Българската църква Св. Стефан - перлата на Халич!
Преведено от : http://www.istanbullife.org/bulgar_kilisesi.htm
Автор: Ersin KALKAN
Българската църква Св.Стефан бе втората осветена след Saint Antoine в Истанбул, с което украси пищно цветовете на нощта в града.
Намиращата се в полуостров Халич, кв.Фенер църква, зарадва с осветяването си не само християнското общество, но и всички в квартала.
Църквата, която е под управата на българската екзархия е интересна не само с архитектурният стил и конструкционни особености, но и с историческата символика носеща в себе си.
Църквата е построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.
Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!
Моментът съвпада с упоритото омайване, на които са подложени българите от страна на Русия, която натиска високата порта в тази насока. По тази причина, а и желанието на султана да отслаби влиянието нa гръцката патриаршия, узаконяват това, чрез издаването на ферман и разрешително за построяване на българска църква. Фактът, че въпросното място, на което се построява самата църква е в съседство с гръцката е многозначителен.
Сградата, която се завършва за две години е с историческо значение в пътя за независимост на българската църква.
През 1860 г, българите заявили пред султанското управление, че вече няма да признават гръцкото върховенство.
През същата тази година, група българи подават иск към арменското католическо патриканство за да преминат към католическата църква. Попълват се два отделни документа, като единия съдържа 145, а в другия 2000 подписа в подкрепа за това преминаване. Все пак, основната група българи продължават борбата за независима църква.
Те получават разрешение за това на 11 март 1870г. Според издаденият ферман, отделената църква получава статут екзархия, а начело ще застане екзарх. Гръцката патриаршия е била задължена да приеме/признае това.
За архитект-изпълнител избират арменеца Hovsep Aznavur.
Поради коварния, нестабилен, крайбрежен район на кв.Фенер, българите построяват набързо малка дървена постройка и замислят как да изглежда бъдещата църква. Българското метохствo се спира на вариант с железен скелет.
През 1892г се прави кастинг за изпълнител на прокта по съвременния облик на църквата Св. Стефан, като кастингът е спечелен от австрийската фирма Waagner.
След производството на всички елементи, първоначално църквата се сглобява в самият двор на фирмата във Виена. След одобрението, всички детайли се разглобяват и извозват през река Дунав и Черно море към Истанбул. В Истанбул, произведението е монтирано на сегашното си място след 1 и половина труд. През 1898г отваря порти с тържествена литургия.
Църквата Св Стефан преминава в хрониките на световната архитектура, като създадена изцяло от фабрични елементи ( не успях точен превод на думата "prefabrik" , за това тук превеждам по смисъл даден от контекста ).
Произведението отеква в световните енциклопедии, като съдържаща в себе си елементи на неоготизъм и необарок.
Особено интересна е външната визия на произведението, особено вратите и всички прозорци с рамките, в които всеки детайл е подчертан и говорещ сам по себе си.
Църквата привлича всяка година към себе си стотици хиляди архитекти и туристи от цял свят. Вече повече от век изправя горда снага, и блести, като скъпоценен камък в крайбрежието на полуостров Халич.
Преведено от : http://www.istanbullife.org/bulgar_kilisesi.htm
Автор: Ersin KALKAN
Българската църква Св.Стефан бе втората осветена след Saint Antoine в Истанбул, с което украси пищно цветовете на нощта в града.
Намиращата се в полуостров Халич, кв.Фенер църква, зарадва с осветяването си не само християнското общество, но и всички в квартала.
Църквата, която е под управата на българската екзархия е интересна не само с архитектурният стил и конструкционни особености, но и с историческата символика носеща в себе си.
Църквата е построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.
Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!
Моментът съвпада с упоритото омайване, на които са подложени българите от страна на Русия, която натиска високата порта в тази насока. По тази причина, а и желанието на султана да отслаби влиянието нa гръцката патриаршия, узаконяват това, чрез издаването на ферман и разрешително за построяване на българска църква. Фактът, че въпросното място, на което се построява самата църква е в съседство с гръцката е многозначителен.
