Здравейте,
Отдавна се каня да отворя тази тема за въпрос, който не съм си изяснил със сигурност. Къде точно се намира Кота 1050. Общият отговор е в Завоя на Черна, край село Паралово. Но тук се явява едно противоречие. Да запонем с картите. Ето съвременото положение, извадка от Google maps
Паралово се намира на юг от Суводол и Орехово. Но на картите от времето на Първата световна то не е означено там. Ето две немски карти от есеното настъпление през 1916 г.
Ето и отрязък от една австрийска, която доста често се дава, като източник
На всички тези карти Паралово е на север (леко северозапад) от Суходол. Някъде там където на днешните карти е Мегленци. Ето и една още по-стара, от 1890, от времето на Османската империя:
След падането на Каймакчалан на 30 септември 1916 г. започват боевете при Завоя на Черна. В началото на октомври се водят при Брод и Скочивир. Францизите преминават реката и нашите отстъпват на север-северозапад. Към средата на ноември се водят боеве край кота 1212, която се пада над Грумази, на изток от днешното Паралово. Но на старите карти на мястото на днешното Паралово е означено Jaratok. Във френските и италиански сайтове, където се говори за боевете там се говори за Jaratok sector. Италианците са се били там и после при кота 1050. В немските източници например кота 1050 се нарича Armatus-Höhe (Höhe 1050). На 1050 се сражават немски части от 302-ра дивизия - гвардейския и 9-ти йегерски батальон (Garde-Jäger-Bataillon, Jäger-Bataillon Nr. 9).
Описанието на полк. Дошкинов от книгата "Майското сражение в Завоя на Черна 1917 г."
Та в заключение - кота 1050 не се намира при днешното Паралово, а на север от Суходол и на изток от Арматуш-Мегленци. Не знам по какви причини на старите карти от Първата световна Паралово е означено там, където е сега Мегленци. Грешка в наименованията ли е, преместване на жителите му там заради войната ли - не знам. Не съм намерил още задоволителен отговор на този въпрос. Ако някой се е задълбочавал повече в темата, ако разполага с други карти на ройона (най добре истински бойни топографски карти) моля за мнение и помощ. Дълбоко ли съм в грешка или има нещо вярно. Намирал съм и други доводи, но те са по-косвени - разкази, статии. Засега това, което изложих мисля, че добре илюстрира идеята.
Благодаря!
Отдавна се каня да отворя тази тема за въпрос, който не съм си изяснил със сигурност. Къде точно се намира Кота 1050. Общият отговор е в Завоя на Черна, край село Паралово. Но тук се явява едно противоречие. Да запонем с картите. Ето съвременото положение, извадка от Google maps
Паралово се намира на юг от Суводол и Орехово. Но на картите от времето на Първата световна то не е означено там. Ето две немски карти от есеното настъпление през 1916 г.
Ето и отрязък от една австрийска, която доста често се дава, като източник
На всички тези карти Паралово е на север (леко северозапад) от Суходол. Някъде там където на днешните карти е Мегленци. Ето и една още по-стара, от 1890, от времето на Османската империя:
След падането на Каймакчалан на 30 септември 1916 г. започват боевете при Завоя на Черна. В началото на октомври се водят при Брод и Скочивир. Францизите преминават реката и нашите отстъпват на север-северозапад. Към средата на ноември се водят боеве край кота 1212, която се пада над Грумази, на изток от днешното Паралово. Но на старите карти на мястото на днешното Паралово е означено Jaratok. Във френските и италиански сайтове, където се говори за боевете там се говори за Jaratok sector. Италианците са се били там и после при кота 1050. В немските източници например кота 1050 се нарича Armatus-Höhe (Höhe 1050). На 1050 се сражават немски части от 302-ра дивизия - гвардейския и 9-ти йегерски батальон (Garde-Jäger-Bataillon, Jäger-Bataillon Nr. 9).
Описанието на полк. Дошкинов от книгата "Майското сражение в Завоя на Черна 1917 г."
Почти равното било на Селечка пл., между в. в. Бобище и Маковска (к. 1378), прави силно изпъкнала на запад дъга, която същевремено и силно се понижава, като очертава обширна и дълбока седловина (висока при пътя Мойно-Морихово 840 м. и при началото на Суходолската и Маковска долини 1000 м.).
Тази седловина на главния гребен, в връзка с долината на Суходолската река от запад и широката долина на Маковската река от изток, очертават една широка напречна падина, която разделя Селечка пл. на два дяла: северен — масива Високо-Бобище и южен — масива Маково-Чегелски, всеки един от които представлява отделен и обширен обект за защита или овладяване.
В и на границите на тази около 4 клм. широка падина изпъкват следние важни местни форми:
1. От билото, западно от Маково, с посока ю.-з. се отделя „дългия гребен“ (повече от 4 клм. дълъг) на кота 1050, със стръмни южни и полегати северни склонове, като прегражда посоката към гр. Прилеп, западно от Селечка, и представлява многа добра пехотна позиция и единствено прикритие за артил. позиции северно от него.
Тази седловина на главния гребен, в връзка с долината на Суходолската река от запад и широката долина на Маковската река от изток, очертават една широка напречна падина, която разделя Селечка пл. на два дяла: северен — масива Високо-Бобище и южен — масива Маково-Чегелски, всеки един от които представлява отделен и обширен обект за защита или овладяване.
В и на границите на тази около 4 клм. широка падина изпъкват следние важни местни форми:
1. От билото, западно от Маково, с посока ю.-з. се отделя „дългия гребен“ (повече от 4 клм. дълъг) на кота 1050, със стръмни южни и полегати северни склонове, като прегражда посоката към гр. Прилеп, западно от Селечка, и представлява многа добра пехотна позиция и единствено прикритие за артил. позиции северно от него.
Благодаря!
Comment