Поборнически пенсии

[dibo]

Темата за т. нар. "поборнически пенсии" е много интересна и неизследвана и има удивително сходни характеристики с едно по-познато ни явление - "активните борци срещу фашизма". Но скоро няма да има сериозен изследовател да пипне тази тема, защото това което може да изскочи оттам, може да срути доста от националната ни митология.
Който го интересува може да започне оттук:

http://www.monitor.bg/article?id=102389

http://liternet.bg/publish8/ggoncharova/smyrtta.htm

и да се порови из архивите на Народното събрание, където този въпрос е бил често повдиган по различни прошения и прочее.

[KIZIL DELI]

Темата за т. нар. "поборнически пенсии" е много интересна и неизследвана и има удивително сходни характеристики с едно по-познато ни явление - "активните борци срещу фашизма". Но скоро няма да има сериозен изследовател да пипне тази тема, защото това което може да изскочи оттам, може да срути доста от националната ни митология.
Който го интересува може да започне оттук:

http://www.monitor.bg/article?id=102389

http://liternet.bg/publish8/ggoncharova/smyrtta.htm

и да се порови из архивите на Народното събрание, където този въпрос е бил често повдиган по различни прошения и прочее.

P.S. Извинявам се за отклонението от темата. След ден-два ще отделя или изтрия това мнение.

Ако не се лъжа делата на хората получили или кандидатствали за поборническа пенсия се намират в БИА при НБКМ. А иначе си прав, че от тях изкачат интересни неща и лъжи и взаимни обвинения в присвояване на заслуги, хубава тема . Информацията от тези дела е намерила приложение в някои изследвания върху революционното движение или политическите заточеници, но нарочно изследване върху проблематиката май наистина няма.

[dibo]

Ето част от едно типично "поборническо дело"