Сградата, която се завършва за две години е с историческо значение в пътя за независимост на българската църква.
През 1860 г, българите заявили пред султанското управление, че вече няма да признават гръцкото върховенство.
През същата тази година, група българи подават иск към арменското католическо патриканство за да преминат към католическата църква. Попълват се два отделни документа, като единия съдържа 145, а в другия 2000 подписа в подкрепа за това преминаване. Все пак, основната група българи продължават борбата за независима църква.
Те получават разрешение за това на 11 март 1870г. Според издаденият ферман, отделената църква получава статут екзархия, а начело ще застане екзарх. Гръцката патриаршия е била задължена да приеме/признае това.
За архитект-изпълнител избират арменеца Hovsep Aznavur.
Поради коварния, нестабилен, крайбрежен район на кв.Фенер, българите построяват набързо малка дървена постройка и замислят как да изглежда бъдещата църква. Българското метохствo се спира на вариант с железен скелет.
През 1892г се прави кастинг за изпълнител на прокта по съвременния облик на църквата Св. Стефан, като кастингът е спечелен от австрийската фирма Waagner.
След производството на всички елементи, първоначално църквата се сглобява в самият двор на фирмата във Виена. След одобрението, всички детайли се разглобяват и извозват през река Дунав и Черно море към Истанбул. В Истанбул, произведението е монтирано на сегашното си място след 1 и половина труд. През 1898г отваря порти с тържествена литургия.
Църквата Св Стефан преминава в хрониките на световната архитектура, като създадена изцяло от фабрични елементи ( не успях точен превод на думата "prefabrik" , за това тук превеждам по смисъл даден от контекста ).
Произведението отеква в световните енциклопедии, като съдържаща в себе си елементи на неоготизъм и необарок.
Особено интересна е външната визия на произведението, особено вратите и всички прозорци с рамките, в които всеки детайл е подчертан и говорещ сам по себе си.
Църквата привлича всяка година към себе си стотици хиляди архитекти и туристи от цял свят. Вече повече от век изправя горда снага, и блести, като скъпоценен камък в крайбрежието на полуостров Халич.
. Не случайно исках снимки на фасадата и на иконостаса. Поради 2 причини- 1-наскоро прочетох една книга и 2-ро тя ме стимулира да проведа собствено разследване и да доразвия тезата на автора. Книгата е „ Свещенният триъгълник” – българската следа в историята на оперативното масонство. Автора, на база на собствено изследване твърди, че няколко манастира като Рилски, Соколски, Килифаревски, Калоферски, Преображенски и Зографски манастири, както много църкви и джамии строени през края на миналия век са дело на няколко ложи на български оперативни франкмасони. Това са брациговска, търновска тревненска и габровска школи, които по това време бълвали „самоуки майстори” със завидни и за западни архитекти умения, които понякога до 36 годишна възраст са с килийно образование , а до 40 години са автори на архитектурни чудеса. Примери : Колю Фичев, Майстор Алекси Рилец /Рилски манастир/, Майстор Иван Боянин, Майстор Генчо Кънев от Трявна и мн мн други. Моето изследване , което се състоя в обиколка на всички църкви и манастири в Стара Загора област /аз съм там/ показа, че на практика когато и да са строени те са разрушени и опожарени или от кържалиите или по време на руско-турската война. Така не само някои а всички са реставрирани горе долу по едно и също време –края на миналия век. Всички те в иконостасите и фреските по външните и вътрешните стени имат едни и същи символи- триъгълници с око в средата, звездата на Давид, стълби, чукове, тесли, пергели, чаши с увити змии около тях, двуглав орел с разперени крила, слъца, луни и звезди. Това са символите на българските оперативни франкмасони. 
Comment