Dinain написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Турско робство или османско владичество
Collapse
X
-
-
Каква е разликата между робство, владичество, гнет и прочие такива термини!? Определена територия с определен народ бива завладяван от друга държава. От тук нататък е въпрос на вътрешна политика на владелеца каква система ще прилага спрямо завладяната територия и народ. Друг е въпросът какво мисли завладеният народ в тази ситуация. Когато завладеният народ се освободи по един или друг начин, вече може да си тълкува както си иска периодът когато е бил завладяван. За мен владичество е по разбираемо като понятие.
Comment
-
Боен Славец написа Виж мнениеАко нямаше робство, нямаше да има огромните робски пазари в Азов, Кафа и Истанбул.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеКартаген, именно това е идеята на съществуване на този форум и именно по това се различава науката от празните приказки. В учебниците може да пише всичко, от гледна точка на някои, дори и похвални сами по-себе си цели може и да е целесъобразно да пише неща, които не са точно отговарящи на историческата достоверност, но тогава това не е наука. И държа да подчертя, че това го казвам принципно и абсолютно извън спора за характеристиките на османския период в България.
Обаче в БС поне аз незнам вече колко пъти съм казвал, че не разглеждаме историята като помощна наука в служба на националната пропаганда, така че въпреки всичко ще се опитваме да бъдем "толерантни ценители на науката заради самата наука". Нас ни интересува какво е станало, а не толкова "какво да кажем официално по въпроса".
Моето лично скромно мнение по темата на дискусията съм си го казал, без да обиждам лично никого, нито да изказвам политически или идеологически оцветени оценки.
И пак от гледна точка публичността на науката история: никой не може да ме убеди, че в началото на 90-те години новата гледна точка относно някои събития отпреди 4-5 века не са съобразени с тогавашната "политическа коректност", както това е ставало 10 години по-рано. Става и сега. Само че по по-сложни канали за въздействие.
Стан, аз не споделям казаното от този човек във видеото, което си постнал. Аз просто обяснявам защо такива хора получават трибуна и имат някакво влияние в обществения живот. Относно обвиненията му няма какво да кажа. Но само ще се съглася, че през 90-те години бяха изхарчени десетки милиони от името на чужди фондации, включително на Сорос, и там пари се даваха за проучвания, които са в унисон с общата идеология на въпросните фондации и политически коректни сили, които стоят зад тях. Няма нищо учудващо, ако предположим, че е имало заиграване и от страна на чужди тайни служби. Но това не е тема на този форум.
Comment
-
Едно отклонение от дискусията. Не съм историк, но нека си кажа мнението - всеки да си го нарича както иска, макар че "владичество". и "власт" сякаш е най - подходящо....Революционно осъзнатите са го наричали робство "робство", "робия", учените - "османски период", а обикновените хора - "пристурску","потурску" и пр. Баба ми и дядо ми се родени през 19в. и пазеха спомена на своите родители и пр. за Освобождението, за турските бесилки, за това как турците спасяват българите от черкезите и пр., но думата робство я чух в училище. И лятно време заварвам дядо ти Стоян - Комитата, да си пийва ракийката на теферич и да върти старото радио "Телефункен" от които се лее някакво турско маане. "Дядо - викам му аз - ами това е турска музика! Ти знаеш ли, че...турците.... турското робство и пр.". А той ми отвръща: "Остави това, а чуй как хубаво пей човека....". Сега тука чета обвинения за фондации и тайни служби, не съм запознат, но те определено в този случай си постигат целта поне засега... Толкова от мене, обещавам да не се обаждам. Честит св. Трифон."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"
Comment
-
картаген написа Виж мнениеВсичко е по повод написаното от Делията за Фейсбук-статуси и писания във вестници.
а иначе по повод
допустимо ли е да се търси сметка от данъкоплатците как им се харчат парите за исторически изследвания и преподаване на история в училищата и университетите
Comment
-
Делия, кажи честно: резултатите в историческата наука не се ли влияят съществено от парадигмата, с която се подхожда да се доказва нещо? Да, безспорно, има точни неща: документи, извори, сметки по регистри и т.н., но материята далеч не е чиста математика, а хуманитаристика Всяка истина в тази сфера е потенциално предпоследна. Мъглява работа е това. И, примерно, ти, да кажем, харчиш парите на турските данъкоплатци - кой ще те остави да прокарваш тези, които не се харесват на официалната турска/османска историография, щом си на заплата там? Не е невъзможно, но е леко научна фантастика работата.
Comment
-
Добре де, не мога да разбера - кой определя кое е патриотично и кое не.
Аз например се кефя на първия Устав на Екзархията. С него дедите ни са направили собствена република в рамките на ОИ (поне за вътрешните си дела). В него има всичко - пълна отчетност на всички нива, изборност и мандатност на всички длъжности - като започнеш от екзарха, през владиците и стигнеш до училищните настоятелства и даскалите. Демокрация в най-чист вид. На всичкото отгоре е уникален - нито гърците, нито руснаците имат подобно нещо. За мен този устав показва зрялост, демократичност и либерализъм и то не на един индивид, а на обществото като цяло. Това е колективно дело постигнато без собствена държава, без външна помощ, при това в най-консервативната институция - църквата.
