Формиран през месец април 1896 като Ремонтно конно депо Гурмазово-Горна Баня. Официално се открива на 1 януари 1897 с Указ 2. На 1 януари 1900 г. се преименува в ремонтно конско депо Божурище и се премества там. Със заповед 89/1906 г. от 1 март към депото се формира и започва да функционира конезаводно отделение. През 1908 е преименувано в конезавод Божурище. Назначение - отглеждане на строеви ездитни коне за войската и по-специално за началстващите лица. Служи и като депо за доотглеждане на малки кончета до 4 годишна възраст, приплоди на армейски кобили или купни от населението.
През 1896 има 22 000 декара земя, 13 жребци, 65 кобили-майки и 74 кончета до 4 години - всичко 152 коня.
През 1933 има 16 500 декара, две пасища Петрохан и Златуша, 10 жребци (3 чистокръвни английски, 4 полукръвни английски, 2 арабски, 1 англо-арабски), 130 кобили-майки, 370 кончета до 4 години - всичко 510 коня
През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне "Божурище"
През 1951-52 е преместен край Балчик (конезавод Стефан Караджа), а земята е дадена на Института по животновъдни науки
През 1896 има 22 000 декара земя, 13 жребци, 65 кобили-майки и 74 кончета до 4 години - всичко 152 коня.
През 1933 има 16 500 декара, две пасища Петрохан и Златуша, 10 жребци (3 чистокръвни английски, 4 полукръвни английски, 2 арабски, 1 англо-арабски), 130 кобили-майки, 370 кончета до 4 години - всичко 510 коня
През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне "Божурище"
През 1951-52 е преместен край Балчик (конезавод Стефан Караджа), а земята е дадена на Института по животновъдни науки