Чрез
Г -н Началника на пенсионното отделение при Министерството на финансите
Г-н Председателя на Пловдивския апелативен съд
АПЕЛАТИВНА ЖАЛБА
От Георги А. Цариградски, Жител на гр. Пловдив, улица „Житни пазар". Запасен офицер
ПРОТИВ
Решението на пенсионния съвет при управлението на държавата и на гарантираните от държавата дългове от 1913 г. под ¹1
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
По силата на Закона за пенсиите и Възраженията на опълченците и поборниците на 26.08.1909 г. аз подадох до пенсионното отделение молба да ми се отпуснат 50 дка държавна земя, като Възнаграждение за принесената ми на отечеството ми заслуга в Руско-турската Война В качеството ми на поборник и главен началник под Всички доброволчески части, командвани от войводата Дядо Ильо Марков и пр. Така също и всички останали доброволци от четата на Хр. Ботев. Пенсионният съвет остави без последствия молбата ми по единствена причина, че във времето на Руско-турската война съм бил само преводчик В 3-та Гвардейска дивизия. На основания досегашните ми домогвания Почитаемият пенсионен съвет неправилно е издал пенсионното си решение. Прочее до освобождението ни турските тирани, безчестията, угнетенията и пр. беха безконечни и нетърпими. Тези причини, както и любовта към отечеството ни, а още и жаждата за свободен и културен живот заставиха една голяма част от истинските синове на майка България да напусне бащиното си огнище, богатства и всички други блага и без да щадят живота си, отиваха да умират за постигането на тази цел и идея.
Горните обстоятелства и жажда заставиха и мене, макар и медик, тайно като поборник да ратувам за осъществяването на горната цел и идея, за която на 16 ноември 1877 г. напуснах хубавата си лекарска професия и завидната си заплата, която получавах в турската армия, и с риск на живота си избягах в руската армия, в която, ако останех като лекар, материалното ми положение щеше да бъде добро по причина на добра лекарска Ззаплата, но не щеше да ми бъде възможно да принеса на отечеството си заслугите, които си бях предначертал, и нямаше да мога да постигна целта и идеята, за които мечтаех, т.е. да си отмъстя поне на няколко турци.
По съветите на покойните г-да Стефан Стамболов, бивш министър-председател, и Нестор Марков, бивш окръжен управител, които бяха в онова време преводчици, първият при генерал Гурко, а вторият в армейския корпус, с препоръка на Ст. Стамболов и по заповед на ген. Гурко аз бях назначен за преводчик в поменатата Гвардейска дивизия с надежда да играя по-голяма роля за осъществяване на моята цел и идея, за които си мечтаех.
Според писмата, които ни се изпратиха от тайните комитети в онова време, турският аскер и башибозук ежедневно бесяха и колеха хиляди невинни души българи и обезчестяваха българските девици и жени и ги ограбваха, не щадяха даже и малтретираха деца.
От 16 до 29 ноември аз успях да внуша на генерал Гурко горните свидетелства, вършени от турците над българския народ, на които, за да се турне край, трябваше час по-скоро руските войски да слезнат от Етрополския Балкан в Тракия.
Генерал Гурко напълно споделяше моето желание, но не можеше да даде заповед да слезне войската от Балкана и навлезе в Тракия, докато се не превземат Алтън табия и другите укрепления на Шиндарника и Вр. Баба и той не верваше за скоро време да се превземат тези крепости и укрепления, нито да се предадат турците по причина, че получаваха брашно за хляб от построените на Етрополския водораздел три мелници, за разрушението на които три пъти се води ожесточен бой без никакъв успех. Аз заедно с един стотник, бай Георги , и 16 души храбри редници от дружината на дядо Ильо Марков по един таен начин през гъстите дървета и кози пътеки на 4 декември през нощта успех да срута с динамит бента на първата воденица, на която Вадата, като падна в дола, нямаше възможност да работи нито една от водениците, поправката на който бент беше невъзможно по причина, че от нашите позиции се обстрелваха онези турци, които би отишли да поправят бента на Воденицата.
Като съобщих на генерал Гурко извършеното от мен действие и като го уверих, че аз в качеството си на лекар отивах често в турските укрепления, зная им положенията и местата, през които ще може да се превземат много лесно, достатъчно е да ми се даде управлението (командването) поне на една от доброволните дружини.
Генерал Гурко, възхитен от моите подвизи и пр., веднага каза на дивизионния началник генерал Дандевил да разпореди тъй, че всичките доброволчески чети и доброволци, останали от четата на покойния Христо Ботев, и онези, командвани от Ильо Марков, дядо Филип Тотев и др., на брой около 2500 души да останат под непосредствената моя команда.
