По настояване на Империал
Когато генерал Иван Маринов пита генерал Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“, без да се колебае, командващият Първа армия отговаря: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“.
Боевете за Стражинската укрепена позиция продължават от 6 до 19 октомври 1944 г. През периода 10–17 октомври частите на Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев се реорганизират за решително настъпление срещу отбраняващите се на линията с. Петралица–вис. Стражин немски части. На острието на атакуващите по фронта части на Първа армия е поставена Парашутната дружина.
Дружината спешно е прехвърлена от София в разпореждане на Първа армия на 10 октомври, а заема позиции за настъпление вечерта на 17 октомври, без бойците и командирите є да имат какъвто и да е боен опит и без да имат достатъчно време да се запознаят с терена на бойните действия. Въпреки това командването в лицето на генерал-майор Стойчев знае, че това е най-добре подготвеното подразделение в армията. На проведения на 11 октомври в гр. Кюстендил парад на заминаващите за бойното поле части ген. Стойчев се обръща към парашутистите с думите: „Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия!“.
Целта е да се пробие отбраната на немците и да се излезе във фланг и тил на силно укрепената Стражинска позиция, като по този начин се разчисти пътят на армията за настъпление към Куманово и Скопие.
Това прегрупиране на частите на армията се налага поради неуспешната реализация на първоначалния замисъл на армейското командване от 6 октомври. Той е предвиждал със силите на 2-ра пех. дивизия, в състава на която са 9-и, 21-ви, 27-и и 36-и пех. полк, да се настъпи в направление Крива паланка–Куманово. Дивизията е трябвало да действа в първия ешелон на армията на фронт с широчина 22 километра. На този фронт тя успява да създаде плътност от половин пехотна дружина и 9 оръдия и минохвъргачки на километър фронт. Това обаче се оказва твърде недостатъчно и към 9 октомври частите на армията са спрени от отбраняващите се подразделения на 11-а немска въздушно-полева дивизия на линията с. Петралица–вис. Стражин. За да увеличи тактическата плътност, командването на армията решава да съсредоточи основните сили и средства на дивизията на най-достъпната част, а именно от двете страни на шосето Крива паланка–Куманово.
Новият замисъл на командването на армията е със силите на 1-ва и 2-ра пех. дивизия да се настъпи в направление с. Стамболийска махала–с. Чифте хан–местността Славинище. В изпълнение на този план двете дивизии сформират по една фронтална, една обхватна и една обходна групировка. Фронталната групировка включва 6-и пех. полк и 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина от 1-ва дивизия, 9-и пех. полк и Парашутната дружина от 2-ра дивизия. Подготовката за настъпателните действия е определена да приключи на 17 октомври, а настъплението да започне рано сутринта на 18 октомври.
Сутринта на 17 октомври командирът на Парашутната дружина кап. Любомир Ноев е извикан от командира на 2-ра пех. дивизия генерал-майор Никола Генчев. На проведеното в щаба на дивизията съвещание се уточняват задачите на отделните части и подразделения. Парашутната дружина трябва да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към Куманово, в направление вис. Стражин–с. Чифте хан. Вляво от нея е 9-и пех. полк, който трябва да настъпи в направление вис. Стражин–с. Псача. На командира на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. Вдясно от Парашутната дружина настъпват подразделенията на 6-и пех. полк от 1-ва пех. дивизия. Тежкокартечната дружина на 1-ва дивизия е във втори ешелон, като на командира є е заповядано да отдели един тежкокартечен взвод за поддръжка на парашутистите. Освен това на Парашутната дружина са придадени 6 самоходни щурмови оръдия и 2 миночистачни отделения.
Знае се, че пред фронта за настъпление на дружината противникът разполага с около рота, която е заела позиция от двете страни на шосето Крива паланка–Куманово, и около батальон, укрепил се по северната част на хребета на вис. Стражин.
След обяд командирът на дружината отдава бойна заповед:
1. Първа лекопарашутна рота да настъпи южно от шосето, да атакува противника, заел позиции на обратната страна на вис. Стражин, наречена „Цицката“, и след като го унищожи, да продължи в направление на с. Чифте хан. На ротата са придадени 4 щурмови оръдия.
2. Втора лекопарашутна рота, усилена с едно миночистачно отделение, да атакува северния край на вис. Стражин, наречена „Терасата“, и след като отхвърли противника, също да продължи настъплението си към с. Чифте хан.
3. Пионерно-щурмовата дружина, усилена с две щурмови оръдия и едно миночистачно отделение, да настъпи по дефилето на Крива река, от двете страни на шосето за Куманово, да прочисти тунелите на новостроящата се жп линия Гюешево–Скопие, да овладее моста над реката и да не позволи разрушаването му.
