Турско робство или османско владичество

[Atom]

Не е важно, разбира се. Както отбеляза Thorn, не става въпрос за буквализиране на понятието "робство", а за вид емоция, свързана с представата за национално унижение, което безспорно е налице, щом говорим за 5 века под чужда, иноверска власт. Един вид колективна негативна памет: "бъдете злопаметни, за да не се повтаря случилото се с предците ни". А не гордост от факта, че сме "роби". Аз така го разбирам.

Добре, след като термина не е "буквализиран" защо тогава това с Екзархията се неглижира. Питай който си искаш ученик за републиканските идеи у възрожденците и всеки ще ти посочи "чистата и свята република" на Левски, малцина ще ти посочат Каравелов, но никой няма да спомене Екзархията. За разлика от републиканството на Левски и Каравелов обаче, което си остава само мечта и блян, това на Екзархията си е чиста реалност. Обаче това го няма в учебниците, няма го в Укипедия, а пълния текст на Устава не е може да се открие никъде в мрежата. Може би защото наистина не трябва да се повтори това което се е случило с предците ни - не само лошото, но и постиженията им.

[zmaj]

Добре, след като термина не е "буквализиран" защо тогава това с Екзархията се неглижира. Питай който си искаш ученик за републиканските идеи у възрожденците и всеки ще ти посочи "чистата и свята република" на Левски, малцина ще ти посочат Каравелов, но никой няма да спомене Екзархията. За разлика от републиканството на Левски и Каравелов обаче, което си остава само мечта и блян, това на Екзархията си е чиста реалност. Обаче това го няма в учебниците, няма го в Укипедия, а пълния текст на Устава не е може да се открие никъде в мрежата. Може би защото наистина не трябва да се повтори това което се е случило с предците ни - не само лошото, но и постиженията им.

По причината, която посочи колегата Август: 1.отвлечена тематика за младежите с гореща кръв. 2. скучновато поднесено учебно съдържание. Пък и в нашата интелектуална традиция е далеч по-престижно "да препашеш сабя и да загинеш геройски", вместо просто да превеждаш текстове и да съхраняваш духовната култура.
Още повече, че сме едно "източно-православно" общество само външно - като вид обредна култура и традиция, а не реално такова. Турция, например, е много по-религиозна държава, и там мюсюлманите и днес са си наистина мюсюлмани, а не просто светски наследници на мюсюлманската традиция, както беше при Ататюрк.

[zmaj]

Още горещи страсти по злободневната тема:

"Академик разкри 7 чудесии в становището на БАН за турското робство

Кои са позитивните страни от "съжителството "ни с турците- може би кючекът или имам баялдъто?!, пита Петър Иванов

Доста цинично стигате до извод, че „съжителството" ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни". Какви са те? Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, пише до учените от БАН акад. Петър Иванов от Демографския център към БАНИ, цитиран от Епицентър.бг.Ето и неговия текст:
Драги ми учени,
Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско робство. Писмото ви е подписано от учени в три института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и да означава това. В тези три института работят над стотици служители. Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен персонал. Би трябвало от такъв гигантски научен потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката. И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват периода XV - XIX век от националната и балканска история". Би трябвало да знаете, че Х²Х-тият век от историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го изследвате. Сега сме 1 300 години България, значи в Х²²² си век?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното турско робство на България като „период, в който българите са били поданици на Османската империя", нищо повече. Такъв евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва. Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един „период на поданство". „Поданик" е термин, който внушава смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел, внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата" или „поданик на Османската империя", и това само по себе си звучи гордо и достолепно.

Нима не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по онова време? Те са „рая". И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах... и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство" (9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите малко, може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг статут, нали така? Какъв? Какви са били българите? Може би свободни? Очевидно не са. Тогава какви са?

Ами според Тълковния речник на академици и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек или народ под чужда политическа власт" (стр. 882). Българите през този период не са били „поданици", били са рая, били са роби на турците. България е била поробена страна, това е. И този период е период на робство. Значи вие определяте понятието „робство" така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш народ. Д. Чинт." (пак там, стр. 882). Защо един път, казвате „робство", а сега „владичество, присъствие, съжителство"?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че тя „култивира способности за аналитично мислене". Боже Господи! Нима не ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се занимават други науки - логика, когнитивните науки, психология на мисленето и т.н.?

4. Доста цинично стигате до извод, че „съжителството" ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни". Какви са те? Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че турското робство било „неразривна част от нашата обща история" с турците. Каква обща история с турците, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)? Ние, българите си имаме наша история, наша национална българска история.