На 6 декември 1877 г. генерал Дандевил изпълни думите на генерал Гурко и заповяда на всички командири, че през цялото време на войната ще ме имат за техен непосредствен командир на доброволците, напълно да изпълняват моите заповеди и да ми се подчиняват, че заедно с дивизията ще действаме и като партизански отряд, в противен случай престъпилите заповедта му ще бъдат застрелвани. На 8 Декември през нощта с 800 души мои храбреци от две страни заобиколих находящия се в Шиндарника лагер на турските войници, които след няколко залпа и престрелки от страх и суматохата се разбегаха и на другия ден те бидоха заловени в плен от нас и от руските Войници, а Шиндарникът и Златишкият проход останаха в наши ръце.
По причина обаче на падналия сняг и силния студ 26° под нулата генерал Гурко издаде заповед да се прекрати настъплението ни, понеже по причина на затворения път от снега хляб за войската не можеше да пристига, та по заповед на дивизионния с голям труд отидох в гр. Етрополе, събрах надошлите за плячка българи и др. около 900 души, които снабдих с лопати и мотики и пр., повиках и около хиляда души от моите доброволци и в два дни отворих пътя и снабдих войската с хляб.
На 12 декември през нощта турците, слезнали от Алтън табия и успели да превземат 6 от руските оръдия, поставени срещу Алтън табия на Баба гира, а русите, целият Литовски полк, са отстъпили около Буново и Мирково.
На 16 декември изпратих в крепостта Алтън да узнаят числото на турците там и понеже по-голямата част от турската войска, като атакували лагера на Литовския полк и като го превзели с шест оръдия, останали там. Аз, Възползван от сгодния случай, на 18 декември с целия си отряд от две страни атакувах с голяма хитрост и през известните мен места крепостта Алтън табия. Турците, като мислеха, че нашата сила е много голяма, след като изпратиха няколко залпа, напуснаха крепостта, преследвани от нас.
Сутринта успях да прибера 12 души, останали живи, от руските артилеристи, които бяха взети в плен заедно с шесттях оръдия.
И понеже крепостта Алтън табия заедно с 12 големи оръдия останаха в наши ръце, то дадох заповед на поменатите артилеристи да се обстрелват турските войски, находящи се В бившия лагер на Литовския полк , отгдето турците тоже почнаха постепенно да отстъпват.
На 19 декември в 10 часа под закрилата на оръдията в поменатата крепост с 2000 души аз атакувах бившия лагер на Литовския полк, когато с постоянните престрелки и атаки с "Ура" до 2 часа подир пладне завзехме и старите позиции на Литовския полк заедно с 6 техни оръдия, а турците се разбегаха към Буново и Мирково, гдето бяха посрещнати от руските войски. За всичко гореизложено, за падналите убити 16 души от нас и 47 ранени заедно с мен, веднага с нарочни пратеници донесох на генерал Гурко и на дивизионния началник, който В 4 1/2 часа почти на мръкване дойде при мен на самата крепост, гдето остана смаян от моите действия и подвизи, той ме разцелува и крайно ми благодари.
На 21 декември генерал Гурко дойде и след като разгледа крепостта, другите позиции и превзетите обратно от мен шест руски оръдия, и той ми поблагодари, разцелува ме и даде заповед да се пише на главнокомандващия да ме награди със Свети Георгиевски кръст IV степен.
На 23 декември главнокоманващият Николай Николаевич ми изпрати следната телеграма, която при разглеждане на делото ще Ви предоставя, съдържаща „Я во внимания оказаних Ваших примерний заслуг, усърдие, старания, успехи, а также и Ваших примерних заслуг и храбрости, трогнали мне за етого награждаю тебе с орденами „Св. Георги" 4 степеним".
За тези мои геройски подвизи в. „Руския инвалид" от 12 януари 1878 г. между другото писа: „Благодаретя храбрейшу г-н Доктор Цариградскому преживи кънами от турок и спасил нашихъ 6 оръдия", който вестник се намира в Народното събрание и ще ви го принеса във време на разглеждане на делото.
По този начин аз станах причината да се улесни по-скорошното идване на руските войски в Тракия, за да се избавят от бесилките и кланетата с хиляди българи: мъже, жени и деца, за която цел по заповед на генерал Гурко нашата 3-та гвардейска дивизия заедно с моята доброволческа дружина потеглихте през Панагюрище и Пазарджик за Пловдив.
От Етрополския Балкан до Пловдив с изключение на малки престрелки никакво съпротивление не срещнахме от турците.
На 2 срещу 3 януари 1878 г. мен се падна щастието с най-голям риск на живота: мен и на подведомствените ми доближих до град Пловдив и като предварително заобиколих с една дружина северната и северозападната му част, В 4 часа през нощта влязох в северната му част отгдето колкото турски аскер имаше, избегаха в центъра на града, като запалиха моста на р. Марица да не можем да минаваме.
За горното тутакси изпратих пловдивския Жител Петър Гачината заедно с още един кавалерист да занесат писмо до дивизионния началник да му явя, че Пловдив е В наши ръце от 4 часа насам. Генерал Дандевил, учуден от моите геройски подвизи, за да се увери в истинността, веднага с моите пратеници изпраща при мен полковник Обер с един ескадрон, за да провери вярно ли е писаното в моето писмо.
