Искам да пусна една съпоставителна, но малко странна тема - за смъртните присъди в средновековна България и ранната Османска империя. За какво са налагани смъртни присъди в двете общества, как точно са били изпълнявани и съществували ли са възможности за помилване. Струва ми се, че през Средните векове у нас са били познати два начина за изпълняване на смъртни наказания - посичане и обесване. Османците донасят доста нови начини за умъртвяване някои от които доста екзотични - забиване на кол, окачане на ченгел, разчекване между коне и т.н. Последните като че ли са монголско наследство, но кой знае...
-
-
Много интересна тема, но трябва сериозно ровене, за да се извади нещо конкретно. Аз все си мисля, че османците главно обезглавяват и душат, а в много редки случаи бесят (шейх Бедреддин). Тия истории с куките, конете и т.н. ако не са измишльотини на пътешествениците, които да са подети от ориенталистичната историография, бива да са били доволно рядка екзотика. Сетих се и за един вел. везир, който имал намивика да реже хората на партчета и да ги пуска в кладенците (баси идиота), ако е не е партенка де.
-
-
Набиването на кол е любимо наказание прилагано от Атила. Прилагано е и от славяните - да си спомним съдбата на жителите на Топир. Ромеите също доста често са го прилагали, а да не забравяме и русите. Така че нека не виним османците за дивотиите които прилагали. Всъщност, май през 15-18 в. европейците (за русите и власите да не говорим), са не по-малко хуманни. А ако говорим за средновековието, по сведения на изворите Калоян е бил особено изобретателен в това отношение.Comment
-
Всъщност за ВБЦ съществуват две интересни сведения, че в Търново палачите са били евреи. Те са изпълнявали не само смъртни присъди, но и членоувредителни - първото сведение е от времето на Иван Асен, а второто от управлението на Теодор Светослав. Иначе за смъртните присъди - от езическия период се знае, че такива са налагани на войници не грижещи се за оръжието преди битка, на стража допуснала незаконно преминаване на границата, на хора яздещи бойни коне в мирно време. В Закона за съдене на хората има доста членоувредителни присъди, но смъртните са в доста ограничени случаи. От времето на ВБЦ има сведение, че търновският патриарх Йоаким I спасил много осъдени на смърт - последното изглежда ни отпраща към азиалното право, с което църквата се ползвала в почти всички средновековни европейски общества. По времето на Иван Александър са известни няколко смъртни присъди, които царят наложил на юдействащи нападали християнски храмове. Впоследствие те били отменени и заменени с членоувредителни и прогонване.Comment
-
А от къде са сведенията, за които говориш ще ни кажеш ли нещо по-определено, че така малко ми виси във въздуха "има две сведения". В крайна сметка те са в пряка връзка с темата, която собствено си отворил.Comment
-
Първото е от едно писмо на евреи от Охрид до техни събратя в Испания. В писмото се говори за съдбата на Теодор Комнин и там изрично се посочва, че Иван Асен възложил на евреи да извършат ослепяването му. Второто е от Пахимер, в което се казва, че Тодор Светослав предал патриарх Йоаким III на палачи евреи.
Сведението за азиалното право е от житието на Йоаким I, а за юдействащите е от житието на Теодосий Търновски от патриарх Калист.
Сведенията за смъртните наказания в езическа България са от отговорите на папа Николай.Comment
-
А по въпроса за при какви обстоятелства се налага смъртно наказание в средновековна България имаш ли нещо систематизирано като идея?Comment
-
Като цяло се наблюдва значително смекчаване и ограничаване на смъртното наказание с времето - особено след приемането на християнството. Интересно е също така, че в сравнение със Западна Европа привържениците на еретическите движения са били значително по-добре третирани. Така например Презвитер Козма говори, че през 10 век богомилите са били хвърляни в затвора и дори наказвани със смърт, а през 13 и 14 век те са били прогонвани от страната, понякога са им одрязвани и езиците.
