Българските Генерали

[dibo]

Противоречивият генерал

Вълков, Иван Вълков
Роден: 19.01.1875 в Казанлък.
Образование: Училище в Казанлък. Военното училище в София (1896). Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, Русия (1900-1904). Геодезично отделение на Николаевската военна генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (1904-1907). Прикомандирован към Николаевската главна обсерватория в Пулково, Русия за практически занятия по астрономия и геодезия (1907-1909).
Военна служба:
1896-1906 - Служи в Арсенала, Щаба на артилерията, 6-и артилерийски полк (1900);
1911 - Преподавател във Военното училище;
1912-1913 - Щаб на 2-ра армия, Началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одрин;
1913-1915 - Преподавател във Военното училище;
1915-1916 - Началник на оперативното отделение при щаба на 2-а армия;
1916 - Командир на 44-и пехотен полк;
1917-1918 - Началник-щаб на 7-а пехотна дивизия. Началник-щаб на 10-а пехотна дивизия;
1919-1923 - Директор на Картографския институт;
1919 - Професор във Военната академия, преподавател по кадастър и комасация в СУ;
10.06.1923-11.01.1929 - Министър на войната;
1929-1934 - Пълномощен министър в Италия;
19.05.1934 - В запаса;
17.06.1946 - Арестуван;
1954 - Осъден на смърт, впоследствие на доживотен затвор.
Офицерски звания:
01.01.1896 - Подпоручик;
01.01.1900 - Поручик;
01.01.1905 - Капитан;
18.05.1911 - Майор;
18.05.1915 - Подполковник;
15.08.1917 - Полковник;
12.08.1923 - Генерал-майор;
26.03.1925 - Генерал-лейтенант;
15.05.1928 - Генерал от пехотата.
Умира: 20.04.1962 в Старозагорския затвор.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен и 4-та степен с мечове по средата, 2-ра степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва и 2-ра степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен;
Германски орден "Железен кръст" 1-ва(?) и 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 3-та степен;
Австро-унгарски орден "Кръст за военни заслуги" 3-та степен;
Турски орден "Железен полумесец".
Автор:
"Военна топография. Курс за военното училище" (1911);
"Военно-топографски бележки" (1911);
"Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912-1913" (1913);
"Слънчево затъмнение на 8/21 август 1914" (1914);
"Военна топография. Ръководство за съкратения курс на Военното училище и ШЗО" (1917);
"Военна топография" (1921).
"Военно-топографски бележки", "Фотография за военни цели", "Генералу Рибарову по повод неговите "критични бележки"" - статии във Военен журнал (1911-1914);
"Победата при Одрин и ролята на артилерията" - статия в "Артилерийски преглед" (1930).
Друго:
1920-1928 - Председател на Военния съюз;
1923 - Участва в преврата на 9 юни;
Редактор на "Годишник на Географския институт при Министерство на войната" - 1922-1928;
Редактор на сп. "Българска военна мисъл" (1943);
1944-1946 - в нелегалност.

[dibo]

Даскалов, Теодоси Петров
Роден: 02.09.1888 в с. Горско Сливово, Севлиевско.
Образование: Военното училище в София (1900-1907). Военната академия в София (1925-1928).
Военна служба:
1912-1913 - Командир на батарея в 5-и артилерийски полк;
1915-1918 - Командир на 4-а батарея в 5-и артилерийски полк. Командир на батарея в Сборния артилерийски полк на Сборната артилерийска бригада към Сборната дивизия. Командир на артилерийско отделение в 5-и артилерийски полк;
1919-1920 - Служи в 3-а армейска артилерийска работилница и 4-и допълващ полк;
12.1920-11.1924 - В запаса;
1924 - Служи в Шуменския укрепен пункт;
1925 - 4-и пехотен полк;
1927-1928 - Главен редактор на военните издания;
1928 - Началник на отделение в Щаба на войската;
1929 - Началник-щаб на 4-а пехотна дивизия;
1929 - Командир на 5-и артилерийски полк;
1930 - Преподавател във Военното училище;
1931 - Инспектор на класовете във Военното училище;
1932-1934 - Военен аташе в Рим;
1934 - Началник-щаб на 3-а Военно-инспекционна област;
1935 - Командир на 5-а пехотна дивизия;
01.11.1936 - Началник на Плевенския гарнизон;
24.01.1938 - 11.04.1942 - Министър на войната;
11.04.1942 - В запаса;
Офицерски звания:
15.08.1907 - Подпоручик;
04.09.1910 - Поручик;
01.11.1913 - Капитан;
01.11.1918 - Майор;
03.10.1928 - Подполковник;
30.01.1930 - Полковник;
06.05.1936 - Генерал-майор;
06.05.1939 - Генерал-лейтенант;
11.04.1942 - Генерал от пехотата.
Умира: Разстрелян 01.02.1945 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен без мечове и 5-та степас мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен.
Автор:
"Тактика на артилерията. Записки в преподавателския курс 1931-1932" (Ръкопис);
"Артилерията в боя" (1938);
"Подготовката на държавата за война" (1943);
"Теaтърът на войната през 1915" (ръкопис).
"Унищожаване интервала, указване целите, пренасяне огъня, коригиране стрелбата с артилерия", "Артилерия: материaлна част, организация и употреба", "Описание и употребление на универсалната линийка", "Поделение на дивизионната артилерия на група", "Количество, материална част и организация на артилерията на една съвременна армия", "Италианският закон за повишаване на офицерите", "За бойната подготовка на частите", "Посредническията апарат за двустранните упражнения", "Схема на работа в щаба на дивизията" - статии във "Военен журнал" (1920-1938);
"Пехотното оръдие", "Посрещане на удара и произвеждане на контраатаките", "Приливане на артилерията в дивизията по задачи", "Една нова данна при оценката на господа офицерите", "Италия на Мусолини", "По закона за авансиране на офицерите", "Как да се ръководят тактическите задачи с офицерите" - статии в "Народна отбрана" (1931-1937);
"Един способ за обучаване на артилеристите по наблюдаване пръскванията и коригиране на стрелбата", "Употреба и дейност на италин нската артилерия в боя" - статии в "Артилерийски преглед (1929-1936);
"Използуване на бърза дивизия в два конкретни случая" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936);
"Организация на отбраната" - статия в "Съвременна пехота" (1937).
Други данни:
Внук на Бачо Киро;
1921 - Представител на Шуменско пиво за Казанлък;
Главен редактор на "Военен журнал" (1928-1929);
Член на Военния съюз;
Главен редактор на "Български войн", "Подофицерски журнал" и редактор на "Народна отбрана" (1929-1930);
01.02.1945 - Осъден на смърт и разстрелян.