На 3 януари в 11 часа сутринта поменатият полковник пристигна и докато ме разпитваше за случката, един башибозук юзбашия стреля върху ни и сполучи да откъсне малкия пръст от лявата ми ръка. Предвид това полковникът остави ескадрона на мен за подкрепа, а той със силна бързина се завърна и понеже турците, ако и да бяха почнали да действат с топовете от тепетата, то не можаха да ни нанесат никаква вреда, защото ний бяхме прикрити. В 2 ч. (14 ч.) почна да се вижда отдалеч, че ни идва помощ, и аз почнах действията си, като отплатих с живота му на поменатия башибозушкия юзбашия. В 4 (16) часа боят се ожесточи и от двете страни до мръкване.
През нощта срещу 4 януари капитан Бураго с един ескадрон премина р. Марица откъм запад.
Турците избягаха към гр. Станимъка (Асеновград), Белащица и Караагач, гдето за последен път стана най-силната битка и от моите хора бидоха убити 28 души и 52 ранени заедно с мен в левия ми крак.
На 28 януари 1878 г. дойде при мен В болницата генерал Гурко, поблагодари ми за Втори път за моите решителни подвизи и наново разпореди да бъда награден със Свети Георгиевския кръст III степен за моята храброст и неустрашимост.
Както за по-раншното ми поборничество, така и за Панагюрското въстание и за по-нататъшните ми действия в Руско-турската война считам за ненужно да ги описвам, защото всичко гореизложено е вярно и подкрепено с един официален документ - атестат ¹ 2326, издаден ми на 29 юлий 1878 г., и то от един генерал дивизионен началник, а не едно просто свидетелство, издадено от трима хъшове, и пак им се признават правата за дейци и се награждават със земя и пр. макар и една част от тях даже да не са взели участие в никаква битка, а мен се отказа това право.
Със създаването на Закона за пенсиите и възнагражденията законодателят е искал да бъдат възнаградени всички синове на България, които са се били и ранявани за свободата на отечеството ни, затова той, законодателят в чл. 3, алинея първа изброява само истинските дейци, а не онези самозвани четници с 20-30 души кокошкари, каквито ги имаме.
Законодателят е бил толкова милостив, че по чл. 3, параграф 4 заповядва да бъдатвъзнаградени всички доброволци българи, които взеха участие даже в чужда държава, какъвто бях и аз с тази разлика, че аз се бих не в сръбска територия и за сръбската слава и свобода, а за онази на моето мило отечество.
Законодателят с параграф 4 от чл. 3 оказва право да бъдат наградени доброволците, които са служили и воювали за сърбите в руско-българските батальони, той - законодателят, не иска да каже, че не бива да бъда награден и аз, защото съм се бил за свободата на отечеството ми, а не за онова на Сърбия. Напротив, ако на законодателя бяха известни моите действия, подвизи, неустрашимост и храброст през Руско-турската война, то аз съм уверен, че той, законодателят, щеше да ми определи някое по-голямо възнаграждение, а не само 50 дка земя.
Почитаемият пенсионен съвет е оставил без последствие молбата ми, цитирана в постъпилото ми решение, не вярвам по друга причина, а по тази, че не са обърнали и прочели изцяло и с внимание I. Указа за поборническия ми медал, който указ не може да се издаде, ако няма доказателства, че имам право на такъв медал; II. Не е обърнал сериозно внимание и прочел целия документ (удостоверение), издадено ми от мнозина и най-авторитетни пловдивски граждани, в което удостоверение са видни моите подвизи, геройства и пр.; III. Съветът не е обърнал внимание на ал. I от чл. 3 от закона, която изрично ми дава право да бъда награден и IV. Почитаемият пенсионен съвет не е прочел с Внимание издадения ми атестат от началника на 3-та гвардейска дивизия генерал Дандевил, от който атестат в алинея втора е видно, че аз не съм служил в поменатата дивизия само като преводчик, а изрично е казано, че по заповед на дивизионния началник постоянно през цялото лото вВреме на Руско-турската война бях непосредствен главен командир на всичките доброволчески дружини, които по-рано се командваха от покойния Хр. Ботев, Ильо Марков, Филип Тотев и пр.
В същата алинея по-долу, както и почти в средата на третата алинея, изрично са описани примерни успехи в сраженията с неприятелските войски.
В същата алинея изрично са описани моите гореизложени подвизи, неустрашимост, храброст и пр., които извърших в сраженията с неприятеля (турчина), комуто с тези си действия и старания аз си отмъстих за зверствата, безчинствата и кланетата, извършени от тираните турци над моите сестри и братя българи и с това аз постигнах Желаната си цел и идея, като видях отечеството ни спасено от 5-вековния тиранин.
Ако прочие почитаемият пенсионен съвет беше с внимание и всецял прочел приложените: Закон и документи, приложени при прошението ми с дата 26 авг. 1909 г., то навярно молбата ми нямаше да е останала без последствие, но понеже това не е направено, то с настоящото си моля почитаемия Пловдивски апелативен съд да благоволи и проучи документите ми, от които както се увери за гореизложеното ми, моля да отмени постъпилото решение и да издаде решение, по силата на което държавата да удовлетвори молбата ми, оставам с пълна надежда и с почитание. Настоящото подписвам в два образеца.

