Турско робство или османско владичество

[Кухулин]

Сигурно е възможно да се направи някаква количествена оценка на употребата на думата "робство", но има ли изобщо смисъл.

Принципно има смисъл. Ако един термин се е наложил в историографията, но не е коректен по същество, използването му винаги може да се оправдае. Ако не с друго - с уважението към съответните автори (ако го заслужават). Например термина "хан" не е коректен спрямо българските владетели, но много хора го употребяват, включително и аз, именно защото се е наложил в историографията на даден етап и авторите му заслужават огромно уважение. Това, разбира се, е съвсем отделно от въпроса кой е коректния термин.

[Atom]

И още нещо - относно пропускането на факти. Няма човек, който да е клинично здрав и да е в състояние да живее нормално със 100% от спомените си за всичко преживяно като травма, радост или разочарование. Забравяме, за да не полудеем. По същия начин е нормално да функционира и историята - в нея има различни гледни точки, които не е задължително да са обединени, за да говорим за "истинност".

Възможно е, но в повечето от случаите стремежът е нищо да не се остави на случайността. Тези неща трудно се забелязват, защото сме свикнали с тях, но ако се разгледа историята в духа на времената в които са писали конкретните автори, актуалните по това време политически теми, международно положение и т.н. могат да се открият. За чуждия исторически разказ пък няма никакъв проблем, тъй като не сме обременени с клишетата им и всичко лъсва от пръв прочит. Чел съм история на сръбския народ и на македонския - в оригинал, едно молдовско издание на румънската история (но на руски) и история на Русия - от първата до последната страница всичко е подбрано. Не казвам, че не е истина, просто подбрани факти (някъде изкривени), които ако се съпоставят със заметените може да се получи съвсем различна обща картина. Мога да дам много примери, но не му е тук мястото.

[zmaj]

Възможно е, но в повечето от случаите стремежът е нищо да не се остави на случайността. Тези неща трудно се забелязват, защото сме свикнали с тях, но ако се разгледа историята в духа на времената в които са писали конкретните автори, актуалните по това време политически теми, международно положение и т.н. могат да се открият. За чуждия исторически разказ пък няма никакъв проблем, тъй като не сме обременени с клишетата им и всичко лъсва от пръв прочит. Чел съм история на сръбския народ и на македонския - в оригинал, едно молдовско издание на румънската история (но на руски) и история на Русия - от първата до последната страница всичко е подбрано. Не казвам, че не е истина, просто подбрани факти (някъде изкривени), които ако се съпоставят със заметените може да се получи съвсем различна обща картина. Мога да дам много примери, но не му е тук мястото.

Има подбор на фактите, както и подбор при тълкуването им. Това е неизбежно. Например, при нашенските турци от Кърджалийско от баща на син се предава сказката, че българите, като дошли през 1912 г., били много лоши, много издевателствали над мюсюлманите. Същите тези хора пропускат неудобният факт, че са изклани и прогонени от домовете им над 100 хиляди православни българи само няколко месеца по-късно. Нито един чужд наблюдател не е констатирал масови безчинства на българските войски при настъплението им в Източните Родопи, напротив, редовната армия е била изключително "великодушна" и не е малтретирала местните мюсюлмани. Някъде, някой паравоенен четник "се е проявил" - я изнасилил, я понабил някой - и този отделен случай е станал повод за родови предания.
От друга страна, безспорно нашите войски и дружини са имали афинитет да връщат в лоното на православието "освободените" помаци в Източна Тракия. За тях това си е било нормално, за самите помаци - не, било си е страшно издевателство. Но като теглим накрая чертата: броят на мюсюлманите в новоосвободените български територии си остава приблизително непроменен, докато българите в Османска Тракия изчезват като вид.
Все има място и за противоречиви гледни точки и за точни сметки.

