Съобщение

**boilad** · 03-03-2013, 15:22

Формиране и подготовка

1876 г., октомври

Редица висши офицери и представители на славянските комитети настояват за сформиране на българска част в състава на руската войска, на която да бъдат възложени помощни функции - охрана и опазване на реда в овладенита територии и носене на гарнизонна служба. На съвещание в Ливадия, на което присъстват Александър ²², военния министър Милютин и командвашия Дунавската армия Николай Николаевич, е взето решение за формиране на частта. За неин командир е предложен генерал Николай Григориевич Столетов.
Основни инициатори за създаването на българската част са: члена на Московския славянски комитет запасния генерал Ростислав Андреевич Фадеев, генерал Обручев и българина на руска служба полковник Иван Попкиров Кишелски.

1876 г., ноември

Започва събирането на командния състав на българската част, чието официално наименование е "Почетен пеши конвой на главнокомандващия". За осигуряване на личния състав Столетов се обръща за съдействие към Московския славянски комитет откъдето го препращат при статския съветник от български произход Иван Степанов Иванов, който по това време е почетен член на БЦБО.
Основна грижа на БЦБО става издръжката на българските доброволци, завръщащи се от сръбско-турската война, за които се предвижда да станат ядро на пешия конвой.

**Amazon** · 03-03-2013, 16:52

Супер тема! По спомени българското опълчение процентно спрямо броят си даваше повече жертви в битка от руските освободителни войски. Имаш ли представа дали наистина е така и ако да, на какво се дължи? Вероятно на по-слабата военна подготовка на опълченците в сравнение с руските войници?

**boilad** · 03-03-2013, 19:35

Предполагам, че причината за това е задачите, които са им възлагали, но по-нататък ще видя за подробности.

**boilad** · 03-03-2013, 19:36

1877 г., март

Започва съсредоточаване на доброволците в Кишинев. Към края на месеца вече са се събрали около 700 души от които са формирани три дружини с по две роти. Те са издържани от местната българска колония. На 31 март Иван Иванов представя генерал Столетов на доброволците. След това се пристъпва към усилени занятия, предвид скорошното пристигане на главнокомандващия, които вадят на показ предимствата и недостатъците на българския войник. Стрелковата подготовка е впечатляваща, но дисциплината е под всякаква критика.
Униформите и пушките "Шаспо" са предоставени от Московския славянски комитет и Одеското българско настоятелство.
Постепенно у генерал Столетов се затвърждава убеждението, че българите трябва да бъдат използвани като редова бойна част. Новопристигналите доброволци са изпращани директно в строя.

**gollum** · 04-03-2013, 10:21

много добра тема, boilad

.

**boilad** · 04-03-2013, 10:33

1877 г., 12 април

Пред строените доброволци и многохилядно гражданство е прочетен манифеста за обявяване на войната.

1877 г., 17 април

Пешия конвой е преименуван в "Българско опълчение". Генерал Столетов официално встъпва в длъжността на негов командващ, а подполковник Ефим Ефимович Ринкевич на началник щаб. Опълчението се разраства до шест дружини с по пет роти обединени в три бригади. Предвижда се и създаването на шест конни сотни. В края на месеца частта е предислоцирана в Плоещ, където към нея са придадени и доброволци под командването на майор Миних от разформированата руско-българска бригада от сръбско-турската война.

**boilad** · 04-03-2013, 11:15

И малко визуална представа.

Attached Files

**KIZIL DELI** · 04-03-2013, 14:08

готина тема, чакаме още

дано се включат и други, та да стане хубава дискусия.

**Mishok** · 04-03-2013, 15:15

Поздрави за добрата тема. Чета с интерес.

**boilad** · 04-03-2013, 15:31

1877 г., 2 май

Опълчението е настанено на лагер на два километра североизточно от Плоещ. Новопристигащите доброволци са приемани от комисия в състав: Иван Иванов - председател и членове майор Миних и доктор Константин Везенков. Втора комисия под председателството на полковник Корсаков има грижата да ги снабди с униформи и оръжие.

1877 г., 6 май

Провежда се церемонията по връчването и освещаването на Самарското знаме.
Със знамето в ръка генерал Столетов коленичи докато трае църковния обряд, а след това го връчва на знаменосеца на трета дружина Антон Марчин.
В края на месеца шестте дружини са напълно подготвени и окомплектовани. Броят им е 7125 строеви и 237 нестроеви души, което е с 1143 души над щата. Трите бригади се командват съответно: ² - полковник Дмитрий Николаевич Корсаков, ²² - полковник Леонид Дмитриевич Вяземский, ²²² - полковник Михаил Павлович Толстой, а дружините от: 1-ва - подполковник Константин Кесяков, 2-а - майор Куртянов, 3-а - подполковник Павел Петрович Калитин, 4-а - майор Пьотр Тимофеевич Редкин, 5-а - подполковник Константин Никатович Нищенко, 6-а - майор Николай Алексеевич Беляев.
Благодарение на българите от Букурещ на опълчението са подарени две санитарни коли.

П. П. В сайта на военноисторическия музей относно щата пише друго http://www.militarymuseum.bg/Izdania...text03-1.html:

Според щатното разписание числеността на Българското опълчение възлиза на 1 генерал, 10 щабни офицери, 36 капитани, 90 младши пеши и 23 конни офицери, 6 лекари, или всичко 136 офицери. Към низшите чинове се отнасят 36 фелдфебели (старшини), 144 подофицери, 60 барабанчици, 6 тръбачи, 5760 пеши и 676 конностроеви войници, 42 ключари, 48 писари, 36 фелдшери, 12 ветеринарни фелдшери, 6 оръжейни майстори, 282 нестроеви войници, или всичко по щат 9008 низши чинове. Но тъй като в навечерието на Руско-турската освободителна война 1877/78 г. опълченските дружини не са развърнати и попълнени по щат, численият състав на Българското опълчение възлизал на 7444 души.

