"Ако човек не разполага с 2/3 от денонощието само за себе си, то той е роб - независимо от това дали е търговец, учител или държавник..." Ницше (1844-1900)
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Турско робство или османско владичество
Collapse
X
-
Напомням на интересуващите се по тази проблема да гледат предаването История.bg по БНТ1 на 29.02.2016 г. /понеделник/ от 21:00 h. Посветено е на българите в Османската империя.
Знаете ли, че „рая“ е събирателният термин за производителното население в Османската империя. Това са всички, които работят и произвеждат, и които плащат данъци. В това число и мюсюлмани, и немюсюлмани. През 18-ти век настъпва промяна - все повече мюсюлмани се пишат военно задължени и формално излизат от групата на раята. Затова през 19-ти век, когато се формира представата ни за битието под османска власт, понятието рая стеснява своя обхват. До средата на 19-ти век османската държава се отказва от термина „рая“, признавайки всички за поданици.
Българите в Османската империя – темата на „История.bg ” в понеделник/ 29 февруари
Comment
-
Запис на предаването: http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-b...iya-29-02-2016
Очаквам вашите анализи на акцентите, които поставиха гостите! Хайде да ви видя сега...
Comment
-
Забавно и поне за мен ново.
Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време
Бойко Пенчев
Големият лингвист и когнитивист Джордж Лейкъф започва една от книгите си със следния пример. Ако застанете в една стая с 20 души и им кажете "Не мислете за слон. В никакъв случай не мислете за слон", всеки един от тях в близките няколко минути ще мисли именно за слон. Причината, казва Лейкъф е, че заедно с думата "слон" върви една невидима когнитивна рамка и не можем просто до отречем думата, защото рамката остава. Само глупав политик ще се изтъпани и ще каже "Аз се боря с корупцията", защото думата "корупция" задейства в публиката рамка, където ще бъде напъхан и самият той.
Цялата комедия с новите учебни планове по литература
е образцов пример за теорията на Лейкъф. Публичните дискусии така и не излязоха от рамката, наложена от медийните изстъпления, докарали оставката на Тодор Танев. Историята на псевдо-дебата може да се резюмира с три заглавия. Започна се с "Робинзон замества "История славянобългарска" в 6 клас" (в."Труд" от 23.01.2016 г.), мина се през "Паисий остава в учебниците, местят го в 9-и клас" ("ПИК" от 25.01.2016 г., за да се стигне до финалното "История славянобългарска ще се учи 4 години, "Робинзон Крузо" отпада" ("Дневник", 16.03.2016 г.).
Първото заглавие е лъжа, защото никой не е възнамерявал да маха Паисий, още по-малко пък заради Робинзон. Следващите заглавия показват как действията на министерството на образованието и науката (МОН) по програмите се оказват подчинени на целта да се неутрализира лъжата. Само дето се остава в рамката, зададена от нея. Как иначе да си обясним отпадането на "Робинзон Крузо", след като такова искане никога не е имало в обсъжданията с представители на учителската общност, граждани и журналисти? Единствената вина на горкия Робинзон е, че се е появил във вестникарските заглавия като конкурент на Паисий. (Всъщност откъсът от романа на Дефо е вероятно най-безспорният, абсолютно централен текст от програмата за 6-и клас, но за да се разбере това, първо трябва някой да попита каква всъщност е целта на тази програма, в която са събрани "Робинзон", "Братчетата на Гаврош" и "Малкият принц"). Това, което МОН прави, е да повтаря пред медиите: "Не мислете, че липсва патриотизъм в програмите!" Не мислете за слон.
Същото желание да бъдат омилостивени генераторите на патриотично остървение се забелязва и в обещанието на МОН, че "Фолклорната песен "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" ще се изучава по история в 6 клас".
За робството и Паисий се изприказва достатъчно, но
по отношение на "Балканджи Йово" не е зле да се кажат някои неща,
които може би широката публика не знае
Първо, "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" е текст, написан от Пенчо Славейков. Публикуван е посмъртно през 1917 г. в "Книга на песните" – сборник с 226 народни песни, подбрани, а някои от тях и редактирани от Славейков.
Още в "Книга на песните" редакторът д-р Кръстев чинно е посочил първоизточника на Славейков. Това е песента, публикувана под ¹199 в сборника на Стефан Веркович "Народни песни на македонските българи" от 1860 г. Славейков е направил действието по-сбито, освен това е променил името на героя – във фолклорния първообразец, записан уж "в Просеник, Серско", героят не се казва Балканджи Йово, а Никола. Без Пенчо Славейков името "Балканджи Йово" нямаше да съществува, нито щяха да са мислими съчетания от типа "брани вярата си като Балканджи Йово" или "по балканджийововски".