[dibo]

Жеков, Никола Тодоров


Източник: Изгубената България
Роден: 25.12.1864 (06.01.1865 нов стил) в Сливен.
Образование: Основно училище в Сливен (Подготвителен клас). Мъжката гимназия в София. Военното училище в София (1883-1887). Военна академия в Торино, Италия (1894-1898).
Военна служба:
10.1885 - Юнкер-доброволец - командир на рота в 2-ри Сливенски резервен полк;
08.1886 - като юнкер участва в преврата, за което е разжалван и изпратен в 12-и пехотен полк като редник. Впоследствие амнистиран;
27.04.1887 - Завършва Военното училище в София;
1887-1894 - Субалтерн офицер (1888 - ковчежник, 1892-1894 - командващ горския(планинската полубатарея) взвод) в 2-и артилерийски полк;
1894-1898 - Военна академия в Торино;
1899 - Командир на батарея в 3-то планинско отделение;
1900 - Офицер за особени поръчки в Мобилизационното отделение във Военното министерство;
1901 - Помощник-началник на Мобилизационното отделение във Военното министерство;
1903 - Инспектор на класовете във Военнот училище;
29.06.1903-1910 - Началник на Школата за запасни офицери (Школа за запасни подпоручици);
03.1910-1912 - Командир на 1-и пехотен полк;
18.02.1912-19.09.1912 - Началник на Военното училище;
1912-1913 - Началник-щаб на 2-а армия;
11.08.1913-02.09.1913 - Началник на Военното училище;
1913 - Началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия;
1913-1914 - Член на комисия за проучване на възможността за военнна конвенция между България и Турция;
1914-1915 - Помощник-началник на Щаба на войската;
1915 - Началник на 8-а пехотна дивизия;
06.08.1915-21.09.1915 - Министър на войната;
24.09.1915-04.10.1918- Главнокомандващ Действащата армия;
04.10.1918 - Уволнен в запаса.
Офицерски звания:
27.04.1887 - Подпоручик;
18.05.1890 - Поручик;
02.08.1894 - Капитан;
01.01.1901 - Майор;
01.01.1905 - Подполковник;
18.05.1909 - Полковник;
02.08.1915 - Генерал-майор;
06.10.1916 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 01.11.1949 във ФюсенАлгой, Германия.
Награди:
Орден "За храбрoст" 2-ра (1916) и 3-та степен, 2-ри клас (1913);
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове (1917) и Велик кръст на същия орден без мечове;
Орден "За военна заслуга" 4-та степен на обикновена лента (1909) и 5-та степен на обикновена лента с корона (1901);
Орден "За заслуга" (1893);
Бронзов медал за войната 1885г.;
Кръст за независимостта (1909);
Германски орден "Железен кръст" 1-ва (1916) и 2-ра степен (1916);
Германски орден "Червен орел" 2-ра степен (1916) и Голям кръст на "Червения орел" с мечове по средата (1917);
Германски орден "Сакс Ернес" с голяма корона и мечове по средата и лавров венец (1916);
Германски орден "Вюртембергска корона" с мечове (1917);
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 2-ра степен (1914);
Австро-унгарски орден "Леополд" 1-ви клас;
Турски орден "Железен полумесец" (1915);
Турски орден "Османие" 1-ва степен (1917) и същия орден с брилянти (1917);
Турски орден "Златен имтияз" (1916), "Сребърен имтияз" (1916).
Автор:
"Отговор по углавно дело I 1/1921 на Държавния съд" (1921);
"Политическия живот на България и войнството. Мисли върху причините за сегашното ни положение" (1924);
"Конната дивизия в 1912 и 1916" (1927);
"Българското войнство 1878-1928" (1928);
"Войната като обществено явление и неизбежно зло" (1930);
"Войната е била и ще бъде, въпреки нейните ужаси и разорения" (1931);
"Проблемът на Главното командване" (1936);
"Впечатления от обиколката по бойните полета на Западния фрoнт през 1940г." (1940);
"Масонството и еврейството" (1940);
"Германия и България. Статии и речи. Том 1" (1943);
"Влиянието на политическите и партийнополитическите борби върху развитието на армията до Балканскaта война" (ръкопис).
"Върху статията "По ланшните отрядни учения"", "Упътвания за ръководителите на тактически занятия с офицерите", "Записки по елементарна тактика на пехотата", "Рецензия на книгата на капитан Лефтеров", "Рецензия на книгата на Ал. Ганчев и Д. Азманов. Тактически задачи ч.1", "Балканската война 1912-1913г. Действията на 2-ра армия срещу съюзниците в 1913г.", "Краят на войната на Македонския фронт", "Рецензия на книгата на ген. Кантарджиев "Варна-Балчик-Добрич-Тулча-Гарван" - статии във "Военен журнал" (1904-1926);
"Генерал Христо Бурмов. Спомени", "Военната наука в миналото", "Войната в Полша", "Тутракан", "Впечатления от обиколката по бойните полета на Западния фронт", "Началото на войната в Добруджа. Спомени", "Цялостната война", "Помена за ген. Николаев", "Значението на сегашната световна война за силите от Тристранния пакт" - статии в "Българска военна мисъл" (1937-1943);
"Борис Дрангов. Мили и тъжни спомени" - "Дрангов лист" (1924);
"Отношението към миналото - начин на писане история на нашите войни" - статия във "Военно-исторически сборник" (1927);
"Българската войска през последните петдесет години 1878-1929" в "Епопея на българския войн" Том 2 (1929);
"Одрин. Спомени" - статия в "Артилерийски преглед" (1931);
"Осветление по войната 1915-1918г." - статии в "Мир" (1931);
"Спомени от славното бойно минало на Бдинци", "Спомен за генерал фон Сект", "Денят на храбростта" - статии в "Народна отбрана" (1935-1937);
"Генерал Иван Колев" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936).
Други биографични данни:
До Освобождението учи в родния си град и работи като обущарски чирак.
През лятото на 1881 г. заминава за София - работи в лавката на юнкерския лагер.
08.09.1918 - Във Виена на лечение;
04.10.1918 - Екстерниран;
21.10.1921 - Завръща се в България;
1921 - Осъден на 10 години затвор;
10.07.1924 - Освободен от затвора;
Председател на Съюза за въздушно-химическа отбрана на България;
1928 - Член на БЗНС;
1931 - Чете лекции във Военната академия;
Почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена "За храброст";
1937-1942 - Редактор на списание "Българска военна мисъл";
07.1940 - По покана на Германското върховно командване прави обиколка на бойните полета на Западния фронт;
1935-1944 - Почетен председател на Съюза на българските национални легиони;
03.1942 - Награден от Хитлер с 500 000 райхсмарки за неговите заслуги през Първата световна война, дарява парите за създаване на фонд за обучение на български офицери;
09.1944 - Напуска България;
01.02.1945 - Осъден задочно на смърт;
07.11.1992 - Костите му са пренесени във Военния мавзолей костница в София.

[dibo]