4. Тежкопарашутната рота да настъпи вдясно от 2-ра рота, като є съдейства с картечен и минохвъргачен огън.
5. Едно щурмово отделение от щабната рота да осигури стика между дружината и деснофланговата дружина на 9-и пехотен полк.
В 6 часа на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка ротите на дружината тръгват в атака. Малко след напускането на изходните позиции немците ги откриват и засипват с огън.
Първа лекопарашутна рота, поддържана от четирите щурмови оръдия след първоначалното стъписване провежда смела фронтална атака срещу вис. Цицката, принуждава отбраняващите я немци да се оттеглят и я завзема. Малко след това ротата е контраатакувана откъм дефилето от превъзхождащ я противник и командирът є поручик Думанов заповядва оттегляне. Това се дължи на факта, че останалите роти на дружината не успяват да настъпват със същите темпове и немците съсредоточават усилията си върху вклинилата се в отбраната им 1-ва рота.
Втора лекопарашутна рота с командир поручик Станимиров настъпва към вис. Терасата, но е прикована към земята от силен артилерийски и картечен огън. Все пак бойците от ротата продължават да напредват и достигат хребета източно от Суви дол. Тук 2-ра рота изпада в критична ситуация, тъй като е подложена на силен картечен и минохвъргачен обстрел. Най-много убити и ранени обаче парашутистите дават вследствие огъня на скрити по дърветата немски снайперисти. Командирът на дружината изпраща в подкрепа на 2-ра рота по един взвод от щабната и тежкокартечната рота, но и това не променя положението. Настъплението е прекратено и ротата се оттегля на изходни позиции.
Пионерно-щурмовата рота с командир поручик Найденов настъпва срещу силно укрепените немски позиции от двете страни на шосето. Тук теренът е открит и равнинен и вследствие на силния картечен и минохвъргачен огън на противника настъплението на ротата е спряно.
Въпреки усилията и многото жертви атаката на парашутистите е отблъсната. Към обяд всичките подразделения на Парашутната дружина са на изходните си позиции, понесли големи загуби (25 убити и 40 ранени).
Причините за този неуспех са няколко – слабо разузнаване, непознаване на местността и позициите на немците, недостатъчна артилерийска и авиационна подготовка, която не успява да подави противниковите огневи точки, широк фронт за настъпление – около 3 км, липса на достатъчен резерв във втора линия, лоша свръзка. От друга страна, съседите отляво (9-и пех. полк) и отдясно (6-и пех. полк) също не успяват да напреднат, което позволява на немците да прегрупират своите сили и да насочат огъня на артилерията си към застрашените от пробив участъци на своята отбрана.
След неуспеха на сутрешната атака срещу Стражинската укрепена позиция командването на дивизията взема решение настъплението да се поднови в 15,00 ч на същия ден. Отчитайки допуснатите по време на сутрешните боеве слабости, командирът на дивизията заповядва на командира на 9-и пех. полк с две пех. дружини да настъпи плътно до левия фланг на Парашутната дружина в направление на вис. Стражин, като по този начин не позволи на немците да контраатакуват подразделенията на парашутистите, които постигат най-голям напредък от фронтално атакуващите части. Близката задача на дивизията също е променена и се заключава единствено в овладяване на немските позиции по хребета Стражин и дефилето по шосето за Куманово.
Този път артилерийската и авиационната подготовка на атаката са организирани и проведени основно върху предните немски позиции, като в продължение на 50 минути армейската артилерия стоварва масирания си огън върху тях, а авиацията бомбардира немските батареи, разположени в района на с. Ранковци. В 14,50 ч частите на дивизията, включително и Парашутната дружина, отново преминават в настъпление.
Първа лекопарашутна рота отново с фронтална атака, но със значително по-малки загуби успява да овладее вис. Цицката, като са пленени няколко немски войници и голямо количество оръжие. Ротата се закрепва на височината и въпреки няколкократните немски контраатаки се задържа на нея до падането на нощта.
Основната щурмова група на дружината – Втора лекопарашутна рота, заедно с придадения є взвод от щабната рота и поддържана от тежкокартечната рота, преодолява близката височина, спуска се в Суви дол и се устремява към северната част на билото на вис. Стражин, наречено „Терасата“, където са разположени основните немски позиции по северната част на хребета. Боевете за Терасата и съседната є височина Пачи крак придобиват решаващ характер, тъй като от техния изход зависи целостта на немската отбрана. На Терасата се завързва ръкопашен бой, при който парашутистите с цената на свидни жертви отхвърлят немците. Атаката на вис. Пачи крак не успява, но първият пробив във вражеската отбрана е направен.
