Селям !
Не открих подобна тема, поради тази причина желая да отрия такава.
Като начало е редно да започна с малък антракт.
В аналите на османско-френските отношения от 1557г. е записан един инцидент, достоен за сюжет на приключенски роман. Две мюсюлмански момичета - османски поданички, които се намирали сред пасажерите на един кораб, превозващ поклонници към Мека. Те са отвлечени от франзуците. Наскоро след похищението им девойките са въведени във френския кралски двор, произведени в придворни дами на Катерина Медичи, покръстени и омъжени за знатни особи. И въпреки това че те изглеждат безвъзвратно загубени за света на Исляма, майка им - Хюма хатун, не загубва кураж и не престава да бомбандира с жалби Дивана, като при си създава сериозно лоби сред жените от двореца.(за нея пледират Михримах султан и Есма хатун). Аферата с двете пленнички продължава две десетилетия. И от френска страна, и от страна на османците тя е използвана като разменна монета при уреждането на момичетата и връщането им на родна земя става около 1581 година - непосредствено преди подновяването на френските капитулации. Тези събития се тълкуват от Сюзан Скилитър, като достъпност на всеки до султанското правосъдие. Въпросът е дали това е така ?
Категорично може да се заяви, че подаването на петиция до Дивана е лукс. Това е сравнително продължителен и скъп процес, чийто краен успех е съмнителен. За да се създаде "петия" се наема специалист, който я изготвя. След което трябва да се изпрати в столицата ( или просителя лично или наема човек). Към това се прибавя и съответния финансов "стимул" предназначен за съответните длъжностни лица. Най-често се разчита на "хранени хора", например Мелеки хатун, бивша робиня на валиде-султан Турхан, приема в домът си просителки от цялата империя и предвижва молбите им до Дивана. Ако в края на краищата арзухалът се увенчава с успех, след издействане на заветния султански указ. Едва сега с представяне на указа, се предполага, че местните власти ще бъдат по мобилизирани.
Не открих подобна тема, поради тази причина желая да отрия такава.
Като начало е редно да започна с малък антракт.
В аналите на османско-френските отношения от 1557г. е записан един инцидент, достоен за сюжет на приключенски роман. Две мюсюлмански момичета - османски поданички, които се намирали сред пасажерите на един кораб, превозващ поклонници към Мека. Те са отвлечени от франзуците. Наскоро след похищението им девойките са въведени във френския кралски двор, произведени в придворни дами на Катерина Медичи, покръстени и омъжени за знатни особи. И въпреки това че те изглеждат безвъзвратно загубени за света на Исляма, майка им - Хюма хатун, не загубва кураж и не престава да бомбандира с жалби Дивана, като при си създава сериозно лоби сред жените от двореца.(за нея пледират Михримах султан и Есма хатун). Аферата с двете пленнички продължава две десетилетия. И от френска страна, и от страна на османците тя е използвана като разменна монета при уреждането на момичетата и връщането им на родна земя става около 1581 година - непосредствено преди подновяването на френските капитулации. Тези събития се тълкуват от Сюзан Скилитър, като достъпност на всеки до султанското правосъдие. Въпросът е дали това е така ?
Категорично може да се заяви, че подаването на петиция до Дивана е лукс. Това е сравнително продължителен и скъп процес, чийто краен успех е съмнителен. За да се създаде "петия" се наема специалист, който я изготвя. След което трябва да се изпрати в столицата ( или просителя лично или наема човек). Към това се прибавя и съответния финансов "стимул" предназначен за съответните длъжностни лица. Най-често се разчита на "хранени хора", например Мелеки хатун, бивша робиня на валиде-султан Турхан, приема в домът си просителки от цялата империя и предвижва молбите им до Дивана. Ако в края на краищата арзухалът се увенчава с успех, след издействане на заветния султански указ. Едва сега с представяне на указа, се предполага, че местните власти ще бъдат по мобилизирани.
Comment