Златев, Петко Иванов
Роден: 21.10.1881(3?) (04.11.1881) в Елена.
Образование: Прогимназия в Елена. Първи гимназиaлен клас в Габрово. Военното училище в София (1898-1902). Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия (1911-1914, прекъсва заради войната). Военната академия в София (1918-04.1919).
Военна служба:
1903-1906 - Командир на взвод и после ковчежник в 4-ти конен полк;
1906-1910 - Командир на взвод в 2-ри ескадрон на 1-ви конен полк;
12.1907-08.1908 - Помощник-инструктор по ездата във Военното училище;
1910 - Адютант на 1-ви конен полк;
1912-1913 - Служи в Щаба на 1-а конна бригада и като командир на ескадрон (4-ти - 11.1912) в 1-и конен полк;
15.09.1914 - Командир на 4-ти ескадрон в 8-ми конен полк;
01.09.1915 - Началник-щаб на 1-а конна бригада.
05.1916 - Началник-щаб на 5-а конна бригада.
08.1916 - Началник-щаб на 3-та бригада на 6-та пехотна дивизия;
08.07.1917 - Командир на 1-ва дружина в 52-и пехотен полк.
01.1918 - Офицер за поръчки в щаба на 1-а конна дивизия;
11.1918-02.1920 - Началник секция личен състав в Кавалерийската инспекция.
23.02.1920 - Командир на 9-и конен полк.
06.1920-12.1920 - Командир на 1-и конен полк.
01.1921-08.1923 - Командир на 6-и конен полк - 6-та жандармерийска конна група.
08.1923 - Началник-щаб на Софийския гарнизон.
03.1927 - Началник на конницата в Пловдивския гарнизон.
28.06.(18.07)1928-18.05.1934 - Инспектор на конницата;
19.05.1934-21.04.1935 - Министър на войната;
22.04.1935 - В запаса.
Офицерски звания:
01.01.1903 - Подпоручик;
01.01.1906 - Поручик;
01.01.1910 - Ротмистър;
27.02.1917 - Майор;
20.08.1919 - Подполковник;
06.05.1924 - Полковник;
31.10.1930 - Генерал-майор;
26.08.1934 - Генерал-лейтенант.
Умира: 24.07.1948 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва, 3-та, 4-та и 5-та степен без мечове и 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 2-ра, 3-та и 4-та степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен;
Югославски орден "Бял Орел" 1-ва степен;
Белгийски орден "Леополд" 1-ва степен;
Полски орден "Полоня Реститута" 1-ва степен.
Автор: "Реч на министър-председателя генерал Златев, държана на 24 февруари 1935".
Други данни:
Член на ръководството на Военния съюз (от май 1934 в Централното управление);
22.01.1935-21.04.1935 - Министър-председател;
Редактор на "Нашата конница" (1940).

[dibo]

Природното

Иванов, Никола Иванов
Роден: 18.02.1861 в Калофер.
Образование: Петкласно училище в Калофер (1875). Галатасарайския императорски лицей в Цариград (1875-1877). Първи випуск на Военното училище (1879). Николаевската военна академия в Санкт-Петербург, Русия (1882-04.1885).
Военна служба:
12.06.1878 - На служба;
1878 - Команда на волноопределяющите се в Пловдив;
1878-1879 - Военно училище в София;
1879 - Младши офицер (ковчежник) в 2-ра пловдивска дружина;
01.1882-1885 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербург;
1885 - Командир на 2-ра рота в 1-ва пловдивска дружина, впоследствие Адютант в Щаба на милицията;
09.1885 - Участник в Съединението. Началник-щаб на Търново-сейменския отряд (09.09). Служи като офицер за поръчки в Щаба на Централната колона при боевете при Пирот. Началник-щаб на 2-ра дивизия (12.1885);
1886 - Флигел-адютант на Княз Батенберг;
1887 - Началник на Строево-инспекторското отделение във Военното министерство;
1888 - Началник на отделение в Генералния щаб;
07.1888 - Командир на 10-и пехотен полк;
1889 - Началник-щаб на 4-а бригада;
08.02.1890 - Командир на 4-и конен полк;
02.1891-1894 - Помощник-началник на Генералния щаб;
1894 - Участва в Царските маневри в Румъния;
1895-1897 - Ръководител на Висшия офицерски курс;
10.05.1894-29.11.1896 - Началник на Генералния щаб;
17.11.1896-29.11.1896 - Временно управляващ Военното министерство;
29.11.1896-18.01.1899 - Военен министър;
01.1899-06.1899 - Инспектор на пехотата;
07.1899-1903 - Началник на 4-та пехотна дивизия;
19.03.1903-1906 - Началник на 2-ра пехотна дивизия;
01.01.1907 - Началник на 2-ра Военно инспекционна област;
02.08.1912 - Командващ 2-ра армия. Ръководи обсадата на Одрин;
18.07.1913 - Офицер за поръчки при Главната квартира;
07.08.1913 - В Запаса;
1915 - Получaва назначение в щаба на Действащата армия, но се обявява против война с Русия и напуска армията.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 10(16?).09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен, 2-ри клас (1913); 4-степен (1885);
Орден "Св. Александър" 1-ва и 2-ра степен с брилянти (1896), 3-та степен (1893) с брилянти (1896), 4-та степен (1888);
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен (1909);
Сребърен медал за войната 1885г.;
Кръст за независимостта (1909);
Руски орден "Св. Ана" 1-ва (1897) и 2-ра степен (1896) и 1-ва степен с брилянти (1898);
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 2-ра степен (1896);
Турски орден "Меджидие" 2-ра степен (1896);
Турски орден "Османие" 1-ва степен (1897);
Орден "Италиaнска корона" 1-ва степен (1897);
Френски орден "Почетен легион" 4-та степен (1897);
Орден "Румънска корона" 1-ва степен (1897);
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен (1897);
Сръбски орден "Св. Сава" 1-ва степен (1905).
Автор:
"Тактически задачи с решенията и с примери на 8 плана" (1891);
"Записки по стратегия. Лекции, четени в Щаб-офицерския курс през 1893г." (1894);
"Народната партия и Балканските войни 1912-1913" (1919);
"Балканската война 1912-1913г. Ч. 1 Действията на 2-ра армия. Обсадата и атаката на Одринската крепост. Ч.2 Действията на 2-ра армия срещу съюзниците през 1913г. " (1924, 1925);
"Спомени 1861-1918" (Ръкопис);
"Избрани произведения" (1989).
"По унтер-офицерския въпрос", "По проектоустава за строевата служба в пехотата, издаден 1899г." - статии във "Военен журнал" (1888-1900);
"За отстъплението на 2-ра армия" - статия в "Народ и армия" (1913-1914);
“Народната партия и Балканските войни 1912-1913 г.” (1919);
"Спомени за службата ми в конницата през 1890г." - статия в "Нашата конница" (1929);
"Артилерията при атаката на Одринската маневрена крепост на 12 и 13 март 1913г." - статия в "Артилерийски преглед" (1930);
"Маньовърът при Кукуш. Според гръцкия генерал А. Мазаракия Ениян", "По операциите около Одринската крепост" - статии във "Военноисторически сборник" (1934-1936);
"Бойният празник" - статия в "Народна отбрана" (1937);
"Главното командване през първия период на Българската война в 1912г." - статия в "Българска военна мисъл" (1942).
Други данни:
1877-1878 - Печатар в цинкографията на генерал-губернатора в Свищов и София;
1888-1889 - Помощник-главен редактор на сп. "Военен журнал";
1891-1894 - Участва в уреждането на Добруджанската граница с Румъния;
Почетен гражданин на Свиленград;
1894-1896 - Почетен флигел-адютант;
Председател на Софийското дружество на запасните офицери.

