Заемът от Дисконто Гезелшафт

[gustav]

Става въпрос за заемът, който България взима в навечерието н ПСВ.

Това, което знам е, че финансовият министър Тончев прави 2 совалки. Отива първо в Париж, но получава неизгодни условия. След това французите променят условията, но междувременно се оказва, че заем вече е сключен с немската банка "Дисконто Гезелшафт".

Днес непрекъснато се натяква, че намесата на България в ПСВ на страна на Централните сили е решена още с този заем. Ако е така, на мен ми е странно защо французите изпускат тази възможност да ни закопаят финансово, а после правят много по-сложни опити да предотвратят намесата на България. Може ли някой да разкаже по-подробно, какво всъщност се случва, имали ли сме възможности за лавиране и каква е днешната оценка в чисто финансов аспект? Има ли някакви съмнения или данни за корупция.

Източници - като изключим соц. историята, която съм учил навремето в училище - историята на Никола Станев и спомените на Пешев, които до голяма степен застъпват противополжни становища. Историята ми е хоби, нямам задълбочени познания.

[Sula]

Уважаеми Густав,

Очевидно си добре информиран за периода, та не е нужно да задълбаваме в детайли. Акад. Г. Марков е описал добре случая, но за да има дискусия по тази тема ще изложа моето виждане за отговора на твоя въпрос. Пиша "виждане", защото не претендирам да съм капацитет по проблема, който, признавам, ме интересува също.

Ще започна с това, че информацията около този заем е доста заплетена, тъй като никой от активните участници в събитието не сяда да опише своята версия, така че разчитаме на преразкази и тълкувания от хора, които, в най-добрия случай, имат косвен допир до събитията.

Второто важно нещо, което е добре да се знае е, че заемът сам по себе си е техническа подробност и историческото му значение е в контекста на поредица събития, мотивирани от интересите на различни нации и личности.

В този смисъл разсъжденията ми следват логиката, че Франция и въобще силите от Антантата:

1. Изпитват сериозно недоверие към цар Фердинанд;
2. Се колебаят силно кой е за тях по-важен съюзник на Балканите: Сърбия или България.

Именно поради тези техни опасения, те са достатъчно тромави в дипломатическите си активности по отношение на България и почти винаги, или действат твърде бавно, или предлагат неприемливи с половинчатостта си решения за компенсиране на България в случай, че тя влезне във войната. Нещо повече предложенията им са твърде условни и винаги отлагат окончателните решения за след края на войната като резултат от бъдещите разширения на Сърбия.

Положението с германците е коренно различно. Те са сигурни, че царят е "играч", който обича да бъде ухажван и корумпиран. Те няма с кого да се съобразяват на Балканите освен с Османската империя. Да, Румъния и Гърция са им важни, но Гърция е слаба във военно отношение, а Румъния е зле позиционирана, за да има значение, ако България е съюзник на Германия и Хабсбургската империя /историята го доказва след влизането на Румъния във войната/.

Та според мен отговорът е: Франция е колеблива и нерешителна, защото не желае да постави в неприятно положение съюзницата си Сърбия, Германия е бърза и решителна, защото трескаво се нуждае от диверсификация на фронтовете и сваляне на напрежението от своите.

Последният важен елемент от отговорът е дали е истина, че цар Фердинанд и премиера Радославов са взели сериозен подкуп от немците? Ако са, то трябва да ти е съвсем ясно защо германците са предпочетени и защо французите се резервирани. По въпроса липсват конкретни доказателства, но моето мнение е, че такъв подкуп е бил даден и е приет. Свидетелство затова е безрезервната поддръжка на царя и Радославов на каузата на Тройния съюз, където България се примирява с позицията на второстепенен съюзник, от който не зависи почти нищо, и още по-важно луксозният им живот в Германия след края на войната, когато единият абдикира и заминава там, а другият е в емиграция в същата страна. Те живеят в лукс и не прилича да са финансово притеснени /напомням как Фердинанд пристига в България доста беден/.