[Draken]

Например, при нашенските турци от Кърджалийско от баща на син се предава сказката, че българите, като дошли през 1912 г., били много лоши, много издевателствали над мюсюлманите... Нито един чужд наблюдател не е констатирал масови безчинства на българските войски при настъплението им в Източните Родопи, напротив, редовната армия е била изключително "великодушна" и не е малтретирала местните мюсюлмани. Някъде, някой паравоенен четник "се е проявил" - я изнасилил, я понабил някой - и този отделен случай е станал повод за родови предания.

Е, в Македония обаче са констатирали:

СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА ВОЙНА
От Карнегиевата Анкета.

Същите тези хора пропускат неудобният факт, че са изклани и прогонени от домовете им над 100 хиляди православни българи само няколко месеца по-късно.

Това не го разбрах. Ще уточниш ли?

[zmaj]

При обявяване на Междусъюзническата война - при настъплението си османската армия почти не оставя живо българско население след себе си. Приблизителни данни за загинали, избягали и депортирани - между 30 и 100 хиляди, а някъде се твърди, че са и повече. И днес някои от местните хора в бившия Лозенград признават, че някога това е било чисто български град, например.

Доколкото ми е известно, и гърци не остават в Одринска Тракия, а те са били значителен брой - четох едно проучване от 1912 г - в Одрин и околията мнозинството са били помаци; имало е значителен брой българи и гърци.

[Draken]

Добре, но каква е връзката с мюсюлманите от Кърджали?

[zmaj]

Един и същ театър на бойните действия, една и съща война: едните остават почти непокътнати - имотно, културно и физически от иначе свирепите българи, а другите и до днес си търсят компенсация за разорените и разграбени имоти и не знаят гробовете на близките си. Просто давам пример как поредица от сходни събития предразполагат към коренно различни гледни точки. Ние не можем да искаме и да очакваме разбиране от турската историография, още по-малко от разпространителите на родовите предания в Кърджалийско. Това е нормално.

[Atom]

За Тракия част от вината носят и българските власти. Тракия е оставена почти без войска. При настъплението на турската армия българската администрация масово напуска територията и бяга към вътрешността на страната. Оставено без лидери, населението се поддава на паниката и всеки се спасява както може. Ето как описва Разбойников ситуацията в Свиленград:

На 7/20 юли (неделя) градът бил в тревога: през Чаршията вече минавали кервани бежанци, в града пристигнал окръжният управител с файтон и, без да разпрегнат конете, дали им зоб, прибрали архивата и заминали за гарата. И нашенците почнали да бягат, като вземали багаж, кой повече, кой по-малко както можели....... През следващия ден имало слух, че българската кавалерия била заминала, за да пази новата граница Мидия-Енос. Околийският началник разгласил това и поканил желаещи граждани да заминат на помощ. Събрали се 50-60 души, въоръжили се както могли и заминали за Одрин с коли. Там им се скарали и ги върнали: "Какво сте дошли, да си оставите главите ли?"

Това показва пълна липса на координация. Окръжният управител бяга панически - околийският организира опълчение, което пък е върнато и т.н. При тази ситуация паниката е неизбежна, а малцината които остават по места стават лесна плячка за турската армия и башибозука около нея.

[SRH]

Всичко може да мине за пропаганда. Защо си мислиш, че няма глобалистична пропаганда, която се стреми да внушава, че е по-добре да се откажем от националното дребнотемие, за да сме нахранени и свободни глобално уж? На тази територия бяха изсипани десетки милиони долари , а вероятно са и повече, с цел такъв тип реклама на реалността. Аз не казвам, че непременно "соросоидите" са някакви глобалистични амгъли Ама, айде, да не изкарваме нещата само черни и бели, демек - учебниците ни по национална история били пропаганда, а многотомниците, издадени от "Отворено общество", да не са...

И още нещо - относно пропускането на факти. Няма човек, който да е клинично здрав и да е в състояние да живее нормално със 100% от спомените си за всичко преживяно като травма, радост или разочарование. Забравяме, за да не полудеем. По същия начин е нормално да функционира и историята - в нея има различни гледни точки, които не е задължително да са обединени, за да говорим за "истинност".