[dibo]

Кисьов, Александър Николов


Източник: Изгубената България
Роден: 10.07(06?).1879 в Елена.
Образование: Военното училище в София (1896-1898). Военното училище Сен Сир и Висшето военно училище (академията на ГЩ) в Париж, Франция (1903-1906).
Военна служба:
08.06.1898-11.1903 - Лейб-гвардейския конен ескадрон - ординарец на княз Фердинанд(?).
1903-1906 - Военна академия във Франция;
1906-1907 - служи в Щаба на армията, в 4-и артилерийски полк;
03.1907-04.1908 - служи в Свитата на Н.В. Царя, като военен наставник на княз Борис;
1908-1910 - Служи в 1-ви пехотен полк и Лейбгвардейския конен полк (11.1908-01.1910);
03.1910-1911 - Военен аташе в Белград;
1912-1913 - Военен аташе в Букурещ;
1913 - Началник на оперативното отделение в Щаба на съединените 4-а и 5-а армии;
07.1913-12.1913 - Член на комисия за определяне на границата със Сърбия;
1913 - Служи в Лейб-гвардейския полк - Командир на Лейбгвардейския ескадрон;
09.1914 - Командир на дивизион в Лейбгвардейския конен полк;
1915 - Инспектор на класовете във Военното училище;
09.1915 - Началник-щаб на Бургаския укрепен пункт;
11.1915-12.1915 - Командир на дивизион в 5-ти конен полк;
1916 - Началник-щаб на Конната дивизия, впоследствие на 1-ва конна дивизия;
04.12.1916-1918 - Командир на Лейб-гвардейския конен полк;
1918-1922 - Началник на Кавалерийската школа (31.12.1918-10.01.1919). Началник на Оперативното отделение в Щаба на армията. Командир на 1-а пехотна бригада на 6-та пехотна дивизия (14 месеца). Началник на 5-а пехотна дивизия (1.10.1920?);
08.12.1920-18.07.1928 - Инспектор на конницата;
? - Началник на 4-а военна инспекционна област
1929-1931 - Началник на жандармерията;
31.01.1931-09.05.1934 - Министър на войната;
10.05.1934 - В запаса.
Офицерски звания:
01.01.1899 - Подпоручик;
01.01.1903 - Поручик;
31.12.1906 - Капитан;
02.08.1912 - Майор;
12.08.1915 - Подполковник;
14.10.1917 - Полковник;
26.03.1925 - Генерал-майор;
06.05.1930 - Генерал-лейтенант;
09.05.1931 - Генерал от конницата.
Умира: 26.12.1964 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен, 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра степен без мечове, 3-та степен, 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен, 3-та степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен;
Орден "Пруска корона" 2-ра степен с мечове;
Саксонски Орден "Албрехт" 2-ра степен с мечове;
Баварски орден "За военна заслуга" - офицерски кръст с мечове;
Австро-унгарски орден "Франц - Йосиф" 2-ра степен на военна лента;
Османски "Железен полумесец";
Орден "Румънска звезда" 4-та степен;
Орден "Румънска корона" 3-та и 5-та степен;
Сръбски орден "Св. Сава" 3-та степен;
Руски орден "Св. Анна" 3-та степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен.
Автор:
"Генерал Колев и действията на 1-а конна дивизия в Добруджа през 1916г." (1928).
"Бележки върху французката военна доктрина и употреблението на конницата в боя", "Бележки върху "Дейността на 5-а каларашка бригада в Добруджа през 1915"", "Конницата ненужна ли е?" - статии в "Нашата конница" (1922-1928);
"Надей се българино. Надейте се Бдинци", "Храброст и смелост" - статии в "Народна отбрана" (1928-1937);
"За генерал Иван Колев" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936).
Други биографични данни:
Почетен председател на Българския червен кръст - 1934.

[dibo]

Ковачев, Стилиян Георгиев
Роден: 26.02.1860 в Ямбол.
Образование: Училище в Ямбол, после в Сливен. Учи в Педагогическите курсове в Пловдив (1878). Завършва първият випуск на Военното училище (1879). Следва в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург (30.11.1882-21.11.1883, поради заболяване се завръща в България).
Военна служба:
12.07.1878 - 20-та дружина на Българската земска войска;
1878 - Команда на волноопределяющите се;
1878-1879 - Военното училище в София;
01.06.1879 - Младши офицер в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция;
01.1880 - Ковчежник на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция;
14.07.1881 - 5-та дружина на Източнорумелийската милиция;
15.07.1881 - 1-ва Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция;
24.12.1883 - Командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция;
09.1885 - Командир на 3-та Хасковска дружина;
1886 - Командир на дружина в 12-ти пехотен полк;
1887 - Бургаски окръжен военен началник;
1888 - Сливенски окръжен военен началник;
1891 - Временен началник на Инспекторското отделение при Военното министерство;
1892 - Изпълняващ длъжността Началник на Строево-Инспекторското отделение във Военното министерство и временно управляващ Канцеларията на Военното министерство;
1894 - Управляващ Канцеларията на Военното министерство;
1895 - Изпълняващ длъжността Началник на Строевия отдел във Военното министерство;
23.02.1897-25.01.1899 - Командир на 12-и пехотен полк;
1899 - Командир на 2-ра бригада на 3-та пехотна дивизия;
1904 - Командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия;
12.05.1905 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
27.03.1910-1912 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
09.1912 - Командир на Родопския отряд;
15.12.1912 - Командващ на 4-а армия;
01.06.1913-28.06.1913 - Министър на войната (едновременно с това командва 4-а армия);
15.08.1913 - Уволнен в запаса;
1915 - Началник на 2-ра дивизионна област;
1916 - Началник на Главното тилово управление на Действащата армия;
1918(?) - В запаса.
Офицерски звания:
1878 - Редник;
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
13.07.1881 - Поручик;
08.03.1884 - Капитан;
13.08.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1896 - Полковник;
18.05.1905 - Генерал-майор;
15.08.1917 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 11.07.1939 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас (1913) и 4-та степен (1885);
Велик кръст на ордена "Св. Александър" , 1-ва степен без мечове, 2-ра степен с мечове отгоре (1921), 3-та степен (1896), 4-та степен (1892);
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен (1907), 3-та степен (1904);
Орден "За заслуга" (1894);
Сребърен медал за войната 1885г.;
Кръст за независимостта (1909);
Руски орден "Св. Ана" 2-ра степен (1896);
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 2-ра степен (1896);
Черногорски орден "Данило" 2-ра степен (1896);
Румънски (Бухарски?) орден "Златна звезда" 2-ра степен (1896);
Сакс-Кобурготски Командирски орден с плака (1908).
Автор:
"Записки по военна стилистика, четени във Военното училище и общия щаб-офицерски курс" (1894);
"Учебник по ръчно оръжие. Курс за дивизионните учебни команди" (1894);
"Учебник по полска фортификация. Курс за дивизионните учебни команди" (1894);
"Паметна пионерска книжка" (1921);
"Крепостна фортификация" (1922);
"Военни съобщения. Част 1-3" (1921-1927);
"Строително изкуство. Част 1-3" (1921-1927);
"Записки на генерал от пехотата Стилиян Ковачев 1878-1918" (1992);
"Действията на 4-а армия в Междусъюзническата война 1913г." (Ръкопис).
"По формироването на емерителната каса по военното ведомство", "По проектоположението на управлението на полковото военно окръжие", "Мнение на един началник на дивизия по новото наставление за стрелбата", "Няколко думи по повод статията "Яздовото дело в нашата конница"" - статии във "Военен журнал" (1894-1909);
"Няколко думи за реорганизацията на нашата конница", "По въпроса за стрелковатa подготовка на нашата пехота" - статии във "Военни известия" (1911-1912).
"Из непубликувани спомени на генерал Стилиян Ковачев" - статия в Известия на ВИНД (Военно-историческо начуно дружество) т. 57, 1995.
Други биографични данни:
1876 - Член на революционния комитет в Ямбол и участник в четата на Георги Дражев;
края на 1913 - Критикува по страниците на периодичния печат дейността на Главното командване по време на войната ;
1918 - Отказва да възглави отбраната на София срещу разбунтувалите се войници (Войнишкото въстание).

