско разследване и всякакъв тип инфорация би била полезна. Ако има запознати по темата, би било хубаво да разбера във кои военни части са служили ако тогава разпределението е било логично по местоживеене?

            Благодаря

            Comment


              #66
              Облекчаване на режима на ползване на документи в ДА "Архиви"

              Уважаеми колеги,

              Искам да Ви информирам, че през тази седмица бяха приети от Министерския съвет на Република България актуализирани Наредба за реда за използване на документите от Националния архивен фонд, Правилник за реда и организацията на използването на архивни документи в Държавна агенция “Архиви” и Цени на услугите, предоставяни от Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). В резултат на измененията в двете Наредби и свързания с тях Правилник за реда и организацията на използването на архивни документи в Държавна агенция “Архиви” са предвидени следните облекчения на режима на ползване на архивни документи:
              z Намалена е стойността на читателските карти, издавани за срок от 6 месеца – от 10,00 лв. на 6,00 лв. и за 12 месеца – от 15,00 лв. на 10,00 лв. За пръв път се предоставя и възможност за преиздаване на читателска карта при загуба или повреда – срещу заплащане на такса от 5,00 лв.
              z Разширява се кръгът от потребители на архивна информация, които имат право на отстъпки при издаване на читателски карти и за копирни услуги – за първи път пенсионери имат право на отстъпка от 50%, а физическите лица, дарили документи на държавата и техните преки наследници получават безплатна карта и безплатни копия на дарените от тях документи. По-голям процент намаление – 50% (при 30% преди), при издаване на читателска карта и за копирни услуги получават преподавателите във ВУЗ, научните работници в изследователските институти в България и чужбина и служители от други архивни институции в страната;
              z Разширяват се правата на потребителите на архивна информация, като се премахват разрешителните режими. След уведомяване на служителя в читалнята (вместо досегашното “след разрешение от ръководителя на архива”) потребителите имат право:
              - на използване на библиотечния фонд на архива;
              - на използване на наличното техническо оборудване в читалните, на електронните документи и справочници;
              - на ползване на собствени технически средства (преносим компютър, фотоапарат, скенер);
              - на ползване на собствена справочна литература;
              - на копиране на непубликувани инвентарни описи, каталози, картотеки и други архивни справочници.
              z Лица с увреждания получават достъп до архивните документи във форма, отговаряща на техните комуникативни способности и съобразно техническите възможности на архива;
              z Поръчката на архивни документи и на микрофилми се изпълнява в срок до пет работни дни, като срокът на изпълнение започва да тече от деня на подаването й, а за подадените след 15:00 ч. – от следващия ден. Поръчки на документи, съхранявани в архивохранилища, намиращи се в сградата на архива и подадени до 12:00 ч., се изпълняват при възможност в рамките на работния ден. Поръчки, подадени след 12:00 ч., се изпълняват най-късно на следващия работен ден;
              z Експериментално в Научната читалня ¹ 100 “Иван Дуйчев” в Дирекция “ЦДА” от 3 януари срокът за изпълнение на поръчки се намалява до 3 работни дни;
              z Поръчани от потребители, но неизползвани в срок до 20 работни дни от датата на доставянето им в читалнята архивни единици, се връщат в архивохранилището. Потребители от други населени места или държави и такива, намиращи се извън населеното място, могат след уведомяване на служителя в читалнята да удължават срока на неизползване до общо 30 работни дни;
              z Датите и сроковете на инвентаризациите се определят от ръководителя на съответния архив в началото на всяка календарна година и се отразяват на информационното табло на архива и на интернет страницата на ДАА;
              z Всяка последна работна сряда на месеца читалните на отделите „Държавен архив“ (ДА) в страната, с изключение на отдел „ДА“ – София, са затворени за потребители за хигиенизиране на архивохранилищата. Изключения са възможни за потребители от други населени места и такива, извършващи справки във връзка със съдебни дела;
              z Намаляват се сроковете за изготвяне на копия, както следва: до 7 работни дни (вместо предишните 10 дни) – обикновена поръчка; до 3 работни дни – бърза поръчка; до 24 часа – експресна поръчка.
              z При техническа невъзможност на архива да изпълни заявен вид копия на извънформатни документи, ръководителят на архива договаря със заявителя изработването на друг вид копия, които се заплащат на цената на първоначално заявения вид.
              z Дигитални копия на архивни документи се изготвят от архивите със следните технически параметри: резолюция – до 400 ppi, файлов формат – JPEG или TIFF, сива скала или RGB. Намалена е и цената – от 5,00 лв. на 3,00 лв., за изготвянето на дигитално копие на страница от архивен документ.
              z Въвежда се нова услуга – изготвяне на цветни принтеркопия с различен формат – А4 и А3.
              z С 50% – от 1,00 лв. на 0,50 лв., е намалена цената за заснемане на архивен документ със собствен дигитален апарат. За пръв път се предоставя регламентирана възможност за сканиране на документи на същата цена (0,50 лв.) със скенер на потребителя.
              z Документите, копирани без заплащане от потребителите с тяхна техника (фотоапарати, скенери), се дигитализират в тяхната цялост до ниво архивна единица като изготвените копия се предоставят безвъзмездно на архива. Служител на архива преглежда предоставените дигитални копия и може да изиска повторното заснемане на тези от тях, които са некачествени или не отговарят на изискванията.