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр." Внушавате, че сме били напълно свободни, с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете си, да се придвижваме и т.н. После казвате, че ние, българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас, тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на султана. Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство". Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение". Защо ползвате термина „идеолози", нали ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото понятие „Национално-освободително движение", а казвате „национално движение"? За какво е било това движение, за имам баялдъ ли? Защо премълчавате истини?
Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е терминологично непригоден". Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа ли? Означава, че всички възрожденски песни - „Стани, стани, юнак балкански", „Боят настана, тупкат сърца ни", Ботевите пламенни стихове, националната епопея „Под игото", тефтерчето на Васил Левски, „Записките" на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни с терминологични непригодности. Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък неуместния термин „владичество", синоним на „владеене". Думата „владичество" е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХ² век. Вашия тълковен речник определя „владичество" като „върховна политическа власт, управление". Терминът произхожда от глагола „владея" и от „владение", означаващи съответно „имам нещо, притежавам" и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него".
Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не е логично да казваме „османско робство". Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя"И робството ни е „турско робство".
И още нещо да ви кажа, терминът „владичество" е свързан с „обладать" (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. ²., Москва, 1986 г., стр. 327). Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество. Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване! Въпросният период се нарича „турско робство". Толкоз! „
Както го е наричал народния поет Иван Вазов! Мен народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!") ме вълнува повече и го смятам за доста по-голям авторитет от вас. "

[Юлиан Август]

Интересно е обаче как всичко в българската историография може да се обясни с външно влияние и интереси на съседни държави и Велики сили

Хах, много е удобно, направо си е deus ex machina

[Atom]

Тук не става въпрос за религия, а за твърдост, отстояване на позиции и ценности и то на много висока цена. В името не независимостта, демокрацията и републиканската идея православието направо е жертвано - струва на религиозните лидери 73 годишна схизма. Това е чист политически и граждански акт, извършен въпреки религиозната ревност на вярващите. Що се отнася до това дали е скучно или не - да ни би американската Конституция или Магна Харта да са интересно четиво? Не знам някой да се е отказал от тях - напротив може и да не им знаят текста, но всеки англичанин или американец се гордее с тях.

[dibo]

Та какво бяхме казали за "всепрехвалената ни академична общност досега не намери начин да въведе в учебния план малко по-разчупен подход към изучаването на точно този период"?
"Нима не ви е известно с какво се занимава историята?"

[Atom]

Ето какво има в Укипедия, по въпроса за Устава на Екзархията:

В устава и са утвърдени две начала:

съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и
изборност.

Толкова. Същото навярно го има и в учебниците. А това е от сайта на Патриаршията:

Безспорно демократично положение на българския църковен устав било изборното начало, според което никой в Църквата "от първия до последния" не се назначавал, а се избирал, включително и екзархийските чиновници. Необичайно за практиката на Православната църква нововъдение било приемането на принципа за периодичната (на 4 години) сменяемост на екзарха, което било един чисто републикански принцип. Тази периодична сменяемост ликвидирала възможността за установяване на силна еднолична власт в Църквата и гарантирала колективното начало в управлението. Освен това вече всеки архиерей имал правото да се кандидатира за екзаршеския престол. Принципът за съборност бил проведен много по-последователно, отколкото в уставите на всички споменати поместни православни църкви. Характерно било и периодичното свикване на всеки четири години на Църковно-народен събор с висши законодателни и контролни функции. Мястото на миряните в Църквата било разширено не само чрез ролята им в централното управление (както е при Цариградската патриаршия), но и чрез създаването на смесени епархийски, каазалийски и нахийски съвети.

Разликата е огромна.
Изборност на всички нива - никой в Църквата "от първия до последния" не се назначава
участие на гражданите в смесени съвети на всички нива.
Редовно свикване на черковно-народен събор на всеки четири години
четири годишен мандат на Екзарха

С удна дума българите са си направили собствена република (поне в културен и религиозен план) в рамките на ОИ.

Това обаче не са важни неща и ги няма нито в Уикипедия, нито в учебниците. Но пък робството е важно.
До скоро смятах, че на тези неща не се обръща внимание от небрежност. Акцентирането на робството обаче ме кара да подозирам, че може нарочно да се крият. Все пак за управляващите е по-добре да сме електорат от роби, отколкото някой да си помисли, че щом дедите му са постигнали подобни неща под ярема на османското управление няма проблем да се постигнат и сега.

[zmaj]

Тук не става въпрос за религия, а за твърдост, отстояване на позиции и ценности и то на много висока цена. В името не независимостта, демокрацията и републиканската идея православието направо е жертвано - струва на религиозните лидери 73 годишна схизма. Това е чист политически и граждански акт, извършен въпреки религиозната ревност на вярващите. Що се отнася до това дали е скучно или не - да ни би американската Конституция или Магна Харта да са интересно четиво? Не знам някой да се е отказал от тях - напротив може и да не им знаят текста, но всеки англичанин или американец се гордее с тях.

В известен смисъл във въпроса ти се съдържа и отговорът: това събитие не е станало достатъчно значимо за историческата памет на българина, просто защото е липсвала такава последваща историческа традиция - либерално-демократическа-републиканска. Едва ли американската Конституция щеше да заема такова централно място в историческата памет на американското общество, ако беше останала изолиран акт и днес САЩ бяха не република, а монархия. Просто американците щяха да имат друга национална митология.

[Юлиан Август]

Тук не става въпрос за религия, а за твърдост, отстояване на позиции и ценности и то на много висока цена. В името не независимостта, демокрацията и републиканската идея православието направо е жертвано - струва на религиозните лидери 73 годишна схизма. Това е чист политически и граждански акт, извършен въпреки религиозната ревност на вярващите.