Тъжното в цялата история е, че съдбата на един народ, обединението му и постигането на националния идеал са сведени до производна на един кредит и два подкупа. Още по-тъжното е, че България няма достатъчно зрял политически елит, който да се противопостави на подобни машинации, въпреки че за тях се говори в обществото още тогава. Тук пак ще сравня нашата реакция на царските политически сентименти и тежнения с тази на гръцкия крал и реакцията срещу тях на местния политически елит воден от Венизелос, който е достатъчно зрял да не допусне интригите на коронования владетел да определят съдбините на народа. При нас подобни защитни реакции на обществото ни просто липсват и най-доброто, което можем да предложим са дружбашките импровизации, в които политици пратени да усмиряват недоволни войници, минават на тяхна страна и тръгват да правят въоръжен преврат, чрез метеж и тотално изоставяне на фронтовете. Останалите политици от елите не ги бива и за това.

Като цяло аферата с кредита и обстоятелствата около нея са "елемент ужасен в народната свяст", както беше писал по друг повод дядо Вазов.

[messire Woland]

Ако нямате нищо против, темата става "важна", защото е хем интересна, хем добре списвана. Тъй като аз съм от хората, които малко знаят за точно тези неща, ще я следя с интерес

[gustav]

Както вече казах, Никола Станев и Пешев са на противополжни позиции по въпроса за заема.

Накратко ще преразкажа позицията на Никола Станев. Той твърди, че до това време на берлинската борса съществува традиционно въздържане от българсите ценни книжа. Ако разбирам правилно, това значи, че България е непозната на немския пазар и не се ползва с доверие, като икономически партньор. После се твръди, че заемът е неизгоден заради високите си лихви и най-вече за това, че е обвързан с концесии на каменовеглените мини, а също и с поръчки на немски фирми за ж.п. линията Хасково-Дедеагач и строежа на пристанището. А всъщност за България няма друг начин да оползотвори излазът си на Егейско море без пристанище и ж.п. връзка с него. Става ясно, че веднага след сключването на заема, французите започват яростна агитация сред българските политически среди и наистина заемът замалко да не бъде одобрен от народното събрание. По това време обаче е имало турци-депутати, които дават мнозинството за прокарване на заема.

В спомените на Пешев (които ги нямам и цитирам по памет), нещата се обясняват по друг начин. Той твърди, че французите са поставили категорично условието Русия да ни даде гаранции. Отношенията с Русия по това време, обаче са били доста хладни заради обвиненията, че тя не се намесва да ни защити в Междусъюзническата война. Отделно цар Фердинанд с пословичното си честолюбие е бил сърдит на Николай II, затова че бил наградил румънския полк. Накратко условието за руски гаранции, а заедно с това поемането на ангажимент за включване във войната, се видяло на правителството неприемливо.

И накрая много съм се чудил, защо след като този заем наистина е бил необходим на България по чисто прагматични причини, правителството не е потърсило решение в САЩ? Това щеше да им развърже ръцете да се намесят във войната на по-късен етап. А дори пак да бяхме били на солунския фронт, щяхме да имаме един могъщ защитник. Наистина по това време САЩ далеч не са били най-могъщата икономика, но все пак са били една достатъчно огромна държава, за която не е било проблем да подхвъли някой залък на малка държава, като България.

[Sula]

Уважаеми Густав,

С риск да се повторя ще Ви обърна внимание, че финансовата подготовка по сделката т.е. това колко са познати на немския пазар българските ценни книжа, е без особено значение. Заемите в навечерието на войната и след започването й се договарят и отпускат изцяло на основата на политически мотиви. Високите лихви и неизгодните условия са по-пикантния момент, тъй като в тях, може би, се крие отговорът на по-интересния въпрос около заема, а именно личните интереси на монарха и министър-председателя.

[dibo]

Темата е прочистена от мненията за Фердинанд, които са преместени в съответната тема. Моля в тази тема пишете само за заема. Фердинанд си го обсъждайте в съответната тема.

[skorpion1980]