Картаген, възприемането на глобалните взаимозависимости по такъв начин означава, че има някаква предубеденост, която е резултат на пропаганда Тия зависимости са във всяка сфера на живота и са факт. Но да се подчертае националното в глобалните процеси не е просто израз на криво разбран патриотизъм, а възможност за изява, за влияния, че дори за печалба.

Цялата тая дискусия се върти около идеята за мултикултурализъм - глобално, регионално или национално. На всяко едно от тия нива възприемането на "другите" е гаранция за мир. Обикновеният национализъм лесно ще ни доведе до империализма на ХVIII век, до войните на ХIX век, до ПСВ и най-накрая до ВСВ. Ще намерим и лесни примери за геноцид спрямо някоя група - било по етнически или религиозен признак. И въпреки всичките тия възможни примери не съществува нито една държава, която да е чиста етнически; значи няма държава, която да не е мултикултурна. Това не значи, че всяка култура се движи по собствени правила, защото просто законът на съответната територия е общ и всяка една група следва да му се подчинява по един и същи начин.

Промяната на мисленето спрямо (да речем) турското етническо малцинство не бива да преминава през промяна на историческите факти. Съвсем други следва да са механизмите за равноправно участие и на тия хора в развитието на българската държава. И основата на тия механизми са гарантираните граждански права без дискриминация по някакъв признак.

И впрочем намирам цялата истерия за здравословна, понеже доведе до повече разбиране за периода.

[KIZIL DELI]

И впрочем намирам цялата истерия за здравословна, понеже доведе до повече разбиране за периода.

Викаш? Или пък без да е помръднало разбирането за периода, доведе до липса на дискусия за далеч по-важни неща?

[Stan]

За огромно съжаление на "националистите" явно тия от ОМО Илинден измряха от цироза и като единствено плашило остана турското робство и за това си го пазят като писано яйце. А че покрай тая истерия, някакъв доклад за корупцията правосъдието мина като някаква напълно маргинална новина.

[Atom]

За огромно съжаление на "националистите" явно тия от ОМО Илинден измряха от цироза и като единствено плашило остана турското робство и за това си го пазят като писано яйце. А че покрай тая истерия, някакъв доклад за корупцията правосъдието мина като някаква напълно маргинална новина.

То ако бяха само краткосрочните вреди - пей сърце. А дългосрочните? Десетки изследвания показват, че образованието куца. Един от основните проблеми е липсата на функционална грамотност - учениците не могат да извличат информация и да разбират съдържанието на непознат текст. Тези умения се получават именно в часовете по литература и история. Учениците се разделят на две или повече групи и всеки защитава своята теза или антитеза. Няма правилно и неправилно, който успее да се аргументира по-добре получава по-добра оценка. Е, как да стане това като няма неутрални произведения. Не могат да се вкарат, защото програмата и без това е претрупана и непрекъснато някой скача - вземат ни Ботев, махат Вазов.... А можеш ли да си представиш полемика върху техните произведения - пълен абсурд. Всеки който позволи подобно нещо ще бъде обявен за национален предател. За историческите извори е същата работа - а излезеш от клишетата и пак си предател и изменник. После децата не могат да разбират непознат текст - как да го разбират, като никога не са ги учили и тренирани как става номера. Който има природна дарба се справя, останалите кучетата ги яли.

[KIZIL DELI]

Цепи мрака Добре би било да минем без коментари, че е от вестник и чий е вестника. Фокус върху съдържанието

Робството между термина и метафората
Албена Хранова

Актуален увод

Преди седмица пак избухна скандал. Той беше избухнал и в началото на 90-те години на миналия век. Тогава публичното послание гласеше: "Заменят "турско робство" с "османско присъствие"!" Огромно възмущение, започнато от медиите, заля масите. Какво ли не се написа, освен едно – че в помагалото "Записки по история на България 681–1878" (1992) изобщо няма такъв термин и че и най-внимателният прочит с молив в ръка не може да открие наличие на термин "османско присъствие" сред напечатаните там думи.

