Старобългарски език...?

[НВС]

Царевна Миладинова-Алексиева (р.1856г.) - дъщеря на Димитър Миладинов, завършила Девически колеж в Киев, основателка и преподавателка в девическите училища по цялата българска земя - "...от Тулча до Солун...", в своите спомени цитира между другите предмети, които се изучават в Солунското българско училище и "старобългарски език", в период доста преди Априлското въстание и Руско-Турската освободителна война.
Въпросът е: дали става дума за "църковно-славянски" или се има предвид нещо друго? И ако е първото, кога църковният език се отделя от живия български говор?

(Царевна Миладинова-Алексиева, "Епоха, земя, хора", Изд. ОФ, 1985г.)

[pehotinec]

Това за старобългарският език и историческата граматика на новобългарският език е много дълбока тема , изпълнена с противоречия и подводни скали.Отговорите тук са нееднозначни, но според скромното ми мнение тук са оказали значение както естественото развитие на живия език, така и езиковата норма на внасяните от Русия черковни книги, разбира се и малкото останало в поробените земи книжовно наследство. Защото е факт че старобългарските образци са тези, които са запазени в чужбина, а останалото в нашата родна страна е унищожено от поробители,фанариоти и пр. Границите на епохите са много неопределени, тук има различни наслагвания.Едно обаче е ясно - старобългарският език езикът на Златният Век, живее в нашите сърца.Дори такива като мен, които са забравили всичките старогръцки и праславянски граматики, помнят доста от текстовете наизуст.

[jordani_vt]

Напълно си прав, но въпросът е малко по-различен.

В наши дни за българският термин "старобългарски" език и на запад и на изток се използва църковнославянски, старославянски или стар църковнославянски.

За разликите на църковният и разговорният език е много трудно да се говори. Всеки грамотен човек е пишел само на официалния църковен език. Има една реформа на българския език на патриарх Евтимий. Там някои промени са поради говоримия език, но други са за напълно изкуствени за постигане на поетичност и под гръцко влияние. Следващата промяна е, когато започват да се използва руска църковна литература в руската редакция на църковнославянския през турското владичество.

Още за езика на Кирил и Методий не е сигурно доколко съвпада с говоримия. Все пак повечето приемат, че е най-близо до българския език спрямо останалите славянски езици. Определено има и думи, които не са съществували в говоримия език, но са необходими за християнската литература. За литературата през следващите векове се изследват грешките при приписване на църковна литература, като се счита, че честите грешки се пораждат от промени в говоримия език. А до Възраждането няма някакъв нормативен единен български език, а множество диалекти.

[Баба Яга]

Още за езика на Кирил и Методий не е сигурно доколко съвпада с говоримия. Все пак повечето приемат, че е най-близо до българския език спрямо останалите славянски езици.

Това никой не го е проучил. Вкл. не са правени диалектални проучвания на старобългарските текстове. Това просто някой трябва да го свърши.