[dibo]

Луков, Христо Колев
Роден: 06.01.1888 (28.09.1887?) във Варна.
Образование: Военното училище в София (1907).
Военна служба:
15.08.1907 - Субалтерн офицер в 2-ри артилерийски полк;
1912-1913 - Командир на батарея в 2-ри артилерийски полк;
01.01.1915 - Командир на батарея в 1-и гаубичен полк.
? - Командир на гаубично планинско отделение в 27-и артилерийски полк;
1918 - Командир на батарея във Военното училище;
1919-1924 - Командир на 2-и артилерийски полк. Командир на 4-и артилерийски полк;
1924-1928 - Началник на Артилерийската стрелкова школа;
1928-1934 - Началник на Учебното отделение в Артилерийската инспекция;
1934-1935 - Командир на 2-а пехотна дивизия. Командир на 3-а пехотна дивизия;
23.11.1935-24.01.1938 - Министър на войната;
25.01.1938 - В запаса.
Офицерски звания:
15.08.1907 - Подпоручик;
04.09.1910 - Поручик;
01.11.1913 - Капитан;
01.01.1918 - Майор;
30.01.1923 - Подполковник;
26.03.1928 - Полковник;
06.05.1935 - Генерал-майор;
25.01.1938 - Генерал-лейтенант.
Умира: Убит на 13.02.1943 от бойна група на съпротивата.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви (1917) и 2-ри клас (1913);
Орден "Св. Александър" 5-та степен с мечове (1914), 4-та степен с мечове (1921) и 3-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен (1917);
Кръст за независимостта (1910).
Автор:
"Тактически задачи с решенията" (1910);
"Военна игра" (1911);
"Артилерийският огън. Размишления" (1924);
"Учебник за телефониста" (1925);
"Моторизацията на армията" (1928);
"Стрелба с планшета в чуждите армии и у нас" (ръкопис);
"Изследвания върху артилерийския преграден огън", "Мисли и бележки по изменение "Наставлението за стрелба в полската артилерия"", "Движение на пехотата подо огъня на съвременното огнестрелно оръжие", "Коригиране артилерийската стрелба с помощта на аеропланно наблюдение", "Артилерийски спорове" и "Артилерийски спорове подновени" - статии във "Военен журнал" (1920-1934);
"Команди за стрелба", "Дивизионната артилерия в нападателния бой", "Петдесет години от черешовата артилерия", "Бележки по нашите правилници", "Каква требва да бъде нашата дивизионна артилерия", "Стрелба по карта", "Пример за действие на дивизионната артилерия в нападателния бой (решение на тактическа задача)", "Значение и роля на артилерията в една бъдеща война", "Балканско воюване" - статии в "Артилерийски преглед" (1928-1934);
"Всякой знае!", "Изменение височината на пръсканията по запалката и по равника" - статии в "Народна отбрана" (1921);
"Балканско воюване" - статия в "Българска военна мисъл" (1934).
Други биографични данни:
1928-1934 - Редактор на списание "Артилерийски преглед". Изнася лекции в Артилерийската школа и във Военната академия;
1934 - Член на Военния съюз;
03.03.1936 - Разтуря като Министър на войната със заповед Военния съюз;
1939-1943 - Председател на Съюза на българските национални легиони.

[dibo]

Найденов, Калин Георгиев


Източник:Изгубената България
Роден: 18.02.(18.07?;12.08?; 25.08.1863?)1865 в село Широка лъка, Смолянско.
Образование: Прогимназия в Широка лъка и гимназия в Пловдив. Военното училище в София с отличие (1883-1885). Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1888-1891).
Военна служба:
11.1885 - Командир на 6-а полубатарея в 1-и артилерийски полк. Ранен при Сливница;
1886 - Адютант в 1-и артилерийски полк;
1887-1888 - 3-и артилерийски полк;
1888-1891 - Военна академия в Торино;
1892-1893 - Помощник на началника на техническото отделение в Артилерийската инспекция. Командирован в Германия, Франция и Англия за запознаване с фабрикацията на артилерийските материали и доставка на оръжие. Председател на комисията по приемане на артилерията от фабриката на Круп;
1894 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк и преподавател във Военното училище;
1895-1898 - Началник на Софийския артилерийски арсенал;
1899-1901 - Командир на отделение в 4-и артилерийски полк;
09.10.1901-1908 - Началник на Техническото отделение в Артилерийската инспекция. Завеждащ офицерската артилерийска школа;
1904 - Докладчик в усиления артилерийски комитет по проучване на резултатите от изпитанията на скорострелни оръдия;
1908 (06.09.1906?)-1912 - Командир на 2-и артилерийски полк;
1912 - Помощник на началника на артилерията при щаба на Действащата армия;
1913-1915 - Инспектор на артилерията;
21.09.1915-21.06.1918 - Министър на войната;
25.06.1918-20.10.1918 - Генерал за особени поръчки при Министерството на войната;
20.10.1918 - В запаса.
Офицерски звания:
30.08.1885 - Подпоручик;
06.05.1887 - Поручик;
18.05.1890 - Капитан;
02.08.1895 - Майор;
02.05.1902 - Подполковник;
19.09.1906 - Полковник;
14.02.1914 - Генерал-майор;
30.05.1917 - Генерал-лейтенант.
Умира: Загива при атентата в църквата "Св. Неделя" на 16.04.1925.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата и 5-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие 5-ти клас на обикновена лента;
Орден "За заслуга" на военна лента;
Германски орден "Червен орел" 1-ва степен;
Германси орден "Железен кръст" 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 1-ва степен;
Турски орден "Железен полумесец" 1-ва степен;
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен;
Френски орден "Почетен легион" 5-та степен;
Сръбски орден "Таково" 4-та степен;
Персийски орден "Лъв и слънце" 3-та степен.
Автор:
"Кратък очерк за съвременното състояние на полската артилерия в армиите на главните европесйки държави" (1888) ;
"Правила за престрелка и стрелба в артилерията" (1889);
"Ръководство по артилерията - Части 1-2" (1889-1891);
"Ръчно оръжие. Състав" (1898);
"Наставление за стрелба с артилерията" (1902);
"Новото наставление на стрелбата в полската и планинската артилерия" (1909);
"Снабдяването на армията във време на война" (1925).
"Върху взривните вещества", "Сегашното положение на въпроса за взривните вещества", "Магазинните пушки и полската артилерия", "Нашите артилерийски технически учреждения", "Едно мнение по изменението на престрелката в нашата полска артилерия", "Никелната стомана", "Бъдещата полска артилерия", "Отместване на оръдието", "По стрелбата в полската артилерия", "Новите усъвършенствания във въоръжението и тяхното влияние върху обучението и бойните строеве", "Оценка на могъществото на огъня", "От изложението в Дюселдорф", "По наставлението за стрелбата в полската и планинска СС (скорострелна) артилерия", "Съставът на батареите при СС оръдия", "Има ли нужда от корпусна артилерия", "Намерване закрита стреляща батарея", "По стрелбата на артилерията", "Някои въпроси по тактиката на СС артилерия", "Японската артилерия под Порт Артур" - статии във "Военен журнал" (1890-1911);
"Японците заемат от нас", "Артилерийски бележки", "По тактически задачи", "По стрелбата на турската полска и планинска СС артилерия", "По турските артилерийски устави", "Контраатака и повратно нападение", "По превода на турските устави", "Пехотният бой на близки разстояния", "Близкият пехотен бой", "Как и кога да се извърши контраатаката", "Резерв", "Решителна атака", "Артилерията в боя", "Подчинението на полските артилерийски полкове", "Състав и организация на тежката полска артилерия", "Височините на шрапнелните пръскания" - статии във "Военни известия" (1908-1912);
"Междусъюзническата война 1913г. Из спомените ми" - статия във "Военноисторически сборник" (1928).
Други биографични данни:
1879-1881 -Учител в с. Стойките и в Широка лъка.
10.1921 - Осъден на 15г. затвор като виновник за Третата национална катастрофа;
16.06.1924 - Амнистиран.

