Етапна служба

[dibo]

Статия от Подофицерски журнал от 20-те години за същността на етапната служба и етапните войски.

[dibo]

Етапната служба съставлява един отдел от службата на тила и има за цел:
1. Да управлява, използва и охранява територията на завладените области
2. Да устройва етапните пътища и етапните пунктове по тях
3. Да поддържа реда и сигурността по пътищата за движение
Чрез широката и разнообразна дейност на етапната служба се осигуряват ред и безопасност зад воюващата армия.
Преди да разгледаме задачите на етапната служба, посочваме каква е схемата на тила.
Поделянето на тила дава възможност широко и пълно да се използват средствата на същия за нуждите на войната.
Воюващата армия се разпределя на отделни армии, които се съсредоточават върху една част от територията на Родината, близо до границата. Тази част от Родината тогава се нарича театър на военните действия.
Театърът на военните действия се дели на две зони - бойна (операционна) зона и етапна зона.
В бойната зона се разполагат и действуват дивизиите на отделните армии. Тая зона може да има дълбочина 1-3 прехода.
В етапната зона се разполагат и работят всичките тилови учреждения и органи на отделната армия. Тая зона е дълбока 1-5 прехода.
Когато войските напреднат дълбоко в неприятелската земя, между Родината и войските остава земя, която получава името завладена област (генерал-губернаторство).
Общо схемата за тила добива означенията на приложената скица.
Родината се поделя на военни области още от мирно време: това поделяне продължава и през време на война.
Общото ръководство на службата на тила е в ръцете на главнокомандващия.
Командващите отделните армии (в отделната армия има 2-3-4 дивизии) управляват определения им от главнокомандващия театър на военните действия. Това те го извършват с помощта на командирите на дивизиите и етапния инспектор.
Командирите на дивизиите управляват, охраняват и използват поверената им бойна зона. Етапният инспектор управлява, охранява и използва етапната зона за нуждите на отпред стоящите дивизии. Генерал губернаторът е подчинен на главнокомандващия и управлява генерал-губернаторството.
Докато воюващата армия действа върху собствена земя, тогава са в сила законите на страната и няма генерал-губернаторства. Когато армията завладее неприятелска земя, военните власти установяват в завладените области гражданско (цивилно) управление. Това управление се установява както в етапната зона, така и в генеал-губернаторството и е установено по подобие на това в Родината за да тури ред и законност. Разликата е, че то се подчинаява на военната власт, държи в свои ръце местното население и използва трудът му и богатството му за нуждите на войната. В помощ на военната власт в завладената неприятелска земя се явяват още етапните войски, етапните коменданти, станционните коменданти, местните коменданти, военно-полицейските части. Ако е нужно, в помощ на военната власт се изпращат и войскови части от действащата армия.
Под думата етапни пътища разбираме ония пътища, които са избрани и устроени специално за да се извършва по тях подвоза и отвоза на воюващата армия. Етапните пътища почват от вътрешността на Родината и продължават до войските на фронта.
За етапни пътища служат: обикновените железопътни линии (1435мм), плавателните водни пътища, полските теснолинейни железопътни пътища (750 и 600мм), обикновените пътища. Най-често зад всяка дивизия има поне един етапен път.
За да служи етапният път на назначението си, по него се устройват етапни пунктове (етапи). С удължаването на етапния път, увеличава се и числото на етапните пунктове по него.
Етапи се откриват на важните и възловите ЖП станции гдето почват обикновените пътища. По обикновените пътища етапи се откриват в населените места, на разстояниет един от друг не повече от един преход (25 км), а в планината - на 15 км.
За началник на всеки етапен пункт се назначава един офицер, наречен етапен комендант. Този последния разполага с етапни войски (от взвод до рота или дружина), с което охранява етапния пункт и неговия район.
Районът на всеки етапен пункт се простира на половин преход по двете противоположни посоки на етапния път, а в страни - най-често до половин преход (ако не е посочена друга граница).