Завчера скандалът гласеше: "Не им стигаше присъствието (дето никога не го е имало – б.м.), но и замениха "присъствие" със "съжителство" в програмата по история за 6. клас". Пак огромно възмущение, започнато от медиите, заля масите. В това време проектът за програма си висеше на сайта на министерството и там пишеше само, че от ученика се очаква (наред с много други неща) да "дава примери за съжителство между традициите на християни и мюсюлмани във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна". Какъв термин, че и заменил друг – "съжителство на традиции" е най-обикновена метафора и който не вярва, да замени за момент "съжителство" с "робство". Ще се получи "да дава примери за робство между/на традициите", което няма никакъв смисъл.

Министерството не каза: "Ще осъдим за клевета всеки, който публично твърди, че сме съчинили и подменили термин, защото не сме". Напротив – в продължение на седмица министерството сякаш НЕ знаеше, че НЕ е съчинявало термин. Цитирайки собствената си програма, говорителите на министерството и самият министър не дадоха знак, че различават термин от обичайна метафора. А различаването им е и въпрос на функционална грамотност, освен на всичко друго политическо и актуално. Затова дори ступорът и объркването в скандала не могат напълно да извинят едно министерство, особено ако то е на образованието и науката.

По тази причина може би не е излишно да хвърлим бегъл поглед към съжителството на термините и метафорите в българската класика.

Всички термини заедно: "Ботев заробил "Радецки"

От много време насам "власт", "владичество", "господство", "робство" и "иго" съседстват като пълни синоними, както в историографията (да споменем сред многото само "България под иго" на Никола Станев, 1928 г. и "България под турско владичество" на Иван Кепов, 1931), така и в литературата и публицистиката. Те се появяват и редуват в съседни изречения, заменят се едни други безпроблемно – примерите за такива употреби у Раковски, Каравелов, Ботев, Вазов са стотици. У Каравелов често се среща и още един термин – "туторство", също синоним на всички останали: "българският народ... сваля от шията си онова тежко туторство"; "чорбаджийско-турското туторство", "турското туторство", "фанариотското туторство", "немско-маджарското туторство" и пр. (в текстове между 1870 и 1874 г.). За по-интересно бихме могли да се борим днес и Каравеловото туторство да се запише като термин в учебниците по история, защото е Каравелово.

При такова дълго съжителство на термини в режим на постоянна синонимия до някое време е възможна и тяхната пълна политическа обратимост – враговете ни ги причиняват тези лоши неща, но и ние им ги причиняваме на тях. В "История славянобългарска" Паисий пише, че след поражението на Самуил "грци... много поробили болгари", но пък в друг момент "Асен и болгари све она войска за осамъ лета побили и поробили". Те ни поробват, ние тях също. Може да се учудим сега, но "Ботев заробва "Радецки" е твърда българска формула: "... заробванието на капитанина... епохата, в която е заробен "Радецки"... Ботйов заробил параход..." (Захари Стоянов). У историка Димитър Страшимиров през 1907 г. параходът "планомерно и без шум бил заробен", а пък клисурските въстаници извършили "заробвание на правителствения дом". Можем и да се втрещим или да прихнем от един глагол у Стоян Заимов, ако не знаем, че тогава думата е означавала друго: "... в името на свободата узурпира (изнасилва) австрийския параход... разпорежданията на въстанически щаб да се изнасили параходът... Изнасилванието на "Радецки" от българските въстаници е едно от най-ефектните събития...". И пак у Захари Стоянов при Съединението Чардафон извършил "заробванието на последния паша" и "взел роб пловдивския префект заедно с жандармите му".

Щом всичко това е възможно и налично в българското писане, значи "заробвам" не е нищо повече от синоним на "завладявам". При това почти "изстинал" откъм своята днешна пламенност, съвсем спокойно употребяван и за "наши" действия. Едва войните през 1912-1919 г. преобръщат речника, Вазов написва стихотворението "Не за завоевания се борим" и в текстовете от войните нататък Ботев спира да заробва "Радецки", защото и "завладяване", и синонимът му "заробване" оттогава се превръщат в имена само на нелегитимната власт.