Гледам темата е позамряла, а определено има какво да се каже. Наскоро четох в книгата на Рихард фон Мах (предполагам не се нуждае от представяне) "Из българските бурни времена. Спомени 1879-1918", че забележете през пролетта на 1915 германците ни гарантират безспорната зона в Македония само срещу неутралитет, стига да е благосклонен към тях и резултатът от което е снабдяване на турците с оръжие през българска територия за защитата им по време на тъкмо започналата Дарданелска операция. Както е известно в онзи момент на Западния фронт войната вече е позиционна, ЦС се готвят за настъпление на Източния, но Галиция все още е под руска окупация след успешните действия на Русия срещу Австро-Унгария през есента на 1914, съответно германците още не са постигнали нужните успехи, за да се смята, че ще спечелят войната. По тази причина искат да се подсигурят срещу евентуално още близо милион пушки на балканите, част от които биха помогнали и за изваждането на Османската империя от войната.
Тази да я наречем мека германска позиция спрямо нас в онзи момент, е лансирана около 8-9 месеца след сключването на заема, което показва, че той ако не друго не е имал военна обвързаност и не ни е задължавал да се включим на страната на ЦС при една голяма война, каквато избухва само месец след одобрението му от българския парламент през лятото на 1914.
Това, което вече категорично ни обвързва за включване, е българо-турската конвенция от септември 1915, сключена и под германски натиск, според която България получава близо 2500 кв. км от Турция, включващи одринското предградие Караагач (там е и жп гарата на Одрин по онова време) и Димотика. Така цялата жп линия от Хасково до Дедеагач минава вече през българска територия, докато според Цариградския мирен договор от 1913 година след Свиленград тази линия отново навлиза в турска територия и излиза на българска територия в долината на Марица. Всъщност според книгата на Фон Мах турците са отказвали да правят каквито и да е отстъпки само срещу български неутралитет, били са съгласни само и единствено ако се включим на страната на ЦС.
Колкото до проекта за жп линия Хасково - Кърджали - Гюмюрджина - Дедеагач, в отговор на предаването на строителството му в германски ръце, Англия предлага писмени гаранции, че ако останем неутрални, след войната при тяхна победа ще получим пълния контрол над линията през Димотика и Караагач, демек същите придобвки, които имаме впоследствие според българо-турската конвенция, а при включване на страната на Антантата всичко до Мидия - Енос. Явно обаче политиците ни не са имали особено търпение да чакат края на войната и много са бързали да получат пълен контрол на вече съществуваща жп линия до Беломорието. Между другото когато през 1915 влизаме във владение на въпросното одринско предградие Караагач, моят прадядо, който е адвокат от Харманли, му става окръжен управител.

[поп_Първан]

........Между другото когато през 1915 влизаме във владение на въпросното одринско предградие Караагач, моят прадядо, който е адвокат от Харманли, му става окръжен управител.

Манол Розентал?
Не знаех, че е харманлиец?
И че е бил адвокат?

[skorpion1980]

Не, не е той, освен ако майка ми като ми го е разказвала не е се объркала относно длъжността и не става въпрос за околийски началник. Прадядо ми се казва Костадин Каназирски. Дядо ми тогава е бил малко дете и със сестра му веднъж някъде ги водил файтонджия турчин, били ужасно уплашени заради пусканите по онова време слухове, че турците ядат деца

[поп_Първан]

Така може.
Защото от края на септември 1915 г. за окръжен управител е назначен Манол Розентал и той си управлява почти до края на нашата власт там.
Кмет е Георги Манев, адвокат е, родом от Брезово.
Дядо ти ще да е бил нещо друго или някъде другаде

[skorpion1980]

Така може.
Защото от края на септември 1915 г. за окръжен управител е назначен Манол Розентал и той си управлява почти до края на нашата власт там.
Кмет е Георги Манев, адвокат е, родом от Брезово.
Дядо ти ще да е бил нещо друго или някъде другаде

Със сигурност става въпрос за Караагач, който официално се казва Одрин тогава от момента на влизането в сила на българо-турската конвенция, даже на българска карта от онова време го пишат Одрин, а градът от другата страна на границата си е отбелязан с турското си име Едирне.

[поп_Първан]

Точно за този Караагач и аз пиша. За неговия кмет и за неговия окръжен управител. От тогавашното време.
"Другия" град си е всъщност баш Одрин. Караагач в ония времена реално е гарата на Одрин - ж.п. линиите не винаги вървят там, където са струпани хората и се налага понякога хората да идат до линиите и съответно гарата. Тогавашната централна сграда на Караагчката гара сега е реставрирана и е ректората на Тракийския университет в Одрин. Новата гара, действащата сега, вече е на другия бряг - все пак линията е отишла до хората.
Тогавашния български Одрински окръг е формиран през септември 1915 г.(и по-рано имаме управление) и включва 5 околии: Одрин - град, Одрин - села, околия Димотика, Ортакьой (околия взета от Гюмюрджински окръг) и околия Свиленград (взета отпваше от Старозагорски окръг). На Одринска градска околия първия управител се казва Васил Михайлов(по-късно става полицейски началник в Пловдив).