Българските възрожденски творци

Collapse
X
 
  • Време
  • Show
new posts
  • pagane-pagane
    новак
    • Jun 2010
    • 23

    #1

    Българските възрожденски творци

    Каня всички, които се интересуват от възрожденска архитектура да назоват любимите си творци. Имам предвид не само архитекти, но творци от всякакъв характер художници, зографи и др...

    Естествено започвам с моя най-голям любимец- Колю Фичето. Няма друг възрожденски български архитект от цялата хилядолетна история, за когото да е писано толкова много. Разбира се, ние сме съхранили паметта към Първомайстора, при това не като за беден и прост зидар, а като за велик архитект на възраждането.
    Роден е 1800г в Дряново. Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.
    Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, . Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.
    Много наивно е да приемем, че един майстор като Никола Фичев, обучаван по този начин до Христовата си възраст, е бил "самоук" и "неук", само защото не е ходил в университет. При препасването си за майстор той е имал в определено отношение много повече строителни познания и опит от завършилите няколкогодишните технически училища европейци. За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц казва: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград. “
    Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската(Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, което личи във всяко едно негово творение. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Необходимо е да опровергаем насажданата повече от сто години представа за него като за "самоук", "неграмотен", "полуграмотен", "прост майсторзидар" Архитект Никола Фичев е слагал много от големите чужди архитекти в малкия си джоб. Той е професионално образован, безкрайно дисциплиниран, високо талантлив творец, доказал на всички поколения своя съзидателен гений. С други думи, Никола Фичев е една от най-ярките ренесансови фигури на българската Възражденска архитектура.
    Негови са Беленския мост, Закритият мост при Ловеч, Соколски, Плаковски, Преображенски манастири, Чешмата на Соколски , редица църкви, фабрики и частни домове.
    Attached Files
    Last edited by dibo; 07-08-2010, 15:25.
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка
  • pagane-pagane
    новак
    • Jun 2010
    • 23

    #2
    Захари Зоргаф

    Малко и от уикипедия
    Заха̀рий Зогра̀ф е български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят битови елементи в своите стенописи.
    Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив и черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи повече стенописи. Най-известните му творби са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.
    През периода 1851 - 1852 година Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор и на икони в Зографския манастир.
    През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир.
    В по-късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения.
    Attached Files
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

    Comment

    Working...