Така че може да бъде добавен и литературен аргумент към убеждението на историците, че "власт", "владичество" и "завладяване" са базовите термини – просто защото даже и в литературата и публицистиката техните значения и състояния управляват движението на всички останали метафори. А пък излизането от реципрочността изпраща "робство" само в действията на враговете, възпламенява го и го довежда до репутацията да бъде "най-правилен термин" през 2016 г.

Българската класика обаче пречи на тази толкова лесна патриотична процедура – ето защо.

Всички роби, всички робства

Големият спор за термините е и спор за метафорите – поне в научната традиция терминът, ако иска да е термин и да влиза в уроците по история, би трябвало да бяга много далеч от метафората. В това отношение "власт" и "владичество" са най-близо до това да са термини, защото са неутрални и защото нищо не пречи под тяхната шапка да се разкаже всичко – подробно и спокойно – за живота на българите в Османската империя: и лошото, и оцеляването, и страданието, и замогването, и съжителството на традиции, и бунтовете и кланетата в течение на петте века, които са твърде дълги, за да се побират в кое да е от двете късички твърдения: "пет века ни клаха и страдахме" или "пет века ядохме заедно баклава".

Знаменитият роман на Вазов има заглавие "Под игото". На втория му ред обаче чорбаджи Марко сяда на своята "господарска трапеза" под лозата. "... При другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели... Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога не се самоубива; той яде, пие и прави деца" пише в главата "Силистра Йолу"; "Нека сега видят как умира един български апостол!" са последните думи на Бойчо Огнянов. Сложно и красиво нещо е класиката, ако някой иска да я използва за каквато и да е еднозначна пропаганда, пък била тя и образователна, ще му се наложи да забрави поне половината й думи.

Що се отнася до "игото", тази дума е най-загадъчна. Защото, ако идва от "хегемония", не е метафора (както твърдят едни) и става за термин; но ако е архаизъм, който означава "ярем", т.е. онова желязо, дето го слагали на шията на воловете при оране (както твърдят други), тогава е чиста метафора и никак не става за термин.

Да си дойдем на думата "робство". Да оставим на историците въпроса, кога шериатът позволява буквални заробвания и продажби на човешки същества и кога категорично ги забранява; или защо българският фолклор казва за Балканджи Йово и за трите синджира роби, но също така казва "Де се й чуло виделу турци българи да робят" (песен, записана и публикувана през 1873 г. в "Периодическо списание"); какво значат системата на газавата и системата на милетите в Османската империя и така нататък. Тук ще се спрем на друго – ето на кого и какво са роби българите според българската литературна и публицистична класика от 19 век в една много сгъстена и твърде непълна извадка:

На турците: у Раковски, Каравелов, Ботев, Вазов, Захари Стоянов, високочестотно, във всякакъв тип текстове (само П.Р. Славейков избягва да казва "турско робство").

На гърците и фанариотите: у Раковски, Каравелов, Ботев, Вазов, П.Р. Славейков, високочестотно, със или без връзка с битките около Черковния въпрос.

На европейците: Има и "европейско робство": "... и да свалиме от шеята си европейското туторство" (Каравелов, 1870, по повод на любимата си идея за южнославянска федерация); още ""турското и австрийското робство"; има и френско: "Наполеон III и неговата монархия държеха в робство и неволя не само своят собствени народ, но и сичкото човечество";

На Руската империя: Раковски по повод желанието на видинското население да се изсели към Русия – "Ей окаяни вие видински българи!...ами горките мужици! Те са роби и притежание на помешчиките (спахиите), кои ги продават като овце и говеда... Ви от стопани хора, що сте днес, искате да станете роби" (1861); по такъв повод и Ботев: "... нашите православни робове... Някои бяха си вече приготвили сичко за в път, но турците им не дадоха пашпорти и тие не можаха да променят едното робство на друго" (1875).

На котленските овчари например: Най-високочестотните употреби на "роб" и "робство" в "Записки по българските въстания" са в първите блестящи страници, където Захари Стоянов описва службата си при котленските овчари; бягството на Захари от тази служба е увенчано с израза "съм се решил най-после да се избавя от робството".

На бедността: "... сиромахът е насякъде роб, а робът е насякъде сиромах" (Ботев, 1875)

На любовта: "... роб бях тогаз – вериги влачех,/ та за една твоя усмивка..." (Ботев, "До моето първо либе"); или на брака по сметка – веднъж П. Р. Славейков въздъхва, че богатата зла жена "е най-несностно робство".

На своето образование и на самия себе си: "... българският народ... не е друго освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на себе си" (Ботев, 1873); "... българският народ е роб на турците, роб на себе си, роб на металът и даже на своето образование и просвещение" (Ботев, 1875).

Ако изредим заедно тези, а и множество други примери, ето как изглежда българският човек като роб в писането на своите най-големи автори: българите са роби на турците, на византийците, на фанариотите, на чокоите и въобще румънците, на котленските овчари, на руските помешчици, на европейците. Всички тези хора и народи обаче също са роби на своите господари (турците са роби на султана и на Корана), а господарите също са роби, например дипломатите; българите са роби, защото са деспоти в семействата си; роби са, защото са чорбаджии (Ботев) и защото са сиромаси (пак Ботев); а освен това са роби на коремите си, на метала (парите), на собственото си образование и просвещение и в крайна сметка роби на самите себе си. Отделният човек е роб на всички тези господари и също така роб на всички тези роби, а също може да се окаже роб на любовта, на брака, на самия себе си и – с равно основание на всичко това – може да се окаже даже и "свободен роб" (изразът, разбира се, отново е на Ботев).

Термин ли? Метафора, разбира се. Огромна, смазваща, разпростряла се да опише цялото възможно и познато на тогавашния българин живеене. И високото писане на 19 век съвсем не я изчерпва, тя продължава, завива в други политически контексти, обзема назоваванията им. И комунистическият речник не може без нея – "на крак, о роби на труда"; едното чедо на майка си Никола не приема онова "черно робство фашистко"; една тогавашна песен казва "Земята на Ботев и Левски/ отново е робска земя"... И така нататък.

Та, искам да кажа, че ако някой иска да прави от "турско робство" легитимен исторически термин (а тук не остана място да поговорим откъде и защо идва "турско" в израза и как стои спрямо "османско"), ще му се наложи много силно и насилствено да окастри метафората, т.е. да прегази употребите й в класическото българско писане. И как и кого би образовал този някой при подобна процедура?

Актуално заключение

Добре е днес човек да се промъкне между вряскащата журналистика, нечленоразделното министерство, размаханите читалищни носии, искрените чувства и лошия правопис на социалните мрежи; и между сдържано усмихнатите сценаристи на всичко това. И да иде да прочете книгите. Всички книги на авторите, които много иска да учи в училище, само че никак не иска да ги чете – от кора до кора, много томове, бавно. И да чете като функционално грамотен човек, защото иначе всяко от гореспоменатите наши съвременни явления може лесно да го зароби. Даже и по-лошо има – да си остане роб на самия себе си, заради което Ботев му е гневен от 1875 година насам.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/03/2697814_robstvoto_mejdu_termina_i_metaforata/

[Atom]

Тръгнах да чета коментарите под статията за да разбера кой какво е разбрал, но се отказах - прекалено много са. От друга страна това е добре, тъй като само от тях може да се направи едно прилично изследване върху функционалната грамотност на българите. Не знам обаче дали читателите на сайта могат да се смятат за представителна извадка

[dibo]

Хайде да прекратим с политиката и с личните нападки! Ако някой има да пише нещо нека да е по темата!