Българите и личното оръжие през Турското робство

[Гост]

здравейте,
знаем за хайдутите в Балкана и опълченците. гледам ги целите препасани с по 2 саби по 2 пищова на кръста но какво е било всъщност официалното положение в османската империя и по-специално България? Тия хора не са ли имали проблеми да ходят така въоражени до зъби с властта? Чувал съм че през робството цели региони и селища били общо-взето не чак толкова робски и българите там били масово въоражени и турчин не стъпвал. това ми е въпроса

[Nick]

.. гледам ги ...

Къде ги гледаш, на снимки на възстановки ли? Или в потресаващи по научните си глъбини статии на г-н Маринов: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1148596

"Български пищов “Овчарска съдба” "- това заслужава Нобелова награда!

[Гост]

Водили са ме като мънечък на музей та там съм видял облекло на хайдутин с наметалото с пищова, сабята...
На снимки също съм виждал, интересно ми е каква е била регулацията и положението. Не виждам логика сега да нямаме лично оръжие пък през турското да са имали.



а я гледай тука човек, два пищоля на кръста

[Nick]

За съжаление, не може да се разчита на българските музейни работници по отношение на въоръжението. Показаният манекен най-вече отразява нечия лична представа за това как са ходели облечени и въоръжени българите.

[dibo]

Моля да се въздържате, за да не се правя на модератор.....
Махнах личните нападки и оставих съдържанието на мненията по темата.
Noctural, може да погледнеш тази книга:

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=202472&postcount=44

[Гост]

Бре все имах нашия народ за прагматичен и истински балканджийски а то какво питам въпрос - дават ми цяла книга - въри търси квото си питал, трият ми части от мнението като чели сме в комунизма. другия пък пише някакви работи в темата ама не си прави труда да напише нещо по въпроса а да критикува и пуска иронии. разочаровън съм преди години тук беше по-пълно и хората си отговаряха, вярно че фейсбук уби форумите, ама форумния комунизъм има не по-малка вина за настоящето състояние.

поздрави от един затворник.

[Гост]

няма да забравя как в Германия български емигранти ми помогнаха, а тук някакви виртуални човечета с големи комплекси не искат да помогнат като щракнат положително по клавиатурата.

[TypTyp]

Като за начало можеш да потърсиш информация за така наречените "войнуци" - специална категория население в Осм. империя, с определени привилегии, включително и по отношение носенето на оръжие. Иначе... зарежи "музейните работници" и "личните представи" на някои. Ето ти например едно непосредствено описание на хайдутката Румена войвода (Х²Х в.), направено от Ефрем Каранов по сведения на съвременници и близки на хайдутката:
„...като войвода, тя се обличаше тъй: червени или бели колчаклии потури, червен сармалия чамадан, тоска бела, къса до над коленете й, с безчислено много складки, съвсем дебела; фермене (къс чепкен) с разтворени ръкави, бела или черна влашка ресачка, изкусно наметната на левото рамо. Силях, изкусно опасан на тънката й половина, нависнал най-напреди тъй, щото тънката й половина не се укриваше под силяха й, два кобура със сребърни гривни, арбия, белокорест нож с жълти уши и три сребърни паласки, на лева страна през рамото й висеше къса пала, нож широк колкото 4 пръста. Пушката й арнаутка, кременячка, карафилка, обкована със сребро. На гърдите й сребърни прекръстци (чапрази). На главата си носеше фес с голем пискюл и често превързан на чалмичка с червена или черна шамийка, косите си, уплетени на коцел, подбираше отдире под широкия фес, а отпред косите си носеше подсечени, но виждали са Румена и с разплетени коси, с шамия, забрадена по женски, и даже с шопска шапка. На краката си носеше янялийски опинци от щавена кожа, превързани отгоре с ремъци, а отдоле с по три железни мачки (кукички), за да може да се катери из горите.”

[jordani_vt]

Аз доколкото разбирам първоначалния въпрос основно е юридически - имало ли е някакви закони, забраняващи на българите (християните) да притежават или публично да носят оръжие. Т.е. не толкова хайдутите, колкото обикновената рая.

[terzi]

Бре все имах нашия народ за прагматичен и истински балканджийски а то какво питам въпрос - дават ми цяла книга - въри търси квото си питал, трият ми части от мнението като чели сме в комунизма. другия пък пише някакви работи в темата ама не си прави труда да напише нещо по въпроса а да критикува и пуска иронии. разочаровън съм преди години тук беше по-пълно и хората си отговаряха, вярно че фейсбук уби форумите, ама форумния комунизъм има не по-малка вина за настоящето състояние.

поздрави от един затворник.

така е братко, аз едно време съм питал, пускал няколко теми, но хората тук така ме наплюха и подиграха, че се отвратих да питам каквото и да е в този форум. Сега следя само една тема и много рядко да зачета друга

[dibo]

Ако действително е това въпроса, защото е неясно формулиран, извън общностите със специални функции, част от които са посочени от ТypTyp, за които има сведения в посочената книга, която явно авторът на темата не желае да отвори, то отговорът е приблизително следният:
През 15 век, докато България е все още граничен район, управляван на практика на местно ниво от бившата българска аристокрация - населението е имало точно толкова право да носи оръжие, колкото и по времето на Второто българско царство.
През 16 и 17 век сведенията са смътни - наложеното в българската историография мнение е, че болшинството от българите са били безправна рая, за която оръжието, извън може би стандартния нож, е било табу.
Със сигурност се знае, че в края на 18 век по време на разпада на Османската държавност, известен като Кърджалийското време, централната османска власт разрешава на всички носенето и ползването на оръжие за самоотбрана.
Знае се също така, че в последните няколко десетилетия на Османската империя по българските земи, един от прерогативите на т.нар. църковно-народни общини е издаването на разрешителни за носене на оръжие:

