If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Ещё в конце 19 века Балканы получили недобрую славу порохового погреба Европы. Медленно отступавшая к берегам Босфора Османская империя оставляла после себя лоскутное одеяло из этно-культурных и религиозных общин, которым предстояла как-то сформироваться в европейские…
Много хубави снимки. А белите конусовидни шапки ,не се ли носят само от Албанци?
На първата снимка има двама и един между македонските мъже. Или просто заглавията са условни?
Двуетажно каменно строителство, керемиди!, широчка е. Не си я представям в някое македонско село през 16 век. Че даже и комин!
Камък е първият етаж, където са животните. Останалото е кирпич. Керемидите са модерна работа, но покрива е лошо направен. Стълбите са пълна мърлявщина. Като цяло е строено без да се задълбава в довършителни работи.
Много сходна бе къщата на прадядо ми на село. Строена бе в самото начало на 20 век. Правеше ми страхотно впечатление с недодялаността си. Беше здрава, но грубовата. Жалко, че едни хлапета я изгориха преди бая години.
Peace Through Strength -- Victory Through Devastation
Керемидите не са някакъв лукс. Много от по-богатите къщи в Априлци бяха с обработени речни плочи. Доста по-подходящо от керемиди, но предполагам и доста по скъпо. Къщата на прадядо(събориха я когато Ново Село го превърнаха в град Априлци, за да разширят центъра и да построят чешмичка) изглеждаше като палат в сравнение с това на снимката. Това е някакъв обор, с измазан с кал плет, без стъклени прозорци, без отделна плевня и баня. Животните са в същата сграда както и хората(както е било през 13-ти век). Няма истински каруци, а някакви двуколки с колела без обръчи, за ресори да не говорим. Изглежда са пригодени да се дърпат повече от хора отколкото от животинска тяга. Вероятно позират за снимката с най-хубавите си (и единствени) дрехи. Дворът не е постлан с плочник, което поне в Априлци е било стандарт. Иначе мръсотията никога не може да се изчисти и дворът представлява кална локва през по-голямата част от годината. Няма помощни постройки за сечива, селскостопанско оборудване и т.н. Външната стълба предизвиква само съжаление.
Мизерията е изключително фрапираща за Европа и това е привлякло окото на фотографа.
И това в период когато съседните България и Гърция са били що-годе читави по европейските стандарти(нищо че са ходели с гимнастьорки под саката). Сърбия дори повече. А в Англия има електрически крушки от 30 години а към дата на снимката вече навлизат масово. В Шотландия много къщи имат централизирано газово отопление, течаща топла вода и осветление (с полюлеи и малки тръбички с газ стигащи до полюлеите и включващи се с ключ!) 100 години преди тази снимка.
Така че това е снимано там - мизерията. За това е и фокусирано на къщата и обитателите. Не е някаква пасторална картинка.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Не сам съгласен ,че керемидите на са лукс.Виж от едната страна се виждат две сгради със сламен покрив. За изпичането им трябват кубици дърва ,а дървата са били лукс, е има и изключения в планинските райони. А липсата на възможност за набавянето на подходящи дървета за големи прави греди, допринася и за облика на къщата. Горите са били частни и повечето хора са се отоплявали със съчки.Материалите за градежа са зависили от даденостите на района.Покривите от каменни тикли са почти само в планинските райони. В полендашките и полупланинските села ,кирпича е бил предпочитан заради по добрата си изолация. А за качеството на дрехите и дървените сечива и инвентар зависи от майсторлъка на стопаните. Тогава много рядко са си позволявали да купят нещо и са си го изработвали сами.Както казва Дядо ми:" Ако жена ти не може да шие и тъче ,ходиш скъсан.Ако си калпав в ръцете ,къщата ти е крива и качето ти тече."
Всичко идва от това ,че в селата много рядко ,Селянина е докосвал пари. И затова покупката е била крайна мярка ,ако може да мине с покупката само на сол и газ ще е щастлив.Практикувала се е и разменна търговия.Пример от Дядо- слиза от планината Троянския грънчар или търговец с каруца със стока.Харесваш си паница на която цената е да бъде напълнена 10 пъти с жито.Даваш житото и взимаш паницата.
Събираш орехи и ги носиш на маслобойна ,дават ти олио за част от продукцията.
Нашите къщи на село са строени с помощта на роднини ,дори и скоро го практикувахме до някаква степен .Подготвят се материалите ,събира се родата и работи за без пари, като домакина само ги храни по време на работа.
А седлата са лукс, един обикновен селянин никога няма да си вземе купешко седло.По скоро би си сложил дървен самар на добичето.
Картинката си я представям горе-долу така.Обикновения селянин е бил беден, но не си е лягал гладен.
Ако гледаме развитието на занаятите, все някой ги е купувал тези стоки. В къщата на прадядо имаше страшно много купешки неща. Печки, бойлер на дърва, мифки, посуда включая декоративна, муниции и т.н. и т.н. А и не е съвсем да не са работили с пари. Изучил е двама сина, един за архитект във Виена, другият в Търговската Академия във Варна. За това си трябват доста пари.
Говоря за човек с 100-тина декара замя, повечето сливови насаждения и малионви масиви а не за някой богаташ.
А парична маса е имало. Първият книжен лев е емитиран 1885 година а ние обсъждаме период от трийсет години по-късно. Не всичко е било пендари и жълтици. Работили са с пари хората и заплати са получавали. Десетина години по-късно България е с БВП на калпак близък до този на Белгия и изнася повече селскостопанска и промишлена продукция от Гърция.
Това не се постига със сламени колиби и дъвени двуколки - самоделки теглени от хора.
Според мен си с погрешно впечатление за положението в повечето български села през началото на 20-ти век.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Бъркаш, като обобщаваш твоите знания за балканския район. Тъй като там няма как да се отглежда необходимото за прехрана жито, стопанството е много по-пазарно, отколкото в равнината.
Някакви значително по-добри къщи в България се строят в периода между двете световни войни до към 50-60-те години. Плевня никой няма да направи до къщата си, защото ако се скара с някой има опасност плевнята да се запали.
Към краят на 30-те е около два пъти разликата. Използвах Белгия защото е най-богатата държава с население близко до това на България. Иначе дори в сравнение с скандинавия не стоим толкова зле и сме общо-взето малко по-добре от южна европа. Вярно че това е 20 години след разглежданият период, но не е станало мигновено.
Гледах 38-ма и Белгия има на калпак 1,015 в долари от 1960-та. България - 420, Балтийските държави - 501, Испания - 337, Румъния - 343, Португалия - 351 и т.н. В дъното на линка.
1913 сме на равнището на Гърция и на Южна Западна Европа.
Колкото до паричната маса - от 1912 натам няма период със стабилни финанси.
Това значи че не се използват пари ли? И какво имаш в предвид под "стабилни финанси"? При Андрей Ляпчев страната си върви стабилно нагоре без някакви особени сътресения. Поне така ме учеха в университета.
Ето и малко снимки доста от които са от периода, или преди това. Вижда се облеклото, някой къщи, каруци и земеделски сечива. Не изглежда трагично положението. Единствената която намерих със сламени колиби е на село евакуирано от държавата след като е било разрушено от земетресение. http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=3899
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment