Подготвих този текст като въведение в темата и донякъде, за да дам насоки за развитието й.
Ключов момент във всяко обсъждане на БРЦК е съдържанието зад абревиатурата, респективно въпроса за неговото начало. Мнозина съвременни изследователи правят разграничение между БРЦК и организацията на Левски, която наричат Вътрешна революционна организация (ВРО), което е чисто хипотетичен конструкт. В същото време те не дават ясен отговор кой и кога поставя началото на всяка една от тези организации, освен най-общото посочване, че са създадени съответно от Каравелов и Левски през 1869 или 1870г. (тук се прокрадва и идеята за човека-комитет, което обезсмисля съдържанието на думата комитет).
Проследявайки, дейността на Левски ще видим,че всички тези неясноти и спорни моменти намират своето обяснение в контратезата, а именно тъждествеността на БРЦК и ВРО.
Левски започва своята организационна дейност като сътрудник на емигрантските организации "Българско общество" и наследилата го "Млада България" групирани около българското читалище в Букурещ "Братска любов" (епохалното значение на това читалище в живота на българската емиграция и революционното движение заслужава отделно изследване). Ключова фигура в тези организации, а по-късно и в БРЦК е търговеца Димитър Ценович. В спомените си Иван Касабов, друга важна фигура в революционното движение отпреди 1869г., когато под натиска на румънското правителство е принуден да се откаже от активна дейност, пише, че Левски бил най-добрия им агент, тоест поне до лятото на 1869г. Дякона съгласува дейността си революционно настроени емигрантски организации и техни представители. В едно писмо до Христо Иванов от 6 септември 1869г. Левски настоява представители от Българско да се явят в Галац. Някои изследователи предполагат, че това писмо е изпратено във връзка с предстоящото учредяване на БРЦК, но е възможно и друго обяснение, то да е във връзка с учредяването на Българското книжовно дружество (БКД), известно е, че Левски е спомоществувател на БКД и един от членовете на "Братска любов", които упълномощават Каравелов и Ценович да ги представя на учредяването на БКД. Във всеки случай в това писмо Левски не настоява за никакви предохранителни мерки, както по-късно при организирането на Общото събрание през 1872г.
При обиколката си през зимата на 1868-1869г. Левски използва вдъхващата респект фирма на "Привременно правителство в Балкана" и позива от четата на Хаджията и Караджата.През лятото на 1869г. използва позив отпечатан със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, който също е подписан от "Привременно правителство в Балкана". След като за близо година време (септември 1869 - май 1870г.) не успява да убеди емигрантите в нуждата от единен ръководен орган (централен комитет) Левски решава, че е време да се върне в Българско. Интересно е, че този израз "в Българско" се появява в броя на "Свобода от 30 април 1870г., където от името на "Българския революционен комитет в Българско" се изразява протест срещу поздравителен адрес на браилските българи до султана по случай учредяването на Екзархията. Дали Левски заимства израза от тук или самия той е автор на протеста не е ясно, но оттук нататък "Привременното правителство в Балкана" става "Привременно правителство в Българско". След това на 1 август 1870г. във вестник "Народное дело" в Женева е отпечатана "Програма на БРЦК", която на 14 октомври с.г. Каравелов отпечатва в "Свобода". Тук възникват редица интересни въпроси. Мнозина изследователи приемат, че Каравелов е автор на "Програмата", но защо тогава не я отпечатва направо в "Свобода"? Изказват се предположения свързани с конспиративни съображения, но е възможно и друго обяснение. Нищо чудно с характерния си редакторски стил да е "пипнал" "Програмата". По подобен начин няколко години по-късно ще редактира спомените на Панайот Хитов, при което се стига до обвинения, че всъщност той е автора. Възможно е и идеите отразени в "Програмата" да са изцяло на Левски и по-късно той да е развил или изоставил част от тях. Съвсем в духа на тази програма са и действията му от 1869-1870г., когато той не настоява директно за образуване на революционни комитети, а съветва познати и съмишленици да създават всякакъв вид дружества и читалища (това разбира се е в случаите, когато Левски не се опира на вече изградени структури останали от времената на Раковски и ТЦБК). Тук виждаме модела на "Братска любов", който се използва като център за възпитаване и вербуване на радикали (по същия начин ислямските радикали днес използват медресета и джамии). Може би във връзка с тази програма са някои обвинения, че Левски се водел по Каравелов, на което той категорично заявява "БРЦК е в Българско". Почти във всяко писмо от кореспонденцията на Дякона със съмишленици и противници от Румъния се среща твърдението му, че се води само от "тукашното ни вишегласие".
На поръчания от Левски печат пише: "Привременно правителство в Българско - ² отд. от Б.Р.Ц.К.". Повечето изследователи виждат в този текст заявка за върховенство на несъществуващия комитет на Каравелов. На мен ми изглежда по-скоро като политически ход на Левски с който заявява, че може да има и второ отделение на БРЦК, оставяйки възможност на съмишлениците от чужбина да се присъединят към делото му, но първото и главно е "в Българско".
Накратко няма документ, който, след лятото на 1869 та чак до Общото събрание през пролетта на 1872г., да указва наличието на някаква революционна организация в чужбина, която съществува паралелно с организацията на Левски.
Към края на 1870г. Левски решава, че е дошъл момента за създаване на единен ръководен център, който да координира и контролира дейността на отделните комитети и да се направи печат на организацията, първо го поръчва на Георги Живков, после на Данаил Попов и накрая е изработен със съдействието на Каравелов. В началото на февруари 1871г. в Ловеч е избрано Привременно правителство чрез което Левски легитимира дейността си до момента и пресича стремежите на редица дейци от чужбина да наложат контрола си върху организацията, изработена е "Наредата" и поставена за разглеждане от местните комитети. През тази година Левски настоява да се проведе в страната общо събрание на комитетите и на съмишленици от чужбина. Към края на годината благоразумието надделява и той решава, че от съображения за сигурност е по-добре събранието да се проведе в Букурещ. Изглежда, че до избирането на Привременното правителство в Ловеч неформален център на организацията е Карлово, защото в спомените си Иван Драсов пише, че от там приемали наставления.
Така се стига до 4 май 1872г., когато на последното заседание на Общото събрание са приети програма и устав и е избрано ново ръководство с председател Каравелов, като старото своевременно си е подало оставката.
След смъртта на Левски поредица от скандали разтърсва БРЦК. На следващото Главно събрание (през май 1873г.) е отменен устава и е взето решение чрез чети да се провери готовността на народа за въстание. Четата на Стоян Велков - Софийски и Йордан Стоянов - Горски е разбита в Софийско и с това се слага край на тази авантюра.
През лятото на 1874г. е свикано ново събрание на което е избрано ново ръководство в което влиза Ботев, русенския комитет е опълномощен да съживи дейността на съществоващите комитети и при възможност да състави нови, насрочена е дата за следващо събрание, което ще се проведе на 26 декември с.г. Обаче русенския комитет, заради възникнала вражда между Никола Обретенов и Михаил Греков не свършва никаква работа и събранието се проваля. Все пак на него е избран временен комитет и е насрочено ново събрание. В този временен комитет трябвало да участва Тома Пантелеев, но той отстъпил мястото си на Ботев. По това време (края на 1874г.) назрява нов скандал заради отказа на Каравелов да продължи революционната си дейност и заставането му на просветителски позиции, който с пълна сила ще се разгори през пролетта на следващата година.
През лятото на 1875г. се провежда поредното Главно събрание представено в протоколите като "народно", но с подавящо мнозинство емигранти. Взето е решение за ускорена подготовка и провеждане на въстание за чието начало е насрочена дата. Новоизбраното ръководство не просъществува и два месеца. Поредния скандал не закъснява и на 30 септември 1875г. Ботев си подава оставката и с този акт на практика БРЦК престава да съществува.
Поредицата скандали, които компрометират БРЦК като легитимен ръководен орган на революцията, обаче не слагат край на революционните стремления.
Събранията на БРЦК:
1.29 април - 4 май 1872г.;приемане на програма, устав и ново ръководство;
2.11 - 12 май 1873г.;отмяна на устава, сондиране готовността на населението за въстание чрез чети;
3.19 - 21 август 1874г.;избрано е ново ръководство, взето е решение за активизиране дейността на комитетите и е насрочена дата за ново събрание;
4.26 декември 1874г.;избран е временен комитет, който да движи нещата до следващото събрание;
5.12 - 15 август 1875г.;взето е решение за провеждане на въстание;(на мен плана за въстание приет на това събрание ми се вижда по-смислен от изготвения от Гюргевския комитет, може би ще стигнем и до там)
Накрая едно уточнение по терминологията Общо или Главно събрание на БРЦК е такова на което по идея трябва да присъстват представители на всички комитети и на което се решава съдбата на организацията като цяло (което включва избор на ново ръководство).
П.П. Тъй като написаното отразява преди всичко личното ми мнение приемам всякакви въпроси, коментари и опровержения, а по-нататък може би ще задълбаем в подробностите около всяко събрание.
Ключов момент във всяко обсъждане на БРЦК е съдържанието зад абревиатурата, респективно въпроса за неговото начало. Мнозина съвременни изследователи правят разграничение между БРЦК и организацията на Левски, която наричат Вътрешна революционна организация (ВРО), което е чисто хипотетичен конструкт. В същото време те не дават ясен отговор кой и кога поставя началото на всяка една от тези организации, освен най-общото посочване, че са създадени съответно от Каравелов и Левски през 1869 или 1870г. (тук се прокрадва и идеята за човека-комитет, което обезсмисля съдържанието на думата комитет).
Проследявайки, дейността на Левски ще видим,че всички тези неясноти и спорни моменти намират своето обяснение в контратезата, а именно тъждествеността на БРЦК и ВРО.
Левски започва своята организационна дейност като сътрудник на емигрантските организации "Българско общество" и наследилата го "Млада България" групирани около българското читалище в Букурещ "Братска любов" (епохалното значение на това читалище в живота на българската емиграция и революционното движение заслужава отделно изследване). Ключова фигура в тези организации, а по-късно и в БРЦК е търговеца Димитър Ценович. В спомените си Иван Касабов, друга важна фигура в революционното движение отпреди 1869г., когато под натиска на румънското правителство е принуден да се откаже от активна дейност, пише, че Левски бил най-добрия им агент, тоест поне до лятото на 1869г. Дякона съгласува дейността си революционно настроени емигрантски организации и техни представители. В едно писмо до Христо Иванов от 6 септември 1869г. Левски настоява представители от Българско да се явят в Галац. Някои изследователи предполагат, че това писмо е изпратено във връзка с предстоящото учредяване на БРЦК, но е възможно и друго обяснение, то да е във връзка с учредяването на Българското книжовно дружество (БКД), известно е, че Левски е спомоществувател на БКД и един от членовете на "Братска любов", които упълномощават Каравелов и Ценович да ги представя на учредяването на БКД. Във всеки случай в това писмо Левски не настоява за никакви предохранителни мерки, както по-късно при организирането на Общото събрание през 1872г.
При обиколката си през зимата на 1868-1869г. Левски използва вдъхващата респект фирма на "Привременно правителство в Балкана" и позива от четата на Хаджията и Караджата.През лятото на 1869г. използва позив отпечатан със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, който също е подписан от "Привременно правителство в Балкана". След като за близо година време (септември 1869 - май 1870г.) не успява да убеди емигрантите в нуждата от единен ръководен орган (централен комитет) Левски решава, че е време да се върне в Българско. Интересно е, че този израз "в Българско" се появява в броя на "Свобода от 30 април 1870г., където от името на "Българския революционен комитет в Българско" се изразява протест срещу поздравителен адрес на браилските българи до султана по случай учредяването на Екзархията. Дали Левски заимства израза от тук или самия той е автор на протеста не е ясно, но оттук нататък "Привременното правителство в Балкана" става "Привременно правителство в Българско". След това на 1 август 1870г. във вестник "Народное дело" в Женева е отпечатана "Програма на БРЦК", която на 14 октомври с.г. Каравелов отпечатва в "Свобода". Тук възникват редица интересни въпроси. Мнозина изследователи приемат, че Каравелов е автор на "Програмата", но защо тогава не я отпечатва направо в "Свобода"? Изказват се предположения свързани с конспиративни съображения, но е възможно и друго обяснение. Нищо чудно с характерния си редакторски стил да е "пипнал" "Програмата". По подобен начин няколко години по-късно ще редактира спомените на Панайот Хитов, при което се стига до обвинения, че всъщност той е автора. Възможно е и идеите отразени в "Програмата" да са изцяло на Левски и по-късно той да е развил или изоставил част от тях. Съвсем в духа на тази програма са и действията му от 1869-1870г., когато той не настоява директно за образуване на революционни комитети, а съветва познати и съмишленици да създават всякакъв вид дружества и читалища (това разбира се е в случаите, когато Левски не се опира на вече изградени структури останали от времената на Раковски и ТЦБК). Тук виждаме модела на "Братска любов", който се използва като център за възпитаване и вербуване на радикали (по същия начин ислямските радикали днес използват медресета и джамии). Може би във връзка с тази програма са някои обвинения, че Левски се водел по Каравелов, на което той категорично заявява "БРЦК е в Българско". Почти във всяко писмо от кореспонденцията на Дякона със съмишленици и противници от Румъния се среща твърдението му, че се води само от "тукашното ни вишегласие".
На поръчания от Левски печат пише: "Привременно правителство в Българско - ² отд. от Б.Р.Ц.К.". Повечето изследователи виждат в този текст заявка за върховенство на несъществуващия комитет на Каравелов. На мен ми изглежда по-скоро като политически ход на Левски с който заявява, че може да има и второ отделение на БРЦК, оставяйки възможност на съмишлениците от чужбина да се присъединят към делото му, но първото и главно е "в Българско".
Накратко няма документ, който, след лятото на 1869 та чак до Общото събрание през пролетта на 1872г., да указва наличието на някаква революционна организация в чужбина, която съществува паралелно с организацията на Левски.
Към края на 1870г. Левски решава, че е дошъл момента за създаване на единен ръководен център, който да координира и контролира дейността на отделните комитети и да се направи печат на организацията, първо го поръчва на Георги Живков, после на Данаил Попов и накрая е изработен със съдействието на Каравелов. В началото на февруари 1871г. в Ловеч е избрано Привременно правителство чрез което Левски легитимира дейността си до момента и пресича стремежите на редица дейци от чужбина да наложат контрола си върху организацията, изработена е "Наредата" и поставена за разглеждане от местните комитети. През тази година Левски настоява да се проведе в страната общо събрание на комитетите и на съмишленици от чужбина. Към края на годината благоразумието надделява и той решава, че от съображения за сигурност е по-добре събранието да се проведе в Букурещ. Изглежда, че до избирането на Привременното правителство в Ловеч неформален център на организацията е Карлово, защото в спомените си Иван Драсов пише, че от там приемали наставления.
Така се стига до 4 май 1872г., когато на последното заседание на Общото събрание са приети програма и устав и е избрано ново ръководство с председател Каравелов, като старото своевременно си е подало оставката.
След смъртта на Левски поредица от скандали разтърсва БРЦК. На следващото Главно събрание (през май 1873г.) е отменен устава и е взето решение чрез чети да се провери готовността на народа за въстание. Четата на Стоян Велков - Софийски и Йордан Стоянов - Горски е разбита в Софийско и с това се слага край на тази авантюра.
През лятото на 1874г. е свикано ново събрание на което е избрано ново ръководство в което влиза Ботев, русенския комитет е опълномощен да съживи дейността на съществоващите комитети и при възможност да състави нови, насрочена е дата за следващо събрание, което ще се проведе на 26 декември с.г. Обаче русенския комитет, заради възникнала вражда между Никола Обретенов и Михаил Греков не свършва никаква работа и събранието се проваля. Все пак на него е избран временен комитет и е насрочено ново събрание. В този временен комитет трябвало да участва Тома Пантелеев, но той отстъпил мястото си на Ботев. По това време (края на 1874г.) назрява нов скандал заради отказа на Каравелов да продължи революционната си дейност и заставането му на просветителски позиции, който с пълна сила ще се разгори през пролетта на следващата година.
През лятото на 1875г. се провежда поредното Главно събрание представено в протоколите като "народно", но с подавящо мнозинство емигранти. Взето е решение за ускорена подготовка и провеждане на въстание за чието начало е насрочена дата. Новоизбраното ръководство не просъществува и два месеца. Поредния скандал не закъснява и на 30 септември 1875г. Ботев си подава оставката и с този акт на практика БРЦК престава да съществува.
Поредицата скандали, които компрометират БРЦК като легитимен ръководен орган на революцията, обаче не слагат край на революционните стремления.
Събранията на БРЦК:
1.29 април - 4 май 1872г.;приемане на програма, устав и ново ръководство;
2.11 - 12 май 1873г.;отмяна на устава, сондиране готовността на населението за въстание чрез чети;
3.19 - 21 август 1874г.;избрано е ново ръководство, взето е решение за активизиране дейността на комитетите и е насрочена дата за ново събрание;
4.26 декември 1874г.;избран е временен комитет, който да движи нещата до следващото събрание;
5.12 - 15 август 1875г.;взето е решение за провеждане на въстание;(на мен плана за въстание приет на това събрание ми се вижда по-смислен от изготвения от Гюргевския комитет, може би ще стигнем и до там)
Накрая едно уточнение по терминологията Общо или Главно събрание на БРЦК е такова на което по идея трябва да присъстват представители на всички комитети и на което се решава съдбата на организацията като цяло (което включва избор на ново ръководство).
П.П. Тъй като написаното отразява преди всичко личното ми мнение приемам всякакви въпроси, коментари и опровержения, а по-нататък може би ще задълбаем в подробностите около всяко събрание.
Comment