Народите участвали в Освободителната война

[terzi]

Кои народи участват в нея?
наскоро във форума научихме, че са се биели и японци

[TypTyp]

Ами... сравнително малката Черна гора участва във войната с ок. 25-хилядна армия, Сърбия – с ок. 40 000, а Румъния мобилизира за целта над 50 000 души. В редиците на руската Дунавска армия освен руски воини се сражават и загиват на българска земя хиляди украинци, грузинци, финландци (отряд на 1000-та), арменци, латвийци, естонци, туркестанци, беларуси и най-вече поляци. За последния факт постоянно ни напомнят десетките полски имена върху всяка една от 34-те мраморни плочи на Храм-паметника в подножието на Шипка (пък и не само там). На практика войната от Руско-турска се превръща в истинска многонационална такава срещу Османската империя. Е, прибави още и 1 - 2 японци, но не забравяй и нас БЪЛГАРИТЕ.

[dibo]

Какво значи кои народи?
Ако броим отделните участващи като този японец можем доста да изброим - сещам се например, че има например малко гърци, сърби и прочее в Опълчението; всякакви видове мюсюлмански народности в Османската армия; поляци, немци, англичани и прочее военни специалисти и доброволци пак в Османската армия, даже и българи има формално в Османската армия, всякакви по народност военни специалисти, че и мобилизирани българи, воюват и в Румънската армия; всякакви християнски и славянски доброволци имаме в Руската армия и армиите на Балканските държави и т.н.

P.S. Ако броим и действията в Кавказ и тамошните народности - кашата става пълна.

[TypTyp]

Ааа, сетих се още..., ако питаш и бракята македонци, то те ще да са взели най-дейно и масово участие, ала са немали завалиите де да ги копат труповете...

[terzi]

dibo : точно това имах предвид, всичките тея дето изброи.
доста е интересно да научиш какви народности са загивали за нашата свобода

TypTyp : бях забравил за македонците

[четец]

Ингушкият дивизион от Терско-планинския ирегулярен полк на полковник Панкратов отначало е на подчинение на ген. Цимерман, а после е прехвърлен към Русенския отряд на Престолонаследника и действа по долините на Ломовете - Русенски, Баниски, Черни, Малки и Бели.
С него е свързано използването на ракети по турския лагер при река Малки Лом. Част от дивизиона под командата на прапорщик Мальсагов атакува охраната на турския лагер, отвлича вниманието и дава възможност да се изпратят шест пироксилинови ракети, конструирани от генерал Нечаев, с които лагерът е запален.
Участва в освобождението на много села и Разград.
Губи една трета от състава си по време на бойните действия.
След примирието е прехвърлен в Родопите.
Това е накратко, а по-разширено:



