Първият българин полковник
Стефан Дуньов
Роден: 28 юли 1816 г., Винга, (тогава в Австро-Унгария, днес в Румъния)
Образование: Юридическо образование (адвокат в Арад)
Дейност:
Включва се в Унгарската революция в регионалния комитет в Арад. Участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание капитан, а по-късно става полковник.
Заловен е и осъден на смърт от австрийските власти. По-късно присъдата му е намалена до 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.
През 1859 г. Дуньов заминава за кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. Дуньов се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволческа рота от унгарци и банатски българи. Командваният от него отряд се проявява по време на битката при Волтурно, в която Дуньов е ранен и губи единия си крак. Той е лично поздравен от Гарибалди и е награден с високи военни отличия за смелостта си.
След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, като се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в Пистоя на 29 август 1889 г. На негово име са наречени улици в Будапеща (Унгария), София (България) и Винга (Румъния).
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...8C%D0%BE%D0%B2
Стефан Дуньов
Роден: 28 юли 1816 г., Винга, (тогава в Австро-Унгария, днес в Румъния)
Образование: Юридическо образование (адвокат в Арад)
Дейност:
Включва се в Унгарската революция в регионалния комитет в Арад. Участва във военните действия, като първоначално е произведен в звание капитан, а по-късно става полковник.
Заловен е и осъден на смърт от австрийските власти. По-късно присъдата му е намалена до 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.
През 1859 г. Дуньов заминава за кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във втората война за независимост на Италия. През 1860 г. Дуньов се включва към движението на Джузепе Гарибалди, като му е възложено да командва доброволческа рота от унгарци и банатски българи. Командваният от него отряд се проявява по време на битката при Волтурно, в която Дуньов е ранен и губи единия си крак. Той е лично поздравен от Гарибалди и е награден с високи военни отличия за смелостта си.
След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, като се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в Пистоя на 29 август 1889 г. На негово име са наречени улици в Будапеща (Унгария), София (България) и Винга (Румъния).
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...8C%D0%BE%D0%B2
Comment