Интересното, че всъщност никъде другаде освен в сборника на Веркович не е публикуван вариант на тази песен. Което прави нещата съмнителни. Обикновено народните песни съществуват в различни варианти и когато фолклористите през 19 в. започват да ги записват, се появява въпросът кой е "най-хубавият" или "най-автентичният" измежду тях. В случая с песента за Никола, който не дава хубава Яна на турска вяра, подобен въпрос не възниква, защото други варианти така и не се появяват. Големият фолклорист Кузман Шапкарев например почти по същото време събира материал по същите тези македонски земи и публикува над хиляда народни песни с всевъзможни сюжети в своя "Сборник от български народни умотворения" от 1891 г. – но при него песента за Яна и Никола, т.е. бъдещият "Балканджи Йово" я няма. Няма да я открием и във внушителния "Трем на българската народна историческа епика" – солидно издание от 1939 г. под редакцията на Божан Ангелов и Христо Вакарелски. А по онова време националната идеология се прокарва с размах и ресурси от страна на държавата, на които и Божидар Димитров би завидял. Не е като да е била тогава България завладяна от соросоиди.
Та, с една дума до 1944 г. българските фолклористи сякаш не знаят за съществуването на народна песен, в която вярата се отстоява с цената на отсечени крайници и извадени очи.
Нещата обаче драматично се променят след Девети септември
когато новата власт започва системно да налага образа на "борческия народ", чийто "боен авангард" в новото време е Комунистическата партия. Оттук започва и възходът на "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово". Първото публикуване на Славейковата редакция на песента е направено от Генчо Керемедчиев, който през 1948 г. съставя сборника "Български народни песни. Лирика и епос". Именно там за първи път текстът на Славейков стои редом с народни песни. Е, съставителят е бил достатъчно честен, за да напише отдолу, че текстът е от "Книга на песните" на Пенчо Славейков. Подобни угризения не са имали Иван Бурин и Димитър Осинин, които през 1953 г. издават сборника "Горо ле, майко хайдушка. Народни песни". Именно тук за първи път авторството на Славейков е изтрито, а "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" – произведена в "автентична" народна песен. Като такава тя става изключително популярна и започва да се възприема като символ, като икономично и въздействащо изображение в миниатюр на цялото робство с народните теглила и героизъм.
Същият Иван Бурин, който е направил текста на Славейков "народен", в дискусията за свободния стих от началото на 60-те пише статия със заглавие "Не даваме хубава Яна на турска вяра", в която със свещен комунистически гняв бичува младите поети, осмелили се да пишат в свободен стих без разрешението на Партията. Заслужава си един цитат от този публицистичен шедьовър, заради актуалното му звучене в контекста на днешните дискусии за "българщината".
"Ще се борим против съвременната гъркомания и съвременните гъркомани, т.е. срещу поклонниците на упадъчното буржоазно изкуство (...) Колко мъки е преживял и колко жертви е дал българският народ, докато се почувства свободен творец под своето небе! Затова ние ще се борим в защита на неговата култура, така, както ни учи песента - по балканджийововски!".
Разбира се, няма как да говорим за превръщането на текстове със съмнителна автентичност във фундамент на българщината, без да стигнем до "Време разделно". Окончателното превръщане на "Даваш ли, даваш" в прастар, "исконен" текст, съхранил най-драматичните моменти от историята ни по време на "турското робство" идва с романа на Антон Дончев, появил се през 1964 г., тъкмо когато БКП започва кампания по ре-българизирането на помаците. Във "Време разделно" в един от ключовите моменти, когато Караибрахим е отправил своя ултиматум към българите – да приемат исляма или да умрат, селските първенци се събират да мислят какво да правят. И докато мислят, пеят "Даваш ли, даваш Балканджи Йово". Пеят си през 1668 г. текста на Славейков, публикуван през 1917-а, и окото им не мигва.