В плановете на руското правителство за подготовка на война с Османската империя немалко внимание се отделя и на привличането на военни части на кавказките народи – непосредствени съседи на Турция. Наред с подготвянето на други войскови единици, през есента на 1876 г. е създаден Терско-планинският конен полк. Полкът е сформиран от населението на Терска област в Кавказ и съставът му е предимно от ингуши и осетинци. Има руснаци, грузинци и чеченци. Към полка са създадени два дивизиона – осетински и ингушки, всеки от тях със свое знаме. Интересно е,че ингушкото знаме е било изцяло червено и много е наподобявало турското.
На 15.12.1876 г. полкът, въоръжен с карабини „Бердан 2” е изпратен в Кишинев, където се намира Главната квартира на действащата армия. Полкът е включен в Казашката Кавказка дивизия, но в края на м.март 1877 г. в нея остава само осетинският дивизион, а ингушкият е изпратен в Одеса. Към ингушкия дивизион е изпратен и щабът на Терско-планинския полк. След започване на военните действия, Ингушкият дивизион е изпратен за охранителна дейност в района на Мачин, Татар бунар, Измаил , Тулча като част от Долнодунавския отряд, който обезпечава тила на ХIV Армейски корпус, действащ в Добруджа.
На 24.09.1877 г. дивизионът е изпратен в ХIII Армейски корпус от Действащата армия, който е част от Русенския отряд. Прикрепен е към осма конна дивизия на Синанкьойския отряд на корпуса. На 12.10. заедно с казаците на 36 Донски полк участва в отбиване на турско нападение при с. Нисово, Русенско и в разузнавателни боеве зад река Бели Лом. На 18.10. извършва рекогносцировка в района на селата Сваленик, Люблен и Садина. В началото на ноември турските войски активизират дейността си в района на Черни Лом. Ингушкият дивизион участва в боевете при с. Кацелово и проявява изключителна храброст. Наградени са с различни отличия десетки конници, командирът на дивизиона подп. Банухо Базоркин е награден с орден „Св.Ана”, а командирът на полка полк. Панкратов – със златно оръжие с надпис „За храброст”. Тогава става и акцията с ракетите при лагера на турските войски до Сваленик.
От 12 до 17 ноември дивизионът воюва в района на Церовец и Кацелово в помощ на Лейбгвардейския Атамански казашки полк.
В края на ноември Атаманският полк и Ингушкият дивизион са приведени в района на с. Камен и гр. Стражица, където усилват кавалерията в този участък от предната линия и извършват разузнавания.
На 22.12. турска кавалерия и пехота от с. Костанденец напада предните постове на ХIII корпус. Две сотни от 36 Казашки полк и сотня ингуши разбиват турците и вземат пленници. Преследвайки турците в посока Русе, успяват да пленят обози с продоволствие и да освободят подкарани от турските войски мирни жители. Една от задачите на отряда, наред с разузнаването и наблюдението на противника е и снабдяването на войските с храна. На 28.12. при рекогносцировка към с. Захари Стояново, колона от три роти на 140 Зарайски полк и Ингушкия дивизион успява да нанесе загуби на противника и да вземе около 1000 глави добитък с цената само на шест ранени. В периода снабдяването на руските войски е силно затруднено, поради ледохода по р. Дунав и плячката и изключително навременна.
Взето е решение за предприемане на настъпление към Разград. Ингушкият дивизион напредва към селата Садина, Захари Стояново и Езерче, имайки за задача в първите дни да прикрива десния фланг на групата войски , настъпващи от Писанец, а по-нататък да пъддържа настъплението на ХIII корпус към Разград. Настъплението приема стремителен размах. Още на втория ден турските войски се изтеглят към Разград, като ограбват и палят българските села. До 16.01. руските войски очистват територията между Черни и Бели Лом и заемат гара Разград, което отрязва пътя за отстъпление на турския Русенски отряд. Ингушкият дивизион, след освобождаването на Разград, охранява шосето Русе-Разград. Изпратен е в района на Шуменската крепост, където извършва разузнаватеулно-диверсионна дейност. Кавалерийски раззеди залавят пленници от крепостния гарнизон, прекъсват жп линията за Варна и телеграфните връзки, изпращат се разузнавателни части в посока на Силистренската крепост.
Примирието, сключено на 19 януари, не било съобщено в ингушкия дивизион и той продължил военните действия още няколко дни. Дивизионът е включен в отряда, предназначен да заеме Шумен.
След назначаването на ген. Дондуков – Корсаков за императорски руски комисар в България, дивизионът е предаден в негово разпореждане. На 24.05. Ингушкият дивизион напуска ХIII Армейски корпус.
До 28.08.1878 г.дивизионът е на позиции в Родопите, след което е включен в Бургаския отряд. На 05.10.е натоварен на кораби и след два дни е в Севастопол. Отпътува за Владикавказ, където на 23.11.1878г. е разформиравен.
Десетки ингуши е имало и в царския конвой. Няколко от тях са наградени за проявена храброст в боевете при Телиш и Долни Дъбник.

Висока оценка на ингушкото участие в Освободителната война дава ген.адютант Дондуков – Корсаков, който на 02.09.1878 г. издава в Пловдив специална заповед – благодарност на Терско-планинския конен полк.

[Пандора]

Ингушкия дивизион командвал до началото на 1878г подполковник Бунухо Базоркин,за командири на сотните биле назначени подпоручик Батако Ужахов и майор Бунухо Долгиев.Младши офицери биле ротмистър Николай Альдиев,подпоручиците Маги Наурузов,Умар Сампиеев,Гани Джимиев,пропорщици Доха Мальсагов,Керим Богатыров,Артаган Мальсагов.
Бунхо Базоркин

В някои статии срещам това: Бунхо Байсарович Базоркин - родной брат Мочкхо, дед выдающегося ингушского писателя Идриса Базоркина, герой Шипки в Русско-турецкой войне 1877- 1878 годов.... и не мога да разбера вярно ли е това или не.

http://www.ingush.ru/jzl14.asp

Черкези са воювали и от двете страни.Ето един шапсуг/черкез/ полковник Улагай Георгий Викторович, загинал 22 ноември 1877 г.

"С 12 апреля вплоть до своей гибели он принимал активное участие в сражениях по освобождению Болгарии от османского владычества. Как усматривается из его послужно*го списка, «за отличие и храбрость», оказанные при знаменитой переправе войск «через Дунай у Зимницы с 14 на 15 июня 1877 года подполковнику Улагаю пожалован орден св. Анны 2 степени с мечами 5 августа 1877 г.». Позднее он отличился в составе передового отряда при переходе через Балканские горы, в сражениях при городе Иене Загре 18 июля, при деревне Джуранлы 19 июля, при городе Елене 22 ноября 1877 года, где был смертель*но ранен в грудь.4

Из свидетельства, выданного командующим 34-м пехотным Севским полком от 10 июня 1878 г. следует, что полковник Георгий Викторович Улагай 22 ноября 1877 г. был тяжело ранен под городом Еленой и того же числа умер. 23 ноября погребен в монастыре святого Николая близ города Тырнова в Болгарии.5

За отличие и мужество, оказанные в делах против турок, произведен в полковники 5 мая 1878 г. посмертно. Исключен из списков полка убитым 7 июня 1878 г.6"

http://www.adygvoice.ru