[dibo]

Никифоров, Никифор Петров

Източник: Изгубената България
Роден: 12.04.1858 в Ловеч.
Образование: Начално училище в Ловеч и Плевен. Търговско училище в Германия и Австрия. Първият випуск на Военното училище (1879). Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1883 - 1884).
Военна служба:
1878 - 11-та пеша дружина;
1878-1879 - Военното училище в София;
1879-1882 - 13-а пехотна дружина;
1883 - 1-ва дружина;
1883 - Практическа служба в Одеса в руската армия;
1884 - Офицерска стрелкова школа в Оренбург, Русия;
1884 - Ротен командир в 1-и пехотен полк;
09.1885 - Командир на дружина в 1-и пехотен полк;
11.1885 - Командир на 6-и пехотен полк и участва с него във войната;
1886 - Командир на 10-ти пехотен полк. Обявява се против преврата;
1886 - Командир на 7-ми пехотен полк;
29.09(11?).1887-05.03.1891 - Командир на 9-ти пехотен полк;
1891 - Командир на 4-та пехотна бригада;
1895 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
1896-1898 - Инспектор на пехотата;
17.02.1898 -1904 - Началник на административния отдел и на Канцеларията на Военното министерство;
1904-1910 - Дипломатически агент в Германия;
1906-1908 - Дипломатически агент в Сакскобурготското херцогство;
1909-1910 - Пълномощен министър в Германия и в Сакскобурготското херцогство;
16.03.1911-01.06.1913 - Министър на войната;
04.08.1913 - В запаса;
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
02.08.1895(3?) - Полковник;
15.11.1909(0?) - Генерал-майор;
02(12?).08.1912 - Генерал-лейтенант.
Умира: 12(06?).08.1935 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра, 3-та и 4-та степен;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие;
Орден "За заслуга";
Германски орден "На короната" 1-ва степен;
Румънски орден "Корона" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен;
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 1-ва степен;
Пруски орден "Червен орел" 2-ра степен;
Персийски орден "Лъв и слънце" 1-ва степен.
Автор:
"Инструкция за мобилизацията на пехотните полкове";
"Първият випуск на военното училище" (1929).
Други биографични данни:
1915(?)-1924(?) - В емиграция;
1923 - Подведен под отговорност;
1924 - Амнистиран.

[dibo]

Паприков, Стефан Георгиев
Роден: 12.04.1858 в Пирдоп.
Образование: Учи в Пирдоп. Учител в Панагюрище (1875-1876). Първи випуск на Военното училище в София (1878). Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург (1880-1883).
Военна служба:
12.12.1878 - Команда на волноопределяющите се в Пловдив;
1878-1879 - Военното училище в София;
1879 -1 ва пеша дружина;
1880-1883 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербург;
1883 - 20-та пехотна дружина;
21.02.1884 - Командир на рота в 12-та пехотна дружина;
1885 - Офицер от ГЩ причислен към Щаба на 3-та пехотна бригада;
09.1885 - Ръководи мобилизацията;
11.1885 - Офицер за поръчки при Военното министерство. Началник-щаб на Западния корпус;
1885 - Началник-щаб на бригада в Русе;
1886 - "Товарищ" на Военния министър. Обявява се против преврата;
18.08.1887-23.10.1887 - Началник на Щаба на армията;
27.10.1887-05.06.1891 - Началник на Военното училище;
1891-1896 - Началник на Административния отдел в Щаба на армията;
30.11.1896-18.01.1899 - Началник на Щаба на армията;
18.01.1899-18.03.1903 - Военен министър;
27.11.1900-19.02.1901 - управлява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията;
19.03.1903-1906 - Инспектор на пехотата;
1906-1908 - Дипломатически агент в Русия;
16.01.1908-05.09.1910 - Министър на външните работи и вероизповеданията;
17.04.1908 - В запас;
1910-1912 - Пълномощен министър в Русия;
1912-1913 - Представител на Българската Главна квартира при Черногорския княз Никита и в Сръбската Главна квартира;
05.1913 - Член на българската делегация при сключването на Лондонския мирен договор.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапоршчик;
11.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
02.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
17.04.1908 - Генерал-лейтенант.
Умира: 30.05.1920 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен (1885);
Орден "Св. Александър" 2-ра степен (1892) с брилянти (1900), 3-та степен (1888);
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен (1902);
Орден "За заслуга" (1892);
Сребърен медал за войната 1885г.
Автор:
"Записки по военна администрация. Курс на Софийското военно училище" (1887);
"Сборник по приказите, указите и циркулярите издадение по военното ведомство от 1879-1886" (Част 1 - 1887; Част 2 - 1888);
"Гургулят-Брезник-Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885г." (1891);
"Кратък учебник по военна администрация за войниците, които се приготовляват за офицери от запаса и за полковите учебни команди" (1891);
"Учебник по военна администрация. Курс за дивизионните учебни команди" (1893);
"Запсики по военната администрация (Устройство на въоръжените сили) за щаб-офицерския курс (1894);
"Армия и флот" и "Сръбско-българската война 1885" (Ръкописи).
Други биографични данни:
1875 - Участник в Старозагорското въстание;
1876 - Участник в Априлското въстание;
Почетен флигел-адютант на Княза;
1914-1919 - Народен представител от Демократическата партия;
1915-1918 - Председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.

[dibo]