Интересно е също така и отношението към пленниците, което с течение на времето също се "хуманизира" значително. Но както в езическа, така и в християнска България не е съществувала практика пленниците да бъдат убивани или заробвани. С две-три изключения - гоненията в началните години на Омуртаг срещу християните, когато са убити мъченически византийски военнопленници, включително и епископи. Интересно е, че при тези гонения изворите говорят май само за посичане, но ще проверя защото ми се струва, че имаше и привързване към кно и влачене по земята. Другият случай е този на Балдуин и като че ли при въстанието на Ивайло. Към 20-те години на 13 век българите изобщо се отказват да вземат военнопленици, с изключение на знатни персони, но техния плен едва ли е бил особено тежък.Comment
-
А иначе се е практикувало и хвърляне от крепостните стени, но не се знае до колко това е било законна и масова практика. Сведения, че се е прилагало подобно смъртно наказание има само за севастокртор Стерз, който хвърлял невинни жертви от крепостните стени на Просек. Но в случая не става въпрос за изпълнение на смъртна присъда, а за чисто своеволие. Все пак може да се предположи, че хвърлянето от крепостните стени е било познато и пратикувано у нас.Comment
-
http://www.vostlit.info/Texts/Dokume....phtml?id=2223 ЗАКОН СУДНЫЙ ЛЮДЯМ набързо го прегледах- рязане на нос, съсичане с меч, изгаряне , бой, продажба в робство .....Comment
-
Е смъртното наказание е ограничено до един два случая, но според мен едва ли това е цялото законодателство. Особено интересен е този параграф: Кто из-за какой-либо вражды или для разграбления имущества огнем подожжет дом, то если в городе огнем сжигают, и если в поселке (городке) или селе — мечом рассекают, а по церковному закону предается посту на 12 лет как враг (враждебник).Comment
-
Това е изключително ако е вярно! Особено точка 20 - не се приемат свидетелски показания на база преразказ (ерго: "Жоро ми каза, че е убил Пешо"). Това дори в американската правосъдна система е прието сравнително наскоро и доколкото знам с много усложнения и изключения. А тук според автора става въпрос за български закони от 9-ти век.Телеграф написа Виж мнениеThis is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Селям !
Събеден протокол 1657 г.
Именуемите Али и Сюлейман, жители на села Кованджилар в района на аград Русчук, се явиха в съда и в присъствието на призованите Димитре, Николче,Георги, Минчо,Щербан, Дане и Петре черибаши и други жители на Орта махала, една от махалите на казания град, предявиха иск и заявиха:
"Преди десе дни от днес нашият рожден брат Мехмед беше намерен убит посред казаната махала и след разкриването му те жо погребаха. Ние чрез съда искаме кръвна отплата от жителите на казаната махала". Когато пък бяха запитани споменатите жители на посочената махала, те заявиха. "Наистина лицето Мехдем, робен брат на споменатите жители Али и Сюлейман , бе убит точно посред махалата ни след молитва по залез слънце от лицето на име Шабан от корабния екипаж, гител на Белград, който го е ударил с мотичка по главата и дясното рамо. Веднага след уийството той бе заловен и предаден на Реджеб ага, войвода на града. Ние искаме да бъде изпратен съдебен служител и той да бъде доведен пред съда..... споменатия Шабан бе доведен пред съда и запита дали е убил Мехдед, той отрече. Тогава се поиска от жетелите на казаната махала да подкрепят с достоверни доказателства показанията си. При това положение лицата Перване, син на Абдулах и Хасан син на Абдулах, справедливи мюсюлмани и жители на махалата Джами джедид ( свидетелстваха същото, че Шабан е убил Мехмед). След като се допуснаха, приеха и одобриха свидетелските показания се забрани на Али и Сюлейман да искат кръвна отплата от жителите на посочената махала.Comment
-
Това не е ли искане на парично обезщетение колективно от жителите на махалата заради неразкрито убийство?Comment
Comment