              Актуализираните Наредба, Правилник за използване на архивни документи и Цени на услугите, предоставяни от ДАА, допринасят осъществяването на дейностите на Държавна агенция „Архиви“, регламентирани в Закона за Националния архивен фонд, гарантират интересите на държавата като собственик и пазител на документите и са съобразени с интересите и потребностите на потребителите на архивна информация.

              Ще съм Ви благодарен, ако препратите тази информация и на други колеги, които ползват читалните на ДА “Архиви”.

              С уважение,

              Мартин Иванов
              We don't see things as they are, we see them as we are
              ---Anais Nin----

              Comment


                #67
                dibo написа Виж мнение
                z С 50% – от 1,00 лв. на 0,50 лв., е намалена цената за заснемане на архивен документ със собствен дигитален апарат. За пръв път се предоставя регламентирана възможност за сканиране на документи на същата цена (0,50 лв.) със скенер на потребителя.
                z Документите, копирани без заплащане от потребителите с тяхна техника (фотоапарати, скенери), се дигитализират в тяхната цялост до ниво архивна единица като изготвените копия се предоставят безвъзмездно на архива. Служител на архива преглежда предоставените дигитални копия и може да изиска повторното заснемане на тези от тях, които са некачествени или не отговарят на изискванията.
                Боже, колко било хубаво най-накрая разумен човек да е началник на архивата. Благодаря за информацията

                Comment


                  #68
                  Chaush написа Виж мнение
                  Изпратих допитване до Централният Военен Архив във Велико Търново на адрес dvia@archives.government.bg през фебруари тази година.
                  Мислите ли че това е правилното място за допитване?

                  Търся информация за моите прадядовци служили във Българската Армия през Балканска и Първата Световна Война.

                  ................................................
                  Правя семейно генеологичско разследване и всякакъв тип инфорация би била полезна. Ако има запознати по темата, би било хубаво да разбера във кои военни части са служили ако тогава разпределението е било логично по местоживеене?

                  Благодаря
                  То хубаво си писал до ВА през февруари, ама като гледам го съобщаваш тук след 9 - 10 месеца, а пък не казваш нищо за резултата? Отговориха ли, разбра ли нещо, обясниха ли ти процедурата по издирването, такси и т.н.? Резултат?

                  За дядо ти, родом от Безводно или от Три могили - и двете села по това време са в границите на Империята, т.е. не може да е призован за войник в БА, дори и да е живял малко по на север, т.е. в България. Няма и такова име в редовете на МОО.
                  Да не е бил в турската армия?

                  Comment


                    #69
                    През ноември 2011 изпратих повторно допитване до централният военен архив – В.Търново. Получих от тях добри инструкции и информация за заплащане на таксите.

                    Преди няколко седмици получих и резултатите.
                    Аптула/Абдула Мехмедов Юнузов от село Елес Факъ (с.Доброплодно, Провадийска околия) по именен списък на войниците от 22 Тракийски пехотен полк, 5 та рота, 2 ра дужина. Загива 1.10.1916 в г. Солун по азбучен списък на починалите военнослужащи през войната.

                    Според информация във Интернет, забележително е че временно командващ на 5 та рота, 2 ра дужина е бил Димчно Дебелянов който загива на 2.10.1916. Може ли някой да потвърди? ако това е така, ще значе че Димчо Дебелянов е бил командира на Аптула/Абдула Мехмедов Юнузов и така може да се разбере къде и как дружината се е сражавала 30.9.1916 - 2.10.1916.


                    Юсеин Мехмедов Юнузов от село Елес Факъ (с.Доброплодно, Провадийска околия) по именен списък на войниците от 22 Тракийски пехотен полк, името не фигурира във съставните роти на полка. За ново търсене е необходимо да се посочи точната войскова част. За съжаление нямам тази инфорамация, факт е че Юсеин Мехмедов Юнузов е бил на Македонският Фронт, минал през Юскуп/Скопие, Велес и Ниш и е научил елементарен немски език, явно е бил във близост до немски части. Хюсейн се завръща жив след войната 1918. Ако някой от форумните експерти могат да помогнат със точната войскова част бих бил благодарен.