Защо робството е патриотично, ценно и акцентираме на него, а това горното го забравяме, че даже и не го отразяваме в учебниците? Англичаните се гордеят със своята Магна Харта, американците с Конституцията, а нас ни е срам. Толкова ли е важно да сме роби?
Comment
-
Не е важно, разбира се. Както отбеляза Thorn, не става въпрос за буквализиране на понятието "робство", а за вид емоция, свързана с представата за национално унижение, което безспорно е налице, щом говорим за 5 века под чужда, иноверска власт. Един вид колективна негативна памет: "бъдете злопаметни, за да не се повтаря случилото се с предците ни". А не гордост от факта, че сме "роби". Аз така го разбирам.
Comment
-
картаген написа Виж мнениеДелия, кажи честно: И, примерно, ти, да кажем, харчиш парите на турските данъкоплатци - кой ще те остави да прокарваш тези, които не се харесват на официалната турска/османска историография, щом си на заплата там? Не е невъзможно, но е леко научна фантастика работата.
Comment
-
Atom написа Виж мнениеДобре де, не мога да разбера - кой определя кое е патриотично и кое не.
Аз например се кефя на първия Устав на Екзархията. С него дедите ни са направили собствена република в рамките на ОИ (поне за вътрешните си дела). В него има всичко - пълна отчетност на всички нива, изборност и мандатност на всички длъжности - като започнеш от екзарха, през владиците и стигнеш до училищните настоятелства и даскалите. Демокрация в най-чист вид. На всичкото отгоре е уникален - нито гърците, нито руснаците имат подобно нещо. За мен този устав показва зрялост, демократичност и либерализъм и то не на един индивид, а на обществото като цяло. Това е колективно дело постигнато без собствена държава, без външна помощ, при това в най-консервативната институция - църквата.
Защо робството е патриотично, ценно и акцентираме на него, а това горното го забравяме, че даже и не го отразяваме в учебниците? Англичаните се гордеят със своята Магна Харта, американците с Конституцията, а нас ни е срам. Толкова ли е важно да сме роби?
Колкото до Екзархията, убеден съм, че целият процес около нея не се омаловажава изкуствено, просто самата тема не е толкова атрактивна и остава спонтанно в сянка. Кой на 14 - 16 г. се интересува от църковни борби ? Свободата не ще екзарх, иска Караджата... Това няма как да не се набие по-силно в съзнанието на всеки младеж. Това, че борбата за църковна и културна идентичност не е по-маловажна от чисто военното решение на проблема е извод, който идва в една малко по-късна възраст. Пък и всепрехвалената ни академична общност досега не намери начин да въведе в учебния план малко по-разчупен подход към изучаването на точно този период, да наблегне на паралелите с борбата на ПБД и ВБД за утвърждаване на международната сцена именно заедно с извоюване на църковна независимост. Вместо това епизодът с Екзархията си остава като някаква отвлечена борба на неколцина мухлясали старци. Кой знае, може и да не се набляга особенно на това, предвид факта, че за да се подчерае важността на борбата ще трябва да се осветлят допълнително свинщините на фанариотите, а това пък не е политкоректно за добрите ни съседи гърците ...Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеАко приемеш да вземаш пари от диктатор едва ли имаш много място за маневри. В онази част от света, където либералната демокрация все още не е умряла, написаното от теб се разминава твърде драматично с действителността.
Comment
-
Юлиан Август написа Виж мнениеЕ, има си доктрини, които определят и те са много устойчиви. В България основният мотив не се мени нито 09.09.1944 г. нито на 10.11.1989 г. По-късно се явиха разни умници, които решиха да философстват над темата и да въвеждат нови политкоректни термини, да броят убитите (поименно колега, поименно...) в Батак и т.н. Ефектът от това се вижда. Въпросът е кой има нужда от това ? Отново ли сме по-католици от Папата или се усвояват едни пари, сигурно зависи от случая. Но реално полза от такива провокации няма никой, т.к. вече неведнъж се спомена - темата е натоварена от много емоции и участниците в нея обикновенно се ръководят от вътрешните си убеждения, а не от фактите. Всеки скандал калява участниците до степен да излязат от него или по-големи патриотари или по-убедени либерасти, по-подготвени за следващия сблъсък и по-убедени в собствената си правота.
Колкото до Екзархията, убеден съм, че целият процес около нея не се омаловажава изкуствено, просто самата тема не е толкова атрактивна и остава спонтанно в сянка. Кой на 14 - 16 г. се интересува от църковни борби ? Свободата не ще екзарх, иска Караджата... Това няма как да не се набие по-силно в съзнанието на всеки младеж. Това, че борбата за църковна и културна идентичност не е по-маловажна от чисто военното решение на проблема е извод, който идва в една малко по-късна възраст. Пък и всепрехвалената ни академична общност досега не намери начин да въведе в учебния план малко по-разчупен подход към изучаването на точно този период, да наблегне на паралелите с борбата на ПБД и ВБД за утвърждаване на международната сцена именно заедно с извоюване на църковна независимост. Вместо това епизодът с Екзархията си остава като някаква отвлечена борба на неколцина мухлясали старци. Кой знае, може и да не се набляга особенно на това, предвид факта, че за да се подчерае важността на борбата ще трябва да се осветлят допълнително свинщините на фанариотите, а това пък не е политкоректно за добрите ни съседи гърците ...We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
Comment