Русев, Руси Христов
Роден: 27.11.1887 в Габрово.
Образование: Военното училище в София като артилерист (1909).
Военна служба:
18.05.1909 - Младши офицер в 9-ти артилерийски полк;
1912-1913 - Младши офицер в 4-и артилерийски полк;
1915-1918 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк;
1919-1927 - 3-и артилерийски полк; после в Учебната батарея във Военното училище (02.11.1922);
1927-1929 - 4-и артилерийски полк;
1929 - Артилерийската инспекция;
1930-1934 - Началник на техническия отдел в Артилерийската инспекция;
1934-1935 - Завеждащ въоръжението в Артилерийската инспекция;
1935-1936 - Началник на артилерийския отдел във Военната фабрика в Казанлък;
10.06.1935-04.01.1936 - Началник на Военната фабрика в Казанлък;
01.1936 - Началник на Техническия отдел при Щаба на армията;
1936-1940 - Инспектор на въоръжението;
1940-1941 - Началник на Канцеларията на Министерството на войната;
1941-1942 - Инспектор на въоръжението;
1942-1943 - Началник на отдел Доставки и поддържане в Министерство на войната;
14.09.1943-02.09.1944 - Министър на войната;
04.09.1944 - В запаса.
Офицерски звания:
18.05.1909 - Подпоручик;
22.09.1911 - Поручик;
18.05.1915 - Капитан;
01.07.1919 - Майор;
06.05.1923 - Подполковник;
03.09.1928 - Полковник;
06.05.1936 - Генерал-майор;
03.10.1940 - Генерал-лейтенант;
04.09.1944 - Генерал от артилерията.
Умира: Разстрелян на 01.02.1945 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви (1921) и 2-ри клас (1917);
Орден "За военна заслуга" 5-та степен с военна лента (1914);
Орден "За заслуга" на военна лента (1913);
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен (1917).
Автор:
"Учебник по артилерия. Част 5 Устройство на артилерийското оръдие и стрелба с него. Част 6 Външна балистика" (1925-1927);
"Въздушна отбрана на войската и страната" (1929).
"Обстрелване на площи", "Поправки в данните за отделните оръдия в батареята", "Новият правилник за стрелбата в полската артилерия", "Изследване действителността на шрапнелната стрелба", "Нашите артилерийски правилници: 1. Наблюдение на стрелбата и 2. Определяне закрита позиция на батареята", "Бележки по Правилника за стрелбата - по избора на координатно начало", "Бележки по нашите правилници", "Използване данните за стрелба, взети от една пристрелна батарея", "Намиране най-вероятното място на една точка, получена чрез графично засичане от три наблюдателни пункта", "Отбелязване на местността", "По употреблението на артилерията в маса", "Магнитното отклонение в България", "Намален заряд за полското оръдие", "Една от задръжките в леката картечница "Мадсен", "Руското наставление за противовъздушна отбрана на войските(1929)", "По противовъздушната отбрана на пехотната дивизия", "Противовъздушната отбрана на дивизията" - статии в "Артилерийски преглед" (1923-1934);
"Артилерийска подготовка и поддръжка на атаката" - статия във "Военен журнал" (1923).

[dibo]

Савов, Сава Панайотов
Роден: 06.12.1864 в Шумен;
Образование: Пети клас в Шумен. Военното училище в София (1885).
Военна служба:
1885 - Военното училище в София;
11.1885 - Командир на рота в 7-и пехотен полк;
1886 - Субалтерн офицер в 11-и пехотен полк;
05.10.1886-1890 - Командир на рота в 1-и пехотен полк;
1890-1896 - Свитата на Княз Фердинанд - Ординарец при особата на Н.Ц.В., от 1894 - Флигел-адютант;
1896-1899 - Командир на дружина в 1-и пехотен полк;
1899-1900 - Командир на дружина в 9-и пехотен полк;
1901 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
1903 - Помощник-командир на 1-ви пехотен полк;
1904 - Началник на 1-во полково военно окръжие;
1905-1906 - Началник на 6-то полково военно окръжие;
05.01.1906-1908 - Помощник-командир на Военното училище (командир на дружина);
1908 - Аташиран при Особата на Нейно Величество Княгинята;
1909 - Флигел-адютант на Княза;
09.04.1910-1913 - Командир на 22-и пехотен полк;
18.12.1913 - Командир на 1-а (2-а?) бригада на 1-а пехотна дивизия;
1914-1916 - Генерал от свитата на цар Фердинанд;
27.11.1916 - Командир на 5-а пехотна дивизия;
08.1917 - Временно командващ 3-а армия;
02.1918 (12.1917) - Командващ 4-а армия;
21.06.1918-28.11.1918 - Министър на войната;
28.11.1918 - Инспектор на пехотата;
19.08.1919 - Уволнен.
Офицерски звания:
30.08.1885 - Подпоручик;
01.01.1887 - Поручик;
01.01.1890 - Капитан;
01.01.1895 - Майор;
01.01.1903 - Подполковник;
15.08.1907 - Полковник;
14.02.1914 - Генерал-майор;
20.05.1917 - Генерал-лейтенант;
29.07.1919 - Генерал от пехотата.
Умира: 18.04.1945 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 1-ви (1918) и 2-ри клас (1913); 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата (1914), 5-та степен без мечове (1891);
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военни отличия, 3-та степен (1908), 4-та степен на обикновенна лента (1903);
Орден "За заслуги" на военна лента (1886);
Сребърен медал за войната 1885г.;
Кръст за независимостта (1909);
Германски орден "Железен кръст" 1-ва и 2-ра степен;
Пруска "Корона" 1-ва степен с мечове;
Германски "Мекленбургски кръст" за военни заслуги 2-ра степен;
Руски орден "Св. Ана" 2-ра (1903) и 3-та степен (1891);
Руски орден "Св. Станислав" 2-ра степен (1903);
Австро-унгарски орден "Леополд" 1-ва степен;
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен, 3-та степен (1899);
турски орден "Златен Имтияз";
Турски орден "Железен полумесец" 3-та степен;
Персийски орден "Лъв и слънце" 2-ра степен (1901);
Кобургски орден "Сакс-Ернестин" 4-та степен (1893);
Кобургски орден "Сакс-Ернестин" 1-ва степен велик кръст с мечове (1917).
Други биографични данни:
1909-1910 - Адютант на царица Елеонора;
1923 - Емигрира в Цариград;
03.1923 - Подведен под отговорност за предателство като министър на войната през 1918;
16.06.1924 - Амнистиран, завръща се в страната;
1925-1927 - Депутат от Демократическата партия в XXI ОНС;
1931-1934 - Депутат от Демократическата партия в XXIII ОНС.

[dibo]