Всъщност романът на Антон Дончев е цял компендиум на текстове
със съмнителна автентичност и подчертан патриотично-страдалчески характер
Когато например в хода на романа се появяват жертвите на потурчването от Смолян, техният водач, смолянският поп, разказва какво им се е случило, повтаряйки дума по дума известната приписка на поп Методи Драгинов за потурчването на Чепино. Приписка, години наред броена за окончателното, неоспоримо автентично доказателство за практиката на насилствени потурчвания през 17 в. Само дето през 1984 г. текстологът Илия Тодоров доказа, че текстът на поп Методи Драгинов не е писан през 17-и, а през 19-и век. Впрочем същият Илия Тодоров разобличава като късен фалшификат или мистификация, ако се изразим по-меко, прочутото "Символ-верую на българската комуна", приписвано на Ботев и откриващо всяко издание на Ботеви произведения по времето на комунизма.
Последният жест по окончателното вписване на "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" в корпуса на автентичния фолклор се извършва през 1965 г., когато излиза последният, 13-и том на монументалната поредица "Българско народно творчество". Там вече ще намерим и "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово". Но понеже в едно академично издание на фолклор задължително се посочва източникът, откъдето е взета песента, съставителите явно са се видели в чудо и накрая са написали под текста следното: "Санданско; трапезна (Архив ИМ-БАН, 1954 г.)." Пеят банскалии през 1954-а, посред колективизацията, значи е народна, какво по-автентично от това?!
Всички тези дати и произведения може би са дошли в повече на читателя, но именно те са аргументите в полза на една теза, която само на пръв поглед изглежда скандална. "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" е документ не за "турското робство", а за манипулативните стратегии на комунистическата пропаганда, моделираща миналото. Именно през периода на тоталитаризма този текст става идентификационен "хит", сакрален знак, внушаващ определена "истина" за историята на българите по време на "турското робство".
А онова, което днес яростно се брани като застрашена "българщина", не е нищо друго освен образът на българската история, конструиран и наложен по времето на комунизма. И когато днес се говори за "посегателство върху историята", значи някой се е осмелил да оспори клишетата на Живковата култура.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/0...e/?ref=miniurl
Comment
-
Stan написаАко съвсем случайно не си обърнал внимание, тук се коментира конкретен текст, а именно "Даваш ли, даваш балканджи Йово". Как точно кралимарковският епос доказва, че въпросната "Даваш ли, даваш" е автентична народна песен, е въпрос на който трудно може да се отговори. Смислено имам предвид.
Много зор се иска да градиш конспиративни теории върху историята на една песен, която видиш ли, изкривила представата на българите за цяла една епоха. То имало и други песни, но нашия "литературовед" си избрал... познай коя. И то блестящо е съзрял намесата на Морготовите слуги комунистите. Старите хора казват на такива съждения "от г..з изчекано". Покланям се.
Обаче, оригинала - Море, даваш, Никола,, е публикуван още 1860 г. в сброника на Веркович, 199 стр. Това се намира с два клика на мишката, а някои хорица си вадят хляба да пишат пасквили като въпросната статия.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Значи, съставих цял списък с българска литература по въпроса (т.е. това, което може да се свали и изнамери свободно в интерет) и пак част от вас продължават да не четат и да не се образоват. Фактически продължавате с инсинуациите.
Бъдете сериозни, и спрете с фолк-хистърито. То не е меродавно. Бойко Пенчев ви е обяснил защо.
Нали повечето сте отворени и специалисти по периода XV-XIX век. Защо никой не коментира предаването?
Comment
-
Защо изтрихте реакциите и подигравките на поредната вестникарска пропаганда довлечена тук от Кизил Дели? Може ли да попитам кой модератор го направи?
Предишният път делията домъкна мнение от фейсбук подиграващо се с трети март. Сега това дето песента Блканджи Йово била популязирирана от Тодор Живков по време на колективизацията. Ако модератора не е сигурен какво прави, защо не се посъветва с колегите си какво и кога да трие?Last edited by Amazon; 25-03-2016, 05:14.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеЗащо изтрихте реакциите и подигравките на поредната вестникарска пропаганда довлечена тук от Кизил Дели? Може ли да попитам кой модератор го направи?
Предишният път делията домъкна мнение от фейсбук подиграващо се с трети март. Сега това дето песента Блканджи Йово била популязирирана от Тодор Живков по време на колективизацията. Ако модератора не е сигурен какво прави, защо не се посъветва с колегите си какво и кога да трие?We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
dibo написа Виж мнениеМодераторът, в чийто домейн е поредния словесен дрисък. И чието търпение е на привършване.....
Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...
А онова, което днес яростно се брани като застрашена "българщина", не е нищо друго освен образът на българската история, конструиран и наложен по времето на комунизма. И когато днес се говори за "посегателство върху историята", значи някой се е осмелил да оспори клишетата на Живковата култура.
Аз също имам Фейсбук, където статусите на историческа тематика са много. Много от тях са свързани с османското иго, някой са написани добре. Обаче не ги влача тук.
Също така имам политически пристрастия, но едва ли някой тук може да каже какви са защото не линквам политически статии по щекотливи въпроси.
Разбирам че на Кизил заигравки с 3-ти март и опосредстване на българският фолклор с бивш тоталитарен лидер може да са му забавни, но на мен не са, нито научавам нещо ново. Назад в темата има още подобни извадки и отново цели статии от въпросният всекидневник. Някой също сътворени от подобни "литературоведи". В един момент писва. Някой се ядосват, мен лично ме избива на подигравки. Това е.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Нямам идея кво се е творило, но последното, което целях е да ви натискам копчето пак. Пуснах текста за архив, защото има отношение към тематиката. Бойко Пенчев е сериозен учен и никак не мога да се съглася, че неговият текст (ако и публикуван в медия) може да се принизи до поредния весникарски пасквил, който делията довлича във форума. Бих препоръчал по-малко тупане в гърдите и повече напън в по-горната част на тялото, за да не се истеризира всяка тема, която касае България през периода на османското владичество. Впрочем никак не разбирам мотивацията на поне част от съфорумците, които очевидно имат твърде периферни познания по материята, но държат гласовито да бъдат чути, защо?
Comment
-
Трябва повече спокоен научен подход. Форум сме все пак, не маса в кръчмата. Моля, както винаги, за по-малко емоции и повече разум.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
В един от изтритите постове, казах, че при народните песни има широко разпространение на мотива в различни райони, като се променят личните и географски имена. Ето един пример:
Болен ми лежи Кара Мустафа, родопска песен
Enjoy the videos and music you love, upload original content, and share it all with friends, family, and the world on YouTube.
Ранен ми лежи Тодор Александров, македонска
Ранен ми лежи Тодор Александрови казва сетна воля заветна. Нека да слушат сите комитии помнят тези думи во веки. Кой ке ти носи тенката пушка,де гиди ранен Т...
-------------------Last edited by Thorn; 25-03-2016, 18:16.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеВпрочем никак не разбирам мотивацията на поне част от съфорумците, които очевидно имат твърде периферни познания по материята, но държат гласовито да бъдат чути, защо?
За песента никой не оспорва изводите на литературоведа, след като Стан ги потвърди. Виж цитираното от мен заключение е меко казано спорно.Last edited by Amazon; 25-03-2016, 17:33.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Значи, с тази песен нещата са много интересни. На мен тази песен наистина не ми мяза на типична народна песен, а това че първият текст е публикуван от Веркович е башка. Разбира се, не трябва да априорно нещата от Веда Словена да се пренасят към другите публикации на Веркович,демек да се приема че са фалшификации, но наистина има повтаряемост на мотивите на широка територия и липсата на други регистрации в случая е повод за дълбоки съмнения. При добро желание, човек в безспорни фолкорни текстове може да намери достатъчно примери на отвличане в робство, харем, набиване на кол и каквото си иска. Разбира се, сами по себе си, тези неща не трябва да имат отношение към това, как възприемаме миналото и конкретия период, тъй като при добро желание, подобни гадости могат да се открият и в средновековието, при много по-малка изворова база, когато турците са пасли овцете си някъде в Монголия. Така че трябва да се прави разлика как ние възприемаме емоционално миналото, какво е било реално (особено важен в случая съпоставянето с други общества от това време в района) и съвременна пропаганда, без значение от каква страна идва.
ПП. Между другото, това с рязането на краката и ръцете и като бонус набиване та кол, го има при потушаването на въстанието на Тома Славянина във Византия през 824 г.,
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеЗначи това, довлечено от Фейсбук:
И това цитирано директно от най-политизираният български всекидневник:
Не влияят на търпението на модератора?
Аз също имам Фейсбук, където статусите на историческа тематика са много. Много от тях са свързани с османското иго, някой са написани добре. Обаче не ги влача тук.
Също така имам политически пристрастия, но едва ли някой тук може да каже какви са защото не линквам политически статии по щекотливи въпроси.
Разбирам че на Кизил заигравки с 3-ти март и опосредстване на българският фолклор с бивш тоталитарен лидер може да са му забавни, но на мен не са, нито научавам нещо ново. Назад в темата има още подобни извадки и отново цели статии от въпросният всекидневник. Някой също сътворени от подобни "литературоведи". В един момент писва. Някой се ядосват, мен лично ме избива на подигравки. Това е.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
Comment