Език

[1951]

Днес се зачудих за нещо.
На какъв език са говорили българите с "поробителя" в края на османското управление у нас?
Знаел ли е турски средностатистическия българин, за да може да комуникира с официалните османски власти (заптиета, администрация, съдилища и прочие)? И въобще, може ли да говорим, че българите са били двуезични, тоест говорили са български по между си и турски с мюсюлманските си съседи и властите?

А как са седели нещата в "другия отбор"? Официалните османски власти знаели ли са български? Примерно средностатистическо заптие.

Знам, че въпросите са обобщени, но ми е интересно как е стоял въпроса.

[KIZIL DELI]

Много зависи къде е живеел обектът на изследване. В по-големите градове Русе, Пловдив, София и т.н. средностатистическият (що-годе нормално грамотен, не местните дебили) е можел спокойно да мести турски и гръцки, а често е отбирал и от арменски и какъвто там еврейски се е говорил (ладино?). Ако се вгледаш в в счетоводните тефтери на търговците от Възраждането ще видиш несъществуващ език, карашък от българо-турско(османски)-гръцки. Та с "поробителя" българите са се разбирали на турски. Това разбира се не означава, че са били в състояние да седнат и да си напишат например петиция или друг документ, има си нарочни хора за тази работа. Що се отнася до "другия отбор" вероятно онези, които са местни турци са местели някакъв български, който са придобили по същия начин както и българите - чрез контакти от ранна детска възраст в мултикултурна и мултилингвистична среда. Обръщенците в исляма няма какво да ги коментираме. Всичко това обаче се отнася до градовете, където контактите с "другите" са ежедневието. По селата, особено изолираните в планината, картината ще да е била различна и предполагам, ако изобщо, знанието на турски се е свеждало до пет общи лафа, колкото да се поздравят със съседа юрук като се засекат със стадата. Естествено винаги е възможен и сценарий, при който младежи са пратени за аргати в градовете, където прекарват няколко години, съответно научават по нещо и после се връщат на село да поемат бащините ниви, но като цяло мисля, че всеки си е карал на матерния език и толкова. Има естествено и смесени села. Та всичко зависи от времето и мястото.

[boilad]

Официалните османски власти знаели ли са български? Примерно средностатистическо заптие.

Заптиетата работещи в българска среда със сигурност са знаели български поне на някакво разговорно ниво, да не говорим, че за някои от тях е майчин език.

Интересно дали някой е правил статистика на изучаваните чужди езици в българските училища? Така на прима виста ми се струва, че поне до средата на 19 век преобладаващо основния чужд език изучаван в тях е гръцкия. По-късно турския и френския също са застъпени, но по-слабо, може би поради липса на подготвени кадри. Ясно е, че българите на които се налага да общуват по-често с "властта" ще познават по-добре и официалния език (поне говоримо), а когато трябва да се състави някакъв документ местната администрация разполага с назначен за целта писар, което е логично предвид общото ниско ниво на грамотност.

[Stan]

Не трябва да се забравя също, че и тогава хората бая са пътували - търговци, войнуци, овчари, измекяри (гурбетчии) и т.н., т.е. дори жителите на чисто български селища, са живяли известно време в турскоезична среда, та са поназнайвали турски. Естествено когато даден човек е имал вземане-даване с властта и не е знаел турски, винаги можело да се намери някой посредник.

[Amazon]

Държа да се изфукам! Преди точно два дни си мислех да пусна същата тема, но след известен размисъл си отговорих по същият начин и почти в същият ред по който е обобщил Казил Дели. Много съм горд от себе си.
Та тази хубава тема ми даде идея за един въпрос много свързан с настоящата тема, но може би заслужаващ отделен топик. А именно "колко силно е било османското присъствие в българските села". Отивам да я пускам.

[gregorianus]

Доста турци са знаели поне по малко български и гръцки. И доста българи са знаели поне по малко гръцки и турски. След няколкостотин години в една държава, народите й естествено заговарят по няколко езика. Турцизмите в днешния български (които осезаемо се използваха повече от стари хора, когато бях малък) сочат точно това. С риск да обобщя прекалено смело - допускам че практически във всяко семейство е имало поне по един човек, който да може да се разбере с другоезичните. А в районите със смесено население може да е имало и някаква "лингва франка" от съвсем левантински тип - смесица от гръцки, български и турски. Но това е само предположение. Дали е вярно, предполагам, Къзъл Делията може да каже.

Любимият ми пример за такъв "османски" език е възклицанието на Ботев: "Исихия бе, кириолар!" Ха кажете ми сега това на какъв език е? Употребено от един от бащите на модерния български език и при това явно напълно разбираемо за съвременниците му.

[jordani_vt]

Въпреки че въпросът е за комуникацията с официалните власти, на мен ми се струва по-важно как са се разбирали поданниците от различни етноси помежду си.

Прадядо ми, роден 1899 г., знаеше някои изрази на турски. Едни от тях са за игра на табла и карти, други са различни поздрави. Поради това ми се струва, че там, където са се омешвали хора, говорещи различни езици, се е използвал турски. За тази цел обаче няма нужда да се знае езика повече, отколкото един джобен разговорник с малък брой думи и готови изречения. Също се сещам за новия градоначалник на Варна (може и тук да е писано). Той бил назначен от друг град години след освобождението и бил много учуден, че на пазара се говори само на гръцки, та се наложило да забрани този обичай.

Тук става дума само за обикновените хора, не за търговци и занаятчии, и общо взето съвпада с вече написаното с изключение:
- хората са излизали повече от селата си, отколкото се счита, и с удоволствие са ходили на панаири, пазари, сборове.
- в определени ситуации се е считало задължително да се говори на турски, даже между двама българи (както и днес, като се играе табла).
- за това са достатъчни стотина или малко повече думи и готови фрази, и няма нужда да се знае езика.

[KIZIL DELI]

табла лафовете са повечето персийски, внимавайте с тези работи, че ще ни прокълне шахът
за лингва франка аз поне не знам да е имало и най-вероятно турският (османо-турският) е играел такава роля. Ама тва, че всеки си го уйдурдисвал как му падне (нещо кат англицкия в днешно време) си е отделна работа. Моят мисъл беше, че в градовете със смесено население, поназнайването на езика на съседа е съвсем естествен процес, който започва от ранна детска възраст и е свързан с игри на ашъци, пукнати глави, моми и закани за майки и др. роднини, а в последствие се развива на база усложнени социални контакти в ежедневието.

П.П. Първите бачкатори в Ориенталския отдел на Народната Библиотека (след придобиването на архивата) са дядовци, родени в османско време

[1951]

Благодаря за дискусията!

Всичко тръгна от там, че майка ми разказваше, че нейната прабаба (тоест моя прапрабаба) е знаела не малко турски изрази, като ясно ги е помнила и на старини. Тя е била мома по време на Освобождението. Та се зачудих щом едно момиче от затънтено село е знаело не малко турски, какво ли е било положението с останалите.

[Кухулин]

По принцип трябва да се прави разлика между двете явления: 1) да знаеш турски (да говориш с турците на техния език); и 2) да използваш турски думи/изрази.

Втория случай се обуславя не толкова от необходимостта за комуникация с властите, колкото от социалния престиж на турския (или гръцкия) език. Тоест, момиче в някакво изолирано село може да научи турски думи от българин, който ги е научил от друг българин и т.н. Понякога думите се интегрират толкова дълбоко, че се възприемат за български, например думата късмет.