гр. Чирпан, 6 март 1914 г. Георги Антонов Цариградски

Дело 738/1915 по апелативната жалба на д-р Георги Антонов ЦАриградски срещу решения на Пенсионния съвет от 13.11.1913г. Номер 1
НБКМ, кол. 47, а.е. 1380 П.Д. Б.П. 1723

Според Решение на ВКС, трето гражданско отделение от 29.04.1916 в отговор на жалбата на Г.А. Цариградски Вх. Н 2206/10.03.1914 и Вх. Н. 3332/13.03.1914. жалбата е отхвърлена, защото вече е бил пенсиониран като офицер инвалид.

P.S. За Г.А. Цариградски е писано доста и все противоречиво. Безспорни са неговите заслуги като лекар и преводач. Често дейността му се бърка с тази на Георги Антонов Сюраджийски, организатор на местното население в Етрополе. Основен изследовател на Г.А. Цариградски е Петко Петков, от чиято статия в Един Завет 1/2009 съм взел като пример тази апелативна жалба. Иначе може да се погледнат "Етрополе през изминалите времена" - пак негова книга от 2006г. и сп. Минало 2/2007, както и Дойнов Дойно, За личността на българина Г. А. Цариградски и дейността му в Освободителната война (1877-1878), ВИС, 1/1959.

P.P.S. Г.А. Цариградски (ок. 1845-1918) - роден в Кюстендил. Сирак. Кюстендилската община го праща да учи в Истанбул, където е подпомаган от търговеца Христо П. Тъпчилещов. Завършва там Военномедицинското училище в Галатасарай(1868-1874). Военен лекар (фелдшер) в турската армия, вероятно участва в Сръбско-турската война. 1877 дезертира в Руската армия и дава сведения за разположението на турските войски около София и Орханив. Преводач в щаба на ген. Гурко, полсе в щаба на ген. Дандевил. Офицер в Източнорумелийската милиция. Участва в Сръбско-българската и Балканските войни. Носител на "Георгиевски кръст" IV степен. Земеделец, пенсионер (военен), минералог, произвежда розово масло. Умира в Пловдив 1918.

[komita1966]

Интересно "прошение", наистина. Много неща ме впечатлиха, но ще цитирам само едно Сложно изречение:

В същата алинея изрично са описани моите гореизложени подвизи, неустрашимост, храброст и пр., които извърших в сраженията с неприятеля (турчина), комуто с тези си действия и старания аз си отмъстих за зверствата, безчинствата и кланетата, извършени от тираните турци над моите сестри и братя българи и с това аз постигнах Желаната си цел и идея, като видях отечеството ни спасено от 5-вековния тиранин.

Даа, под слънцето нищо ново...

[TypTyp]

Не по-различна е и съдбата на друг един поборник - Петър Горанов (1829-1925), водач на въстанието в Батак. След Освобождението политическите му противници дори го обвиняват в предателство и бягство. Намират начин да си отмъстят и старите, и новите му врагове. С протокол от 19. 02. 1909 г., когато той е вече 80-годишен старец, прошетарната комисия при Х²V-то ОНС оставя молбата му за поборническа пенсия "без последствие". Поради това се налага баташкия общински съвет да излезе със специално свое Постановление ¹ 48 от заседанието си на 21. 10. 1909 г., с което да потвърди революционната му дейност. Постановлението е подписано от тогавашния кмет на Батак А. Паунов, пом-кмета В. Климентов и 6-ма членове на Съвета, като е скрепено с още необорими свидетелства за поборническото минало на човека. Родните ни депутати явно са го чакали да умре без да му дадат пенсия, той пък обаче надживява доста от тях и си отива почти столетник.

[dibo]

Бездънният кладенец на националния позор

http://sm.a-bg.net/2006/02/01/bezdanniyat-kladenec-na-nacionalniya-pozor.htm

[KIZIL DELI]

Странно, че не е кандидатствал за поборническа пенсия. Би трябвало да има право поне по 3 параграфа, а като брат на Левски даже и четвърти.