Българските църковно-народни общини се явяват като най-масовата и най-организираната обществена институция. През Възраждането те съдействат за запазване на народностното съзнание. Служат за посредничество между светската и църковната власт от една страна и българското население, от друга. Макар и да са включени в административната система на Османската империя и да разполагат с ограничени права на автономност, в които се прилагат принципите на самоуправление при уреждане на всички общински дела, те запазват своята относителна самостоятелност в даден район. Общините съдействат в най-голяма степен за решаването на основните социално-икономически, политически и културни въпроси. На тях се възлагат и чисто граждански административни задачи – издаване на разрешителни за пътуване по българските земи и зад граница, за носене на оръжие, правене на завещания, оформяне продажби на движими и недвижими имоти и др. Под техен контрол е и събирането на данъците от християнското население.

http://www.archives.government.bg/tda/?cat=34

P.S. Между впрочем всичко това го има описано пак в посочената от мен книга. Разбирам желанието на автора на мнението да не губи време и директно да получи отговор на поставения въпрос (или може би са въпроси?), но не е зле да не лази по нервите на модераторите (може да не случи на търпелив като мен) и да се възползва от дадените му насоки, които в края на краищата никой не е длъжен да му дава.

[terzi]

^^ Чудесен отговор

[Thorn]

Отговорено накратко|: Хайдутите и опълченците определено са имали проблеми с властта. Проблемите са били потенциално летални, та те и за това са ходели с по две оки желязо връз себе си.

А сега сериозно. Да оставим хайдутите, които са разбойници извън закона и опълченците, които са част от чужда /за империята/ армия. Беше ти отговорено - през 15 век е пълно със спахии християни и естествено, че владетелят примерно на Лясковец, който в състава на отрядите на румелийския бейлербей атакува стените на Константинопол е отлично въоръжен, даже бих казал над средно османско ниво. Но явно пресингът е бил достатъчно голям, та още през 15 век те изчезват /в смисъл приемат исляма/. Остават някои категории специално население. Това са войнуците, които служат в обозните части на армията. Пряко не участват в битките, освен в началото на периода, но все пак са в състава на армията и имат оръжие. Друга категория са дервентжиите. Това са жителите на цели села в планините, които охраняват пътищата и проходите от разбойници. Те и техните селища имат значителни привилегии и вероятно точно тях имаше предвид. Мартолосите или арматолосите, често са бивши, настоящи или бъдещи хайдути, които понякога на цели дружини се наемат от турците, обикновено за да се бият с "колегите" си които не служат на султана, а на собствената си кесия. Явлението май е по-характерно за Гърция. И накрая остават пандурите, които са въоръжена охрана - примерно на рилския манастир. Останалата рая не е имала право да носи оръжие и ако някой обикновен жител на София примерно през 1750 г. си е наумил да се появи на чаршията с ятаган, най вероятно са щели да му забучат ятагана в г....

По кърджалийско време властта официално е разрешавала въоръжаването за самоотбрана от вилнеещите орди.

[Гост]

мислим дека добре се разви темата

изчетох сичко, което не бе по темата пренебрегнах. благодаря ви. личи си че от висшето образование все пак има някаква полза.

[pehotinec]

Личното оръжие през турското робство според мене е твърде относително понятие.Естествено е ,че извън разнообразните ножове и ножчета,не е било възможно обикновения християнин да ходи накачулен с оръжие,особено посред града.В годините преди Освобождението много особено младежи носят разни системи предимно малки по размер револвери.Аз съм израснал с разказите на своите баби и дядовци,които пък са ги възприели от тези които помнят епохата на Освобождението,в Русчук и из селата.Оръжието е било свързано със занятието на човека.Търговецът отива на някой далечен панаир с другари и всеки с някакво оръжие.Овчарят освен дряновата тояга и ножа,носи и накакво първобитно пушкало.Земеделецът извън брадвата и вилата,понякога носи в каруцата и чакмаклия пищов разбира скрит и увит сред багажите"срещу гадове и лоши хора".Прадядо ми пък ходил по другоселските седенки с една къса сабя,която носил пъхната през пробития джоб в крачола.Тази сабя спасила живота на него и другарите му,които били подгонени от една тълпа турци и българи.По къщите хората имали някакви оръжия-стара турска направа.Изобщо често пъти хайдутите а и четниците,ходели с турски дрехи и оръжия и говорели турски,което им давало много предимства ,основното от които е да ходят открито по пътищата и из населените места с оръжието си.Филип Тотю влизал с няколко така облечени и въоръжени четници по турските села и се представял за потераджия,за да се снабди с храна и пр. а другите облечени с български дрехи и незнаещи турски ги чакали скрити в някоя гора.За това е писал самият Филип Тотю в спомените си,писали са Цани Гинчев и други.Таню войвода имал из Делиормана съгледвач Димитър Заралията , преди това хайдутин и избягал от Русчуския затвор,облечен и говорещ на турски,който обаче бил разпознат от едно заптие ,хванат и после обесен.В детсвото си помня,че по селските тавани се намираха някакви стари"ръждилници"-с предно или задно пълнене,за които ми казваха,че са от турското време,вероятно и като някакво оправдание евентуално за пред милицията,но така казваха.Днес отдавна ги няма дори и къщите...Така че оръжие е било невъзможно да се носи открито,но то е било част от ежедневието.