                    Мурат Кадиров по списък за загиналите военнослужещи в г.Гюмюрджина буква "М" и "К" не се открива. Понеже района от където е родом, са планински села, разположени като махали между Три-Могили/Юч Тепе, Асеновгад и Сусуз Дере/Безводно Кърджали нямаме информация към кои воннен регион се е водел за мобилизация. Ако някой от форумните експерти могат да помогнат със точната войскова част бих бил благодарен.

                    Благодаря на персонала на централният военен архив – В.Търново за помоща.
                    Last edited by Chaush; 26-01-2012, 21:10.

                    Comment


                      #70
                      Уважаеми, Чауш Ефенди, твърде възможно е Мурат Кадиров да не е служил в българската армия. Село Безводно попада в територията на Царство България през 1912г. ако не се лъжа, и то точно в резултат на Балканската война. Така че твърде възможно е да е загинал не в българската, а в османската армия. Сигурен ли сте, че е бил мобилизиран в българската армия?

                      Comment


                        #71
                        Димчо Дебелянов загива на 2 октомври сутринта, край село Караджа кьой (Горно или Голямо Караджово, сега Моноклиси), Серска кааза. Ротата му се сражава непрекъснато в този район от 30.09. до 2.10.1916г. Погребан е в близкия Демир Хисар (Сидерокастро сега). Не знам, обаче, коя е ротата му.
                        Ако дядо ти е бил в същата част, то значи, че там някъде е убит.
                        Но това е част от въпроса - бил ли е тогава Дебелянов точно с тази рота, защото той е назначен за ротен командир малко преди това и няма гаранция, че е бил такъв на ротата, в която преди това е бил.
                        Ако са издирили, че дядо ти е убит край Солун, то може да са се поразминали малко с Дебелянов.

                        Comment


                          #72
                          Според информацията от централният военен архив – В.Търново. Аптула/Абдула Мехмедов Юнузов от село Елес Факъ (с.Доброплодно, Провадийска околия) по именен списък на войниците от 22 Тракийски пехотен полк, 5 та рота, 2 ра дужина. Изчезва от полка си на 30.9.1916, по информация на Отделение на Военни Паметници и Гробове, Аптула/Абдула Мехмедов Юнузов загива 1.10.1916 във пленнически лагер г.Солун. Името му също фигурира във листа на загиналите Български военнослужащи като военнопленници. Това заначе че не е загинал по време на сражението но е били или ранен или пада във плен и умира или е убит по късно във пленнически лагер някъде във г.Солун.

                          На 29.9 - 30.9.1916 Британската 27 Дивизия атакува Българските позиции край Караджа кьой като преминават река Струма и окупират селото, спекулирам че по време на тази операция Аптула/Абдула Мехмедов Юнузов пада във плен.

                          Съгласно Мурад Кадиров, региона на Три Могили, Асеновград пада северно от Османската граница през 1912, южно от региона се знаят локациите на старите турски гранични кули. По разкази на роднини е бил във Българската Армия, но за съжаление няма документирана следа.

                          Comment


                            #73
                            Промените в ДАА Архиви са вече официално публикувани в Държавен вестник, бр. 8 от 27 януари 2012, петък
                            Държавен вестник, официално издание на Република България
                            We don't see things as they are, we see them as we are
                            ---Anais Nin----

                            Comment


                              #74
                              Знам, че не е конкретно по темата, но мисля, че е в пряка връзка -
                              Информация намерих за община Бургас - http://www.burgas.bg/bg/info/index/487#info_5614 . Извършват услуга - изготвяне на родословие.
                              Въпросът ми е, дали по принцип това е услуга, която се предоставя във всички общини и какъв е обема и? Само по права линия ли го изработват или . . .?
                              Според сайта на ГРАО най-ранния регистър на едно от селата ми е от 1947г., а на другото 1959г. . Това ли следва да са най-старите съществуващи регистри? http://www.grao.bg/registri.html
                              Ако моята община не предоставя услуга изготвяне на родословие, значи ли това, че лично трябва да отида да искам достъп и да се ровя или просто отивам и посочвам конкретни лица, за които търся данни ?

                              Comment


                                #75
                                dibo написа Виж мнение
                                Промените в ДАА Архиви са вече официално публикувани в Държавен вестник, бр. 8 от 27 януари 2012, петък
                                http://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces
                                Самия ред и организацията за ползване на архивни документи не е променен с нещо значимо, което да засяга интересите на ползвателите. Читателите са облекчени с такси и срокове, но те и до сега не бяха кой знае колко високи или пък дълги.
                                4-5 лева намаление за годишна карта няма да привлече рояци изследователи и читатели.
                                Промените се правят за хубаво, дано да е така ...

                                Comment

                                Working...
                                X