Единственото подразделение, което не успява да изпълни поставената му задача, е пионерно-щурмовата рота. Първоначално настъплението се развива добре, но на подстъпите към моста на Крива река бойците от ротата срещат яростна немска съпротива и въпреки многобройните опити да отхвърлят противника до края на бойния ден не успяват.
Твърде трудно се развива и настъплението на подразделенията от 9-и пех. полк, който трябва да овладее централната и южната част на хребета Стражин. Както и сутринта, подразделенията на полка са спрени от силния артилерийски и картечен огън на противника. В района на полка пристига лично командирът на дивизията генерал-майор Никола Генчев и въодушевени от неговото присъствие бойците се вдигат в атака и към 19 ч след упорити ръкопашни боеве отхвърлят немците и заемат техните позиции.
Втората атака, проведена от частите на 2-ра пехотна дивизия, завършва с частичен успех. Овладяването на тези ключови позиции на противника създава реална възможност за пробив в немската отбрана и обкръжение на някои немски позиции, тъй като действащите в обход части на Първа българска армия също успяват да напреднат. Явно немското командване добре преценява обстановката, тъй като през нощта противникът се оттегля към Страцинската отбранителна позиция, оставяйки малки заслони по основните пътища за предвижване на нашите войски.
Нощта на 18 срещу 19 октомври парашутистите прекарват на заетите от тях немски позиции. Рано сутринта настъплението е подновено, но освен кратки сблъсъци с прикриващите немски подразделения сериозни боеве не се водят. Така към края на деня Стражинската укрепена позиция е овладяна окончателно, а частите на Първа българска армия достигат до линията с. Чифте хан–с. Петралица.
Висока е цената, която плащат парашутистите – 36 убити и 69 ранени или близо една четвърт от личния състав, който е бил 429 души.
Опитът, натрупан в тези първи сражения, ще окаже влияние върху цялостния ход на бойните действия, както на Парашутната дружина, така и на Първа българска армия. От този момент настъплението є се развива устремно и дори Страцинската позиция е преодоляна само за 3 дни.
18 октомври, първият боен ден на Парашутната дружина
е обявен за Ден на парашутиста.
Когато генерал Иван Маринов пита генерал Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“, без да се колебае, командващият Първа армия отговаря: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“.
Боевете за Стражинската укрепена позиция продължават от 6 до 19 октомври 1944 г. През периода 10–17 октомври частите на Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев се реорганизират за решително настъпление срещу отбраняващите се на линията с. Петралица–вис. Стражин немски части. На острието на атакуващите по фронта части на Първа армия е поставена Парашутната дружина.
Дружината спешно е прехвърлена от София в разпореждане на Първа армия на 10 октомври, а заема позиции за настъпление вечерта на 17 октомври, без бойците и командирите є да имат какъвто и да е боен опит и без да имат достатъчно време да се запознаят с терена на бойните действия. Въпреки това командването в лицето на генерал-майор Стойчев знае, че това е най-добре подготвеното подразделение в армията. На проведения на 11 октомври в гр. Кюстендил парад на заминаващите за бойното поле части ген. Стойчев се обръща към парашутистите с думите: „Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия!“.
Целта е да се пробие отбраната на немците и да се излезе във фланг и тил на силно укрепената Стражинска позиция, като по този начин се разчисти пътят на армията за настъпление към Куманово и Скопие.
Това прегрупиране на частите на армията се налага поради неуспешната реализация на първоначалния замисъл на армейското командване от 6 октомври. Той е предвиждал със силите на 2-ра пех. дивизия, в състава на която са 9-и, 21-ви, 27-и и 36-и пех. полк, да се настъпи в направление Крива паланка–Куманово. Дивизията е трябвало да действа в първия ешелон на армията на фронт с широчина 22 километра. На този фронт тя успява да създаде плътност от половин пехотна дружина и 9 оръдия и минохвъргачки на километър фронт. Това обаче се оказва твърде недостатъчно и към 9 октомври частите на армията са спрени от отбраняващите се подразделения на 11-а немска въздушно-полева дивизия на линията с. Петралица–вис. Стражин. За да увеличи тактическата плътност, командването на армията решава да съсредоточи основните сили и средства на дивизията на най-достъпната част, а именно от двете страни на шосето Крива паланка–Куманово.