**boilad** · 04-03-2013, 15:46

Командния състав по Генерал-майор Н. Р. Овсяный - http://pravoslavie.domainbg.com/rus/...opolchenie.htm ; http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post261658

Началник на опълчението - генералщабния генерал-майор Столетов (На него били дадени права на началник на дивизия; подчинявал се непосредствено на началник щаба на действащата армия).
Началник щаб - генералщабния подполковник Рынкевич.
Адютант по домакинската част - гвардейски щабс-капитан Ильин.
Адютант по строевата част - шт.-рот. Сухотин.
Ординарци: гв. щабс-ротмистри Неверов и Лукашев и поруч. Сухонин.
Интендант на опълчението - полковник Исаев.
Прикоманд. в щаба: гв. щабс-капитан Чиляев, капитани Янович, Бфремов и Мерчанский.

I бригада
Командир на бригадата - полковник Корсаков
Бригаден свещенник - архимандрит Амфилохий

1-а дружина
Командир на дружината - подполковник Кесяков ( българин по произход)
Дружинен адютант - поручик Новицкий
Дружинен ковчежник - поручик Зякин
Командир на 1-а рота - капитан Илышев
Командир на 2-а рота - капитан Стрижевский
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Полянский
Командир на 4-а рота - щабс-капитан Красинский
Командир на 5-а рота - щабс-капитан Колесинский
Субалтер-офицери - подпоручик Делов и Стоянов (българи)
Прикомандировани: щабс-капитани Лобановски и Ламбухин, поручици Прилуцкий и Савельев, гв.подпоручик Соллогуб и прапорщик Вальднер.
Лекар - придворния съветник Бонев (българин), който впоследствие бил назначен за старши лекар на опълчението.
2-а дружина
Командир на дружината - майор Куртьянов
Дружинен адютант - поручик Богушевский
Командир на 1-а рота - капитан Медынский
Командир на 2-а рота - капитан Гурский
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Малинин
Командир на 4-а рота - щабс-капитан Морозов
Командир на 5-а рота - щабс-капитан Обнинский
Прикомандировани: щабс-капитан Волгин, поручик Соколь-ский, поручик Шиваров (българин), поручик Скорняков
Юнкери: Блъсков, Попов, Паница, Узунов (българи)
Лекар - Мирков (българин)

II бригада
Командир на бригадата - флигел-адютант полковник княз Вяземский
Бригаден адютант - поручик Астафьев
Бригаден свещенник - о. Драганов

3-а дружина
Командир на дружината - подполковник Калитин
Дружинен адютант - подпоручик Поликарпов
Дружинен ковчежник - поручик Беляев
Завеждащ оръжието - поручик Попов
Командир на 1-а рота - капитан Федоров
Командир на 2-а рота - щабс-капитан Усов
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Попов
Командир на 4-а рота - поручик Филов (болгар.)
Командир на 5-а рота - щабс-капитан Стессель
Субалтерн-офицери - поручик Живарев, подпоручик Добров-ский, подпоручик Кисов (българин), подпоручик Гуджев (българин), прапорщик Лазарев и прапорщик Болышев
Лекар - Константин Везенков (българин)

4-а дружина
Командир на дружината - майор Редькин
Дружинен адютант - поручик Коростелев
Дружинен ковчежник - поручик Андреевский
Командир на 1-а рота - капитан Николов (българин)
Командир на 2-а рота - щабс-капитан Михеда
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Киселев
Командир на 4-а рота - щабс-капитан Крейцбрист
Командир на 5-а рота - поручик Кащалинский
Субалтер-офицери: поручик Симанский и поручик Забелин
Лекар - Угрюмов

III бригада
Командир на бригадата - флигел-адютант полковник граф Толстой

5-а дружина
Командир на дружината - подполковник Нищенко
Дружинен адютант - поручик Рудомино
Дружинен ковчежник - поручик Иващенко
Командир на 1-а рота - капитан Сухомлинов
Командир на 2-а рота - капитан Амосов
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Розанов
Командир на 4-а рота - поручик Чернявский
Командир на 5-а рота - поручик фон-дер-Ховен
Субалтерн-офицери - поручики Ильин, Павлов, Плещанский, Сахаров, Войцеховский, Рутковский. подпоручики: Николаев, Максютенко 1, Максютенко 2
Прикомандировани: капитан Поль и щабс-капитан Пуцята

6-а дружина
Командир на дружината - подполковник Беляев
Дружинен адютант - поручик Рябцов
Дружинен ковчежник - поручик Сократов
Командир на 1-а рота - щабс-капитан Васильев
Командир на 2-а рота - щабс-капитан Якобсон
Командир на 3-а рота - щабс-капитан Щостак
Командир на 4-а рота - щабс-капитан Мещев
Командир на 5-а рота - поручик Линкольн
Прикомандировани: щабс-капитан Новлянский, поручик Плещинский

В последствие пристигат и са зачислени в състава на опълчението следните офицери:
Полковник Енгельгардт
Подполковници Депрерадович, граф Тизенхаузен, Львов
Капитани Григорьев, Марциновский
Щабс-Капитани Товаров, Афанасьев, Севрюк, Рогозинский, Местников, Любомский(българин), Ханкиопов, Ковалевский, Ясинский
Поручици Гюббенет, Жданов, Скоробогатов, Поражецкий, Лебедев, Терминский, Кругликов
Подпоручици Бужинский, Данилов
Гв. прапорщик Ползиков
Подпоручик Качалов
Прапорщици Ротин, Лисенко, Сенкевич, Селиванов, Людницкий, Сарнит