Ако подхода е такъв, няма да е скучна темата. Но това ми се струва висш пилотаж за нашата система, която не може да издаде учебник без правописни грешки, камо ли да гони такива сложни конструкции ...

"Докато едни българи будели жажда за свобода със знание и вяра, други подготвяли въоръжен бунт" (цитат от учебник)
С такива чутовни бисери на интелектуалната мисъл как ще се получи

[mechoka]

....пише до учените от БАН акад. Петър Иванов от Демографския център към БАНИ, цитиран от Епицентър.бг.Ето и неговия текст:

....Писмото ви е подписано от учени в три института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и да означава това..... Мен народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!") ме вълнува повече и го смятам за доста по-голям авторитет от вас. "

Присмеха на въпросния академик Петър Иванов в това писмо по отношение на "историка на свободна практика"-нещо не хваща дикиш,защото:
Само да вметна че:
-Въпросния академик Петър Иванов всъщност не е историк,ами е по професия...ПСИХОЛОГ.
-Въпросната пишман-институция БАНИ(Българска Академия за Науки и Изкуства) съвсем умишлено е избрала име много наподобяващо това на БАН.Хубаво е обаче двете да не се бъркат.
-Ректор на въпросната академия БАНИ е един друг професор,който също често пише исторически статии громейки разни случки от съвремието ни застанал на "здрави патриотични позиции".Иде реч за Григор Велев.Преди време някои хора може би си го спомнят че беше и кандидат за президент.По професия е...ПАТОАНАТОМ.
Дано скоро и професор Мермерски да изкаже нещо по въпроса...

[boilad]

Аз, доколкото си спомням, мандатността на екзарха не става факт, въпреки усилията на хора като дядо Петко Славейков. Той е избиран доживотно, по причини от юридическо (които са залегнали и в устава), политическо и друго естество. Тъй, че Екзархията не е супер демократичен организъм, предтеча на републиката, макар някои дейци да са искали да я видят такава.

[KIZIL DELI]

Щях да питам кой е тоя формен идиот, който бил и академик, но гледам, че вече е отговорено. Тези просто няма какво да ги коментираме.

@ картаген - опростяваш нещата до такава степен, че чак ги опростачваш. Написанато от теб може и да ти звучи много умно, но или нямаш никаква представа какво се случва в реалния академичен живот в България, а да не говорим за останалата част на света или се правиш на по-интересен, отколкото трябва. Линии на разделение в академичните среди има колкото си искаш, но повярвай ми те далеч не вървят по схемата, който дава парите той поръчва кючека. По-скоро става въпрос за поколенчески драми, принадлежност към политическия спектър, което вероятно пък е предопределило принадлежност и към даден скул, в който си се учил и в последствие развивал и т.н. Въобще впрочем идеята, че метни там едни пари на учениете и те ще ти напишат каквото си поръчаш е доста провинциална, вероятно издава дълбок коплекс за малоценност на обществото, което я изповядва и е твърде-твърде откъсната и неадекватна на фона на това как работят нещата по света.

[zmaj]

Лесно се засягаш, Делия, а това не говори добре. Аз пак казвам: интересно ми е да чета мненията ти, защото си очевидно професионалист в твоята област.
И никъде не съм написал, че учените пряко "играят кючек по поръчка, като им се плати", а че личните симпатии и антипатии, дори в науката, имат значение върху резултатите. Различните хора по различен начин получават стимули - ти може да не държиш на материалното /ама едва ли, ако нямаш пари за хляб/, но за друг ще има някакво значение, за трети - ще е важна общата философско-политическа нагласа, за четвърти - фактът, че някой негов дядо е обесен или заклан, или пък е бил местен османски управител. Причини и мотиви - хиляди, колкото различни са хората. Но е нормално да се очаква, че ученият от БАН, който пряко получава пари за хляб от българската държава, поне от кумова срама, да си дава вид, че го интересува БЪЛГАРСКАТА гледна точка в историята.

[pnp5q]

Та какво бяхме казали за "всепрехвалената ни академична общност досега не намери начин да въведе в учебния план малко по-разчупен подход към изучаването на точно този период"?
"Нима не ви е известно с какво се занимава историята?"

Соросоидите са се престарали (и май оттука е "съжителството"). Особено бележка под линия ¹ 41 (на стр. 55) явно не оставя никакви принципни разлики между османската интеграция и Възродителния процес примерно. Особености на новояза...

[KIZIL DELI]

Лесно се засягаш, Делия, а това не говори добре.

Кое те каза да си мислиш, че съм се засегнал? Казвам просто, че явно нямаш идея за какво говориш. Внушенията бяха недвусмислени, но сега, ако искаш да си говорим за това, че всеки историк търпи влияние от обществото, в което живие (ако и да не се иска) тук спор няма. Но довличането но соросоидите (както прогнозирах, но Торн основателно ме изтри за тролстване) в темата сочи, че дискурсът се бута в съвсем различна посока.