Новият замисъл на командването на армията е със силите на 1-ва и 2-ра пех. дивизия да се настъпи в направление с. Стамболийска махала–с. Чифте хан–местността Славинище. В изпълнение на този план двете дивизии сформират по една фронтална, една обхватна и една обходна групировка. Фронталната групировка включва 6-и пех. полк и 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина от 1-ва дивизия, 9-и пех. полк и Парашутната дружина от 2-ра дивизия. Подготовката за настъпателните действия е определена да приключи на 17 октомври, а настъплението да започне рано сутринта на 18 октомври.
Сутринта на 17 октомври командирът на Парашутната дружина кап. Любомир Ноев е извикан от командира на 2-ра пех. дивизия генерал-майор Никола Генчев. На проведеното в щаба на дивизията съвещание се уточняват задачите на отделните части и подразделения. Парашутната дружина трябва да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към Куманово, в направление вис. Стражин–с. Чифте хан. Вляво от нея е 9-и пех. полк, който трябва да настъпи в направление вис. Стражин–с. Псача. На командира на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. Вдясно от Парашутната дружина настъпват подразделенията на 6-и пех. полк от 1-ва пех. дивизия. Тежкокартечната дружина на 1-ва дивизия е във втори ешелон, като на командира є е заповядано да отдели един тежкокартечен взвод за поддръжка на парашутистите. Освен това на Парашутната дружина са придадени 6 самоходни щурмови оръдия и 2 миночистачни отделения.
Знае се, че пред фронта за настъпление на дружината противникът разполага с около рота, която е заела позиция от двете страни на шосето Крива паланка–Куманово, и около батальон, укрепил се по северната част на хребета на вис. Стражин.
След обяд командирът на дружината отдава бойна заповед:
1. Първа лекопарашутна рота да настъпи южно от шосето, да атакува противника, заел позиции на обратната страна на вис. Стражин, наречена „Цицката“, и след като го унищожи, да продължи в направление на с. Чифте хан. На ротата са придадени 4 щурмови оръдия.
2. Втора лекопарашутна рота, усилена с едно миночистачно отделение, да атакува северния край на вис. Стражин, наречена „Терасата“, и след като отхвърли противника, също да продължи настъплението си към с. Чифте хан.
3. Пионерно-щурмовата дружина, усилена с две щурмови оръдия и едно миночистачно отделение, да настъпи по дефилето на Крива река, от двете страни на шосето за Куманово, да прочисти тунелите на новостроящата се жп линия Гюешево–Скопие, да овладее моста над реката и да не позволи разрушаването му.
4. Тежкопарашутната рота да настъпи вдясно от 2-ра рота, като є съдейства с картечен и минохвъргачен огън.
5. Едно щурмово отделение от щабната рота да осигури стика между дружината и деснофланговата дружина на 9-и пехотен полк.
В 6 часа на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка ротите на дружината тръгват в атака. Малко след напускането на изходните позиции немците ги откриват и засипват с огън.
Първа лекопарашутна рота, поддържана от четирите щурмови оръдия след първоначалното стъписване провежда смела фронтална атака срещу вис. Цицката, принуждава отбраняващите я немци да се оттеглят и я завзема. Малко след това ротата е контраатакувана откъм дефилето от превъзхождащ я противник и командирът є поручик Думанов заповядва оттегляне. Това се дължи на факта, че останалите роти на дружината не успяват да настъпват със същите темпове и немците съсредоточават усилията си върху вклинилата се в отбраната им 1-ва рота.
Втора лекопарашутна рота с командир поручик Станимиров настъпва към вис. Терасата, но е прикована към земята от силен артилерийски и картечен огън. Все пак бойците от ротата продължават да напредват и достигат хребета източно от Суви дол. Тук 2-ра рота изпада в критична ситуация, тъй като е подложена на силен картечен и минохвъргачен обстрел. Най-много убити и ранени обаче парашутистите дават вследствие огъня на скрити по дърветата немски снайперисти. Командирът на дружината изпраща в подкрепа на 2-ра рота по един взвод от щабната и тежкокартечната рота, но и това не променя положението. Настъплението е прекратено и ротата се оттегля на изходни позиции.
Пионерно-щурмовата рота с командир поручик Найденов настъпва срещу силно укрепените немски позиции от двете страни на шосето. Тук теренът е открит и равнинен и вследствие на силния картечен и минохвъргачен огън на противника настъплението на ротата е спряно.
Въпреки усилията и многото жертви атаката на парашутистите е отблъсната. Към обяд всичките подразделения на Парашутната дружина са на изходните си позиции, понесли големи загуби (25 убити и 40 ранени).