Етапният комендант поставя постове (отделения, отделни войници) в по-важните места (населени или не) от поверения му етапен район. Чрез тях или чрез караули, патрули и други подвижни войскови колони етапния комендант поддържа реда и безопасността, телеграфите и телефоните в своя район и по поверения му участък от етапни пункт. Когато етапния път е застрашен от враждебно местно население или злосторници, проходящите войнишки команди и военнослужащи се движат въоръжени (отпускари, болни, които отиват на лечение и дри.). За да се следи движението на обозите и лицата по пътищата и се залавят бегълците, шпионите и злосторниците, всеки проходящ трябва да бъде снабден с пътен (открит) лист, с означение за къде и от къде пътува.
В някои етапни пунктове има складове (неподвижни източници) с различни материални средства за войските. За тяхното охраняване се грижи етапния комендант - поставя часови.
За да се попълват тия складове редовно, понякога ще се изземват от местното население (чрез реквизиция или по други начини) някои материали. Етапнията комендант подпомага изземването, като дава въоръжени команди.
По етапния пункт се движат болни и ранени войници, отпускари, отделни команди без свое домакинство, които имат нужда от упътвания, подслон и храна. Това те го получават в етапните пунктове, като представят в етапното комендантства пътните си листове (открити листове) издадени от началството им. За тази цел етапният комендант е длъжен да намери и определи кои здания, бараки, палатки, конюни и пр. ще служат за подслон на минуващите команди и отделни войници. Той се грижи да се приготвя храна (хляб, топла храна, чай и др.) в етапния пункт.
В по-големите населени места из завладяната територия, както и в собствената територия, се назначава местен комендант - офицер, с въоръжена команда или войскова част. Този комендант ръководи гарнизоннната служба и се вмесва в работата на етапния комендант. В по-малките и маловажни населени места етапния комендант върши работата и на местен комендант. Така е и в местата където има поставен пост от етапния комендант в етапния район - в такъв случай началника на поста (подофицер, кандидат подофицер, ефрейтор или дори редник) е и местен комендант.
Длъжност на местния комендант - грижи се за сигурността на повереното му населено място. Следи живота на местното население, за да издирва шпионажа, прилага ограничителни мерки към населението, когато има някаква опасност.
С идването си в населеното място местният комендант заема с командата си складовете, обществените и държавните учреждения (поща, телеграф и др.), обявява с глашатай или писмено военно положение в мястото; свиква първенците и ги предупреждава какво иска от тях, за да има ред и сигурност, обявява и на населението с обяви същото, налага цензура, налага контрол на движението, като издава открити листове само на благонадеждните граждани и то в крайна нужда; обявява полицейски час, обезоръжава доброволно или насилствено местното население, събира сведения за местното производство, отстранява скитниците и неблагонадеждните, а провинените отдава на военен съд.
Длъжност на станционния комендант. На по-големите ЖП станции се назначават ЖП (Станционни) коменданти.
Станционният комендант се грижи за реда и охраната на ЖП станция. Ако на ЖП станция има и етапен пункт (Дава чай, подслеон на пътуващите по железницата военнослужащи) то за реда и охраната на станцията етапния комендант не се вмесва в работата на станционния комендант. Този последният е посредник между пътуващите военнослужащи (и войскови части) и ЖП власти. Той урежда появилите се спорове, предупреждава военнослужащите за реда, който трябва да спазват на гарата и при пътуването. Приема оплакванията на военнослужащите (които са на гарата или пътуващите) от ЖП служащите.
За да напътват отделните военнослужащи и команди при движението им по етапните пътища, етапните коменданти имат свдения за местата на всички щабове, управления, учреждения и войскови части, които се намират в района на етапния пункт и вън от него.
Изобщо, само добре уредената етапна служба улеснява дейността по снабдяването, а най-вече по подвозването към войските.