Фичев, Иван Иванов
Роден: 15.04.1860 в Търново.
Образование: Учи в Търново, завършва Габровската гимназия, учи в Робърт Колидж в Цариград, не завършва (1877). Завършва Военното училище в София (25.05.1880-30.08.1882). Висша военна школа в Белгия (за месец и половина през есента на 1887). Генералщабната академия в Торино, Италия (1888-1891).
Военна служба:
1877-1878 - Служи в 8-а опълченска дружина, после последователно като преводач на Габрoвския окръжен управител и Търновския губернатор;
1882-1884 - Субалтерн офицер и адютант в 20-а пехотна дружина;
1884 - 17-а пехотна дружина;
1885 - Субалтерн офицер в 6-ти пехотен полк;
11.1885 - Kомандир на 2-а рота от 5-та запасна дружина в 5-и пехотен полк. Участва в отбраната на Видин;
04.1886 - Командир на рота в 6-и пехотен полк;
02.1887 - Командир на сборна рота от 6-и пехотен полк, с която участва в ликвидирането на бунтовете в Русе;
1887 - Временно изпълняващ длъжността Търновски окръжен военен началник;
1887 - Месец и половина във Висшата военна школа в Белгия;
1889-1891 - Военна академия в Торино, Италия (числи се в 6-ти пехотен полк);
1891 - Щаб на 1-а пехотна бригада;
11.1891 - в Генералния щаб като Старши адютант на 2-а пехотна дивизия;
01.1893 - Преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на 1-а пехотна дивизия;
25.04.1893 - Началник на Учебното бюро при Военното министерство;
1894 - Командир на дружина в 17-ти пехотен полк;
1898-1899 - Инспектор на класовете във Военното училище и преподавател по военна история и тактика на старшия клас на училището;
1899 - Началник на Оперативен отдел при Щаба на армията;
1900 - Командир на 6-и пехотен полк;
01.10.1902 - Началник на Оперативното отделение в Щаба на армията;
1902 - Командирован на Военните маневри във Франция;
30.03.1903 - Началник-щаб на 1-а пехотна дивизия;
09.02.1905 - Помощник-началник Щаба на армията;
01.01.1907 - Началник на 2-а пехотна дивизия;
1907 - Командирован на Военните маневри в Австро-Унгария;
27.03.1910-14.01.1914 - Началник на Щаба на армията;
1911 - Командирован на Военните маневри в Руската империя;
22.09.1912 - Началник на Щаба на Действащата армия;
20.11.1912 - Подписва примирието в Чаталджа с Турция;
30.05.1913 - Подава оставка заради несъгласие със започването на Междусъюзническата война. Оставката не е приета;
28.07.1913 - Подписва мирния договор в Букурещ;
14.01.1914 - Началник на 3-а Военноинспекционна област;
01.09.1914-06.08.1915 - Министър на войната;
17.08.1915 - В запаса.
Офицерски звания:
30.08.1882 - Подпоручик;
30.08.1885 - Поручик;
01.01.1887 - Капитан;
01.01.1892 - Майор;
01.01.1899 - Подполковник;
01.01.1903 - Полковник;
16.10.1908 - Генерал-майор;
01.01.1914 - Генерал-лейтенант.
Умира: 18.11.1931 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен (1913);
Орден "Св. Александър" 2-ра степен без мечове, 3-та степен (1909) и 5-та степен (1888);
Орден "За военна заслуга" 1-ва (1912), 3-та (1905) и 4-та (1901) степен на обикновена лента;
Орден "За заслуга" (1885);
Сребърен медал за войната 1885г.
Сребърен медал "За наука и изкуство (1893);
Кръст за независимостта (1909);
Руски медал за войната 1877/1878;
Френски орден "Почетен легион" 4-та степен (1906);
Италиански орден "Корона" 3-та степен;
Румънски орден "Звезда" 3-та степен (1903);
Персийски орден "Лъв и слънце" 2-ра степен (1901).
Автор:
"Ръководство за редовите и унтерофицерите в българската война" (1887);
"Военно-исторически очерк на Сръбско-българската война" (1888);
"Планинска война" (1893);
"Тактика. Курс за дивизионните учебни команди" (1894);
"Справочна книжка за тактическите занятия, полските поездки и маневрите" (1896);
"Справочна книжка за упътване при решаване на тактически задачи на плановете в полето и на маневрите";
"Военната история и методът за нейното изучаване" (1897);
"Македонският въпрос" (1905 на френски език в Париж);
"Ляоян. Военноисторическа студия, според руски и японски официални сведения" (1906);
"Лични спомени за всеобщата Европейска война" (1921);
"Висшето командване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа включително" (1927);
"Чаталджа. Тактическа студия" (1930);
"Балканската война 1912-1913 г. Преживелици, бележки и документи" (1940);
"Избрани произведения"(1988);
"Плановете за война с Турция през Балканската война." (Ръкопис)
"Мемоари по Балканската война 1912-1913 г." (Ръкопис).
"Гълъбова поща", "По повод на статията “Какво трябва да бъде устройството на нашите войскови обози за военно време"", "Две думи по повод на статията “За зимните занятия с офицерите"", "Новият Германски кавалерийски устав", "Няколко забележки върху Проектоустава за строевата служба в кавалерията", "Кавалерията пред армиите. Критика и библиография", "Необходимо разяснение", "Обяснения върху устава за полската служба, във връзка с критиката на г. И. А. Русева", "Сегашна Турция от военна гледна точка. Беседа...", "Няколко мисли върху планинската война", "Големите французки маневри през 1902 г." - статии във "Военен журнал" (1888-1903);
"Висшето командуване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа. Рецензия.", "Критическа студия върху труда на генерала от пехотата Радко Димитриев "Трета армия в Балканската война", "Критическо изучаване на Сръбско-българската война през 1885 г.", "Чаталджа. Тактическа студия" - статии във "Военноисторически сборник" (1927-1931);
"Съвети и практически указания относително строевата подготовка на ротата" в "Писмени теми, развити от офицерите от 6-и пех. полк през зимния сезон на 1900-1901" (1901);
"Изявления на генерал И. Фичев" - статия в "Мир" (1915);
"Лични спомени за всеобщата Европейска война" - статии в "Народна отбрана" (1921);
"Из моите спомени за Балканската война 1912-1913" - статия в "Българска военна мисъл" (1925).
Други биографични данни:
Внук на Колю Фичето;
1878-1879 - Секретар на търновския окръжен началник;
1886 - Редактор на вестник “Народна защита";
1888-1903 - Редактор на списание “Военен журнал";
1893-1896 - Редактор на вестник “Военни известия";
1898 - Дописен член на Българската академия на науките;
1900 (1909?) - Действителен член на Българската академия на науките;
1921-1924 - Пълномощен министър в Румъния.

[dibo]

Тановски, Георги Атанасов
Роден: 15.06.1883 в с. Макоцево, Софийско.
Образование: Училище в с. Макоцево, после в с. Новоселци (1-3 клас), от 1898 в Първа Софийска мъжка гимназия, след завършването и е учител за 8 месеца през 1903г. в Софийско. 1903-1908 - Военното училище в София.
Военна служба:
1903 - Школата за запасни офицери;
1903-1908 - Военното училище в София;
19.02.1908 - 2-а рота на 22-и пехотен полк;
1908 - Служи в 8-а рота, после в 7-а рота на 22-и пехотен полк;
1909-1912 - Командир на граничен взвод по границата с Турция в Рила;
09.1912 - Командир на 7-а рота в 22-и пехотен полк;
1913 - Ранен при Булаир, после при Калиманци;
1915 - Командир на 1-а рота в 22-и пехотен полк;
08.1918 - Командир на 1-а дружина в 57-и пехотен полк на 9-а пехотна дивизия;
10.1918 - Капелмайстор в 4-и пехотен полк. Командир на 3-а дружина от 4-и пехотен полк;
05.01.1919 - Командир на 1-а рота от 22-и пехотен полк;
1919 - Домакин на 40-и пехотен полк;
06.10.1919 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
16.12.1920 - Началник на пограничен участък при гара Земен, Кюстендилско;
1922 - Командир на 22-а пехотна дружина;
1928 - Началник на Секцията по бойна подготовка в Щаба на армията;
1929 - Командир на картечна рота в 6-и пехотен полк;
11.1929 - Командир на 6-и пехотен полк;
01.04.1934 - Комендант на София;
06.1935 - Командир на 1-а пехотна дивизия;
10.1935 - Командир на 8-а пехотна дивизия;
01.05.1936 - В запаса.
Офицерски звания:
15.10.1908 - Подпоручик;
27.10.1911 - Поручик;
1913 - Капитан;
05.1919 - Майор;
05.1923 - Подполковник;
30.01.1930 - Полковник;
01.05.1936 - Генерал-майор.
Умира: Обявен за "безследно изчезнал" на 10.12.1945. Вероятно разстрелян на 27.09.1944.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен и 4-та степен, 1-ви клас;
Орден "Свети Александър" 4-та степен;
Орден "За военни заслуги" 4-та степен.
Други биографични данни:
1933-1935 - Член на ръководството на Военния съюз.
1936-1944 - Собственик на книжарница в София.