Причините за този неуспех са няколко – слабо разузнаване, непознаване на местността и позициите на немците, недостатъчна артилерийска и авиационна подготовка, която не успява да подави противниковите огневи точки, широк фронт за настъпление – около 3 км, липса на достатъчен резерв във втора линия, лоша свръзка. От друга страна, съседите отляво (9-и пех. полк) и отдясно (6-и пех. полк) също не успяват да напреднат, което позволява на немците да прегрупират своите сили и да насочат огъня на артилерията си към застрашените от пробив участъци на своята отбрана.
След неуспеха на сутрешната атака срещу Стражинската укрепена позиция командването на дивизията взема решение настъплението да се поднови в 15,00 ч на същия ден. Отчитайки допуснатите по време на сутрешните боеве слабости, командирът на дивизията заповядва на командира на 9-и пех. полк с две пех. дружини да настъпи плътно до левия фланг на Парашутната дружина в направление на вис. Стражин, като по този начин не позволи на немците да контраатакуват подразделенията на парашутистите, които постигат най-голям напредък от фронтално атакуващите части. Близката задача на дивизията също е променена и се заключава единствено в овладяване на немските позиции по хребета Стражин и дефилето по шосето за Куманово.
Този път артилерийската и авиационната подготовка на атаката са организирани и проведени основно върху предните немски позиции, като в продължение на 50 минути армейската артилерия стоварва масирания си огън върху тях, а авиацията бомбардира немските батареи, разположени в района на с. Ранковци. В 14,50 ч частите на дивизията, включително и Парашутната дружина, отново преминават в настъпление.
Първа лекопарашутна рота отново с фронтална атака, но със значително по-малки загуби успява да овладее вис. Цицката, като са пленени няколко немски войници и голямо количество оръжие. Ротата се закрепва на височината и въпреки няколкократните немски контраатаки се задържа на нея до падането на нощта.
Основната щурмова група на дружината – Втора лекопарашутна рота, заедно с придадения є взвод от щабната рота и поддържана от тежкокартечната рота, преодолява близката височина, спуска се в Суви дол и се устремява към северната част на билото на вис. Стражин, наречено „Терасата“, където са разположени основните немски позиции по северната част на хребета. Боевете за Терасата и съседната є височина Пачи крак придобиват решаващ характер, тъй като от техния изход зависи целостта на немската отбрана. На Терасата се завързва ръкопашен бой, при който парашутистите с цената на свидни жертви отхвърлят немците. Атаката на вис. Пачи крак не успява, но първият пробив във вражеската отбрана е направен.
Единственото подразделение, което не успява да изпълни поставената му задача, е пионерно-щурмовата рота. Първоначално настъплението се развива добре, но на подстъпите към моста на Крива река бойците от ротата срещат яростна немска съпротива и въпреки многобройните опити да отхвърлят противника до края на бойния ден не успяват.
Твърде трудно се развива и настъплението на подразделенията от 9-и пех. полк, който трябва да овладее централната и южната част на хребета Стражин. Както и сутринта, подразделенията на полка са спрени от силния артилерийски и картечен огън на противника. В района на полка пристига лично командирът на дивизията генерал-майор Никола Генчев и въодушевени от неговото присъствие бойците се вдигат в атака и към 19 ч след упорити ръкопашни боеве отхвърлят немците и заемат техните позиции.
Втората атака, проведена от частите на 2-ра пехотна дивизия, завършва с частичен успех. Овладяването на тези ключови позиции на противника създава реална възможност за пробив в немската отбрана и обкръжение на някои немски позиции, тъй като действащите в обход части на Първа българска армия също успяват да напреднат. Явно немското командване добре преценява обстановката, тъй като през нощта противникът се оттегля към Страцинската отбранителна позиция, оставяйки малки заслони по основните пътища за предвижване на нашите войски.
Нощта на 18 срещу 19 октомври парашутистите прекарват на заетите от тях немски позиции. Рано сутринта настъплението е подновено, но освен кратки сблъсъци с прикриващите немски подразделения сериозни боеве не се водят. Така към края на деня Стражинската укрепена позиция е овладяна окончателно, а частите на Първа българска армия достигат до линията с. Чифте хан–с. Петралица.
Висока е цената, която плащат парашутистите – 36 убити и 69 ранени или близо една четвърт от личния състав, който е бил 429 души.
Опитът, натрупан в тези първи сражения, ще окаже влияние върху цялостния ход на бойните действия, както на Парашутната дружина, така и на Първа българска армия. От този момент настъплението є се развива устремно и дори Страцинската позиция е преодоляна само за 3 дни.
18 октомври, първият боен ден на Парашутната дружина
е обявен за Ден на парашутиста.
Comment